131. Светлината за ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 131-во.

Светлината за ученика

Настроението благоприятствува, помага на ученика, когато той се напира в безизходно, затруднено положение. Настроението подсилва, настройва силите на физическия свят, подготвя условията, за да се мине по лесно в областите на духовния свят. Настроението е важен фактор в живота на ученика, защото от изкуственото състояние, от което подържа своя живот, чрез настроението той преобръща енергиите на това състояние в добри условия за минаване В духовния свят. Настроението е най-лесния метод за Ученика чрез който метод той подготвя своето естество, координира го, хармонизира го, като се подготвя за друг един метод, който е ВДЪХНОВЕНИЕТО. Затова усилията, опитите и стремежите на ученика са да може да настрои себе си, да хармонизира себе си, тъй като настроението играе най-важна роля във физическия свят - там, където са чувствата, импулсите и стремежите. Ученикът работи с този метод при всички случаи на живота си.

Как може той да настройва своите сили? Кои са факторите, които му са на помощ, които му способстват по-лесно да мине в областта на настроението? Тези фактори са СВЕТЛИНАТА, КРАСОТАТА И СВОБОДАТА. Светлината му способства да гледа на нещата по трезво, защото ако ти не виждаш нещата, ти си в тъмнина. Красотата му способствува да има реални представи за природата и битието. Този метод определя дейността на мисълта, а фактора свободата способствува на ученика да развие неимоверно своите способности, да освободи своето себе от влиянието на физическия свят. Тези три фактора се използуват за поддържане на настроението. Не можеш да имаш настроение, ако не си запознат със силите на тези три фактора. Те са реалности на физическия свят, чрез които ученикът прозира реалността в духовния свят.

Казахме, че има и друг един метод, с който ученикът си служи, а именно, ВДЪХНОВЕНИЕТО. Какво трябва да се разбира под понятието вдъхновение и каква е съществената разлика между настроение и вдъхновение? Вдъхновението е метод, чрез който да прозреш духовния свят. В този процес светлината е кръвта в естеството на ученика. Тази кръв - светлината способствала на ученика да издигне своето същество в по-висши сфери. А всяка една придобивка е вече условие да се заживее в духовния свят. Вие до сега много сте слушали да се говори за тези два свята. Ако има в какво най-много да сте се съблазнявали, смущавали, то е все за тези два свята - за реалността на физическия свят и за същината на духовния свят. Голямата борба, която човек води сега е да може от физическия свят да владее богатствата на духовния свят да бъдат използувани на физическия свят. За тази цел науката и изкуството са стимул, да може да се завладее духовното богатство. Не може с настроението да се завладеят областите на вдъхновението. Не може чувствата да се завладее хармонията. НЕ СЕ СТРЕМИ ДА ЗАВЛАДЯВАШ, А СЕ СТРЕМИ ДА СЕ ВЖИВЯВАШ.

Не смущавайте реда и порядъка на духовния свят. Нека този ред и порядък е подбудител за вашето вживяване, но никога не изкористявайте вживяването - да искате да се кичите с духовните бисери, а да живеете във физическия свят.

