139. Моралът

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 139-то

Моралът

Ученико, богатите източници на духовните знания ще ти се открият, когато проявиш висок морал, достойнство и с всеобща известност влезеш в тайната школа. Ученикът, който е влязъл в тайната школа е проводник на съвършената мисъл, на благородните чувства и силните излъчвания на Духа. Тази му подготовка го реабилитира пред святостта на Школата, пред Върховния й началник, ръководител и жрец. Преди да престъпим прага на Школата, ученикът се подготвя за изпит. Ученикът се дърли за неговия морал. Следователно, какъв трябва да бъде неговият морал? Или, ученикът трябвали да бъде подчинен на чужди нему сили, които имат давление или са имали давление върху неговото индивидуално развитие? Висшият морал подразбира устойчива воля, добре организирана мозъчна система с положителен ум, проникващ поглед с фиксиращи вълни, чиято мозъчна система е стана на който е изтъкана бялата, здрава дреха, с която се облича ученикът влизащ В ТАЙНАТА ШКОЛА НА ДУХА.

Необходими ли са външните, промени, за да се реабилитира ученикът пред вътрешните сили? Да. Това е основната промяна в неговия устойчив морал. За да дойде ученикът до абсолютния морал, му е необходим първо условният морал. Условният морал, който подържа вариантите, степените в развитието на неговото системно усъвършенстване, защото Разумното Начало си служи с условните системи, през които подготвя вътрешно ученика. Следователно, Духът, който има мировия поглед, чрез силата овладява абсолютното. За да влезе ученикът във Вътрешната школа, трябва да мине през институтите на морала и системите на посветените. Морал в широк смисъл разбираме всестранно посветено съзнание, обширен възглед на душата и необятен похват на Духа. Абсолютен морал подразбираме олицетворение на Всевишните същности, които са в прилив върху разумния, ученик, който в длъжността си като жрец, подържа святостта във Вътрешната мистична школа на Духа. Моралните прояви на посветения са най-характерното, които рязко разграничават обикновеното от необикновеното. Висшият морал е система на действащите сили в творчеството. Висшият морал е характерна черта в проявата на Духа. Висшият морал е законодател.

Чрез неговите прояви става пълно разкритие на Върховния Промисъл като неумолим закон. Законът и моралът, това е пиедестала на разумността: това е начало на разумните прояви във всемирния живот. Закон и морал са две същности, които определят бъдещето, възможностите за знание и освобождение на посвещаващите се ученици, защото без тях, абсолютният божествен морал, и неумолимият всемирен закон не могат да имат пълно посвещение.

Това е в програмата на ученика, който влиза във Вътрешната школа, който има за цел да разкрие тайните същности и промисъла на Първоизточника. Не можеш без морал. Светотатството е безморалието или безпорядъка. Те са дисхармония за духовните сили. Душевните сили добре се организират само при въздействието на абсолютният, божествен морал. Моралът е сорбона за душевните сили, които школуват. Не може без морал. Моралът за ученика е висше постижение, чрез което той овладява разумните сили на битието. Божествения морал е упора, лост, чрез който човешкият дух лесно излоства необходимите скъпоценности из съкровищницата на Всемирната душа. Чрез божествения морал Духът внася лъчиста материя, лъчисти искри и елементи, взети из необятната мирова светлина, и посредством тях, ученикът вечно разкрива същностите на своята душа..

Това е посвещение за ученика - да може посредством школуването му във Вътрешната школа да открие същините на душата само чрез вътрешна просвета, чрез вътрешна подготовка, чрез вътрешни потици и излъчвания се познават най-добре силите на душата и се разкрива същината на духовния елемент. Само чрез вътрешно посвещение може да се придобие абсолютна светлина за душевните елементи. Само чрез вътрешен глас може да се изтълкуват тайнствените йероглифи, които съдържаш истинността. за живите сили на душата. Вътрешното посвещение е магическата люлка, в която се отглежда младенеца, който е характерното на Всемирната майка на Духа. Всеки който постъпи в Школата на Вътрешното посвещение бива поставен в тази магическа люлка и залюлян от най-любимото му същество - МИРОВАТА МАЙКА, която чрез магическата песен му разказва, за светлината, за топлената и идейната любов. Люлката на посвещението е люлка на възраждането, на събуждането на света. Люлката на посвещението е разкритие на тайнствените сили на Духа и проявление на великия морал.

