176. Мистичния огън

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 176-то

Мистичния огън

Ученико, разгледахме елементите на Духа, дела та и проявите на Духа, а сега ще хвърлим поглед върху онова въздействие което Духът е оказал върху човека. Едно силно давление, една силна проява, едно голямо духовно богатство, което Духът завеща на човека, това е МИСТИЧНИЯТ ОГЪН. Хаотичният огън дава истински образ на духовния човек. Мистичният огън закалява човешката воля. Мистичният огън произвежда любовни ефекти, които са истинската човешка проява. Мистичният огън подържа духовния глад за все повече и повече разбирания. Едно от безсмъртните качества на човека, това е мистичният огън, който го подрежда по съзнание, по стремеж, с великите духовни същества. Мистичният огън в човека е присъствието на Бога в човека. Колкото огънят е по-свеж, толкова повече Божието присъствие е силно. Силата на Божието присъствие в човека зависи от обема, количеството и състоянието на мистичния огън. Няма по-реална, няма до-силна проява в човека от тази, да се прояви огъня на мистицизма.

Мистицизмът е същина на Духа. Мистицизмът е същина от Великото Божествено Начало. И когато става въпрос за високо повдигната личност, ние съдим по мистичната същина до каква степен на развитие, на обладаване е тя в човека. Мистицизмът е живот на великите същества. Той е тяхната мисъл, техния духовен изблик, тяхното духовно свръхсъзнание. Мистицизмът е висша валенция на Духа. Чрез мистицизъм Духът, от абсолютна същина у Бога, се проявява като индивидуалност, като, ново начало, като център, като самостоятелност. Тъй като абсолютната същина на Духа изпълня цялото миросъздание, тя представлява среда за това миросъздание. А щом се е създала тази среда, явява се нуждата от условия. И точно мистицизмът е условие. Чрез мистичните условия човешкият дух се добира до абсолютността на Духа по образа на мистичното същество. Абсолютният Дух се прилива и се явява висшето състояние на вечността.

И тъй, ученикът на Великата школа е заквасен с този квас - мистицизма. Мистичният елемент е кваса, който заквасва всички способности, качества и сили в човека, и той придобива истински образ на човек - представител на Абсолютния Дух. Мистичният огън е първичен елемент в естеството на духовния човек. Когато става въпрос да имаш представа за духовната личност, за духовния човек, ще го измериш от вибриращите сили на мистицизма у него. Какви са свойствата на мистичния огън? Човешкият Дух се чувствува гениален, независим, свободен, мощен, силен. А качествата на мистичния огън? Човешкият дух придобива красив образ, благородни отношения, чисти порядки по отношение индивидуалния живот. Какво е естеството на мистичния огън? Светлинен жар, глад за живот и стремеж за светлина.

Това са прояви на ученика, в когато се таи мистичният огън. Мистичният огън облагородява сърцето, повишава интереса на ума, закалява волята за издръжливост, за вечност. Там, където се таят искрите на мистичният огън, винаги е богато, винаги е свободно, защото тези искри дават истинския образ на духовния човек. Под духовен човек ние разбираме там, където се проявяват качествата на велики духовни същества. Какво е отношението на човешката душа към мистичния огън? Ако не е този мистичен огън, човешката душа не може да се нарича човешка. Тя ще се нарича животинска. Следователно, това, което различава човека от животното, е мистичният огън. Всяко същество, което изгаси този огън, се приравнява с животното. Всяко същество, което загаси пламъка на този мистичен огън, е осъдено да понесе тежката карма на животните. Всяко същество, което е загасило този огън в себе си, се е лишило от условията да бъде посещавано от великите души. Всяко същество, което иска да служи на двама господари, т. е. да бъде на нивото на животните, и в това на великите души, трябва да пази присъствието на мистичния огън, за да не би да го последва тежката карма на животните.

Сега ще се породи въпроса: защо животните имат такава тежка карма? Защото са лишени от мистичния огън. Защо са лишени от мистичния огън? То е въпрос на миналото, на вековете, на едни исторически събития, когато духът се е поляризирал като мистичен огън и като животински инстинкт. Е ли тази проблема за разрешение от човешкия ум? За да я разрешите, трябва да сте участвували в това велико събитие. А кой може да участвува? Само този, който има мистичния огън.

