135. Развръзка

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 135-то.

Развръзка

Ученико, сега атмосферата е мрачна, но мрак цари и в душите, тъмнина покрива хоризонта, тъмнина обладава и в мисълта. Тогава къде е светло, чисто и блажено? Само в душата на ученика, защото само душата на ученика изгрява в светлина божественото. Само в душата на ученика работят, мислят строителите на живота. Само при душата на ученика живеят, учат и създават силите на творчеството, защото силите на творчеството имат за задача да пречупват чрез голямото, малкото, тъй както пречупената светлина от големия фокус, отразена в малкия фокус, дава фигуративни представи за необятността на живота. Само при чистотата на душата духовните елемент биват способен да разкрият тайните. Що значи това? Само при чистата душа, при свободната душа, могат да се учат, да работят и създават силите на творчеството, тъй като излъчената светлина енергия от нея проявява тайнствеността на Първобитието, тъй както излъчената светлинна енергия от нея проявява формите, образите на далечното във вековете и плана на Първоизточника,. Следователно, душата е излъчена светлинна субстанция; обособяваща в себе всемирното цяло - живота, движението, състоянието на Бога. Затова ученикът прави разумната развръзка, като се освобождава от порядките на стария свят, освобождава се от инертните състояния, за да може да направи първата стъпка към чистата светла душа.

Какъв процес е развръзката - себичен или колективен? Пълната духовна развръзка е колективен процес, защото силите на колективното са сили на всеобщия подем в творчеството. Следователно, работата на ученика е идеята и проблема на Всемирното Творчество. Затова се препоръчва на ученика в първата си стъпка към школата да се освободи, да бъде чистата душа. Има ли нечиста душа? Може ли слънчевите лъчи да бъдат окаляни? Слънчевият лъч минава през калта, през твърдта, но той е развързан, свободен от елементите на калта и твърдта. Така също и душата, тази светлинна субстанция, минава през калта и твърдта, но зависи от времето, условията и състоянията, когато тя минава, при които може да получава своето пълно независимо освобождение. Трябва да се знае, че в душевната работа се включва творчеството. Що е творчество? Процес на форма, на образи, на мисъл форми или на разумна деятелност. Творчеството подразбира процес на непрекъсната деятелност на Всемирните сили, които подържат разумните връзки на великия порядък в битието, който порядък дава условихте възможности за Творчество, които включват и освобождението на битовата спяща душа, която има в себе си елемента - великия замисъл да възобнови в себе си небитието в битие. По-конкретно, развой на светлинните субстанции, които, характеризират себичността, като проява на Върховната Воля, защото Върховната Воля се поляризира посредством себичните прояви, които в процеса на творчество, са в движение на колектива или проявения нисш Манас като характерна черта във Висшия Манас или в малкото трептят силите на голямото. Следователно, малките системни прояви, привеждат в голяма деятелност душевните сили и процеса на Великото Творчество. Творчество още значи малкият човек да опознае и разкрие големия човек, или малкият човек да. пресъздаде у себе си големия човек. Каквато е йерархията и елемента при създаването на големия човек, такава е и при създаването на малкия човек. Следователно, да създадеш големите неща - пространството и атмосферата, са благоприятни условия, а да създадеш малките неща - ограничението и тъмнината, са неблагоприятни условия. Следователно, голям човек е този, който пресъздава малките неща. Малък човек е този, който пресъздава големи неща. Това е при духовното строителство. Затова е казано, който иска да бъде пръв, да стане слуга. Микроскопичните неща са трудни, защото са при до гъста и инертна среда. За това първото изпитване на ученика е при микроскопа. Той бива заведен при микроскопа. Там го опитват, дали той може да различава, да разграничава всеки трепех и еманация на микроскопичните живот-форми. Ученикът се учи при микроформите. Посредством геометрията, химичните процеси, математичните вариации и чрез силата на астрологичните сборове и законите, с които работят творческите сили и голямата закономерност в природата.

