Jump to content
Ани

191. Очакване

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 191-во

Очакване

Очакване! Да очакваш е едно от най-радостните състояния в ученика. Да очакваш утрешния радостен ден, който да запълни всички твои вътрешни и външни желания и стремежи. Да очакваш едно от най-висшите щастия, при които духът и душата ти да бъдат напълно задоволени! Да очакваш един от най-големите проблясъци за твоя ум и твоето съзнание, при които животът ти ще бъде радост, светлина и любов! Да очакваш, това е един най-висш стимул в човешкия живот! Да дойде някой. Кой? Радостта, щастието, любовта, свободата. Да очакваш да дойде тържеството на твоя дух и твоето съзнание. Кое е това тържество? Да очакваш Бога да дойде - най-върховното същество, най-силния закон, най-върховната воля, при което присъствие ще бъдат задоволени всички желания, всички стремежи, защото при тържественото посещение на Божия Дух настава една нова ера, едно ново състояние в живота на ученика.

Очакването е най-верния учител, защото само той вдъхва доверие, вдъхва надежда и подкрепя вярата. Затова имайте този учител винаги предвид. Той е, който ви държи винаги в това особено състояние - ОЧАКВАНЕ. Истинското положение на ученика е това, че учителят в него е очакване. Той чака всяка минута, всеки час, всяка година и във всяка епоха да просветне пред него, да се открие пред него, да заживеят в него и той да стане непреривен живот. Това е най-голямото достойнство за ученика. Ако той няма това състояние на очакване, той не може да бъде ученик.

Защо ученикът трябва да очаква? Защото у него има процес на растене, процес на разцъфтяване и озаряване. На физическия свят той расте, в духовния свят се разцъфтява, а в Божествения свят узрява. Тези три главни процеса му дават най-висшата степен - елемент, който обезсмъртява у него същината. Да се обезсмърти същината. Нима тя е смъртна? Не че тя е смъртна, но минава през процесите на смъртта, т. е. минава през процесите на растенето. Растенето подразбира минаване от смърт към живот, т. е. трансформиране на материята и енергията. И това е един най-важен процес. Ако тук ученикът правилно се справя, другите два процеса са по-лесни, защото в растенето е вложена енергията, материята и светлината, когато в разцъфтяването действува светлината, а в озарението топлината.

И тъй, първият процес е най-съществен и много важен. Ако ученикът може правилно да се справя с навременните процеси и култивира по-висши енергии, той ще може да ускори този процес на растене, този процес на очакване, за да дойде процесът и на разцъфтяването. Затова е казано в притчата: падналото семе в добрата почва дава от 1-100. . . Кой е почвата? Колектива на ученика. И ако този колектив е добра почва, семето ще израстне и ще даде добър плод. Кое е семето? Словото. Словото е, което се разцъфтява. Цялата природа, с всички растения е израз на словото, защото Бог най-правилно говори, т. е. Бог най-лесно се е проявил чрез растенията. Ако някой иска да разбира Бога, да разбира неговото слово, нека отиде всред природата и нагласи своето ухо при всяко цветче, при всяко растение да слуша словото.

Къде ще се учи ученикът? Кой е неговия учител? БОЖИЕТО СЛОВО. А къде е индивидуализирано Божието слово? В природата. Всяко цветче е слово Божие. И ако ученикът иска да влезе в школата на мъдростта, той трябва да въплъти живата природа в себе си.

