Мисли и въпроси

[Ани]

МИСЛИ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

* * *

МИСЛИ

ЗА СИЛАТА

Има нисша и висша реалност. Силата е във висша степен реалност. Който е силен е свободен, който е мъдър е силен. Мъдростта е основа, на която здраво е стъпил човешкият дух и от положителното му състояние произхожда силата. Само силните ще видят Бога. Само силните разбират езика на Бога. Силният е разковничето на битието. Битието е разтворена книга пред силния. Силният знае, а мъдрият познава. ПОЗНАВА И ЗНАЕ, това са ДУХЪТ И УМЪТ.

ЗА ЛЮБОВТА

Любовта е себично проявление на Бога. За нейната проява са нужни разум и мъдрост. Чрез проявите на ума ще се възцари любовта. В глупавия живее инстинктът, а в умния живее любовта. Любовта е бащинското проявление на Бога. Който има любовта, разбира и проявите на Бога. Зад всяка мъдрост, стои духът на гения.

Духът повдига трептенията на плътта. Където има Дух, светлина и сила, нуждите на тялото се намаляват. То се освобождава за сметка на силата, която чрез духа, прониква в естеството.

*

Когато съчетаеш цялото битие в себе си, тогава ще напуснеш еволюцията.

Физическото тяло е опора на Духа. Духът е стъпил на физическото тяло. Чрез него той подрежда духовния живот.

Пани Европа, това е Духовна Европа с център България - най-близка до Египет, Персия, легендарна Индия. След време духовното течение ще се придвижи към северозапад, но сега центъра е България.

Знаете ли какво значи това, център България? Родилният дом на новото, силното, безсмъртното. А знаете ли какво представлява Учителят в България? Той е Върховната памет, Всемирната мисъл. Всички просветени хора от Индия, Египет, Персия и от Далечния изток ще дойдат, тъй както магите отидоха при детето - Христос.

Това не е пророчество, а е реално проявление и план. А сега знаете ли защо се занимаваме с вас? За да бъдете верни ученици. Ученикът учи. Кой го учи? Учителят. Защо го учи Учителят? За да знае. Защо да знае? За да бъде силен. А защо трябва да бъде силен? За да бъде свободен. Всеки стремеж подразбира, придобиване на свобода. Ако ученикът разбере това, що значи свобода, той е завършил вече някой етап от своя възход. Свободният ученик е любимото дете на божествената любов. Тя го гали, милва и му се любува. Свободният е любов. Свободният е син Божий. А синът всичко знае какво прави неговия Баща, какво мисли неговия баща й какво има неговия баща. Затова, гответе се всеки ден, всеки час, всяка минута. Бъдете готови да ви осени свободата. А дойде ли свободата, вие сте силни. Невъзможни неща за вас няма да има. Свещенодействайте и Духът ще бъде с вас. Потребни сте за Духа. Той ви цени, защото дълго е работил той за вас, там в далечния изток, като халдейци, като египтяни, като индийци, като персийци, израилтяни. Не отстъпвайте за нищо пред философията на нисшия дух, който подценява вашите качества, придобити от миналото. Той замъглява вашето съзнание, вашата мисъл, за да не си спомняте за миналото ученичество в древните школи. За всичко това питайте вашата душа. Тя всичко знае, всичко съхранява в съкровищницата си. Заради тези ценности Духът ви отвори очите да видите Учителя, и заради тези ценности ви въвежда в специалната Вътрешна школа.

Това да ви не ласкае, че сте били някога и сте сега. но у вас да залегне дълбоко мисълта, че ви предстои да бъдете строители на новия свят.

*

Дисхармония за съзнателните сили не съществува. За тях съществува само всемирният план, на битие то. Когато съзнанието напълно проблесне, тогава линията на доброто ще бъде вечна, безсмъртна всред природата. Тогава душата няма да познава други линии, освен доброто.

По пътя на опитността ще имаш в пълнота съзнанието, по пътя на благодатта ще имаш свръхсъзнанието.

Опитността е за поощрение на другите, благодатта - за тебе. Тя ще бъде тайна за другите. Цени опитността, но не се лишавай от благодатта. Благодатта да бъде тайна за тебе. Цени ги и двете, й твоята вяра ще се обърне във всемирно знание. Свръхсъзнанието иде от божествения свят.

Страдание, причинено вследствие вложена идеи, е благословение. Страдание, причинено без вложена идея, носи грях и падение.

Идеалът на Всемирното братство е Любовта. В основата на разумния живот стой любовта. И всички благородни и красиви подбуди в душата, това са все прояви на любовта.

Любовта не е емоции и страсти. Любовта е тих, вглъбен живот, който безмълвно работи, и огрява вейките на душата.

Любовта е фундамента на живота. Бог се проявява чрез любовта.

Никой не може да носи и да иска любов. Тя - любовта сама се проявява, сама идва. Тя с никого не се уговаря.

Любовта и Всемирният Дух са неразделни. Те са брат и сестра, вечни и любящи.

* * *

ВЪПРОСИ

ВЪПРОС: Кое е онова, което ни пречи и спъва в нашия живот и прогрес?