Има ум Господен, е воля Господня. А сега да правим опити и да се трудим да разрешим тия кардинални въпроси от далечното историческо минало, ще рече да чоплим с игла върху голямото кълбо - земята. Ние имаме за задача, нашата цел е това, което може да имате по-широк кръгозор, по-необятно поле, където вашия дух да се почувствува самостоятелен, свободен. Ние имаме още за цел да поддържаме мистичния огън в онези люде, които са повишили неговия пламък, защото те трябват за великото дело на Духа. Теб, ученика, е понятно делото на Духа. Ти имаш встъпителните лекции, встъпителните познания към този възход - да овладеете по-висшите сфери и да се издигнете в Божествения свят. Какво разбирате под понятието Божествен свят? Вие знаете какво значи човешки свят, животински свят, но представите ви за Божествения свят са много оскъдни. Къде е Божествения свят? Къде е неговото място? Има ли той поле, област? БОЖЕСТВЕНИЯТ СВЯТ Е ЕДНО ВИСШЕ СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА. Този, който е можал, е овладял повече мистичен огън, той има това състояние на Духа. Що е още Божествен свят? Могат ли представите, могат ли способностите на човека да определят състоянието на Божествения свят? Не могат. Само мистичният огън, само висшето състояние на вдъхновение може да опита реалността на Божествения свят. Защо е така? Защото, там, където присъства огъня на Духа, там са проявява лице то, същина та, силата на Бога. А там, където Бог се проявява, се нарича Божествен свят.

Може ли човек да опита състоянието на Божествения свят? Може. То е най-голямата привилегия, най-голямото достойнство да си силен, да устоиш, да можеш да изпиташ това състояние на Божествения живот. Божественият свят е поле на духовен живот. Духовният живот е израз на онова величие, като първичност. Божествения свят е отечество на Великите души.

Когато засягаме въпроса за Божествения свят, ние се абстрахираме от човешкия свят, защото средствата за живот в човешкия свят са съвсем оскъдни, съвсем недостатъчни. Да може той да има тази възможност, да овладее повече богатства от съкровището на Божествения свят. Затова именно Великите души подържат този мистичен огън в човека, който ние ще го разширим, ще го обогатим с повече духовни средства. Забележете, обърнете внимание - повече духовни средства. Имате ли духовните средства, вие можете. Вие не сте сами. с вас са всички онези, които имат духовни средства. Какво са духовните средства? Дали са монети, материални блага или някакви титли? О, не! Духовните средства са мистичния огън. Там, където гори този огън, непременно присъства Бог.

Как още да ви представим реалността на този Божествен огън? Реалност ли е Божествения свят? Повече от реалност, защото той е причина за всички други светове. От него почнаха да се създават много и много светове в поделения. Божествения свят е майката, която е родила всички други светове. В Божествения свят са всички средства и възможности, чрез които може човешкия дух да овладява повече материя, повече светлина.

Ще кажете: що му трябва материя? Човешкият дух е кандидат, истински кандидат да бъде творец, създател. Какво ще създаде? От къде ще вземе, за да създаде? Ще вземе от създаденото, от предвиденото, защото само така, той ще има реална творческа работа. Щом привилегията за човешкия дух е такава, защо идва обезсърчението? Защото има отслабване на мистичния огън. Там, където мистичният огън отслабва, идва едно трагично събитие, едно повторение на миналото. От тук ще извадите заключение, какъв е животът на човечеството. Сегашният живот на човечеството е едно минало, едно повторение. И там е трагедията, че човешкия дух се възвръща да повтаря, да подържа стари дела. Затова, между човечеството се заражда страшният егоизъм, последиците от който са братоубийствените войни. Войната е живот на мина лото. Война та е отсъствие на мистичен огън. Бойната е карма на животните. Войната е трагедия на падналите духове. Войната е последица от безогледното убиване на животните.

