137. Хармоничният кошер

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 137-мо.

Хармоничния кошер.

Ученико, когато Господ говори, ще слушаш, а когато човеците ти говорят, ще мълчиш. Когато ангелите ти говорят, ще слушаш, а когато нисшите духове ти говорят, ще мълчиш. Когато посветените ти говорят, ща слушаш, а когото тъмните сили ти говорят ще мълчиш. Това е метод на ученика на тайната школа. Ученикът на тайната вътрешна школа е подобен на добре организиран пчелен кошер. В неговия дом живеят трудолюбивите пчелички за които трудът е идея. Те пренасят нектар, събран от най-ароматичните цветя. Те подреждат добре със сладък сок килийките на восъчната пита, която е тъй добре построена. От добрата уредба в нея, се познават добрите души, които работят, живеят за величието на творчеството.

Ученикът на вътрешната школа представлява хармоничния кошер, който има за ръководство царицата - душата. Тя добре подрежда условията за живота в кошера, затова работата, бръмченето на пчелите е тихо, хармонично.

И тъй, ученикът представлява съвкупност от светли, разумни души. Колкото душите, които работят и живеят у него са по-светли, толкова повече ученикът е духовен, хармоничен, свободен, защото на своя страна има великите духове, светлите сили. Колкото повече светли сили се централизират около този фокус - душата, толкова повече животът бива плодовит, интересен и забавен. Там животът е вечен, безсмъртен. Когато при болния кошер тия светли души се отделят от болните, напущат кошера и в него настъпва агония. Душата - царицата също напуща кошера и става скитница. Добре устроеният живот в кошера дава в изобилие ароматичен мед и е голямо внимание на божествата, защото нектарът, сладчината в живота на ученика е дар от боговете. Те надариха човека с усета сладост, те си позволиха да вземат скритото от Бога, съхранената у Него сладост и внесоха този елемент да подсладят живота на човека Голямо изкуство е да събираш меден сок, тъй като той се намира из глъбините на растенията. За да имаш това изкуства, трябва да бъдеш алхимик, да можеш по закона на хармонията да отделиш този елемент от растенията и да подсладиш силите на душата си.

Наравно с красотата, в живота на човека идва и сладостта. Сладостта е допълнение и внася съдържание в красотата. Сладостта предизвиква човека към живот. Тя е, която пробужда стремежа за придобиване на това благо - живота. Днес най-голямата борба се води все за този елемент - сладостта. Всяко живо същество иска да близне с крайчеца на езика си от тази сладост. Сладостта създава настроение, а горчивината създава отвращение. Следователно, характерното в ученика е да се посвети и издигне до върховете на боговете и научи изкуството, как да овладее този елемент сладостта. Съществена ли е сладостта, която се излъчва из органите на човека? Съществена е дотолкова, доколко самите органи създават интересен ефект, защото този ефект е връзката между духовния усет и сладостта на духа. Затова се знае, че ученикът на вътрешната школа има сладостта на Духа, която е забавното за ученика, интереса и стремежа на ученика да овладее източниците на този елемент. На физическия свят сладостта е свързана с приятното, а в духовния свят, сладостта е свързана е вдъхновението. Всеки, който е опитал сладостта на Духа, той е непоколебим. Защо е непоколебим? Защото, като си опитал същината, ти си строго определен. И тъй, нека добрите строители у вас, светлите души у вас пренасят този нектар, за да бъде вашият кошер най-богатия. Сега е благоприятната година за събиране на сладък сок. Събирайте мед, та когато ви посетят великите духове, да ги угостите. Имайте изобилието, защото в изобилието е пълното проявление на Духа. От изобилието във вас ще съдим какви души живеят у вае. Ученикът е съвещателна станция. Той не е самотник. Всички възвишени духове работят за неговото пълно съвършенство и преуспяване във великото дело.

