141. Вътрешният живот

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 141-во.

Вътрешният живот

Ученико, пред огъня на очищението, по пътя на посвещението!

Чрез огъня на очищението се придобива Духът, а по пътя на посвещението се освобождава душата. Това е системна работа на ученика в областта на вътрешния скрит божествен живот. Вътрешният живот е системна работа на Духа. Вътрешният живот е приливи на Разумното Начало в Ученика. Вътрешният живот е излъчване на дейната мисъл и висшето благородно чувство. Вътрешният живот подразбира основата, същината, върху които Духът гради, проявява разумното начало на битието. Следователно, човекът е ли проява в битието? Да, той е най-разумната проява на земята, който има санкциите на правото, деятелността и творчеството, защото в тази разумна проява, като свръзка и прилив е Духа. Човек има право сам да изгражда и създава своето бъдеще - да създава себе си по образ и подобие като сила и независимост. Животните нямат това право. Те са лишени от разумността, от размисъла. Следователно, разумността е ръководното начало в човека. Разумността подразбира планомерна работа на творческия Дух.

Кои са силите, които заставят човека или ученика да търсят тези творчески сили, които са деятелност и прояви? Ние по рано казахме: това е интуицията. От кой свят е интуицията? Тъй като вие живеете в трите свята - физическия или волевия, умствения - света на мисълта, и божествения - света на Духа, интуицията е прилив на енергии от света на Духа. Затова, чрез интуицията се провеждай творческите способности и сили в системна работа и в другите два свята - физическия и умствения. Когато се говори за вътрешен живот, ние подразбираме живота и способностите на Духа. Какво подразбирате под живот на Духа? Животът на Духа отделна област ли е, отделно поделение ли е или е състояние на отделни активни принципни сили? Ще кажете, че трудно може да се отговори на подобен въпрос. Тъй като трябва да се изживеела да имате резултати, които да дадат абсолютно освобождение.

Може ли да се постигне това? Може чрез огъня на Духа и по пътя на посвещението. Ние много говорихме за посвещението. Може би у вас ще настане еднообразие в мисълта, безразличие в постъпките и индиферентност в чувствата, но ние искаме силно да подчертаем; че чрез огъня на очищението и по пътя на посвещението, идва освобождението. Това правим, за да можем да подготвим у вас добри духовни условия, за да престъпите смело прага към вътрешния живот на Духа. Трябва да се разкрие дълбокия промисъл за човешкото съзнание, за човешкото естество и сила. Те са естество, същина и сила. ОГЪН, ДУХ И ВОДА. За да има пълно освобождение, трябва да гори огъня, Да кипи водата и да се прояви Духът. Това посвещение за ученика е едно от най-свещените. Да се освободиш от огъна, да се освободиш от водата, трябва да станеш само Дух. Това е тайната, скрита до сега за ученика. Не е ли Дух ученика? Да, примес е от огън и вода или казано каша, незатвърдена материя. А кога ще изпита ученикът това върховно състояние на горящия огън, кипящата вода и проявяващия Дух? Когато издържа на огъня, когато умее да използува водата и заживее напълно в Духа. Ученикът дух ли е? Да, ученикът има дух. Духът е неговия ръководител. Духът същина ли е у Ученика? Казвате; това е отвлечено, абстрактно, неизживяно, незнайно. Кога? Когато не е в същината. В същината е внедрен Дух, затова същината е жива, носител на живота. Тя излъчва живот, проявява мисъл. Животът и мисълта плод на кого са? Може ли живот без проява на мисъл, или може ли мисъл без проява на живот? Това са въпроси, които могат да се разрешат само в същината на вътрешния живот на ученика - там вътре в неговата душа, където искаме да съберем неговите сили от периферията и ги отведем към центъра или в. живота на Духа. МИСЪЛТА Е ДВОЙНИК НА ИНТУИЦИЯТА. А животът чия проява е? Живота съществува ли като индивидуалност? Вие казвате - моя живот. Кой е твоя живот? Животът на растенията ли, животът на слънцето ли, животът на планетите ли или животът на на космическите сили? Мисъл ли е живота? Ако няма мисъл, животът не се ли проявява?