И тъй, всяко едно съсловие, било то като нашия, като държава, щом си служат с прийомите на войната, в него е загаснал мистичния огън. Ти трябва да знаеш причините и последствията. Ти трябва да имаш трезвен ум, високо морално сърце и чиста душа. Защото великите души подклаждат у вас мистичния огън, т. е. голямата Мирова Душа е въплътена у вас. Там, където е въплътена Мировата Душа, там присъства и Духа. Вие трябва да можете, защото имате средствата на Духа. А средствата на Духа ще ви дадат и живота, и мъдростта, и светлината на Духа.

Какво още трябва да знаете? Да познавате по образ, по състояние и по същина хората - в кого е мистичният огън, в кого присъства Духът, кой изживява присъствието на Божествения свят. Трябва да бъдете маг, да овладеете магията на Духа. И тогава, когато се срещнете с Великите души, те ще изпитат най-голямото удоволствие, че могат да изживеят един от трепетите -на вашия мистичен живот. Тъй както вие си създавате семейство и общество, за да имате обмяна на мисъл и чувства, тъй как-та е удоволствие на вас да бъдете всред природата, всред животните, така и Великите души изпилват тази нужда да бъдат в едно общество, където трепти, радиира мистичният огън.

Нашата задача е върховна, нашата задача е задача на Великите души. Ще успеем ли? Ще можем ли, т. е. успяхме ли? Можахме ли? Планът е осъществен. Основите са положени. Вратите на школата са открехнати. Следователно, можахме и ще можем, защото делото е Божествено.

Засегнахме една от най-важните области, т. е. най-важната способност у човека - огнището на мистичния огън. Но сега става въпрос, къде органически да търсим това огнище у човека? В центъра на съзнанието. Къде е центъра на съзнанието у човека? Центъра на съзнанието у човека е душата; Същината, която определя съзнанието, съзнателните функции, е разумната мисъл. коя е онази същина у човека, която определя съзнателните функции? Съзнанието е идея на душата. Има едно разумно начало, което използува физиологическото устройство у човека, и в резултат имаме мисловната способност. От тая способност се съди за качеството на ума. А щом се създаде мислещата способност, като база, имаме способността съзнание. Съзнанието дава качествата на мисълта. А щом съзнанието дава качества, то значи мисълта е съзнателна. Кое съзнава у човека? Духът у човека съзнава. Така координиран мислещия апарат, вие имате съзнателна творческа работа. По тази съзнателна система се струи Божествения живот, т. е. съзнателен човешки живот. Разумността е проява на съзнанието. От степента на съзнанието зависи да се прояви ли разумността. Съзнанието винаги си служи със средствата на Духа. Най-висшето постижение на душата у човека, то е да може да изправи тази сложна инстанция, да я наречем СЪЗНАНИЕТО. Щом овладее тази инстанция, душата е вече фактор. Тя може. Тя е разкрила световете и чрез Божествената същина може да осъзнава най-нежните прояви на върховното строителство.

И тъй, съзнанието е една важна чакра у човека. Съзнанието се проявява във всички центрове (чакри) в човешкото същество. Висшето съзнание се оформява от центровете на висшия ум. Къде е мястото на човешкия дух? Волята като принцип олицетворява висша творческа дейност. Душата представлява висшата идея за първоизточника на живота. Душата е същината на живота, на който като органически център е сърцето. Човешкият дух, т. е. духът у човека е разумната воля. Ако няма дух, няма воля. Духът е силова същина и като център има умствените способности. И така, ще имаш определено понятие. Душата е живота в човека, идеята в човека, защото без живот няма работа. Животът е душата, волята е Духа. Той проявява живота - умът е художника. Умът е онова разумно начало; което е посредник между живота - душата, умът и волята. Това е троицата у човека. Ще знаете, че вие сте светлина, вие сте любов, вие сте Дух. Светлината подразбира ума, любовта подразбира душата, а духът подразбира волята. Защо Духът подразбира волята? Защото волята е неумолимата творческа същина. Тя създаде света. Най-сложното начало е Бог. Човешкият ум има тази максима да завладее този Бог.

13 декември 1946 г.