179. Майстори на словото

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 179-то

Майстори на словото

Най-голямото, най-гениалното изкуство за ученика е ВИСШАТА МЕДИТАЦИЯ. Този който медитира, влиза във връзка с замислите на разумното Висше Начало. Той заживява в една висша по степен и йерархия, в една висша област, там където Духът се прелива без мяра. Този който е усвоил това висше изкуство, на него са познати всички дела, всички прояви на Божествения Дух.

Като казваме всички, е малко нескромно, но озареният от Духа е последователен, открит и обаятелен. За него няма невъзможности защото Духът го предвожда - този, който знае, този който може, този който дава. Онзи който научи това изкуство, у него се заражда новата способност на гения. Що е гений? Геният е този, който проявява делата на Духа.

А делата на Духа по начало и по естество са безсмъртни. Затова и гениалността е безсмъртна.

Ние казахме от начало: трябва да владеете изкуството на духовните възможности. А то е да можеш да съсредоточиш своя ум, за да втопиш в тишина та, в медитацията своето сърце. Тези два свята са, които раждат гения. Геният е предвождан от трети свят - МОЩНАТА ВОЛЯ. Днес, в тази епоха, най-голяма е нуждата от съвършени характери. съсредоточени умове и медитиращи сърца, за да възтържествуват делата на Духа. Днес най-много трябва гениални мислители, гениални творци, гениални създатели на всички изкуства, които са същини на Духа. И ако днес се създава Вътрешна школа, то е школата на гения, която да проведе в изпълнение Висшия промисъл на Бога. Не са били но-благодатни времена от тези, през които напълно ще се прояви Духа.

Какви ще бъдат неговите осезателни прояви? Те са гениалност, ясновиждане и озарение. Защо трябват тия прояви? За да се изяви в абсолютност волята на Създателя. Настава епоха, която ще се нарича ЕПОХА НА ВЕЛИКАТА ВОЛЯ. Много се говори за тази Воля, но сега се създават най-добрите условия, да проникне Духът в съзнанието на Великото бъдеще. А това съзнание е на един Висш колектив, на една обща Абсолютна Воля - ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ЦАРСТВОТО НА БОГА, т. е. ДА СЕ ПРОЯВИ ЦАРСТВЕНАТА ВОЛЯ, ЦАРСТВЕНАТА МИСЬЛ,, ЦАРСТВЕНОТО ЧУВСТВО НА БОГА. Царствено казваме като едно абсолютно начало, което НАЧАЛО е внесло своя промисъл, своя дух във великото създание.

И така, Духът взема под покрив, Духът взема под върховно покровителство гения, мислителя, създателя. И в изпълнение на тази висша воля на Духа, ще се разцъфтят новите заложби и чувства в човека.

Но ще кажете: как може това да стане? Коя е гаранцията, коя е мярката, от която да се убедим, че наистина това е така? То е будността на душата и жаждата на човешкия дух. Има ли такава жажда и такъв глад? В този, който се е замислил, който сее съсредоточил и е в медитация, има. Много ли са те? Да, няколко са. Достатъчно е в тези няколко да се прояви гения в сила и изкуство. А това ще бъде.

Когато говорим за гениалните прояви, ние имаме предвид онези свободни души, на които са създадени условия, независимо от тях, и които изучават проявите и делата на вековете, които са основата за бъдещия строеж. Духът магически е построявай вековните мъдрости, от които по-новите поколения са се учили. Вековната мъдрост е абсолютна във вековете. Тя е воля и мисъл на Великия Създател, а сега тази воля и тази мисъл се проявяват като разумно, безсмъртно слово. Така мистериозна, така тайнствено Духът е създал вековната мъдрост, а сега. открито и в дълбока тишина, ще прояви безсмъртното слово.