ОТГОВОР: Старият грях е който убива, който умъртвява жизнеспособността у индивида. Старият грях е, който създава фикс идеите. Той пречи на съзнанието, убива съвестта и подценява разумните сили, но за стария грях вие няма да мислите. Ученикът не се занимава с греха, той върви с убеждение по пътя и проявите на живота за него са предметно обучение. Ученикът не се захласва по пипалата на този стар октопод - греха. Той е взел под мишците си книжката на златните правила и радостно бърза към светилището. Ученикът не живее за общественото мнение. Той не живее за обкръжаващите го, които съобразно мислят, чувствуват и живеят.

ВЪПРОС: Къде грешим и как да приложим новото?

ОТГОВОР: Грехът е вънка, а доброто вътре. Сега, как да продължите пътя? Забавлението е вънка, а възходът е вътре. Идете при съкровищницата - душата. Там ще обновите мислите си, чувствата си и волята си с богатите ценности и ще бъдете свободни и независими. Има един идеал - идеалът на душата. Има един мир - мирът на душата. Има един свят - светът на душата. Вие още не сте почувствали този свят на душата. Душата е която живее, а духът е кръвта на душата. От душата зависи чистотата на кръвта. Душата е представителка на божествения порядък на земята, а духът е изпълнителя, който украсява, нарежда и подържа в красота порядъка. Вие сте душа, а душата не се подава на греха. Духът нагазва всякъде, понеже той е уредник и си позволява да взима чуждото и да украсява градината на душата.

Ще разбирате не божествения, а човешкия дух. Той е, който подмами душата и я отведе далеч от Бога. Човешкият дух е съблазнител на душата.

Човешкият дух е отклонение от божествения Дух.

Човешкият дух е специфичност. Той е свободната воля, коя-то Бог отдели от себе си и която свободно работи, създава, греши, пада и става. Разумното изявява същината на душата или произхода на душата, а силното, вибриращото, това е духът, който представлява клонищата на плодното дърво, на което дънера е душата. Душата е същественото - отклонка на божественото, от божествената душа, а човешкият дух е отклонка от Божествения Дух;

Душата е непогрешима. Греши човешкият дух. Човешкият дух е гордостта, а човешката душа е благородното. Казано е: възгордя се десетия чин ангели и падна на земята. И Бог тъгува по тях.

Духът на човека се възгордя и каза: „Аз мога да създам по-красиви същества от Бога“, и създаде жената. Духът на Адама създаде жената. Жената няма пряко родословие с божествената душа.

Истината, това е Бог. Божествената любов е проява на душата. Животът, това е любовта на душата. В съзнателния човешки живот е внедрена божията любов.

*

ВЪПРОС ЗА КРАСОТАТА И ФОРМИТЕ

ОТГОВОР: Само безсмъртните форми са красиви, защото красотата подразбира изблик на Духа. За Духа няма некрасиви мисли. Той облича мисълта в най-красивата форма, за която може да има представа съзнанието. Работата Духа е да организира силите на съзнанието, а след това идват красивите прояви на безсмъртните форми. Ще дойде ден, когато съзнанието ще се ползува и вдъхновява от органите на мисълта. Органите на мисълта създават в съзнанието красивите божествени форми.

Знание на божествен език значи проявление на всемирното у Бога.

Проявление подразбира формата, а изявление - същината.

ВЪПРОС: Каква е разликата между обич и любов?

ОТГОВОР: Обичта подразбира връзката с проявите“ на живота, които имаш и които са приобщени към твоето АЗ, а любовта подразбира работата на Бога, непреривен процес на творчество.

Обичта е по-близко до човека по своето естество, а любовта е по-специална. Обичта подготвя почвата за любовта. Обичта е детето, а любовта - възкръсналият вече син, който може да замества бащата.

Преди да имаш любовта, трябва да имаш обичта. Ако не обичаш, не може да любиш. От качеството на твоята обич, ще зависи да имаш вибрациите на Всемирната любов за обновата на твоята душа. Всемирната любов е онзи разумен принцип у Бога, чрез който той е създал йерархиите в творчеството, и всички йерархии изпълняват този план на любовта.

Обичта е първата стъпка към свят живот, а любовта е свещеното място, където разумният човешки дух се е изкачил.

ВЪПРОС: Защо човек трябва да обича едно същество, как да го обича и какъв смисъл има в това?

ОТГОВОР: Щом обичаш едно същество, пита се, какво обичаш в него? Ако обичаш душата, това същество ще бъде свободно, ти не можеш да го ограничаваш. Но ако обичаш едно същество за неговите прояви, за неговата форма, ти спъваш себе си и онзи, когото обичаш. Индивидуализираният дух, който се е обособил като АЗ, е необходимо да се свърже с душата на дадено същество, за да може по този начин, чрез връзката на обичта да се превъзпита в повече алтруизъм чрез обичаното същества. Чрез това малко пламъче - обичта, в това любимо същество, ще имаш възможността да вървиш по пътя към голямото огнище - огнището на БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.

Ученикът може да обича даже и животно. Чрез дадено животно се подлага на изпитание някое същество и чрез този процес - обичта, ученикът са привързва към неговата смелост и сили и му помага. Ученикът няма да ограничи това същество. Неговата любов ще бъде дотолкова, доколкото може да облекчи процеса на това изпитание, защото има същества, които по закон са ограничени за някои нарушение.

Ученикът трябва да се освобождава от всички задължения, които го спъват. Обаче има задължения, който трябва свято да се спазват. Те са: ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ БОГА, ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ УЧИТЕЛЯ, ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ. А при всяко друго изпълнено задължение, било към ближния или някое друго същество, не влагай душата си, не се свързвай, а винаги оставай свободен.

