170. Умът Господен

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 170-то

Умът Господен.

Ученико, за да се изложат системите, идеите и замислите на творчеството в тази планомерна работа, трябва да участвува умът Господен! Всяка работа и дело, без присъствието на ума Господен, е несъстоятелна, слаба - било научна доктрина, било изкуство или друга област. Всички постижения на човешкия гений се дължат на взаимопомощта на природните сили. Природната съкровищница, която олицетворява големите, колосалните замисли на Създателя. Природата е образния свят, за който могат да имат представа повдигнатите духове. Бог е вживял своята същина в природата. Той е внедрил в нея много способности, качества, таланти и гениални способности, за да може посредством тази съкровищница, да се прояви в съвършенство човешкият ДУХ.

Казахме, че природата е образния свят. Всички духовни образи ще намерите в този образен свят. Природата представлява градина Господня. Там са посети много божествени добродетели. И благодарение на тези добродетели на природата, човешкият дух се възпитава, се усъвършенства. Не може без образния свят. Било е някога, когато е можело, но сега, в тази епоха не може, ако нямахте образния свят - природата. Как можеше, човешкия дух да се справи с абсолютните възможности на създателя, ако той - човешкия дух не е втопен в този образен свят. Как ще се справи със системите на духа? Човешкия дух притежава способности, притежава таланти и качества, които му дават истинска представа за самия него и за неговите възможности в природата, и за средата в природата, защото и природата има своя среда. Тази среда е духовния свят. В духовния свят са възможностите на човешкия дух.

Не може да имате плодовита мисъл и дейно чувство, ако не влезете в контакт с духовния свят. Духовният свят е отечество на душата. Човешка та душа, в повече от времето живее в духовния свят. Тя малко се проявява във физическия свят. Тя съществува на физическия свят да контролира духовете, които работят в природата. Под думата природа трябва да се разбира висшето устройство в сферите на физическия свят. Ако физическия свят не беше в контакт с тази сфера на природата, той би бил тъмно, пусто, безлюдно пространство. Природата е идейния свят, който е в досег с физическия свят. Всички посредствени идеи, които човешкия дух възприема на физическия свят са шаблони, взети из Природата. Най-ученият, дори и най-съвършеният на физическия свят, не е свободен от образния природен свят. Докато човешкият дух се освободи, т. е. завладее образния свят на природата, до тогава той ще й служи, ще й работи. Щом завладее възможностите на природата, той се освобождава и минава зад природата, над природата и става неин началник, т. е. посветен от по-висша категория. А щом напусне образния свят на природата, той се вживява в божествения свят – в света на хармонията. Божествения свят се отличава с това, че там владее пълна хармония. Астралният свят е сплетен с природата, тъй като природата е чувствен свят и тия чувства отговарят на астралния свят.

Защо природата е поставена като възпитателна на човешкият дух? За да може човекът да се издигне до положението на голям мъдрец, трябва да се възпита, трябва да мине през образната школа - природата. Казахме, природата е образен, идеен свят. Там се зараждат всички идеи, там се постига щастието, радостта и импулсът за съвършенство. В природата са и идеите за красивото, за съвършеното. Там са усетите за ароматичното, за сладкото. Там са и тоновете на нежността-добротата.

За да се разбере образният свят на природата, се изиска УМ ГОСПОДЕН, защото природата е дело на ума Господен. Всичко в природата е ум и всеки, който се свързва с образите на природата, той овладява и системите на ума Господен. Една най-практична, най-понятна за човека школа, това е природата. В тази школа ще научим за висшите замисли на Твореца. Ще бъдете в по-близък контакт с неговото дело, защото делото в природата е най-голямото майсторство на физическия свят. Не може да имате ясна представа за физическия свят, ако не разбирате образния свят на природата. Не можете да живеете достойно на физическия свят, ако не се ползувате от образите на природата. Не можете да бъдете ученици, кандидати за божествената школа, ако не сте завършили школата на природата, защото в природата присъства УМЪТ ГОСПОДЕН.