Необходимо ли е словото за развитието на съществата? Да. В миналото необходима беше мъдростта, а сега е необходимо словото, т. е. мъдростта проявена в действителен живот, чрез словото. Но ще кажете, за да има мъдрост не е ли трябвало разумен и безсмъртен живот? Този именно разумен и безсмъртен живот създаде вековната мъдрост, която от своя страна провежда делото, душата на Бога в слово. И ако днес се говори за гений, то е за гений на словото, който ще запечата с огнени слова разумните текстове на свещеното слово. В миналото творците се наричаха мъдреци, а сега създателите се наричат гении. Геният е безсмъртник, геният е живот за всички пробудени души. Те изучават неговите наставления, неговите открития и неговото абсолютно знание.

Когато говорим за гений и абсолютност, ние разбираме волята и делото да духа. Волята е делото, което се проявява в абсолютност. Понятието абсолютно има първичен произход, защото абсолютен може а бъде само онзи, който е властен над всичко в битието. В абсолютността има ли изключение? Има като закономерност. Следователно, закономерността абсолютност ли е? Тя е творческа воля. Така Бог чрез закономерността прояви творческата си воля и от абсолютен го виждаме, го познаваме като закономерност и воля.

И тъй, когато ученикът ще има представа за абсолютността на Бога, той трябва да има предвид проявената закономерност и воля. Иначе той ще попадне в затруднение. Ние няма да обясняваме, каква е била необходимостта, за да се прояви тази закономерност, защото за нея знае само Абсолютния. Ние казваме: ученикът е длъжен да има предвид тази закономерност, проявена във воля. Само така той ще бъде свободен, ангажиран, съсредоточен, в изпълнение волята и в изучаване на закономерността.

За да изпълниш волята, ти трябват много елементи. Най-важните елементи са елементите на светлината, елементите на любовта, елементите на Духа, елементите на етера, елементите на водата и елементите на огъня. Те са, които трябва да бъдат кваса в ума, в сърцето и във волята на ученика, защото в закономерността ще проучите душата на Бога, а във волята - Духът на Бога. В душата на Бога се съдържат всички елементи, а в Духа на Бога се съдържат всички възможности. Щом знае това ученикът, той ще изучава елементите и ще проявява възможностите. ТОВА Е МИСТИЧНИЯ ОГЪН В УЧЕНИКА, този ненаситен глад и тази ненаситна жажда са, които импулсират неговия Дух. Разумният ученик не се смущава от абсолютността на Бога. Той не бе смущава и не се съблазнява от нисшите прояви в живота, защото, имайки предвид съвършенството и абсолютността, по аналогия, не може да се допусне да съществува нисша проява, нисш живот. Но имайки предвид тази закономерност и тази воля, ученикът е сведущ за Върховния замисъл. Той не казва: такава е била волята. Той не проявява малодушие пред закономерностите, но се стреми, чрез разумна воля и закономерност да проникне в абсолютността, за да придобие пълно спокойствие, дълбока тишина и върховно съвършенство.

Това е идеал на ученика. Но за да осъществи този идеал, нему му е необходимо да познава, да е проучил света на сърцето, света на ума, света на волята, света на душата и света на Духа, т. е. като започне своето посвещение от земния свят и достигне до висшия Божествения свят. А това да стане нему е необходимо висшата закономерност и върховната воля. В закономерността се проявява любовта, а във волята - Духа, и тогава ще му стане ясно, защо Бог обезпокои своята абсолютност и се прояви като закономерност и Воля. Само чрез закономерността и волята ученикът се обогатява с абсолютните мерки, с абсолютните числа, с абсолютната азбука, от които се създава безсмъртното слово. Слово, то се разбира само чрез абсолютната азбука, чрез абсолютните числа, чрез абсолютните мерки, които са същини на Върховната Воля. Чрез тях Волята възпитава духовете, душите; Ние взимаме Божествената Воля като една върховна същина, която има за цел да твори и проявява мировото разнообразие.

