165. Охраната

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 165-то

Охраната

Ученико, охрана трябва. Охрана, която да пази ценното великото, божественото. От кого? От глупавото, от неукото, от назадничавото, от непрогресивното, от изоставащото, от онова, което рови земята, цапа се, каля се и вика за помощ. Да, охрана. Кой е този, който ще бъде охранител? Охранител ще бъде този, който е призван, който е надарен, в когото преобладава светлината, когото преобладава любовта и Духа. За охрана е този, който знае, който нарежда, който пази, т. е. достойния, разумния. Охраната е страж Господен, будното око на Бога. Прозрачното око на Бога. Охраната е двойник на Първомислителя. Чрез него Великият Мислител проявява своята същина в Дух и мъдрост. Охраната е великия свидетел между Бога и човека, между Бога и природата, между Бога и вселената.

Защо е нужна охрана? От кого тя ще пази и охранява? Нима светът е дисхармоничен, реакционен? В качеството си на прогресивност, творческият дух е поел ангажимент да изведе обременената душа, т. е. вашата душа от нейното неестествено движение. И като така, борческият дух има да се справи с ред възможности, които му създават трудности в самата му дейност, т. е. борбата му с отрицателния дух. Но кой е отрицателният дух, и кой е творческият дух? Защо трябва творческия дух и защо – отрицателния дух? На въпроса ще отговорим: дали трябва или не трябва, не ще говорим. А защо е допуснато, е друг въпрос. И защо трябва борба и то е друг въпрос. Но ученикът на Вътрешната школа трябва да има връзка с охраната, която пази съкровищата на прогресивния, на борческия, на свободния дух. Ученикът на бялата ложа трябва да се ръководи от свещените правила, които са написани със светлинни букви върху книгата на битието. Какво значи това? Кой може да чете книгата на битието? Кой може да бъде допуснат да се докосне до тази книга? Кой е този приятел, брат чистокръвен, който ще прочете законът, който му повелява да бъде охрана? Ученикът се готви за охрана. На него се възлага да пази вековните мъдрости, да ги запечата със светлинни букви в душата си и там - там да бъде скинята на святостта.

ОХРАНА!. Какво да разбираме под охрана? Да бъдеш център на Божията мисъл, да бъдеш център на божията любов, да бъдеш център на божията сила. Какво още разбираме под охрана? Да работим с божествения ум, да учим с божествения дух и да живеем о божествената любов. Още какво значи охрана? Да знаеш за началото, да можеш за настоящето и да си готов за бъдещето. Как още да бъдеш охрана? Да разнасяш светлината, да проявяваш любовта и да узаконяваш силата.

Но ще кажеш: не е ли това диктатура - да узакониш силата? О, не! Там, където се проявява светлината, там, където се проявява любовта, диктатурата е изключена. Там преобладават разумните творчески сили. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ СА ПЪРВИТЕ МИСЛИ НА БОГА. Но ще кажете: мисъл може ли да твори? Първичната мисъл на Великия делител е живота, който се е разлял по всички посоки в необятността и за този живот сега е борбата - до къде ще стегне, до кои предели и коя необятност ще овладее. Това е съревнование на вихрените сили, които овладяват все повече и повече нови области в безкрая. Тяхната мисия е да обходят селенията на божеството. Защо е така, е въпрос, но така е. Ако не е така, не може по друг начин. Когато имате представа и понятие за творчество, ще имате предвид Първичните мисли - създатели на живот.

Това, за което говорим тук, се отнася за една първични схема на непреривното развитие и степенуване при големите възможности на фактора светлината. Следователно, животът не е продукт на случайност. Животът не е плод на някакво саморасло дърво. Животът не е каприз на някакво същество, а животът е първична мисъл на Бога. Следователно, животът е майстор, който строи стълбата за великия възход на човешката душа.

Да направим едно малко разграничение между живот и душа. Каква възможност има животът и каква душата?

Какви са нуждите на живота и какви на душата? Какви са перспективите на живота и какви са на душата? Ние разграничаваме неща та, правим ги по-сложни, защо то имаме предвид, че работим с ученици от Вътрешната Школа. Ние ще усложним още повече въпросите, ние ще умалим тяхната стойност, съдържанието им, смисъла им, защото колкото в по-големи подробности разглеждаме Първичната мисъл, толкова повече се усложнява материята, с която ще борави ученикът на Вътрешната школа. Ще му се дават теми до тогава, до когато той стане само ум, душа и дух, а то значи да бъде истинска охрана, Затова, не се смущавайте, когато поставяме въпросите в по-голяма сложност.

Въпросът бе за живот-душа. Аналогията с функциите на живота и тия на душата. Душата се ползува от възможностите на живота, а във възможностите ; на живота вземат участие МАХАНАН и ЕЛНАН, адепти е на светлината - животът е среда за душата. Той е въздуха, който пие душата. Но ще се зададе въпроса: „Какво представлява живота? Каква субстанция е той? Съзнателна или несъзнателна? Има ли мерки за него, има ли пределни граници, където той да се ограничава, за да може да бъде наблюдаван, проучван?“ Казва се, че има съзнателен и несъзнателен живот. Съзнателен живот е този, който е конкретизиран в дадена мисъл, т. е. първична мисъл. Ние ще разгледаме елементите на мисълта като сложна субстанция, но сега имаме за задача живота и душата, които имат връзка с колектива - душата.