Какво изисква природата от човека? Първо разумност; второ преданост; трето любов; четвърто жертва; пето повече светлина; шесто мъдрост и седмо истина. Първото посвещение се придобива в природата, второто посвещение се придобива в духовния свят, третото посвещение - в причинния свят, четвъртото посвещение - в божествения свят, петото посвещение - в нирвана, шестото посвещение - в ума Господен, а седмото - в Духа Божий.

Тези седем посвещения освобождават човешкия дух и го сливат с безмълвието на Духа. Защо туряме природата като среда за първото посвещение? Като образен свят, който дава идеите за другите светове. Всеки ученик, който добре е проучил този образен свят на природата, лесно минава в по-горни посвещения; Първото посвещение е най-лесното, най-лесно постижимото, тъй като всички прояви му дават образи за нещата. Който е минал през образния свят на природата, ръководен от ума Господен, той се домогва до талантите, които са залог за бъдещето посвещение. Талантите се пазят в природната съкровищница, и всеки посвещаващ се има право да се ползува от тия таланти. Що е това талант? Талантът е способност на Духало да се разбере дълбокия смисъл, какво значи това способност на Духа, се изисква УМ ГОСПОДЕН. Ние няма да се спираме да обясняваме в подробности, защото вие сте вече доста зрели, опитни, за да можете да си обясните, защо талантите са способности на Духа. Ние само ще ви кажем, че талантът е най-висшия дар за човека. Той не се придобива, а му се дава. Можете да придобиете знание, да владеете изкуство, да възприемете светлината, да съградите системната философска мисъл на Духа у себе си, но за таланта не си силен да направиш това. Той е дар Господен. Право на Господа е да раздава талантите. Талантите са свързани с любовта на Бога. Щом те обикне Бог, той те надарява с таланти. Най голямото украшение, което можете да получете от любовта на Бога е таланта.

И тъй, когато говорим за ума Господен, разбираме онази светлина, която е проникнала дълбоко в съзнанието и е разкрила възможността в човешката душа да разбива своето и мировото начало.

Но ще кажете: нали умът Господен е навсякъде и присъства във всички твари? Да, умът Господен присъства в най-микроскопичната проява, но умът Господен е сила, където има талант. Въпросът е за силата на ума Господен. Ние сега го измерваме с качествата на талантите. До колкото качеството на даден талант е с по-висша форма и съдържание, толкова по интензивно присъства умът Господен.

Една от съществените мерки е будността, втора самообладанието, трета - любознателността, четвърта - себежертвата, пета - готовността, шеста - ведрината и седма - дълбоката тишина. Това са мерки, с които ученикът може да измерва присъствието и силата на божествения ум. По характер тези мерки са почти еднакви, сходни. Но с ума Господен човешкия дух опознава деловата страна. Умът Господен провежда системно законът за съвършенството. Най-голямото постижение за човека е да усъвършенства себе си по ум, сърце и дух. А в тази дейност присъства Божествения ум. Умните ученици са и по-добри ученици. Умните ученици са талантливи. А талантите, както казахме, са дело на Духа.

Когато те занимаваме с Ума Господен, искаме да дойдем до онази системна работа, която провежда Духът Господен. За да знаеш за работата на Духа Господен, трябва да си възприел ума Господен. Само чрез ума Господен, ще можещ да разбереш за великото дело на Духа Господен. Но ще кажете: как трябва да разбираме ума Господен и Духът Господен? Умът Господен е във всички разумни действия и явления, а Духът Господен е абсолютният покровител на всички видове явления и действия. Това е така. Това ще видите във всички прояви на физическия свят в природата, в астралния свят, в духовния, в божествения и причинния свят. Щом е така, каква представа трябва да имаш за създателя на вселените? Че във всяко начало стои умът Господен, във всяка абсолютна хармония стои Духът Господен. Умът е, който работи, умът се проявява навсякъде, във всички царства. Той е познат на всяко съзнание и на всяка душа. Когато Духът е абсолютен, той е дори страхотен, а умът е работливия - този, който се подава на изпитания, на страдания, на мъчнотии, на еволюция, на развитие.