Сега изпъква на сцената и разнообразието. Ще кажат някои: защо е необходимо и разнообразието? Дали това е каприз, удоволствие? Нито е удоволствие, нито каприз, а е НЕОБЯТНА КРАСОТА. Това вижда ученикът: красота на великата душа. красота на безсмъртното сърце и красота на гениалния ум. Следователно, има ли смисъл разнообразието? Отговаряме : не може без красота. Красотата е импулс, красотата е стремеж, красотата е радост, красотата и сладост. Резултат от закономерността и волята е светът на красотата. И когато ученикът влезе да живее в света на красотата, тогава той ще изпитва върховното щастие и вечното озарение. Да живееш в света на красотата, то е да си упоен от нюансите на Голямата душа и от етера на Върховния Дух. Следователно, ученикът е красив., защото такъв е неговия свят. Неговата дреха е направена от осиянието на слънчевите лъчи. Той е подобен на ангел, защото ангелската туника е подобна на слънчевата.

Изпъква нов въпрос: съществената разлика между ученика и ангела? Ученика има за предметно обучение ЗАКОНОМЕРНОСТТА, а ангела има за изпълнение волята. А то значи АНГЕЛЪТ Е СЛУЖИТЕЛ, а УЧЕНИКЪТ Е РАБОТНИК. Ангелът услужва в труда на работника. Какви са техните прерогативи? Ангелът еволюира в архангел, изпълнител на Върховната воля, а работникът еволюира в майстор на словото.

Ето защо, на вас ви предстои да занимаете своя ум, да ангажирате своята мисъл в пълно съсредоточение и в незабавна медитация, защото Духът е дошъл. Той хлопа пред вашата врата. Той наднича през открехнатата врата и осветените прозорци и наблюдава какво правите - дали прекарвате времето си в сладка дрямка или някое пищно удоволствие или, станал като гигант, съсредоточаваш своя ум и в пълна медитация изучаваш висшата закономерност. Ние искаме да вярваме, че Духът така ще ви намери. Защо вярваме? Кое ни дава право и гаранция да вярваме? Нима ние не знаем, че трябва да вярваме? Да, но нашата вяра е знание. Какво знаем ние за вас? Сме ли ние в гънките на вашето сърце и в тайните на вашата душа? Можем ли да знаем кога, във всеки един момент, какво вие мислите, каква идея ви занимава? Ние знаем само онова, което създава духовен ефект. От другото не се интересуваме.

Така поставен въпроса за абсолютността, ние вярваме, че у вас прониква проявената идея - ИДЕЯТА ЗА ЗАКОНОМЕРНОСТТА, идеята за волята. Трябва да ви занимават, за да можете да разберете любовта на Бога и Мъдростта на неговия Дух. Колко много се иска, за да се разбере любовта. От любов Божеството е обезпокоило себе си. Но в това безпокойство се роди КРАСОТАТА. А щом се е родила красотата, ще настане мировата ТИШИНА НА ДУШАТА.

И тъй, понятията които ви даваме, запазете ги за себе си, за да не внесете съблазън. Не че те ще останат тайна, но необходима е известна последователност. За вас е необходимо още подготовка, за да може да бъдете съвършени изразители на плана на Великото Начало. Въпросът тук е много голям, съдбоносен. Изисква се абсолютно посвещение, а посвещението подразбира всецяло освещение и напълно озарение. От кого? Освещение от Божествената любов и озарение от Божествения Дух. Това са максими за ученика. Така научен съсредоточен, неговият живот е пълна медитация. Медитацията е особено състояние - състояние на озарение. В този момент ученикът изживява най-тържествените изживявания, т. е. напълно сливане с Великото Начало. Какво значи това сливане с Великото Начало? Да вземеш участие в делата на Върховното Начало. А то значи да си в закономерност, т. е. начало на закономерността и начало на волята.