Казано е, че животът е дихание на Бога. Следователно, като дихание той е разлят в безкрайността. Щом е разлят в безкрайността, каква е неговата функция в сътворението? Може ли да се сътворява извън границите на безкрайността - мисъл, която е занимавала посветените, учените, гениите. Кой ще разреши този въпрос? Дали човешкият ум или неговият гений? Да, има една същина, която може, а тя е Първичната безсмъртна същина у човека.

Ето и друга една сложност: каква е тази безсмъртна, абсолютна същина, която има възможността да надниква в безкрайността, там, където животът се проявява като Първична творческа мисъл? МАХАНАН и ЕЛНАН - фокуси на светлинните елементи. От там започва творчеството и човешката мисъл се проявява като първична. Каква субстанция е това първичното? От къде започва то? Кои са неговите инструктори и до къде проникват, когато имаме безкрайност? За първичното се казва: „ТАЙНА НА ТАЙНИТЕ“. Но може ли да има тайна при светлината? Светлината е която всичко разкрива. Тя не е оставила тайни места. Тя е обходила понятните предели и необхващащите безкрайности. За светлината няма невъзможности - за светлината няма благовестител, няма господар. Как тъй да няма? Нали има един господар, от когото всичко произхожда? Да, има. Неговото име е светлина.

И тъй, когато ученикът има за задача да проучи непознатите за него елементи и същини, той си служи с живота. А когато придобие това посвещение, той става светлина. Като светлина може да бъде и Дух и душа. Душата е усет за духа, а светлината е абсолютната среда за духа. Затова на ученика предстои дълъг път докато стигне до абсолютната среда - светлината.

Дълъг път! Коя е посоката? Какво ще разбира ученикът под дълъг път? Към кой градус, към коя страна го води пътят? Коя област мечтае, копнее да насели? Дали навсякъде е едно и също - еднакви възможности и условия? Тук и там все едно и също ли е? В тази планета, в другата планета, в безбройните звезди, все едно и също ли е? За живота не е едно и също, но за светлината е абсолютно едно и също. Защо? Защото животът е движение. Къде се движи живота? Има ли пространство където той може да се, движи? Казва се „движение“. Добре, движение, но ние казваме „трептение“. Няма движение, а има трептение. Вярно ли е това? Има относително движение и абсолютно, положително трептение. Как ще се справите с относителното и положителното? Казвате: нали ни предстои дълъг път. И ние твърдим това, но вас ви предстои да затрептите, тъй както трепти ефира в светлината. Но кога? Къде? Тук! Защо? Защото трябва, защото извън тази среда нищо няма. Там, където има трептение, в основата е животът. А където има основа, има разумна, будна мисъл. Защо при основата животът има разумна будна мисъл? Защото животът е прогресивната творческа енергия.

ЖИВОТ И СВЕТЛИНА! Животът е семката, а светлината –условията, т. е. животът е пътя, а светлината е трептението.

И тъй, ученико, затрепти сега, защото твоето предназначение е да бъдеш трепет. А щом си трепет, ти си охрана. Не чакай други да те охраняват, но бъди страж да запазиш светлите адепти, които са живота, движението, светлината у теб. Имай за задача да бъдеш охрана. Изпълни достойно това задължение, за да можеш да преодолееш всички спънки, които биха угнетили твоя вихрен дух. Само така ще можеш да проучваш дееспособно елементите на светлината. Бъди алхимик. Носи достойно това призвание.

Като ученик, изучавай елементите на светлината, за да се освети твоя ум, да затрепти твоята душа. Обогатявай тези две твои същности - умът, централна клетка на духа и душата - свещена същина за светлината.

ОХРАНА! Никакви слабости и опущения, никаква измама, никакво отклонение. Това са качества на ученика. Той е богато дърво с вкусни зрели плодове. Дървото не се смущава, че някой брули от плодовете. То не се изменя, но здраво загнездено в почвата, продължава да дава плодове. Така и ти, ученико, не се смущавай от ветровете, от бурите и от невъзпитаните същества, които могат по незаконен път да откъсват от твоите плодове. Имай устой. Издържай на всички репресии. Закалявай духа си, за да бъдеш утрешното, новото, новия модел за новия живот. Освобождавай се от маловерието. То е чужд елемент, внесен в твоето естество като слабост. Ти се води от Първичната мисъл, която така художествено е украсила живота. Красотата е животът. Красива дева е животът, носителка на благовестието за пролетта на светлинния живот. Не подценявайте качествата у себе си, не покривай с мъгла разсъдъка у себе си, не ходи винаги след светлината, защото тя е твоята преднина, твое упование, твоя вяра, твое знание, радост и щастие. Бъди винаги готов да посрещнеш светлите братя, които градят, строят храм на любовта. Обичай светлите братя, за да затрепти у теб любовта. Обичай делото на светлите братя, за да бъдеш и ти завършено дело.

Ученико, бъди вечност! Не се плаши от безкрая. Ти ще можеш да се справиш с тази по видимо невъзможност, защото си влязъл да се учиш в школата на светлината. Бъди светлина, за да разбереш света, за да слушаш гласа, гласа който ти говори, който те учи на златните правила в храма на любовта. Обичай живота. Той е твоето движение, преобърнато на трептение. Обичай живота, защото ти си в него. Той е твоя същина. Не лишавай живота си от светлина. Повече светлина! Разтвори душевните врати. умствените прозорци, за да затрепти повече светлина.

30 март 1946 г.