Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 195-то

Високият идеал

На работа. Всички на работа. Говорихме за вечния път. Има да се занимаем, да мислим, да учим и да работим, за да можем да стъпим във вечния път. Вечният път е бъдещето, вечният път е съвършенството. Да живееш в бъдещето и да си постигнал съвършенството, това е да си се посветил.

Когато говорим за посвещение, пред нас стои великата идея - вечният идеал. Това което ни движи, това което ни вдъхновява, за да ходим по вечния път, то е високият идеал. Какво значи висок идеал. Какво значи висок идеал? Идеали има много. Всяко пробуждане към нещо, това е все идеал. Всяко настроение причинено, създадено от известни изживявания има идея, има. форма. Всяко желание, събудено в човешките способности има съдържание, има идеал. Всяко вдъхновение, което е произведено, което е провъзгласено от човешкия дух, има състояние на идеал. Но въпросът е за високия идеал. Високият идеал е произведение, е същина на Божествения Дух, присъствуващ в човека. Следователно, не можещ да имаш съвършен, висок идеал, ако не присъства Божия Дух. Така също, не може да вървиш по Вечния път, ако не е укрепен в теб Божия Дух. Защото, ходенето по Вечния път, подразбира висши стремежи, велики завоевания, безсмъртни, висши постижения. Това е висок идеал.

И тъй, за да могат да назреят духовните благоприятни условия в ученика, е необходимо веществена, реална подкрепа, а тя може да бъде само от Учителя, защото учителят е, който учи. Той е, който напътва. Той е, който освобождава. Той е, който дава знание и светлина. Учителят е, който създава най-приятната, най-ползотворната работа, най-идейната работа. Следователно, за да вървиш по вечния път, за да постигнеш високия идеал, трябва да работиш.

И тъй, всички на работа. Смело! Непоколебимо! Бодро! Озарени от лъчите на голямата светлина, започни, встъпи в длъжност като неуморим работник, защото на ученика предстои да работи за своето благо и благото на своя ближен. Ученикът не е напълно индивидуалист. Безграничен индивидуалист може да бъде само Бог, а ученикът е колективно същество, зависимо същество, което има да дава, да плаща, кое то има да се справя с много преживени събития. За да може да се освободи и получи призванието АБСОЛЮТНА ИНДИВИДУАЛНОСТ, той трябва да работи.

Но ще кажете: що за индивидуалност? Нали трябва да бъдем колективни, да имаме една колективна, душа, едно общо сърце, един Дух? Да, така е за нуждаещите се, защото слабият не може сам. Само силният може без помощта на другите, а слабият винаги търси помощ. Той винаги е колективен.

Ние вземаме тук индивидуалността, като една висока степен на съвършенство, т. е. да имаш единствения Божи Дух, единствения Божи ум и единственото Божие сърце и душа, т. е. да бъдеш сила над силите, ум над умовете, душа над душите и дух над духовете. Тази индивидуалност подразбира още да имаш воля като волята на Бога, да имаш просвета и светлина като тая на Бога. Това е индивидуалност, която включва в себе си всички Божествени атрибути, които са високия идеал.

Какво същество е учителят? Индивидуално ли е или колективно? Той работи като колективно, а действува като индивидуално, защото малко са като него. Много са работниците, малко са силните. Защо е така, в последствие ще обясним. Следователно, всички на работа.

Обръщаме се към всички онези души, духове, които не искат да работят. На тях се казва: „всички на работа“. Трябва да се прекопае Божественото лозе, защото идват благоприятни условия и то трябва да бъде уредено, за да даде изобилен плод, т. е. тези условия са: Божествения Дух иде да посети земята, т. е. ще обходи лозето, което е посято от големия работник - Учителя като колектив и той - Духът, ще даде своята преценка, до колко нуждаещите се душ са работили.

Говорим ви за работа. Всеки човек работи, създава блага за себе си и за своите най-близки. Пренася, внася и в общата съкровищница за общо ползване. Но има една по-съществена, една, безсмъртна работа. Материалът, уредите с които са работили са от висок духовен произход. А то е да имаш пламенното сърце на Духа, светлинния живот на Духа, да имаш силата на Божия ум, чрез който Божият Дух се укрепява върху. прилежния работник и той внася безсмъртни плодове в Божествената съкровищница.

Ето към каква работа се подканят учениците на Вътрешната Школа - да бъдат неуморими, безпристрастни, чисти, идейни, за да имат живота на Духа, светлината на Духа и силата на Духа. Укрепени от живота, светлината и силата на Духа, те са истински, предани и верни работници.

Затова е казано: добрият работник получава добрата заплата. А добрата заплата, за добрия работник е светлината на високия идеал, красотата на вечния път.