Светлината за ученика е кръвта, която се прелива в духовните организма. Светлината на ученика е жизнената сила, която обновява духовните тела. Светлината на ученика е потиците, които внасят духовните елементи като залог да се издигне всеки стремящ се над обикновеното равнище. Светлината на ученика е очертан път, който води към Първородителя. Светлината на ученика е езика, с който говорят висшите същества. Следователно, ученикът има само едно богатство, само едно изкуство. ТО Е СВЕТЛИНАТА. Ученикът служи на един завет, на една доктрина, а те са светлината. Светлината на ученика дава най-вярната представа, що е това хармония и любов, ща е това стремеж и знание. Посветеният ученик свети. Той е лъчезарен фокус, който правораздава и внася, който оставя и запазва. Светлината върху пътя на ученика е утрото. Тя е, която го опознава с безкрайността. Ученикът лети е крилата на светлината, която се движи с бързината на мировата мисъл с творческата мисъл. Творческата мисъл е вдъхновението на ученика, защото да твориш, значи да знаеш. А да знаеш, значи да имаш светлина. Защото всяка една област в битието има страня, които трябва да се проучат трябва да се знаят. Само със същината на светлината ученикът е съвършен, светъл и свободен. Светлината изключва невежеството и незнанието. Светлината изключва тъмнината и падението. Светлината е изкуство, с което си служат боговете, посветените. Светлината е първично зачатие, елемент на Върховния Промисъл. Светлината е музика, хляб насъщний за всеки, който се е хармонизирал с творческите сили на живота. Светлината е извор, който непрекъснато блика. От къде? От дълбоките недра на Всемирното Съзнание - съзнание, което проявява промисъла на творчеството.

И тъй, ученикът носи светлина. Ученикът излъчва светлина, съхранява светлина, затова той е силен и знаещ. Този, който носи светлина е паметлив, устойчив, обичлив, защото самата светлина е, която дава багрите на всички тези способности, които са съчетание на красотата. Тези багри могат да се проявят само тогава, когато тия лъчи се пречупят минавайки през призмата на човешката душа. Кое е най-конкретното, най-действителното, най-належащото за стремящия се ученик? То е да имаш светлината на Мировия Дух, на Мировата Душа, да имаш мисълта на съвършените същества. Каква е разликата между мисъл и светлина? МИСЪЛТА Е ПРЕРАБОТЕНА СВЕТЛИНА, МИСЪЛТА Е ПРЕЧУПЕНА СВЕТЛАНА, МИСЪЛТА ПРОЯВЯВА В ТВОРЧЕСТВО СВЕТЛИНАТА.

И тъй, мисълта е консуматор на светлина. Светлината е храната, хляба на мисълта. Светлината е специфичното за мисълта. Тя е духа на мисълта. Мисълта проявява многото свойства и качества на светлината. Колкото повече светлинни елементи консумира мисълта, толкова повече тя бива съвършена. Мисълта е, която дава образи на научните системи, които са олицетворение на сложните светлинни системи. Мисълта открива големите заложби на природата благодарение на консумираната светлина. Не може да има права мисъл без светлина. Не може да има творческа мисъл без участието на светлината. Светлината е фундамента за всяка проява на мисълта. Светлината представлява устойчивия стълб за ученика, от който мисълта прави своите наблюдения, издирвания.

И тъй, светлината на ученика проявява делата на мисълта. Колкото повече е разкрита гръдта на светлината, толкова повече е устойчиви и силна мисълта на ученика. Пространството или небето, които делят ученика от Бога, това е необятното пространство на светлината. Следователно, какъв елемент е светлината? Чие авторско право е тя? ТЯ Е МИСЪЛ НА БОГА. Конкретен отговор ли е това? Не се ли смесват понятията? За ученика е ясно, светло. ДУША НА СВЕТЛИНАТА Е БОГ.

И тъй, светлината на ученика е реалното, силното. Какво значи да светиш? То е да бъдеш фокус на нещата. Този, който свети, той носи елемента на безсмъртието, защото по естество Светлината е безсмъртна, по качество светлината е силна, а по същество, светлината е жива. И тъй, всеки, който вижда, той е обект на голямото прозорливо око, от което избликва изобилна светлина.