Но ще кажете, къде е любовта? Любовта е в работата, тя е среда за ума. Любовта е полето, където умът работи. Тя е градината, където умът отглежда плодните дървета. Следователно, любовта е основа. Умът координира основата, а Духът завършва процеса. Той е последния законоизпълнител.

За да имате по-ясна преде тава за същината на Божеството на физическия свят, налага ви се да обърнете повече внимание на ума Господен, който работи. Само при това голямо внимание, само при тази готовност за приучване, за работа, вие ще имате дара - талантите, които Създателя раздава. За да се учиш, трябва ти ума Господен. За да се усъвършенстваш, трябва ти ума Господен. За да се освободиш напълно, трябва ти ума Господен. За да излезеш от йерархията на човека и да влезеш в йерархията на ангелите, трябва ти ума Господен. Ума Господен ще срещнеш по всички полета, във всички корени на дърветата, като работник - вечен работник. Но най-добре присъства той в първите слънчеви лъчи. Какво значи естество, вещество и светлина? Там се таи, там е скрит, там е заложен умът Господен и работи като Дух Господен. Няма невъзможни неща при присъствието на ума Господен. Темата е сложна, чисто философска, но няма мъчна философия. Там, където присъства ума Господен, там всичко е постижимо, защото той е най-акуратния работник. За него няма умора, няма зае той, защото е същина от вечността на Бога.

И тъй, нека остане У вас мисълта, да виждате, да търсите ума Господен в делото, в проявата на природата. Само така ще станете мъдри, защото мъдростта се придобива посредством будното съзнание. Бога ще познаете само чрез неговия ум, защото умът Му е излязъл от сферата на абсолютното.

Какво ще кажете за себе си? Имате ли ум Господен? Ще знаете, че най-добрият работник на физическият и на другите светове, това е умът Господен.

Всички качества на Бога са абсолютни, защото иначе не може да бъде. Щом става въпрос за работна, творческа сила, тогава абсолютността се изключва.

Умът Господен се придобива, защото той създава. Умът Господен е вложен в живота, а животът търпи развитие. Като ръководна нишка за развитието на този живот е умът Господен. животът е душата, а умът способността на душата. Умът е вложен като ръководно начало в живота на душата. Като вложено божествено начало в душата, умът се разкрива. А щом човешкият дух разкрие ума Господен, душата започва развитието на душевните сили. Тогава се откриват и талантите, които са дадени за човешката йерархия, защото само човешката йерархия има таланти. В животинския, в растителния и в минералния свят няма таланти, а има инстинкти. Талантът подразбира божествени способности.

Нещата ще ви станат по-ясни, когато се открие напълно умът Господен. Той е, който може във вас. Той е работника във вас. Ти още не си работил. Човек живее още в животинския мир, в света на удоволствията. Бедният вече човек е дал възможност на ума Господен да заработи в него.

И тъй, имайте ума Господен, т. е. открийте в себе си ума Господен, за да бъдете истински работници, вдъхновени и посветени. За да постигнете това, трябва да влезете в контакт с Висшето Божествено Начало, а то значи да разбираш всяко животно и растение: защо се ражда, защо израства, защо цъфти и дава плод; да разбирате всеки минерал, защо е твърд, защо е тъмен или защо е бляскав. Това е приказния свят, който Духът се. бори да овладее. Да овладееш този свят, значи, да имаш състоянието древността на Бога.

Работа още подразбира да бъдеш добър слухар, да слушаш; да бъдеш добър ясновидец, да виждаш, т. е. да устроиш слуховия апарат и зрителния апарат, защото слухът и зрението са първите помощници на ума. Другите са по-посредствени. Затова слухът и зрението са най-близо до мозъчната система. Слухът подържа връзка със задния и гръбначния мозък, а зрението - с предния мозък, този, който вижда добре и правилно мисли. Този, който слуша добре, отлично работи.

И тъй, открий в себе си ума Господен!

21 юни 1946 г.