Това са символични скици за Вътрешния път на живота, тъй като мисълта на Върховното начало се проявява чрез условните методи, а се вживява чрез абсолютните същности на Духа. Символичните оказания събуждат богатото слово на духа, което слово събужда в ученика интереса за системна работа при встъпването му във Вътрешната школа. Какво са Вътрешните школи? Изживяване на особен род състояния, при които можеш да откриеш абсолютното в образа, да откриеш всемирното в проява. Във Вътрешната школа ученикът ще намери записано в символи свещените имена на епохите, на вековете, на безкрайността. Върху катедрата на Вътрешната школа са записани с лъчисти букви имената на безсмъртните жреци и създатели на системната философска мисъл на Духа. В светинята на Вътрешната школа ще намериш голямата всемирна книга, в която е записано и твоето начало, когато ученика прочете и научи за своето начало, той бива огрян от духовна светлина и обзет от висши разумни чувства. В тия изживявания той намира, открива себе си. Професорите на свещените знания във Вътрешната школа разкриват на ученика за началото на неговата АЗ, тъй като азът е, който представя ученика в школата. Азът е, който олицетворява способностите на душевния мир. Ученикът на Вътрешната школа има вече възможността да се слее в хармоничните тонове на Духа. Ето защо, пристъпвайки към прага на Школата на вътрешното посвещение, да бъде олицетворен у вас божествения морал. Чрез божественият морал вашият дух може смело да преодолява всички препятствия, които биха го спънали по пътя му за Вътрешната школа. Чрез тържеството на божествения морал, човешкият дух е вече способен да организира всички сили на своето естество, от които зависи да се проявят и духовните, психически сили, които под такта на божествения морал, са способни да изхранят ученика, като му доставят хранителни вещества, които съдържат елементи на безсмъртното начало.

И тъй, вървейки по пътя на Вътрешното посвещение, ще се ползувате от духовните. мистични, божествени сили, които най-разумно и свята ще отхранят духовните сили у вас. Свещен е пътя към Вътрешната школа, о него растат ароматни слънчеви цветя, извират струящи се водни ручеи, които оросяват вълшебната растителна красота.

Но не забравяй ученико, вървейки по пътя на посвещението, трябва ти преди всички велик морал. Трябва ти духовен усет, да цениш всяка разумна проява, всяка роена капчица напръскана от свещената река на чистотата.

Не забравяй със страхопочитание да възприемаш ароматичните вълни, изнедрени от живата красива природа. Тя е, която украсява пътя и вратата на Вътрешната школа. Имай винаги предвид огнените изпитания при които получаваш ученическото кръщение. Ученикът е кръстен. Дадено му е името просветен и то в божествения морал.

Не бихме ти говорили за божествения морал, ако не беше тръгнал па пътя за Вътрешната школа. Не бихме ти говорили за божествения морал, ако не беше възлюбил източниците на светлината и познанието. Не бихме искали от теб морал, ако не беше отправил погледа си към чертозите на знанието и красотата. Не бихме искали от теб морален устой, ако не беше по пътя. Но сега, ученико, помни: по пътя ти винаги си съзерцаван от плеада посветени сили, които ревниво пазят красотата и хармонията на школата. Ученико, внимавай, пътя е свят за теб. Той за теб е новото откритие, той е озаряваща зорница; която наднича вече зад високите върхове и осветява хоризонта. Върви по пътя, за да откриеш величието на света. Върви по пътя, за да видиш светлината на света. Върви по пътя, за да стигнеш рано до озарения, хоризонт, до осветената планина и лъчезарните простори на звездния свят. Знай, пътят е свещен за теб. Помни, без път е тъма за Духа, е ограничение за душата. Затова, винаги подслаждай силите си със сладкото слово на Духа, осветявай мислите си със светящите лъчи на Духа. Върви, вечно върви, да избродиш пределите на вековете, да изживееш необятността на боговете и да се слееш със същината на Бога.