И тъй, като добри ученици, на които се възлага да бъдете пример, образци за делото, което е бъдещето, на вас препоръчваме да изживеете живота си в медитация. Там е същината на живота. Вие ще имате най-красивите мисли, най-чудните дела и най-съвършеното изкуство. Като казваме съвършено изкуство, ние не разбираме да издялаш един камък и създадеш карикатурни форма. Като казваме музика, ние не разбираме да изпееш някое музикално творчество, в което е включена скръбта, страданията, греха и егоизма. Това са повторения от стария свят. Под думала съвършено изкуство, ние разбираме да имаме светла мисъл, боговдъхновено чувство и лъчезарен поглед. Мисъл, чувство и поглед, това е най-красивия букет, който една душа може да създаде. Пазете се от обаянието на нисшите настроения. Съвременната музика е ценна само като исторически изживявания. И съвременното художествено изкуство съща е ценно само като исторически паметник. Каква идея дават на душата тези паметници? Внасят тъга, скръб. Какво внася съвременната музика в душата - омаломощаване. А кое носи живот? Коя е музиката и изкуството, което носи живот за душата? ТО Е БЕЗСМЪРТНОТО СЛОВО НА ХРИСТА. Безсмъртното слово на Христа е най-звучния акорд за душата. Абсолютният красив образ на Христа, е най-красивия образ за човешкия дух. Следователно, извън музиката и изкуството на безсмъртното слово, има ли нужда от друга музика и изкуство? За човечеството има нужда, но най-голямата нужда за ученика е неговата душа да прослави Бога и неговия Дух да сътвори в най-красив образ Бога. И само тогава душата, която живее в красив образ, може истински да пее, съвършени образи, да вае. Съвременната музика е създала много нещастници - отворила е много кабарета, пиянски домове, а съвременното изкуство е създало необятни гробища.

Така като гледаме на изкуството, било художество или музика, не го отричаме. То внася своето възпитание, но то е един дълъг процес, мъчителен процес. А ние искаме да помогнем, да освободим ученика, защото нови майстори са необходими за новото изкуство, за новото творчество. Тези майстори трябва да бъдат дипломирани от най-върховните професори. Те са Божествената любов и Божествения Дух. Новите майстори трябва да владеят сила, характер и всестранно знание. Новите майстори трябва да владеят длетото, четката, езика и лъка, т. е. да си скулптор, да си художник, да си певец и свирач под диригентството но висши професори. В изкуството на новите майстори лъха радост, щастие, живот и красота. Новите майстори са съвършени в словото, благоразумни в дела и чисти в желания. Характерната черта на новите майстори е чистотата. Само, при чистотата се ражда красотата, т. е. през чистата атмосфера ще видиш красив свят. Новите майстори имат диригентски заложби, с които дават тон на всемирния живот. Всемирен живот, защото животът е излияние, е същина, е съчетание от едно голямо мирово сърце. А новите майстори се учат именно, как да влязат в такт с пулса на това мирово сърце и усъвършенствуват този такт. Те стават диригенти и живота става благо, става мелодия, става образ за човешката душа.

Ние ви говорим за новите майстори на словото, защото тяхна е бъдещето. Те ще обхождат земята. На тях се дават кредитни билети и няма да бъдат препятствувани от тъмните сили. Кога ще стане това? То вече става и е станало. Нови майстори има, разбирате ли! И ако сега не разберете, да не би да бъде вече късно. Но ние вярваме, че вие вече разбрахте и затова тук се отзовахте. Вие сте ценни за нас. Чрез вас ще проявим изкуството си, чрез вас ще проявим волята на Законодателя и силата на Неговата воля. Наистина, ще ви бъде малко тежко, не ще ви бъде лесно да носите безсмъртна идея, в която е включена вековната мъдрост. Как мислите, лесно ли е да носите товара на вековете върху гърба си, да събереш вековната мъдрост в мозъка си и вековните копнежи в сърцето си? Не е лесно, ученико. Но служители Господни сте, служители на Духа Господни сте. Да носите с доволство и благодарност, защото ако не бяхте вие, други щяхме да повикаме. Благодарете, че вие сте. Това е тържество за вашата душа и блаженство за вашия Дух. А мъката, страданията за вашето тяло. Без страдание и мъка, няма святост, а тялото ти трябва да свети, да се вграждат в него безсмъртните елементи. Дайте ни право и възможност в най-скоро време да ви наречем новите майстори на словото. Какво се крие под това определение? Това е да говориш с езика Господен, да мислиш с ума Господен и да чувствуваш живота с сърцето Господне. Така ще овладеете МИРОВАТА ТИШИНА.

14 февруари 1947 год.