178. Разумната воля

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 178-мо

Разумната воля

Кога ученикът е силен? Когато у него преобладава РАЗУМНАТА ВОЛЯ, ДОБРАТА ВОЛЯ И ВДЪХНОВЕНАТА ВОЛЯ. Те са неговото оръжие. Тези три прояви създават у него свободната воля. А той знае каква мярка е свободната воля. СВОБОДНАТА ВОЛЯ Е ЖИВОТА НА ТВОРЧЕСКИЯ ДУХ. Тъй както ученика има право на живота и проявява разумната воля, добрата воля и Божественият Дух има тази привилегия и проявява абсолютно свободната воля, А то значи независима, силна, върховна воля.

Какво се вижда в тази привилегия? Дадена власт. От кого? От самата себе си ли, или някой друг властелин, който дава без мярка? Да се отгатне същината, това е един труден въпрос. Труден казвам, за човешкото същество или за човешкия интелект и човешките възможности, защото кой има право да дава абсолютно свободна воля? Много томове се написаха да се отрече правото на този законодател, като се сведат всички прояви в битието, като случайни стълкновения и ефекти и се материализира всяка духовна проява. Продължава и сега с усилено темпо да се отрича правото на този Върховен Законодател и се обсеби това от обикновения човешки интелект и така се създава упорито материалистичната философия. Не е лошо да се обработва една целина, една необлагородена почва. Там се срещат големи трудности, тъй като не е лесно да се облагороди дивачката, неблагородното. И сега, материалистичната философия е запретнала ръкави да се провъзгласи за творец на явленията. Но до къде ще стигне? Ще има възможност да постигне разумна воля, да постигне добра воля, но има опасност да израснат тръните на отрицателната воля, тъй като отрицателната воля е първото събитие при грехопадението на човека. До там стига материалистичната философия. А какви са замислите на окултния ученик? Неговият стремеж му дава поглед да открие живота на законодателя, на свободната творческа воля – геният, който занимава разумният ученик и по пътя на разума, по пътя на доброто, по пътя на любовта и по пътя на жертвата, да бе домогне до източниците, които ба вечни непресъхващи, които дават в изобилие светлина, вяра и живот. Този източник е МИРОВАТА СВОБОДНА ВОЛЯ НА ДУХА.

Добрата воля е за предпочитане, разумната воля е за предпочитане, но отрицателната воля е наклонност, падение. Не можеш да материализираш източниците на Духа. Те са ядката, вещество в материята. Следователно, не може да подцениш тази духовна същина и да отричаш нейната власт. Материализма е едно случайно явление. Ако има нещо случайно, разбира се, като изключение, то е материалистичната философия. Тя няма база. Тя е преходно явление. Тя не може да се обоснове; защото няма полюси. А се знае, че полюсите са магнитни центрове, от където духовните сили вземат и създават.

Що е полюс? Формация на висш институт на Духа. Тъй както планетата е формация на слънчева енергия, така и тия силови полюси са формации на духовен живот. Следователно, материалистичната философия създаде безпорядък в света на човечеството. Тя прояви хаоса. Тя обремени душените сили. Тя отрови човешкия дух, като го доведе до гробницата и му каза: това е твоята съдба.

Каква заблуда! Страшна заблуда! Пита се сега, дали материалистичната философия ще направи обрат, като използува способността на разумната и добра воля и приеме любовта, човещината като бъдещ идеал? Да. Ние казваме: идват дни, идват космични дни, психични състояния и мистични излияния, които ще хвърлят повече светлина върху авторите, върху магистрите на материалистичната философия. Колко е смешно да отричаш себе си, и да се покланяш на това, което си създал! Създанието ли е същината или създателя? То е все едно да се съгласиш да живееш. с малките микроби, да изучаваш техния живот, техния език и да кажеш: от този живот по-разумен няма. Да се затвориш в лабиринта на материята, да се ползуваш от слънчевите енергии посредством каналите, артериите на материята, и да кажеш: това е живота. Да смешно е да напуснеш широките простори на необятната светлина, вечните селения на свободния Върховен Дух и да се конкретизираш като гений, откривател на материалистичния свят. Сега точно вие изучавате тези състояния. Вие сте с борба на гения на материализма и с гения на Духа. Кой ще победи? Дали гения на материализма или гения на Духа? Зависи от разумната воля, от добрата воля и от отрицателната воля. Защо така поставяме въпроса с тази три прояви на волята? Защото волята създава гения. Тогава се пита: каква била е волята? Стремеж ли е, подтик ли е, желание ли е, сила ли е, огън ли е или някоя друга незнайна проява? ВОЛЯ! Най-съществен елемент на Духа. Тъй като ние говорихме за елементите на Духа, искаме да подсилим тези върховни прояви у вас, да може да построите у себе си безсмъртния идеал, да ви предпазим от случайното явление, материалистичната философия, защото тя ще ви говори за лук, за пипер, за хляб, за тяхната необходимост. Тя ще ви говори за силата на вашите мисли, на вашия интелект, за способността на вашия стомах и на вашите клетки, като казва: ако ядеш, ще живееш. Ако мислиш, ще успееш. Ако си здрав, ще блаженстваш. Ако си практичен, ще живееш.