Ученико, помни, помни завета, помни словото, пази ревниво силата, за да просветне твоето съзнание. Този звезден олтар в теб. Посредством него, ти ще откриеш делата на всички жреци преди тебе, които внесоха в живота безсмъртната, мисъл на Духа. Красив е пътя. Ученико, върви по красивия, път. Възлюби този адепт - божествения морал. Без стеснение и страх, смело стъпи върху прага на Вътрешната школа. Там ще бъдещ озарен от светлината на свещения огън. Пристъпи смело пред олтаря на Вътрешната школа и умий се от пламъците на свещения огън. Изживей този екстаз, за да се пробудиш твоята душа.

Ученико, знай, пред прага на школата си. Със страхопочитание направи първата стъпка към свят живот. Не се плаши от събитията, не тъжи за стария живот, а остави себе си да. те прегърне и целуне великия жрец на посвещението.

Ученико, излъчи душа от душата си и предай я да я облекат в жреческа мантия на святостта. Помни, твоето бъдеще е пълното разкритие на миналото, на настоящето и бъдещето на безкрайността. Води се от духовния потик, който е зазоряване у теб. Само при този духовен потик ще се разцъфти спящата девствена пъпка на твоята душа.

И тъй, ученико, върви по този свещен път за да станеш господар на неизвестното. Върви по пътя, за да бъдеш запалена свещ, пръскаща светлина. Върви по пътя, за да бъдеш красота за света. Върви по пътя, да си знание, наука и изкуство за света. Върви по пътя, да си узрял плод, който съдържа светлинни елементи, които да са храна за твоята мисъл и светлина. Върви по пътя, за да бъдеш обект, внимание на посветените на безсмъртните сили. Обичай пътя, то е твоето висше стремление и велико постижение. Само пътят на посвещението ще, те отведе в тайната скиня на Духа, а това за тебе е АЛФА И ОМЕГА. И тъй, когато влезеш в скинята на Духа, силите на Духа ще те отведат в необятната градина на духовната красота, да вкусиш от плодовете на райските дървета. Казано е: „Когато Духът дойде, всичко ще ви научи“. Това е още условно. Когато вървиш по пътя, ще стигнеш до великите възможности на Духа. Тогава ще придобиеш усета на прозрачността и прозрението на Духа.

Това са теми и условия на Вътрешната школа. Знай, ученико, за да можещ правилно да развиваш темите си и да се не посрамиш пред учителя си, вложи в своето същество устоите на божествения морал, за да издържаш при всички събития и. стихии, които се вихрят около твоя индивидуален живот. Помни, тръгнал си по пътя. Добрите сили са след теб и пред теб. Те те следват. Имай божествения морал като силно средство в пътя, за да бъдеш обичан, опазен, научен и свободен.

Това са още елементарни теми към вътрешното посвещение. Не че сте без морал, но вашият морал е от страх, а божествения морал създава пълна свобода. Човешкият морал ограничава, божествения морал освобождава, проведрява. Човешкият морал е бреме, а божественият Морал е простор. Човешкият морал е горчивото, а божественият морал е ароматичното, сладкото. Човешкият морал е изпитание, а божественият морал е възход. И Това е елементарна тема за посвещаващия се ученик, върху която той трябва да развие, своята мисъл за същината и съдържанието й. Ученикът на посвещението е абсолютен по отношение мировите въпроси, защото работи, мисли, живее с потика на Духа.

И тъй, в тази среща ви обърнахме внимание за стойността, за силата на божествения морал, това правим от сърдечното желание и братска обич да хвърлим повече светлина върху пътя на вашето посвещение. Тук се изключват старите системи, защото естеството е по-пластично, а Духът е повече проведрен. Това много спомага за бързото ускоряване за развитието по пътя на посвещението.

Вярвайте! Нека вашата вяра да произвежда светлина. Нека вашата любов и знание да. произвеждат топлия на. Само така ще се разсъблечете от дрипите на стария живот. Нека новата любов да украсява вашата дреха. Нека новата светлина да украсява вашата мисъл. Нека новият морал да украсява проявите на вашата воля.

Това е наше пожелание. Така ще бъде.

2 юни 1944 год.