Едно ще знаете: има разумен, има и неразумен живот. А. умът плод на живота ли е? Кой предшествува в живота - умът ли или мисълта? Умът представлява АЗА. Това подразбира ВИСШАТА ПРОЯВА НА ЦЯЛОТО. Духът е специфичното, а УМЪТ реалното.

Преди сътворението къде беше мисълта? Ние сега разглеждаме въпроса в широк смисъл. Умът като представа за нас е необятна древност. Наричаме го „древност“, според понятията на човешкия език.

Вие казвате, нова мисъл, а никога не казвате, нов ум. Може ли нова мисъл от стар ум?

Древността е родила настоящето, а настоящето е опитността на древността. Следователно, умът е кокошката, а мисълта яйцето - пилетата. Кое е същественото, кокошката или яйцето - пилето? Съществени са и двете. Едното без другото не могат. Та щом имате пълната представа за ума, там се включвали силата - мисълта.

Вие питате, има ли връзка вътрешният живот със симпатичната нервна система? Симпатичната нервна система, е струната в битието на човека, чрез която се проявяват вибрациите на вътрешния живот.

Вие питате, как може да разберете изживяванията на душата - дали чрез сърцето, чрез симпатичната нервна система или чрез другите органи? Отговаряме: всички органи в човешкото битие представляват изходни пунктове за душата.

Вие питате, може ли да изживява душата вън от тези сетива или органи?

Отговаряме: може чрез етерното тяло, чрез астралното тяло и чрез духовното тяло.

Как мислите, вашият организъм извън душата ви ли е? Преди всичко вие нямате ясна представа за вашия организъм. Вие казвате: това е клетка, атом, капка кръв. Но вие знаете ли какво представляват те за ума? Може ли умът без тях? Не може. Защо не може? Защото те са творчески сили, чрез които умът участвува в творчеството. Да, но къде остана Духът? УМЪТ Е ТЯЛОТО НА. ДУХА. Колкото умът е по-добре организиран, толкова по-висш се проявява Духът чрез него. Няма слаби страни у човека, а има само отклонение, защото разумността не действува у човека. Ученикът трябва да знае кога има отклонение, кога има прилив, кога има отлив.

Сега вие сте изтласкани напред с неимоверна сила. Изтласкани нагоре, това е огъня. Той ви изтласква към новото. Как мислите, лесно ли ще ви бъде докато ви изтласкат? Пара ще има. Ще се разтопите, ще се изпарите. Огън ще има до тогава, до когато станете нежни като росните капки, които да освежават нежните цветчета на вашето дърво на живата. Тогава ще стане едно чудно изтласкване за прииждане на Духа.

Това е бъдещето ви - изтласкани от огъня, оросяващи плодното дърво. Иначе, животът ви няма смисъл.

Не можете да бъдете ученици на Вътрешната школа, ако не развиете у себе си досетливостта. Да бъдеш досетлив, значи да си станал проводник на творческите сили. ДОСЕТЛИВ И ПРЕДВИДЛИВ. Кой може да бъде досетлив и кой предвидлив? Само онзи, който има богата интуиция. Казахме, че умът е тялото на Духа, а интуицията е специфичност на Духа.

Вашият ум ни трябва. С него ще си послужим да разораваме твърда почва, в която ще засеем слънчевите семена. Вашият ум ни трябва. С него ще си послужим, за да дадем нови образи за новата идваща култура, за новата идваща йерархия. От дейността и приложението на вашия ум, ще се вади заключение и за силите, които действат върху него и за нашата дейност. Не че ние сме отговорни за това, но ние се считаме задължени. От вашата бодрост и от стремежа ви за знание, ще зависи нашата РАДОСТ. От проявата на вашия вътрешен живот, ние ще имаме блаженството на висшите светове.

И тъй, не сме случайни.

Огънят е идеята, а пътя е живота. Имаме, идеята, имаме и живота.

7 юли 1944 год.