И това е необходимо, и то е вярно. Но как е вярно? Дали в това се състои гениалната мисъл на човека - върховно същество, да мисли сама за стомаха, да преработва в сокове лукът и хляба и да се стреми да запази здравето си, за да може да се удоволства? Геният на духовното същество, човекът, казва: аз съм създател и на стомаха и на интелекта и на клетките. Аз съм изкусния майстор, който произвежда хляба, водата и всички растителни продукти, но моя гений не е случайност. Той е жрец, изпратен от света на свободната мирова творческа Воля. Следователно, този гений е Върховна Воля и кивотът на земята е под покровителството на тази Воля.

И тъй, когато се зароди висшата идея да бъдеш гений, власт на живота, трябва дълбоко в душата ти да огрее, да се озари същината на Божественото. Що е Божественото в душата? Каква е разликата, или какво е сходството между Божественото и душата? Душата е живота, а Божественото е Духа на живота, т. е. разумния принцип, който подържа Божественото Начало в същината - Душа-живот. В такъв случай, душата ли е същественото или принципът - Духът? Душата е плодника, а Духът - въплъщението. Ако няма въплъщение, плодникът е в статично състояние. Следователно, душата е непроявена. Духът е озарението на душата. А всяка озарена душа е приемник на висшите духовни енергии. Без душата, Духът не може да се въплъщава, тъй като душата представлява един от полюсите, който е в низходящо положение, а духът - другия полюс, във възходящо положение, и между тази духовна реакция потичат потоците на живота, които са най-същественото, най-любимото, най-скъпото за човешкия буден дух. Будният човешки дух с голямо съсредоточение, с голяма готовност следи, кога въплъщението на Духа ще се извърши върху душата. И той, човешкият Дух, е в голямо тържество, когато узнае, че наистина душата е бременна. Това е Божественото у човека, въплъщението на Духа в душата. Така ще ви станат ясни много от легендите, които разказват за бременност от Духа. Кой разказва? Човешкият дух, защото само той знае, и то само повдигнатият човешки дух. той знае за всички човешки възможности.

Сега ще се зададе въпроса: какво представлява човешкият дух извън Божествения Дух и душата? Това е висшия аз, защото вие казвате: АЗ, моята душа. Значи, вашата душа. Кои сте вие? Тайна, голяма тайна! Вие не спирате само там, а казвате: моето сърце, моя ум, моята ръка, крак и тем подобни. Кои сте вие? Вие сте едно начало, което има предназначение да изпълни в детайли волята Божия и да даде свобода и сила на човешката душа. Следователно, вие сте една воля от висш ранг, и тази воля казва: АЗ ще направя това. АЗ мога това. АЗ имам това. АЗ заповядвам на моите мисли, на потиците на моята душа. АЗ увенчавам с успех и величие моя Дух. Една е волята Божия: да дадеш онова, което си взел. А какво си взел? Целият твой мир, с всички твои възможности ти си ги получил. От кого? Там е въпроса. Ще дадеш себе си, ще върнеш себе си, ще слееш себе си, т. е. да отъждествиш твоето АЗ с Божественото АЗ. Една е волята, а много са ефектите. Защо е така? Волята е всичко. Належащо ли е човек да мине през всички форми по пътя на своето развитие? Належащо е творчеството, а всичко друго е вследствие отклонението. Щом, има отклонение, има противодействие. Грехът е неизпълнение прямата воля на творчеството. Човек е живял във висши вселени, а специално за земята, човек е дошъл като представител на творческа воля, да проведе волята на твореца във всички вселени, във всички поделения на вселенския живот. Но при отклонението човек е попаднал при известни отрицателни събития, които му създадоха тежкия път.

Еволюцията е най-малкото благословение за човека, най-голямото благословение, е благодатта. И ако сега се апелира за добър, разумен живот, то е да се заживее по благодат. Значи, извън закона на еволюцията. Защо се създаде закона? За да се не отиде до крайност, защото при отклонението на човешкия дух, имаше опасност да се отиде до крайност в някакво небитие. Като се постави закона, осигури се правилното развитие на човешкия дух.

Като така, законът е най-малката благодат за човешкия дух. Цялата наука, изкуство и музика е да припомни на човешкия дух да изпълни своето задължение, а то е: да изпълни волята Божия. В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША. Това е цялата философия на битието. Тая воля е човек да стане като Бога.

31 януари 1947 год.