Какво значи хармоничен кошер? Какви са тези работници, които събират сладък нектар в този кошер? Те са добрите сили, които работят у вас. Колкото повече добри сили работят у вас, толкова повече вие овладявате разумността и линиите на красотата. Трудолюбието е характерна черта в посвещаващия се ученик. Чрез трудолюбието се овладяват духовните богатства. Всички трудолюбиви работници в разумната природа складират своите богатства в съкровищницата на посветения ученик. Трудолюбивият ученик е галеното дете на природа та - галено в смисъл обичано. Природата дава изобилие на трудолюбивия. Природата отдава - себе си на трудолюбивия. Природата отделя от себе си за красивия. Природата се разкрива за разумния. Тогава що е природа? Природата е плод на божествена мисъл. От проявата на природата ще съдите за степента и качествата на въплътената мисъл. Само от недрата на красивата природа текът сладките сокове. Там божествената мисъл се излива и проявява в своята първичност. Природните хармонични сили са красивите мисли на божеството. Всяка една разумна проява в природата е тайнственото и силното на божествената мисъл. Това тайнствено, секретно и силно е идеал за ученика на Вътрешната школа. Ученикът на Вътрешната школа е тълкувател на символите в природата. Той се ръководи от своя първичен усет за красота и сладост, който усет е ключе, с който разключва тайнственото, или въплътените мисли на божеството.

Що е още природа? Сложният език на Духа. Духът говори, Духът тълкува, Духът проявява своята себичност чрез природните явления, а ученикът на тайната школа разбира от проявлението на природата за действието на Духа. Ученикът винаги се ръководи от давлението на Духа, от проявите на Духа. Магическият похват на Духа е същественото за ученика от Вътрешната школа.

Що е още природа? ПРОЯВЕНА СЪЩИНА НА ДУХА. Може ли духовната същина да се материализира? Ако няма материализация, няма и същина. Елементите на Духа са същественото. От елементите на Духа ученикът на Вътрешната Школа опознава себе си, разкрива себе си.

Що е още природа? Материализацията на Духа. Следователно, за да имате на физическия свят опора на мисълта си, вам ви трябва материализирани елементи на Духа. Духът и материята са опитното поле, където ученикът проучва същината на битието. Необходима ли е материализацията? Да, като първа стъпка за посвещение. За това, ученикът на Вътрешната школа е алтруист, съзерцателен. Чрез петте сетива, той добре се подготвя, напипва, усеща, вижда, слуша и говори, а с другите пет сетива той интуитивно се домогва до влиянието на действащите сили на Духа. Рано е още за човека да може съзнателно да се ползува от другите пет чувства, тъй като у него още живеят нисши духове. Голяма привилегия е за ученика, че е можал да развие вече шестото чувство - интуицията, седмото чувство - ясновиждането и осмото чувство - сливането. Много рано е още за другите две-девето и десето, но напредничавият, трудолюбив ученик има за идеал да открие и овладее възможностите я на тия две чувства, тъй като тия способности са същини на Духа. При същина на Духа разбираме приливи на много и много възможности. Ако има нещо трудно в живота, но възможно, то се овладява само чрез силата на Духа. Силата на Духа е, която проявява природата, Битието, Бога. Възможностите на Духа са красотата и свободата, които са и сладостта за човешкия Дух. Възможностите на Духа са учебните предмети за изучаване от ученика на Вътрешната школа. Той проучва всяка възможност и я проявява в дела. Делата на посветения ученик са реализирани възможности на Духа. Усъвършенстваната мисъл на ученика е реализираната мисъл на Духа. Защото мисълта и възможностите, са силата на Духа, тъй като мисълта проявява възможностите, или мисълта на Духа осветява пътя за възможностите - там, към чертозите на Първоизточника.

Ученикът на Вътрешната школа слуша, когато Бог говори, а мълчи, когато човек говори. Ученикът на Вътрешната школа слуша, когато ангелите говорят, а мълчи, когато нисшите духове говорят. Ученикът на Вътрешната школа слуша, мисли, когато тъмните сили говорят. Това значи развръзка. Развръзка и свобода. Да се освободиш, т. е. да развържеш всички светли същества у себе си и когато Бог проговори, да кажеш: „Така да бъде“. Вие имате големи задължения към тия същества, защото те са били и са които украсяват, който проявяват вашия живот. Сега за тях ние апелираме към вас - за тях, които ни слушат. Но и вие трябва да ни послушате. Направете развръзката. Дайте свобода. Обикнете новото строителство у вас. Знаете ли колко биха се радвали, какво удоволствие биха изпитали тия същества, които са носили и носят тежкото бреме у вас! Вие казвате: аз направих това добро дело, тази добра постъпка. Не си ти, а тия способни същества. Следователно бъдете разумни към всяка проява към себе си и към ближните си, защото разумните строители работят. Те преустройват вашия кошер. У него ще закипи хармоничният живот и в резултат ще имате сладкото в живота си.