* * *

ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА ПАМЕТТА

ВЪПРОС: Как може да засилим паметта?

ОТГОВОР: Настоящата памет и плод на миналата памет. От настоящата памет ще зависи бъдещата памет. Зависи до каква степен на развитие е индивида. За да бъде паметта му праволинейна, казано геометрически, или да бъде паметта му отразител на всички закони, влияния и проявления, да може та да произвежда дадените факти най-вярно, най-правилно и то да може да произведе скритите подбуди на явленията, от ученика се изисква да има убеждение, и то. убеждение праволинейно, без отклонения, реални, разумни. Убеждението подсилва паметта. Ученика с убеждение е паметлив. У него се развива духовната памет. Той запаметява всички духовни явления, отразени върху петолинието на съзнанието, и от полето на съзнанието духът му действува по закон и по правило,

И тъй, един най-лесен метод за запаметяване е чрез съсредоточение на мисълта във висшите форми на убеждението, За да бъде ученикът доволен от своята памет в своите стремежи, ще трябва да има винаги предвид близките неща, които са свързани с неговите емоции, с неговата духовна същина. Стремежът обогатява паметта, но този стремеж да е плод на духовното явление. А когато дойдем до физиологическия начин на запаметяване, там се изисква физиологически порядък в умствените центрове. Физиологическите процеси на ума трябва да се инсталират с жиците на нервната система. И когато умът дръпне една от тия опънати жици, тя да даде съответния звук, и звукът да е ясен и да създаде звукова форма, която ще бъде представител в общата колективна мисъл.

Ученикът трябва първо физиологически да подобри нервната си система чрез проявите на живота, чрез правилно хранене, чрез водата, чрез необходимата почивка на тялото, чрез физиологическата чистота, а то значи една системна работа по отношение физиологическия апарат.

Бъдете уверени, чрез тази деятелност, резултатите ще бъдат 75%, а останалите 25% ще се преведат от духовно естество.

Метод за запаметяване: както в миналите школи, така и сега, се иска едно абсолютно очищение. Когато се потопяваш в океана на Духа, трябва да бъдеш пречистен. Там, къде то е Духат, паметта е силна.

ВЪПРОС: При условията при които живеем ще може ли да усилим паметта?

ОТГОВОР: Условията са съществени. Не пренебрегвайте условията. Те са процеси, които оказват благоприятни влияния за вашето растене. Всеки най-малък процес, на който не давате внимание от духовно гледище е от голямо значение за вашето развитие. Както снежната покривка предпазва разклонилото се житно зърно в земята и му дава условия да се развива, така и лошите условия не са благоприятна среда за работене и развиване на човека духовно. От ученика се изисква правилни прояви в живота.

* * *

ВЪПРОСИ ЗА ДУХА И ДУШАТА

ВЪПРОС: Правилно ли е ако се приеме, че излъченият Дух от Абсолютния е само сила, а душата, която се излъчва от същия, съдържа всички възможности за прояви?

ОТГОВОР: Душата е произход, отломка от Абсолютната Душа, а Духът, това е проявената сила на тази абсолютност. Всяка проява има динамика. Това е Духът. Силата е, която пази дадените условия, тъй както пазачът е, който пази лозето, но пазачът не е гроздето. Гроздето е същественото. Душата е същественото. Духът е пазителя.

Не че не е съществено Духът. Той е върховност, но като проява на човешката същина душата е същественото в битието, а духът е равновесното на това битие. Душата има една свойствена пластичност, една ефирна материя. От тази ефирна материя се излъчват и мисъл-формите. Тия мисъл-форми въздават и идеята за тайнственото на Душата. До колко душата е в контакт с материалния свят, да толкова тая ефирна материя, която е като делегат присъединена към душата, към естеството на душата. Има едно ефирно естество на материя. И благодарение на него е създадено тялото. Чрез тази материя душата създава мисъл-форми. Колкото душата създава по фннни мисъл-форми, толкова тия мисъл-форми са извън тялото. Когато тия мисъл-форми са в по гъста материя, тогава душата е повече свързана с тялото. За да влезе в контакт с гъстата материя и да създаде мисъл-форми, душата се подчинява на един божествен план.

За тази работа и издигнатите духове не са напълно посветени. Те знаят само, че душата се подчинява на една сила. Вие сте в плана, който ще ви освободи от мисъл-формите на материалния свят.

ВЪПРОС: Има ли душата материален елемент?

ОТГОВОР: В основата на душевния живот който се изживява из планетите. Там е проникнала тази мисъл-форма на душата. А там, където има форма, има и материя.

Бог в своята абсолютност изключва материята, а в своята проява, проявява мисъл-формите. Проявен в мисъл-формите. създава творчеството, елементите. А елементите са материята, психиката и диханието.

Душата не е проявена напълно. Кога то душата се прояви напълно, земята ще стане слънце. На земята живеят не напълно проявени души. Светлината създава условия за проявление на етерната материя на душата. В абсолютната душа няма материал - тя не е материална.

Бог се проявява, но не се ограничава. Бог се проектира, Бог живее, Бог диша, но Той не се променя.

Абсолютността като проява не се ограничава. Впрочем, тя не се проявява, но се проектира. Голямата душа се проектира на висшите мисъл-форми на Божеството. Висшата култура е резултат на висиш мисъл-форми. Вие нямате представа още за висшата мисъл, както и за безкрайното, вечното, но поддържайте у вас стремежа за святи чувства и желания.