Какво значи това да въплътиш? Лесно ли е? Възможно ли е? Ако имаш това съзнание на словото Божие, лесно е. Но човек ще каже: защо има нужда Бог да ни говори чрез природата? Нека да ни говори като човек, на човешки език. Кой е най-силен: човешкият ли език или езикът на природата? Казвам езикът на природата е вечен, а езикът на човека е временен. Следователно, мъдростта на природата е най-любимия предмет на окултния ученик. Образните мисли на Бога са вечни в природата. Безсмъртните чувства на Бога са вечни в природата. Голямата необятна любов на Бога е вечно непреривна в природата. Следователно, такъв ли е човекът? Нека направим сравнение. Ние не искаме да подценим човека, а искаме, да изнесем само някои известни факти, как човек робува всред природата. И питаме тогава: защо робува? Ако всичко е Божия мисъл и Божие слово, откъде това робство? Защо природата е станала като неумолим тиранин за човека? Защо? От страх, от покорство. Това са факти, защото човек е лишен от ОЧАКВАНЕ. Човекът е обезверен, човекът е отстъпил от онова място на ОЧАКВАНЕТО, но по същина, по сила е ли по-слаб човекът от природата? Казваме: човекът по сила е равен на природата, по същина е над природата. Защо? Защото по сила човекът може да израстне, а по естество, по същина той може да даде по-завиден плод от природата, т. е. да въплъти в себе си съзнанието, Духът на Бога. Защо природата е по-силна сега от човека? Защото в природата действуват закони, неумолими закони. А защо ученикът по същина може да бъде над природата? Защото ученикът е извън, законите. Той е казал: долу законите, да възтържествува МИРОВАТА ЛЮБОВ. Това е разликата между същината на ученика и естеството на природата. Естеството се управлява от неумолимите закони, а същината на ученика се ръководи от мировата любов.

Каква е разликата между човека и ученика? Разликата е тази, че обикновения човек робува всред природата. Той е станал неин роб. Копае от сутрин до вечер. Разтваря тефтерите от сутрин до вечер, дрънка железата от сутрин до вечер, пее по кръчмите от сутрин до вечер, скита из полето и горите от сутрин до вечер; прекопава земята от сутрин до вечер подобен на ратай, на скитник, на затворник, на просяк. Дава ли му нещо природата? Нищо не му дава, защото я безпокои. Тя не обича да бъде безпокоена, защото в нея действуват неумолимите закони на реда и порядъка.

Това е разликата между обикновения човек и окултния, просветен ученик. Следователно, какво е истинското отношение на окултния, ученик към живата природа? Съзерцателно, идейно, художествено, музикално, ученолюбиво и красиво. Това са отношения, а не робство.

Тогава, какво е отношението на природата към окултния ученик? Изобилно. В какво? В блага, в плодове, в аромат. В какво още? Майчини грижи, които включват всички богатства. Грижи и любов, защото казахме: в природата е вложено словото Божие.

Ученикът вижда. Ученикът знае. Ученикът изживява живото слово, въплътено в природата, вложено в природата, вижда го като красота, чувствува го като топлина, изживява го като светлина. Това е най-съществената храна, от която ученикът си приготовлява необходимия обед. Нахранен от природните блага, запасен от силата на Духа, преизпълнен с магичното слово. Ученикът е свободен от законите, от задълженията, защото законът е за него активна почва, но идва ден, когато ученикът ще се освободи от тия блага, защото те са дадени по закон. На ученика предстои напълно да се освободи от благата, от богатството, от задълженията и закона. В него трябва да остане само едно единствено чувство: вечното очакване. Да чакаш да дойде Господ, то е най-великото дело, което е над всички други дела. Да дойде Бог като съзнание, като мисъл и светлина, като чувство и топлина, като мъдрост и любов. Може ли това? Може. Ще ходите с краката си всред природата. Ще изживявате с душала си духа на природата, ще възприемате с ума си мислите, идеите на началника на природа та, и тогава и природа и власти, и сили ще бъдат откровение чрез слово и вдъхновение.

Това е все отношение на природата към ученика. Когато ученикът се удостои с тези отношения на природата, какво ще бъде неговото състояние? Състояние на вечно вглъбяване във върховните мисли на Бога. Това е една вярна мярка за ученика - да знае за своите отношения към природата, да знае и отношенията на природата към него, защото то е най-важното - да можеш да имаш ръководната мисъл на творческия Дух. Това е необходимо - да знаеш за работата и делото на Творческия Дух. А във всяко начало на природните прояви, стои ТВОРЧЕСКИЯ ДУХ.