Това сега е магия. Магия е да можеш да разбереш в пълнота човека, тая съвкупност на души, а точно това изучава и проумява ученикът на Вътрешната школа. Той намира тайнственото в малкото, в невидимото, затова ученикът на Вътрешната школа си служи с най-чувствителните, най-финните уреди, които могат да увеличават, да разширяват и разлагат обема на всеки елемент на Духа. А каква радост изпитва ученикът, когато има резултата от разкритието на даден елемент! Той добре го проучва и анализира. Изпитва гениално чувство, което го свързва с висшите възможности на Духа. Той трепти от радост, когато разкрие заложбите, същината на даден елемент. Неговото трудолюбие е плод на неговия идеал – да открие безсмъртния елексир в елементите на Духа, чрез който оживява всяка мъртва природа.

Алхимия ви трябва, добре подготвени в тайните на алхимията. Чувството на трудолюбие ви трябва, неуморна работа и свещенодействие. Алхимичните изследвания са лъчисти прийоми, защото слънчевите лъчи проникват и разкриват, а алхимикът проучва и завладява. Тук не става въпрос за добродетели. Ученикът на Вътрешната школа е над добродетелите. Магическата му душа е съвкупност на всички способности, възможности и добродетели.

И тъй, бъдете над всички прояви. Проявите да ви бъдат стъпалата по които де се изкачвате, а явления та - възможности те, чрез които да завладявате. Стремете се към върховното, за да  обезсмъртите природата у себе си. Повдигнете се във висините, за да можете да съзерцавате глъбините на Духа. Бъдете ученици на великата космогония. Завладейте силите на всички планети и слънца, т. е. ползувайте се от тях и от висшите елементи на Духа, които са основата на всемирното съществуване.

Ученико, не проспивай дните си, не затъмнявай съзнанието си, а влез смело в лабораторията. Там ще те намери твой учител. Той те чака. Вземи вече призванието алхимик, строител в духовните - области, за да се ползваш от елементите на Духа. Сроди своето естество със силите на Духа. Претопи се в огъня на Духа. Само така ще бъдеш силното в живота. Как ще стане това? То вече става. Добрите строители работят. Те устройват веществото на вашия мозък. Те хармонизират добрите способности у вас и вие ще бъдете.

Когато влизате във Вътрешната школа, внимавайте. Бъдете тихи, послушни и сладки. Тези три прояви у вас ще създадат трудолюбието или обичта към работа?

Това иска Духът и това създава Духът. Ако сте болни, Духът е лекар. Ако сте обременени, Духът е освободител. Ако сте празни, Духът е изобилието. Духът е силното, свещеното, искреното, нежното и великодушното. Духът проявява братското сърце, Духът излъчва от себе си любовта, която е сладкото в живота ви. Не търсете нещата далеч от себе си. Не обхождайте, не скитайте из пространството да ги търсите! Но застанете като център, за да привличате всички сили около себе си. Нека всички светли сили дойдат от далечното, от безкрайното и се приютят при вас и ви разкажат за незнайното, за тайното. Станете ученици на Вътрешната школа, за да познавате идеите, замислите на великите строители.

Преливайте себе си в голямото, а намерете себе си в малкото, т. е. сродете себе си с голямото, а възобновете в себе си малкото.

И тъй, когато Духът проникне у вас, да бъдете център, светли всред необятния живот. Това се отнася за ученика на Вътрешната школа. На него не се говори вече за лук, пипер и други продукти. На него се говори за алхимичните методи, т. е. как да работи с възможностите на Духа. Какво значи да работиш с възможностите на Духа? Да работиш с възможностите на Духа, значи да реализираш замислите на делата на Духа у себе си, а делото на Духа е всемирния живот.

19 май 1944. год.