* * *

ВЪПРОС ЗА БОГОЧОВЕЦИТЕ.

ВЪПРОС: Как конкретно да разбираме сливане мъжа с жената в Богочовека? Това станало ли е?

ОТГОВОР: Сливането на мъжа с жената подразбира абсолютност, тъй като у Бога има само абсолютност. У него няма раздвоение. За да се явят у човека различни желания, за това има дълбоки причини. Те се крият в тайнственото, в Абсолютното. Конкретно: как да разбираме да се върне жената, или както я нарекохме, тази светиня у човека. Ако тя се върне, тя не е вече светиня. За да стане наново светиня, на мъжа предстои упорита борба. Сега посвещаващият се само декорира, маскира тази светиня, като я нарича сестра, БРАТСТВО И СЕСТРИНСТВО СА БЪДЕЩЕТО. Тепърва предстои помирение, смирение. Тази светиня трябва да се убеди, че наистина има вече благоприятни условия, за да се върне наново в своя първичен дом - там, където я очакват. И ще й се даде най-пищния обяд и веселие. Легендата за блудния син не е нищо друго, освен разказване за голямата трагедия, която е станала с човека.

По-конкретно: познай душата на жената като част от твоята душа, или като пламък от твоята душа. Мисли за нея тъй, както си убеден в твоя произход.

Има и други положения, които се отнасят при други условия, когато работата на мъжа и жената ще бъде единна в основата си. За тия състояния Христос казва: „В онзи век нито се женят, нито за мъж отиват, а са като равноангели“. Когато човешкия дух се издигне на подобаваща висота, тогава тази светиня-богиня ще го възпява и ще се вглъбява в него, Това състояние е гениално-да се издигнеш като Бог над нещата.

Каквото положение заема днес жената, тя се явява като голям враждебник, понеже е била да голяма степен потисната в живота. Мъжът е, който е унижил божеството у нея. И ние казваме на всички мъже да изправят отношенията си към жената, за да може в бъдеще да се даде възможност да се роди гения на пълната свобода. Когато престане враждебната борба между мъжа и жената, ще изчезне това социално зло - войната от земята. В несъгласието между личностите - мъжа и жената, имаме в резултат войната. Войната има като метод борбата. Но пренесен и упражнен този метод на лична, егоистична почва на физическото поле, дава бруталната борба - войната.

ВЪПРОС: Казано е, че човеците при създаването са биле безгрижни.

ОТГОВОР: Никой не знае за дълбоките причини, които са биле в плана на Абсолютния. Един окултен педагог може да вниква. Той наблюдава развоя на видовете с голямо хладнокръвие и спокойствие. Той не скърби при големите процеси, на не се и радва на големите преходи. Той е остроумен. Мярката у него е най-малките дребни числа. Във всеки процес той вижда неговото начало. А и за вас нищо друго не остава, освен да се учите от явленията. Науката за човешкия дух е най-големият интерес. Той от нея се блазни. Човешкият дух е като лост, който непрестанно човърка почвата и търси скъпоценни камъни. Той е като бисеротърсач из големите морски глъбини. Независимо от мъчнотиите, той се бори смело със стихиите. Товар и вие го чувствувате. То се явява като ваше естество, защото сте една жива клетка, която иска да живее и придържа към живия голям организъм, с тенденция да осъществи своите първични желания. Вие сте една голяма клетка в божествения организъм. Предвидени са артерии, канали са прокопани, чрез които да се напояват и подхранват тези клетки.

Какво става с клетките на тялото? Може ли една клетка да се премести на мястото на друга на по-почтено място? Всяка една здрава клетка, добре устроена, изпълняваща служба в организма, е ценна. Тя допринася от своите специфични елементи и на другите по-слаби клетки. Етерът на една клетка може да обходи целия организъм с инерцията на кръвта. Така е и с разумното у човека. То се движи чрез интензивната мисъл и обхожда целия божествен организъм. А то значи, цялата природа с всички нейни тайни сили, и цялото Битие, с всички негови сложности, са представители за живота на разумния посветен.

[Ани]

ЗАДАДЕН ВЪПРОС ЗА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД

ОТГОВОР: Когато една фирма ликвидира или фалира, всички я съжаляват. Така също, когато една раса е в изпитание, следва да има съжаление, защото за всяка загинала или оскърбена душа и Бог се оскърбява. Тази борба срещу евреите ще донесе отрицателни резултати. Бог има метод, чрез, който може да изправи и отрезви тоя народ. Бог презира братоубийците. Той се отвращава, когато се пролива кръв. Еврейският народ е стария завет. В душата ви да няма капка омраза. Българите научиха от евреите, как да превеждат идеите. Ако Българите преследват Евреите, то неминуемо ще пострадат. Ако на българите отвън се внушава, то остава за сметка на тях. Не е злото в еврейския народ. Злото е по-далечно. Когато еврейският народ излезе на сцената, злото беше преди него. Еврейският народ дойде да изправи грешката. Не е работа на българския народ да се бърка в тази каша. Българският народ трябва да остане неопетнен, за да не изпита същата участ. Молете се за вашите началници и управници да бъдат разумни. Гледайте в лицето на евреите ваши братя. Не вземайте за ръководна мярка спекулативния дух, а водете се от стремежите на божеството, което е същина на вашата душа.