Темата е трудна. Налага се да разлагаме атом по атом, клетка по клетка божественото естество, за да оформим у вас представите понятията. Но вие ще кажете: ние не сме още достойни, ние сме слаби, незначителни, за да проумеем що е светлина, що е мисъл на Бога. Въпросът е труден, сложен, отвлечен, наистина, но как можеш да имаш представа и понятие за безкрайността на светлинното небе, когато твоята мисъл е скована? Ти казвай: моите възможности са да си представя малките рекички, но не и необятността на океана. Това са мисли на старите изживявания. Мислите на новите, изживяванията са мисли на повече светлина. Има светлина на промисъла, има светлина на слънцата и планетите, има светлина и на елементите, но всичко това е проявена светлина. А кой може да има представа за непроявената светлина? Само ученикът със светящия ум, може да има представа и възможност да изживява необятната светлина. Тогава защо той е ученик? Кого той изучава, кое е това, което е скрито за него, за да го търси и изучава? Многото поделения на светлината. Ученикът търси Бога в необятната светлина. Ученикът изживява Бога в абсолютната светлина. Ученикът съзерцава Бога във вечно преливащата се светлина.

Запомни за двата метода: метода настроението и метода вдъхновението. Бъди подвижен, съзерцателен, за да можеш да минеш по-лесно от единия метод към другия. Така по-лесно ще се опознаеш със сложността на духовния свят. Следователно, е ли животът само мисъл? Е ли животът само светлина? Понятието живот у вас е много ограничено. Вие казвате: моя живот. Кой е твоя живот? От где го взе? От кого наследи ти този живот? Или кой е бил този първи автор, който е можал да ти внуши да обсебиш елементите на живота и да имаш правота над тях, като казваш: моя живот? Ако имаше наистина ваш живот, защо го прекъсвате, или защо ви го вземат? Тук е заблуждението. Вие обсебвате елементите на живота и се въртите като омаяни, като герои, патриоти, като рицари и казвате: за да запазим своя живот, трябва да премахнем други животи. Ако животът е резултат от съвкупността на светлинни елементи, пита се тогава, защо отиваш против себе си? Ако унищожаваш друг живот, унищожаваш наследствеността, потиците на твоя живот. Ако спреш многото рекички, не можеш да бъдеш океан. Дали вашето деяние е престъпление пред светлината? Всяка светлина или всяка искра от светлина се прелива в общия океан на светлината. Нищо се не губи. Природата е вечна, битието е вечно, защото светлината е непреривна. Там, където светлината е малко, прелей от своята. Там, където светлината е много, прелей при твоята. Такъв е животът на ученика - отливи и приливи на светлина.

Вие сте добри, способни, но сте ограничени, защото светлината ви е малко. Не се страхувайте. Пуснете повече светлина у себе си. Не мислете, че ще ви нарекат смахнати или луди. Трябва ви повече светлина, за да можете да проучите всички прояви в природата и в необятността, които са дело на абсолютната светлина. Отваряйте крана на вашия ум за да се прелее повече светлина. Отваряйте вратата на вашата душа, за да я посетят повече светли същества. Отваряйте прозорците на вашето сърце, за да слушате по-ясно песента на ангелите. Дишайте повече светлина, хранете се с повече светлина, за да се разтворят камерите на вашето съзнание и се освободите. ВСЕКИ, КОЙТО ИМА ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА Е МЪДЪР. МЪДРЕЦЪТ Е ЗАПАЛЕНО СВЕТИЛО. Без мъдрост, живота е пустиня Разликата между съществата от животинския мир и съществата от човешкия мир е тази, че съществата от човешкия мир имат повече светлина. В животинския мир съществата са неми, защото имат малко светлина.

В човешкия мир съществата говорят, защото имат повече светлина. В ангелския мир съществата мислят и създават, защото имат още повече светлина.

И тъй, светлината на ученика е кръвта, която проявява разумен живот. Светлината на ученика е кръвта, която проявява творческия живот. Светлината на ученика е кръвта, която проявява абсолютния божествен живот.

И тъй, бъди радостен и щастлив. БЪДИ СВЕТЛИНА! Бъди свободна мисъл и дела. Бъди проявен разум и вековна мъдрост. Прояви себе си, за да можеш да разказваш за великите дела.

Бог да ви подкрепи, за да проумеете неговия план, да мисли Той чрез вас.

10 март 1944 год.