Свързваме идеята за вечния път с идеята за безсмъртната работа, за да обезсмъртим себе си във висшето Божествено изкуство. Най-после, за да имаш властта и силата на Божия Дух, трябва да можещ да работиш. Сега се апелира към ученика на. Вътрешната, школа да придобие призванието вечен работник, защото ученикът на Вътрешната школа е в една висша степен като деятел, като просветник. Ученикът на Вътрешната школа не работи, за да се спасява. За него този въпрос е ликвидиран. Спасява се този, който се дави, този който е преследван; този който е заборчлял, задлъжнял, а се учи и работи този, който има висок идеал.

Тръгни по вечния път и работи за високия идеал, за да имаш абсолютното съвършенство на Божият Дух. Стани ученик, за да работиш. Извън Школата има мъчение, има труд, а вътре в школата има приятна занимателна работа. Школата е институт от висша йерархия. Затова, да встъпиш във Вътрешната Школа, се изисква да имаш висша степен на призвание. А кой може да ти даде тази висша степен на призвание? Само Мировият Учител. Познаваш ли Мировият Учител? Какво знае ученика за Мировия Учител? Той знае, че Мировият Учител носи в себе си знанието, просветата и светлината на необятните мирове. А какво знае той за неговата индивидуалност? Той знае, че Мировият Учител е от една висша йерархия, който е бил в началото на сътворението. Какво знае ученикът за силата, за светлината на Мировия Учител? Той знае, че силата на Мировия Учител е същина на Божия Дух и, че светлината на Мировия Учител е същина на Божествената душа.

Това като знае, какво се ползува ученика? Ето какво: че той е стъпил в длъжност като истински работник, която работа му дава духовни блага. Той се ползва още от безсмъртната светлина, която проведрява неговия ум и неговото съзнание, чрез които неговия дух може да обхване големият план на твореца. Какво се ползува ученикът още от тия знания? В своя ежедневен живот, при всички случаи на съществувание, той има светлината, чрез която разрешава всички въпроси - въпросите на физическото поле, въпросите на астралното и менталното поле та, и най-после в него узряват идеите, висшите идеи, да проникне в областите на Божествения свят. А това е високия идеал на ученика.

Какво се подразбира под думата идеал? Идея? Какво е това идея? Мнение? Усет? Представи? Стремеж? Идеята е като узрял плод, който съдържа всички веществени сокове, аромат, вкус обоняние. Това е идея, към която човешкият дух има най-големия стремеж, защото произхода на човешкия дух е гениален. Как мислите, не е ли бил голям гений този, който отдели от себе си същина и й даде воля, и й даде сила да се прояви като самия него? Да, голям гений. Няма подобен на него. Има гении, които създават тонове, светлинни ефекти, но да създадат творчески дух, те не могат. Само един е Той. Ние го нарекохме гений, защото така се знае на земята. Всеки, който е създал, т. е. проявил някои висши постижения, го наричат гений. В Божествения свят няма гении. Един е там гения-Бог. А неговият дух създава гении в други царства. За да се постигне висше Божествено съвършенство, трябва да се родят гении, защото геният идва, геният слиза по вечния път и носи със себе си високия идеал.

Всеки ученик, стъпил във Вътрешната школа, може да бъде един малък гений. Защо е необходимо да има гениалност в школата. Гениалност? Защото създателя на Вътрешната Школа. е гениален. Да разбираш, да знаеш и да можеш, това е да бъдеш гениален. Да имаш живота, чистотата и силата на абсолютният гений, трябва да си стъпил във Вътрешната Школа. Какъв институт е Вътрешната школа? Тя е светилище на боговете, храм на гениите и университет на учителите. Тя е и място и условие. Тя е състояние и време, тя е пространство и вечност, защото в нея са всички елементи. За да може ученикът да се ползува от тия елементи, трябва да е гений. Какво прави геният? Разлага един от тия елементи и прави ново разкритие. А всяко разкритие е плод на неговия дух, защото волята на дейността са го създали като безсмъртен работник. За да се запознае основно с елементите на Вътрешната школа, ученикът трябва да има дух. За да бъде силен, за да прави експерименти с елементите, ученикът трябва да бъде гениален.

Засягаме работата на ученика във Вътрешната школа и като резултат даваме идеята за гениалността, защото, да бъдеш ученик, значи да имаш знание, да имаш светлина, сила и дух. Тези четири елемента: знание, сила, светлина и дух ще придобиеш само когато имаш любов към школата. Любовта създава условия за работа, а работата произвежда един от най-големите ефекти, една от най-големите добродетели - ВЯРАТА. Вярата значи да знаеш. Да вярваш значи да можеш. Да вярваш значи да създаваш.