Сега вие сте нов завет. Ако новият завет изпълнява ролята на стария, каква ще бъде вашата заплата? Новият Завет казва: люби врага си, прощавай на злосторника си, нахрани гладния, облечи голия, превържи ранения, защото АЗ СЪМ БЛАГ И КРОТЪК.

ДОБРОТО Е В ОСНОВАТА НА ВСЯКО БОЖЕСТВЕНО ДЕЛО И ТВОРЧЕСТВО.

* * *

ВЪПРОСИ ЗА СМИРЕНОМЪДРИЕТО.

Ние дадохме осветление, какво значи космична светлина и какво значи планетна светлина. Всяко небесно тяло е МИСЪЛ-ФОРМА, която излъчва светлина. А всяка форма задържа процент от светлина. Следователно, не може светлината да бъде така импулсираща, както абсолютната свободна светлина на Духа, защото мисъл-формите задържат светлината, която е като аура или ореол около тях. В своето вибриране те излъчват дадена светлина, която е в намалена степен. По този начин тя по правилно се поглъща от формите и съществата, които живеят в дадена планета. Следователно, има едно преплитане на космичните сили, в което става събуждане на космичния живот. Всички светлинни елементи възбуждат двойниците на мисъл-формите и те разширяват и изпълват пространството, които науката и творчеството познава като азот, кислород, въглерод и водород. А връзката между тях човечеството познава като електричество, радиовълни. ката радий или абсолютна светлина на Духа, която се поляризира чрез мисъл-формите, които създават развитието на елементите в творчеството, Това е още посредствена светлина. Абсолютната светлина на Духа е мистичното движение или неограничената мисъл в Твореца на живота.

И тъй, да се ползвате от слънчевата светлина е едно нещо, а да се ползувате от абсолютната божествена светлина на Духа, е друго нещо. Слънчевата светлина подържа развитието, а божествената, внася знанието.

ВЪПРОС: Иска се разяснение за от. „Видя Бог, че е добре“.

ОТГОВОР: Не се спъвайте в мисъл-формите. За да се развие дадена мисъл-форма се изисква съответно условие. Затова Бог каза: „И видя, че е добре“. Съблазън. Дали Бог знаеше? И може ли Бог да не знае? Ако той не знаеше, нямаше да сътвори. Той говори на човека да се не съблазнява, а да тръгне по пътя, защото е добре. Бог излъчи от своята същина. А тая същина се обърна към Бога и каза: „защо ме излъчваш от себе си? Не съм ли добре аз в теб? Не съм ли аз твоя любов? Не съм ли душа от душата ти?“ Но Бог каза: „Аз видях, че така е добре и тръгни. Иди и ме чакай. Аз съм твоето очакване“.

Ще знаете, Бог е вечен работник. Той не помни застой, защото битието е движение за него. Божествената красота се проявява в движението. Там ще намерим красотата на Бога.

„Той видял, че е добре“. Може ли Бог да види, че е зло? Бог говори само за доброто, защото зло в него не съществува. Бог каза на своята нога: „Тръгни!“ Но тя каза: „Къде?“ – „Върви!“ Има съзнателен и несъзнателен живот и Бог каза на несъзнателния живот: „Тръгни. Аз видях, че е добре“.

Какво значи това несъзнателен живот? Несъзнателният живот ще го уподобим пак с ограничената светлина. Защо има ограничена светлина? Защото Бог видя, че така е по-добре. Създаде човека с ограничена светлина и го постави във фокуса на движението, затова човекът е движение - трансформатор на светлина. Колкото по правилно се трансформира светлината чрез човешките способности, толкова движението е по-пластично и живота реален.

Но ще каже те:. защо е угодно това на Бога? Това е развитието на Всемирното битие. На цялата свещена книга-библията, преде той тълкувание. Всички изрази трябва да се претълкуват, да се дойде до самата истина на Духа. Цялото творчество е работа на Духа в многото поделения и степени. Така е угодно на Бога.

„Той видя, че е добре“. Бог ви харесва, а вие не го харесвате, защото ви казва, че видял, че е добре. Всяко слово казано от устата на Бога е сладко. То храни душата, повдига ума, проведрява духа. Ако Бог е доволен от своите дела и се е възхитил и е казал: „видях, всичко е добре“. Няма ли право Бог да говори за своите дела? Вие се радвайте, че Бог ви е видял, че сте добри. Това е силното за вас, че Бог свидетелствува за това, което той е видял, е добро. А той е видял човека. Защото всичко, което е направил преди човека да се прояви, това бяха условията за човека. И най-после каза: „Направих човека“. Когато създаде всички добри условия, тогава каза на човека: „Върви! Иди познай себе си, защото всичко е добро“.

* * *

ВЪПРОСИ ЗА БЪЛГАРИЯ.

ОТГОВОР: Неизвестността е за слабото у човека, а познатото - за силното у човека. Вие казвате дали България ще бъде обстрелвана. България е вече обстрелвана от астралния свят. от света на причините, и като резултат имате разрушенията, последствията.

Сега вие искате конкретни отговори. Конкретните отговори не са най-верните, защото замислите в астралния свят не са праволинейни. Те са лавиращи, и с тях се занимават астралците. А вие сега от кого ще бягате? От ударите на астралците ли? Гледайте на нещата тъй, както те се развиват, защото така, те са възможности и за вас. Това са истини за вас. Вие сте подложени на астрални изпити. Не са още изпити на духовния свят. Сега астралните агенти ви изпитват. Щом издържите астралните изпити, ще имате вече необходимата свобода да се явите и пред висшите духовни същества.