Защо ученикът е поставен при тия условия? За да пресъздава инертната материя, да повдигне съзнанието на елемнтарните души, а то подразбира да навлезе в плана на Творчеството. За ученика няма неинтересни явления, за ученика не съществуват тъмни среди. За него всяка среда е голям интерес. При всяка една групировка на дадена среда, ученикът намира разгадката. На ученика не се позволява да напуска средата, да напуска и твърдта, да напуска и сферите, защото той е влязъл вече в плана на Творчеството. Ученикът е отговорен за всяко съборено или пренебрегнато камъче, за всяко откъснато цветче, за всяко оскърбено или пренебрегнато животно. Следователно, ученикът е алхимик. Той работи със силите на алхимичните процеси. Какво значи алхимични процеси? От инертната материя да възстановиш всемирното движение. Алхимикът изважда есенцията, зародишите от тъмните лъчи и създава светла аура, която символизира замислите на творчеството. На ученика не се позволява да покрива лицето си пред струящите се лъчи на слънцето. На ученика не се позволява да бяга от вятъра, да се страхува от мълнията. На ученика не се позволява да се крие от нещастие то. Ученикът е алхимик. Той превръща всички неблагородни елементи в благородни, всички енергии и състояния в разумно развитие. На ученика не се позволява да напуща планетата, на която е пратен да работи и да се скита из други планети. Ученикът не прави различие на божественото естество. За ученика Бог е навсякъде. Красивият образ и светлото лице на Твореца са пламенната идея, който възродяват непреривно ученика. Той има максимата: Бог е навсякъде, през всяко време като състояние и деятелност. На ученика не се позволява да умира, не му се позволява да се дави, да се наранява. На ученика не се позволява да се скарва, да мрази, да убива и лъже. Ученикът е алхимик, който е над всички тези предпоставки. На ученика не се позволява още да се разсейва, да подлудява, защото той е алхимик и е над тези предпоставки.

Всички тези животоформи са само предпоставки в творчеството. Всичко това е допуснато в строителството. Но за ученика е важна развръзката - да умее да развързва нещата, да освобождава нещата, за да бъдат те достъпни за него и да се учи. Науката е живот за ученика, а животът е виделина. Сега вие не се считайте обременени, ограничени, когато ви поставяме при известни условия, които наглед не са толкова благоприятни. Ние искаме да разширим съзнанието ви, да ви запознаем по отблизо с реалността на живота, с Промисъла на Върховното Творчество. И когато дойдете до положение то да имате качествата нежност и самообладание, да бъдете изразители на онова, което е разумна предпоставка в творчеството. Целта на окултната школа е да запознае ученика в най-големи подробности в промисъла на дадено духовно време, събитие или стълкновение. Задачата на Учителя в мистичната школа е да пречисти способностите на ученика и да разшири неговото съзнание и така подготвен да го запознае със сложните алхимични процеси, които са първични в Битието. Какво значи това? Да няма за ученика чужди неща, да няма тъмни неща, да няма невъзможни неща - да бъде напълно осъзната свободна душа.

Развръзката е интересна при разплитането на първата бримка. След нея започва да се премахват всички други препятствия или сенките на старото, изживяното, което някога е било мечта, стремеж в развитието на учащия се. Но щом се направи или притегли първата бримка, въпросът се разрешава за следващите. Цялата плетка, цялата мрежа се разплита и развръзката е пълна. На ученика не се позволява да живее в калта, но не му се позволява и да бяга от калта. На ученика не се позволява да живее в тъмнината, но не му се позволява да бяга от тъмнината. На ученика не се позволява да живее в дъното на океана, но не му се позволява да бяга от дъното на океана. На ученика не се позволява да е заровен в земята, но не му се позволява да бяга от земята. Следователно, свободен ли е ученика? Ученикът е винаги зает, но никога ограничен. Ученикът вечно работи и живее. Е ли условие за ученика всяко атмосферно влияние, да може в своя стремеж да осъществи програмата на окултната школа върху себе си. Да. ученикът е над всички събития. Той е над неблагоприятните атмосферни влияния. Той ги само проучва като явления в природата. Едно ще знаете: за ученика съществуват само явления, непреривни явления, Явленията за ученика са най-забавната област, където той работи, разлага, трансформира и проучва силите на светлинните енергии, защото всяко едно явление е комбинации на енергии. Какво значи това енергия? Положителната наука казва: енергията е живота, енергията е лоста. Енергия та е живот и радост, но кой е авторът на енергията или по чия вина енергията се проявява като живот или лоста. Енергията е магическата пръчица в ръката на творческата сила на Духа. Следователно, енергията е разумна сила, а не неразумна, както твърди официалната наука. Ако енергията се използува за убийство, за разрушение, то не значи, че енергията е неразумна сила. Зависи от фокуса, през който се прекарват струящите се сили. Фокусите са апаратите на възможностите.

Развръзката е необходима за ученика. За да бъде той свободен в разбиранията, логичен в размишленията и силен в постъпките; той трябва да е запознат с изкуството на развръзката, Развръзката е магичния ключ, даден на ученика, с който отключва всяка тайна врата. Всеки, който има този ключ вече, той е богат, силен, добродетелен, свободен.

Но как ще се развържете вие от топовете сега, от бомбите, от куршумите? Те алхимически процес ли са или само прилив на енергии? Като влияние са енергии, а като преобръщане са психологически, защото психиката на ученика е тонация, която тонира нещата, тонира душата. Следователно, бъдете алхимици. Тонирайте душевните си сили, за да бъдете готови при големите реторти в живота да можете да издържите.

Да ви не плаши войната. Война всякога е имало и има. Вие не зависите от войната. Войната няма право над вас. Тя ще вземе само онова, което е за Кесаря.

5 май 1944 год.