Но ще кажете: защо е необходима да ни се говори за природата и нейните отношения, когато целта на ученика е да бъде свободен от природата, от законите на природата и нейните отношения? Необходимо е да се говори за това, да се освободи абсолютно ученикът от робството всред природата. Необходимо е да се обърне внимание на ученика да бъде разумен, да прави разлика между робство и задължение, между дълг и дело, защото дългът е кармичен път, а делото е по свобода. Робството на ученика е и робство на човека, т. е. да се освободи ученикът. То е да се откаже от човека. Човекът е задължението, а ученикът е делото. Голяма е разликата между ученика и човека. Човекът робува, а ученикът работи. Човекът гладува, а ученикът бленува.

И тъй, бъдете вече ученици не в обикновен смисъл. Има ученици човеци, има и ученици, които са очакване. Да очакваш! Кого? Да очакваш Бога да се изяви в своята абсолютна пълнота. Това са най-красивите моменти, чрез които човешкият дух изживява пълното тържество на Божия Дух.

Бъди ученик! Учи се от живото слово, което е израстнало като най-красив цвят, което е потекло като най-бистри извори, което е проявено като най-вкусни плодове. Учи се, ученико, от това образно живо слово, за да разбереш и познаеш неговия вдъхновител. Това е твоята наука, в която се включва твоето славно бъдеще. Тук е твоят път, който те отвежда в царството на абсолютното знание. Учи се, за да знаеш. Очаквай, за да получиш. Мисли, за да просветнеш. Това ти трябва на теб. Когато научиш това, ти ще имаш най-голямата светлина, която ще ти разкрие необятните вселени във всемирното пространство. Ще научиш за твоето отношение към тези вселени и за тяхното отношение към теб. Ще знаеш за абсолютната хармония и за нейния Вдъхновител. Ще имаш разковничето на всемирния живот, чрез който ще влизаш във връзка с живота на всички вселени. Няма за бъдеш вече роб всред дадена планета, но ще бъдеш свободен да изпитваш, да проучиш, да знаеш за живота, за светлината и на другите планети.

Това е твоето бъдеще: да минеш през всички планети, да изживееш живота на всички слънца, да намериш началото на най-голямата възможност, която е била първа причина за голямото сътворение.

Колко е радостен твоя път, ученико! Върви по него. Не се спирай. Не обръщай очи назад, защото всяко минало е робство. Освободи се от робството и живей в бъдещето.

И тъй, драги ученици, бъдете истинско Божествено звено, скачено към върховната верига на посвещението, защото посвещението е волята на Бога. Няма друга воля освен посвещение. Да се посветиш в мъдростта, да се посветиш в любовта, да се посветиш във вярата, за да можеш да възприемеш абсолютната мирова светлина. В посвещението участвува вашето сърце, вашият ум и вашият дух. В посвещението се постига пълното съзнание и абсолютното свръхсъзнание. Посвещението дава на ученика тайнствения ключ на всемирното знание. Посвещението внася истински качества и проява на талантите, на способностите, които са Божествена заложба. Посветете се, за да станете Дух и истина. Посветете се, за да станете светлина и живот. Посветете се, за да бъдете мъдрост и Бог. Това е истината, който ще ви даде ключа на върховните възможности. Като добри, послушни, дълбоко смирени, ученолюбиви, пълни със стремеж и идеали, жертвайте се за истината, защото всяка истинска жертва е посвещение.

Защо трябва да се посветите? Защото трябва да светите. Светлината е вашето царство. Светлината е вашето знание. В светлината е вашето изкуство. Това е истинската философия - философия на светлината, философия на истината, философия на мировата любов.

Светлина, истина и любов! Светлината са очите, истината е душата, а любовта е Духът. За да се проявят душата и духът, нужна е светлина. Чрез светлината се вижда мощното и красивото, защото който вижда, той знае. Знанието е виждане. Слепотата е най-голямото нещастие, най-голямата слабост. Слепотата е тъмнина, където духът е в упадък.

И тъй, имайте като средство светлината, като сила истината и като възможност любовта, за да стане истински преврат у вас.

10 октомври 1947 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×