Вие сега плачете и се вайкате за разрушенията.

Цялата тази човешка култура, която има вид на сложно творчество, е съградена от астрална паяжина. А коя е истинската култура на Духа? Тя е културата на слънцето, на планетните системи, сложното устройство на земята с нейната чудна и жива природа.

Но това сега не е конкретен отговор. Това е конкретен отговор, но за кого? За будната душа. Дали да се евакуирате от града Варна Ще евакуирате кого? Своята духовна същина или своята душа? Ще бъдете над всички събития, които могат или трябва да станат в град Варна. Ако и Варна е построена от. астрална паяжина, молецът ще мине и ще раздрипи тази паяжина.

Но Варна има светло бъдеще. То е работа и строителство на Духа. Следователно, бъдете хладнокръвни. За сега е спокойно. Астралните сили са ангажирани другаде - там, където ще стане развръзката. А да се върнете в София е още рано.

Метод за работа искате: ще нагодите себе си към най-оскъдните средства. Това за вас е изпит, размисъл - да търсиш причините и да отгатваш последствията.

Искате помощ в вашата работа. Ако сте се записали доброволци в организацията на добрите строители, имате нашата помощ. Помощта е свято дело. Да бъдеш подпомогнат при най-убийствената скръб, то значи да възкръснеш в нов живот. Вие сега сте добре. Има много страшни положения в света. Има ужасни картини, които убиват човешкия дух. Вие досега малко опитахте от световната арена. Вам се даде силата да може да изтърпите да сега голямото изпитание. За вас има една истина, а тя е: да имате покровителството на небе то, покрива на слънцето и възможностите на природата. Всичко друго е човешко. Нали вие сте кандидати да напуснете човешкия живот или човешкия свят? Да, така е. Но човешките сладости, човешките връзки, обичаи, къде ще ги денете? Ще ги турите в раницата и ще ги отнесете на планината. Там ще им изпеете „Бог да ви прости“. Казвате: „Отидоха ни къщичките! Изгоряха ни дрехите!“ Бог да ги прости. Хубавото ми бюро, писалката ми, удобните ми прийоми, свещения покрив!... Къде ще ги денете? Ще кажете: „Бог да ги прости.“ А това, което е за вас, за вашата свобода, то ще остане. Има материални блага, които са записани в свещената разходна книга. Те се дават като капитал и спомагателно средство за правилното ви развитие и за съществата на земята. Ще знаете: всяко едно материално благо, което ви е дадено законно, никоя сила няма да ви го отнеме. Ако бащите дават на децата си-, колко повече Великият баща на висшите светове ще даде на добрите разумни синове от изобилните си блага.

Защо вие дойдохте от София във Варна? Да научите, че небето е ваша родина, слънце то е ваша стряха,  природата - вашата радост.

Варна ще пребъде. Варна е източната врата, през която ще минат източните сили и ще населят европейските западни области. На запада трябва духовна култура и тя ще се наложи.

Сега според вашата мярка, бавно се прилагат неща та, защото вие сте забравили, че сте вечни.

Вие искате помощ. Ами с кои сили и средства вие сте достигнали да развитието човек? Или сега и в бъдеще, с кои средства и сили ще минете развитието - посветен? Вие се само заблуждава те като мислите, че сте изоставени. Ако провидението е предвидило най-малките нужди за малкото - микроскопичното същество или насекомо, за което държи земята в необходимата дистанция от другите мирове, светове, като подържа хармоничното движение, то колко повече на човека, който е близко по развитие до ангела? Казано е: „Дори и ангелите надникват с голям интерес в живота на човека и се радват за неговия прогрес.“

Сега ако имате неуспехи, това са плесници на противоположните сили. Те са екзекутори. Те най-добре възпитават твърдоглавите.

И тъй, бъдете спокойни. Ни косъм от правата ви няма да падне, понеже трябвате за делото Господне. Вие ще бъдете- свидетелите на голямата световна неправда. Вие ще бъдете правото, което ще се раздава на народите.

Като духове, бъдете волеви. Като души, бъдете истинни, искрени, защото лицето на истината е искреността и волята. Защо искреността има такова голямо преимущество или качество? Искреността подразбира чистота. САМО ЧИСТИЯТ Е ИСКРЕН. Който не е чист, той е лъжец. Само чистият оправдава напълно вярата на божествата. Божествата вярват само на чистия, ЗАЩОТО ЧИСТОТАТА Е ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА.

* * *

ВЪПРОС: Достатъчно силна способност ли е медитацията, за да имаш достъп до нирвана или света на блаженството?

ОТГОВОР: Блаженството е последния процес на развитието. Той е право на ученика, но само на посветения ученик. Само нему е дадено блаженството - това състояние на пълна хармония. Блаженство значи да излиташ великата мощност на ония сили, които внасят мощна сила за полет към висините, към безкрайността и съвършенството. Съвършенството няма край. То е вечно развитие, вечна еволюция. Само Бог е съвършен абсолютно, а неговите същности постоянно еволюират. Бог излъчва от себе си постоянно сили, които са в непрекъснато движение на усъвършенствуване. Те се излъчват, слизат, изкачват се и пак слизат.

