144. Одухотворена мисъл

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 144-то.

Одухотворена мисъл.

Ученико, кога идваме ние? Кога ние сме тук и там? Кога е проявено нашето аз в дело? Кога ние създаваме и проявяваме себичното, разумното великото? Само при топлата, ведра и одухотворена мисъл ние проявяваме образите, излъчени от мировите образи на твърде сложните комбинации на битието. Само при одухотворената мисъл ние творим. Там където мисълта е понижена, студена, неодухотворена, там няма и не може да има творчество. Всички културни придобивки, дадени на човечеството, са ръководство от одухотворената мисъл. Положителната, реална наука е все дело на одухотворената мисъл. Всички достижения на форми и пластичност, всички лирични екстази, са плод на одухотворената мисъл. Всички висши композиции, преливащи се в трептението на общия тон на живота, са дело на одухотворената мисъл. Следователно, няма творчество без инициативата на Духа.

И така, когато ученикът мисли, когато ученикът разсъждава и изучава, трябва да има предвид одухотворената мисъл. Тя е сублимното, семката, която пониква при изобилната светлина на Духа.

Когато ученикът изучава недрата на живота, трябва да има предвид неговата същина. Онова, което одухотворява, то е вдъхновената мисъл на първоизточниците. Какво са това първоизточници? Причините на творчеството, причините които създават силите на живота. Какви са тези причини по обем, по качество и състояние? Първо, те са факторите на Духа; второ, те са движението на магическия живот на вселените и трето, те са разумното съчетание с материята. Що значи разумно съчетание с материята? Проява на нещо или вглъбена същина от необятното.

Това е философски казано, но на вас е дадена духовната мярка. Послужете си тази мярка.

Как ще изглъбите същина от необятността? Само чрез одухотворената мисъл при която ще имате творчество. Следователно, с кое измерение ще си послужи вашата одухотворена мисъл. за да изглъби същина от необятността? Трябва да има такава мярка, при която разумните съчетания да дадат едно велико дело. С кое измерение ще си послужи ученикът на Великата окултна школа? Дали със създадените вече мерки и измерения или пряко със самия създател на измеренията? Посветеният ученик си служи с великото съзнание на Създателя, защото пространството за ученика при това съзнание представлява ведрина, а необятността е условие. При тази ведрина и условие, ученикът е тук и там. Той е пълнота. Той е мистичната централа, която струи живота, създава светли ефективи, които пробуждат секретите на съзнателната конструкция.

Това са възможности за посведения ученик.

Това сега ние носим и за вас, които имате искреното желание и братско чувство за да можем все повече да проведрим съзнанието ви, за да можете по-лесно да се освободите от гъстата материя на атмосфера. Достатъчно сте правили опити да проведрите и подчините факторите на тази гъста атмосфера. Едно ще знаете: тези фактори са дадено условие, при което духовете се възпитават, се дресират. Но за посвещаващия се трябва посвещение. Посвещение ама само при колективната духовни висша мисъл на Първоизточника.

Когато ние отвличаме вашето внимание, когато ние ангажираме вашата мисъл, когато ние правим опити да ви откъснем от тези степени на развитие, то е за това, да поддържате огъня на мистицизма, излъчващ се от Духа. Относителна ли е дейността на духа или е положителна в своето движение? Относителна е за незнаещите, за слабите, но за знаещите тя е положителна, обективна и конкретна. Следователно, всяка една дейност и всяко едно развитие, в които съчетанието на елементите са разумното проявление е дадената същина на разумната проява.

Що е това проява? На този въпрос е мъчно да се отговори. По него са писани хиляди и хиляди томове и е създадена специална наука, наранена естествена, геологична, математична и химична проява. Кога и при какви обстоятелства имаме проява? Кой може да говори, да мисли и да се проявява? По естество какво значи проява? Да се прояви от нищо нещо, това възможно ли е? Положително ли е или относително? Материалистът казва; животът е проявление и функция на материята. Движението на материята като проява е живо? Следователно, едно движение на неорганизираната, на неразумната материя създава причини, които са елемент за мисловната система. Следователно, щом мисловната система е продукт от причини на материалното движение, се явява максимата на случайността. Този е материалистичния възглед. Случайността е фактор за по-нататъшното развитие.

О, неразумни люде, откъде вие откъснахте тази материя? От къде вие вземахте това движение? Как вие създадохте тези причини? От къде вие изнедрихте тези елементи и кой ви заблуди, за да мислите, че всичко е случайност, плод и резултат от движението на материята? Да, все взехте от някъде, вие сте резултат на някого, вие мислите, защото сте плод на голямо богатство и възможности. Вие сте малките прашинки, които се налепяте върху магнитна струна и при отзвука на тази струна се самозаблуждавате и мислите, че вие създавате този общ струнен тон. Вие не знаете. че сте пленници, привлечени от магнитните сили.