При истинска медитация, при пълна концентрация може да изживее това състояние - блаженството на нирвана. Медитацията е висша способност у ученика. Чрез силна концентрация ученикът маже да проникне и изживее блаженството. Силна та концентрация е магически лъч, който е в състояние да възбуди мислите на висшите същества, за което те не могат да бъдат хладнокръвни. Те са заинтересовани вече и се занимават с този лъч. Ученикът трябва да медитира, за да ангажира мислите на висшите същества. А щом ангажира мислите на тия същества, в отговор той ще получи друг лъч, психически лъч, духовна депеша, който лъч ще възбуди в него особено състояние - състояние на блаженство. Следователно, кой ученик може да бъде богат на мисъл? Само онзи, който може силна да се концентрира.

ВЪПРОС: Как и къде да концентрираме мисълта си?

ОТГОВОР: Една е посоката, една е целта, един е и замисълът. То е да бъдеш като боговете. За да имаш тяхната пълнота в изобилие на възвишени чувства и мисли, се изисква голяма светлина. А къде е посоката на светлината? Концентрирай първо своята мисъл към живите сили на. слънцето. Този е най-лесния опит. Медитацията е състояние на душата. А какво значи концентрация към слънчевите сили? Къде са те? Не са ли те у вас, най-главните подбудители, които възбуждат способностите за разширение на вашия вътрешен мир? Вашето вътрешно състояние не е ли плод на психическите слънчеви сили? Като така, когато ще имате понятие за вътрешен мир, за вътрешно състояние и способности, ще имате предвид, че психичните слънчеви сили, са които са в хармония с висшите сили на слънчевите системи и с висшите творчески сили.

От магическите слънчеви сили имаме като резултат живота.

Най-близкото и разбрано състояние, то е състоянието на хармоничния вътрешен живот. Когато се говори за хармония, се разбира отношението на тия възвишени сили, които специално минават през човешкия мир. Стар грях значи нарушение на хармонията. Няма по-голямо падение за ученика от това, да влезе в дисхармония със своя вътрешен мир. Затова, той трябва да бъде постоянно в медитация. Ученикът трябва да изпие чашата на блаженството. В тази чаша е живота на всемирната хармония. Докато ученика не изпита състоянието блаженство, той е извън положителния живот и път, които водят към святостта. Блаженството е последното изпитание на ученика.

Там го изпитват дали той е смирен, откровен, истинолюбив и знаещ. Най-тежко става положението на ученика, който не може да издържи това посвещение - блаженството. Него го връщат назад, да започне отново и да мине всички посвещения. А БЛАЖЕНСТВО ЗНАЧИ ДА ПИЕШ НЕКТАР ОТ СВЕЩЕНАТА ГРЪД НА ДУХА. Който е пил от този нектар, той се е съединил със силите на Духа. За такъв ученик няма предели, няма вътрешна и вънкашно, няма извън и вътре в живота. За него няма ад и рай, защото за него раят е място за приготовление, а адът е състояние на изпитание.

И адът и раят са особени състояния, които се определят като място. А щом няма рай и ад, то какво има за ученика? ИМА СЪСТОЯНИЕ - ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА. Този, който е изпитал това състояние на Духа, той е над рая и ада.

Какво подразбирате с тази мисъл? В резултат от това състояние имате раздвижване творческите сили на Духа. Това е едно, от крайните дели на ученика. Ученикът умее да координира всички прояви около себе си, всички неща той добре ги хармонизира и вижда в тях Първичното Начало, което дава правилен развой на всички сили, които ги наричаме сили на еволюцията, на растежа. Точно тук е важна мисълта. Как ученикът трябва да гледа на порядките, които са в тъй наречения външен свят? Преди малко казахме: трябва да изоставите в мисълта си вашите предрешения. Винаги сплотявайте силите на мисълта си. Не ги пръскайте. Глупави същества са установили у вас някои порядки. Какво биха направили разумните същества с тях? Те биха ги унищожили или използували. Вашият живот сега е свързан с много такива порядки, някои дори от които биха боготворили. И това е в реда на нещата. Те дават известен импулс, но има някои порядки, които са баласт, тровят живота и духа ви. Те трябва да се премахнат. Има една мярка донесена от боговете. Когато боговете създаваха духовния ред и порядък, за да не останат известни празноти и противоречия, те са имали мярка, с която са проверявали всички свои творби. Затова, всички техни творби са хармонични и разумни. И на човека са оставили тази мярка, този уред - съвестта. Който работи със съвестта, той има най-вярната мярка.

Вие често допущате лъжата във вашите отношения. То е затова, защото този уред - съвестта е ръждясал, затъпен е. Между Духа и съвестта пространство няма. Не е трудно да се живее по съвест и Дух. Не ще кажете: порядъкът днес в света е такъв, че ако приложат тая мярка на боговете, ще бъдем жестоко ометени. Ако имаш да даваш, ще го дадеш. Ако имаш да вземаш, ще ти се даде. Ако искаш да бъдеш истински ученик, посветен, то ще трябва да дадеш и последната си копейка. Ако искаш да работиш и живееш по човешки порядки, ще знаеш, че ще дойде ден, когато ще се осъзнаеш и напълно ще се разплатиш.

ВЪПРОС: Може ли да се раздиплят гънките на Духа чрез вярата? Или, е ли вярата способност, чрез която да може да се напипа пулса на Духа?

ОТГОВОР: Ако имате вяра изградена върху опитностите, чрез нея може да се проникне в същността на Духа, и да се почувствува неговия пулс, защото, онзи, който има живата вяра, той вярва вече в силата на Духа.