Следователно, какво трябва да знае посвещаващия се ученик? Че той е изглъбен от необятността и проявен във времето и пространството, че той живее и действува с всички възможни мерки и измерения, дадени дух от Духа. Духът е възможността, Духът е същественото, Духът е реалното. Всичко извън Духа е относително. Духът работи и ражда. Духът мисли и създава. Духът проявява всичко в светлина. Велико благо е за ученика, че живее, мисли, работи под диктовката на Духа. Така всичко у ученика бива одухотворено. Пространството за него е среда, необятността за него е път, а шеметното движение на вселените, плеадата слънца са оазис - блаженство за неговата душа. Следователно, ограничен ли е ученикът? Не. Той е откъснат вече от магнитните въздействия на материята, и е свободен в светлинно движение. Какво значи светлинно движение? Къде се движи светлината и къде тя пътува? Ако е слънчева светлина, тя се поляризира някъде върху други някои тела или планети.

Но ако е абсолютна духовна светлина, къде се тя поляризира, в кое пространство и място? Ако вие се движите по един кръг, ще стигнете ли неговия край? Къде е края на кръга? Неизвестен. Следователно, така ли е неизвестното движение на абсолютната духовна светлина? Тук вече идваме до сферичните движения. За тях се изисква алхимична мисъл, астрономична представа и астрологични понятия. За ученика това именно е идеалът. Ще стигне ли ученикът до свободните зони на това движение? Да. Когато стане пълна проява. Какво значи това пълна проява? Има ли и непроява? Щом става въпрос за проява, има и непроява. Кога ученикът ще проявява и защо му трябва да проявява? Има същини, които не помнят застой. Има същини в ученика, които са от висши измерения. Когато става въпрос за измерения - за първо, второ, трето и четвърто измерения, ученикът трябва да има предвид степента на поляризацията на Духа. Кога и как ще обясните действието на четвъртото измерение? Съществуват ли възможните мерки, с които ученикът да си послужи и развие една дейност; която да има характерните способности на четвъртото измерение?

Ние искаме да имате одухотворената мисъл - с нея ще работим, за да имаме положителни знания за материята и за теорията на относителността. За посветения ученик не съществува теория на относителността. За него съществува само абсолютна реалност, жива, одухотворена идея – не теория, защото теорията е опит, а идеята е живот. Опитът и животът си. служат с различни мерки. Животът е вдъхновение за опита, а опитът е пламъците на живота, които се реализират като максими и положителни мерки. Следователно, като става въпрос за одухотворена абсолютна мисъл на ученика, трябва да имаме идеята, която е дело на Духа. Идея? Да я конкретизираме: висока идея, безсмъртна идея, индивидуална идея. Щом вълните на идеята понесат човешката мисъл, тя е вече безпрепятствена. Има разумна идея, има и неразумна идея. Какво да разбираме под разумна и неразумна идея. Разумът ли е, който окачествява идеята, или идеята е спомагателна сила за развитието на разума? Ето въпроса - ИДЕЯ И РАЗУМ.

Разумът, обособен като творческа сила, се прониква от идеята. Идеята е душа на необятността, а разумът е светлина за факторите на времето и пространство то. Как ще разбирате това? Времето и пространството е съчетанието на вдъхновената мисъл, а оазис на вдъхновената мисъл е разумността.

И тъй, вдъхновени от идеята, подреждайте силите на живота си по тези максими на разумността, за да имате пълната проява. По този въпрос ще продължим в следните срещи, като искаме и дейността на вашата критична мисъл. Заедно ще счупим този корав всемирен орех, и от него ще извадим ядката - тази скрита субстанция, тази първична същина, за да отгатнем и научим магията на посвещението. В ТОЗИ КОСМИЧЕН ОРЕХ Е ТАЙНАТА. Костелив е орехът. Особен каприз е неговото естество. и черупка. Много ученици в миналите школи са усвоявали този орех, носели са го като талисман, но не са могли да счупят или разтворят и видят какво съдържа той. Следователно, смелост се изисква за това и будна вдъхновена мисъл. Сега да не би да вземете ореха и се отчаете от неговата: неподатливост и загадка. Не, заедно ще счупим ореха и заедно ще вкусим от същината му. Трябва да знаем за сладчината му и ще опитаме силата му.

От нахвърлените тук мисли, създайте си вие системна мисъл по ваш калъп, според вашия манталитет и когато се срещнем, да бъдем смели, да не се боим, че може да оскърбим учителя на Великата Школа.

В миналата среща вие коментирахте, какво представлява школата. Школата има ли място, заема ли пространство? Учителят стои ли на катедрата? Ще кажете, това са относителни неща. За ученика има положителни неща. Когато неговата мисъл се одухотвори, той всякога е положителен, защото положителното и относителното са негови възможности, негови същини. Той може да проектира своят мисъл, може да поляризира своята мисъл. Проекцията е едно нещо, а поляризацията е друго нещо. Проекцията е движение, а поляризацията е творчество. Следователно, щом имаме творчество, заемаме място и пространство.

И тогава школата е в място и пространство, даже и в необятността. Ако вие тук заемате място, то е толкова важно и ценно, колкото когато заемате и пространство. Ако тук имате катедра на Учителя, колко повече в пространството на мисловите вълни. Затова, пазете тук катедрата чиста и свята до порядъка на мировата катедра. Украсявайте я с най-ароматични, нежни и свежи цветя, които растат в градината на вашата душа.

А кои сме ние, друг път ще говорим за това.

8 декември 1944 год.