ВЪПРОС: Какъв процес е вярата - непреривен процес ли е?

ОТГОВОР: Вярата е непреривен процес. Тя расте и укрепва в зависимост от съзнанието.

ВЪПРОС: Има ли разлика между вяра и знание?

ОТГОВОР: Вярата е светилник, който осветява областите на знанието. Тя е вътрешен усет. Когато дойде у вас, тогава ще имате проявата, на учени, поети, музиканти. Вярата е едно, а знанието друго. Но за да имаш постижения, необходима е вярата. Вяра без знание е мъртва. Знание без вяра също е мъртво. Знанието трябва да има простор на движение. То трябва да е подкрепено от вярата, както и вярата трябва да бъде подкрепена от знанието. Иначе, ще бъде празна вяра. Има опитности, които са възходящи. Те са опитности на Духа. Те са светиня за Духа. И така, освобождавайте се от пресилените желания. Не подценявайте унаследените способности. Всяка унаследена способност помага на всички други способности у човека, макар и слабо да са развити. Поддържайте пробудените способности, за да може да се проявят като авторитети и да съдействат на другите способности. Никога не се заблуждавайте, че от там, от където вие гледате, напълно виждате нещата. Най-положително и ясно виждане се постига само при тържеството на Духа. Чрез Духа всичко се знае и вижда, Духът ще се прояви у човека чрез добре развитите му способности. Хармоничното съчетание у човека, са регулатор за Духа. Какво значи това? Хармоничните действуващи сили в човека създават хармонично състояние. А където има хармонично състояние, там примеси от външни чувства и мисли не могат да действуват; защото хармонията подчинява всички дисхармонични миели, чувства и действия.

Въпросът е: дали човек е хармонично съчетание? Да. Има малко дисхармония, но дисхармонията е онази причина, която създава едно низходящо движение и се ражда понятията надолу, нагоре, настрани. Когато понятието е възходящо, движението е само нагоре. Какво значи това? КОСМИЧНО ТВОРЧЕСТВО. Слязъл си при дадени условия, сътворил си, излизаш от тия условия, отнесъл си, а това са все опитности но човешкия дух - да привикне към непреривно творчество. Низходящите сили днес събарят, но те са принудени и да съграждат и то вече по образ на божеството. Ние бихме ги нарекли малките богове, които разрушават себе си и се пресъздават. Но ще кажете: до кога това? Ще има ли край? Краят ще бъде докато се стигне предела на абсолютната свобода. Когато човек се освободи и може да се концентрира, ще излезе от това низше творчество и ще се издигне в сферите на блаженството.

ВЪПРОС: Е ли в състояние човешката мисъл да проумее абсолютния, замисъл на Бога? Или казано, може ли чрез философията да се открие истинският път, който води към абсолютното освобождение, като свързваме разбира се философията с мисълта?

ОТГОВОР: Да. Мисълта е мълния, с която може да се прониква и в най-дълбоките глъбини на космоса. С размисъл и силно развита интуиция, може да се проумее, да се разбере абсолютният замисъл на Бога. По пътя на размисъла на интуицията, мисълта създава философските системи, които водят към прозрение на абсолютния Божий план, който осъществява пълното освобождение на човешкия дух и душа и сливането им с мировата Душа и Дух и с естеството на мировия Божий Дух.

МИСЪЛТА Е, КОЯТО ПРОЯВЯВА БОЖЕСТВЕНОТО, А ИНТУИЦИЯТА ВЖИВЯВА БОЖЕСТВЕНОТО. Благодарение на мисълта се прояви словото Божие. Мисълта е автора, а другите способности са потентни, скрити сили, който са резултати на творението. Мисълта е, която пробужда, потик към работа, към творчество на тия сили. Чрез мисълта се минава от тайното към явното. Мисълта си служи с размисъла. Мисълта е, която, може да опише необятния красив образ на Бога. Чрез размисъла се разкрива, а мисълта обособява и конкретизира. Светлата мисъл създава красивите образи, а красивите образи създават вечните понятия.

Мисълта е атрибут на Бога. Тя изхожда от Духа Му. Тя е силата на Духа, а интуицията изхожда от душата. Тя е израз на заложбите в душата.

Тъй като душата се индивидуализира, следователно и проявите й са в кръга на заложбите и постиженията в тази индивидуалността. Духът и мисълта нямат граници. Мисълта е мълния, която блясва и осветява тъмните страни в живота на човека.

Божественото е заложба в душата.

По пътя на мисълта и опита расте и се разширява човешкото съзнание.

ВЪПРОС: Какво се разбира под сродни души?

ОТГОВОР: Няма сродни души извън изпълнението божествената воля. Само ученик с ученик са сродни души. Учител с Учител са сродни души. Богове с богове са сродни души. Само души, които работят и живеят за един и същ идеал, са сродни души.

ВЪПРОС: Какво са груповите души?

ОТГОВОР: Това са излъчени души от диханието на Бога в даден момент. Бог излъчва групи от души, които живеят и са във връзка помежду си, т. е. идват със свои водачи и с особени характерни черти. Нациите например са групови души.

ВЪПРОС: За интуицията.

ОТГОВОР: Интуицията е въплътения Бог в човека, а мисълта е проявения Бог в човека. Следователно, работата на въплътения Бог - интуицията се изразява чрез проявения Бог - мисълта.