Като описваме качествата на ученика във Вътрешната школа, с това ние правим достояние плодовете на Духа, защото плодовете на Духа са, които са опората за вярата, за силата, за мъдростта, за светлината и за истината. Плодовете на Духа са истинския безсмъртен живот – живот който изхожда из недрата на абсолютното безсмъртие, живот, който внася великата идея за същината на Бога.

Колко много са възможностите, които са скрити у Бога. За тях ученикът е стъпил във Вътрешната школа, за да ги намери, за да ги открие, за да ги проучи, за да ги прояви, защото само учениците на Вътрешната Школа могат да проявят някои от същностите на Бога, но там се иска характер, Дух и воля.

Забавен и красив е животът на ученика, защото го учи Мировият Учител, защото е подпомогнат и ръководен по вечния път от Божият Дух. Няма по-завидно положение в която и да е звезда, планета или слънце от това на ученика, на Вътрешната Школа, защото Вътрешната Школа е особено състояние. Тя минава през времето и пространството, през формите и образите, заживява в душите, в сърцата и умовете. Тя е като жив организъм, който има всички сложни механизми, чрез които се произвеждат дадени енергии. Състоянието на Вътрешната Школа е също от висша степен Божествен разум, от висша степен Божествена воля, от висша степен Божествено съзнание и свръхсъзнание. Как ще открие ученикът, къде е вратата на Вътрешната школа, щом тя съдържа време, пространство, форма и образ, а по същина е състояние? Времето и пространството са вратата, формата и образа са скамейки те, а светлината, животът е Учителя. Следователно, ученикът трябва да намери Учителя. Когато той го намери, ще има знания положителни, обръщения положителни, открития положителни, посока положителна. Състояние и цел положителни, живот и дух положителни.

Ученикът на Вътрешната школа е слухар. Той ясно слуша безсмъртното слово на учителя. Ученикът на Вътрешната школа е ясновидец. Той ясно съзерцава същината на учителя. А щом слушаш и виждаш, всичко друго можеш. Слушането е свързано с послушанието, а виждането е свързано със знанието.

СЛУШАНЕ И ЗНАНИЕ! Ако не си послушен, не можеш да научиш. Науката е плод и резултат на великото търпение и послушание, т. е. когато си тръгнал по вечния път, нито за миг не се отклоняваш, т. е. не проявяваш непослушание.

Ученико, по вечния път е твоето Добро. По вечния път е Твоя живот вървейки по вечния път, ще срещнеш Божият Дух, защото само вечните неща са присъщи на Божия Дух. Да вечния път е високия идеал. То значи да достигнеш и да придобиеш състоянието и силата на Божия Дух.

И тъй, Божият Дух е реалното. Той е същественото, той е положителното, вярното и вечното. Когато придобиете светлината на Духа, вие сте най-просветени. Когато заживеете живота на Духа, вие сте безсмъртни. Извън знанията на Духа е само забавление. Идейният живот определя пътя. Идейният живот възрастява мисълта. Идейният живот дава свобода на Духа. А там, където има пълна свобода, там има положителни резултати.

И тъй, за вас специално сега резултатите са от най-голям интерес. Ще скърпите скъсаните си дрехи, ще излекувате болните си органи, ще ремонтирате мислещата си способност. Това е работа за вас, за да настъпят моменти на щастие, моменти на озарение.

Бъдете истински работници в градината на новата култура, защото новата култура ще я създадат учениците на Вътрешната школа. Те ще я създадат, т. е. те ще проявят най-положителните методи във възпитанието, в образованието, в изкуството и философията, чрез които новата култура ще се прояви като лъчезарни духовни вълни. Новата култура подразбира да се всели на този свят един по-висш духовен свят, та и той да стане идеално царство на Духа, т. е. царство Божие на земята.

Това е специално за вас, които обричате живота си, давате добрата си воля в изпълнение Божията воля. Влизате като благонадеждни работници да обработвате Божествената градина, т. е. стъпвате във Вътрешната школа, за да станете характери, мъдреци, истински ученици на Мировия Учител. Вие вече ангажирахте представители, които имат пряка връзка с работата и дейността на новата култура и те изискват от вас да бъдете на разположение винаги готови за работа. Работете, тъй, както Духът работи. Учете така, както Духът учи. Обичайте тъй, както Духът обича. Бъдете истински последователи на Духа и той ще ви води по вечния път, за да постигнете високия идеал, абсолютното съвършенство. Винаги с Духа, за да се влеете в голямата душа на Бога. Върнете се, Той ви чака. Нека Неговата слава, нека неговата сила ви подкрепят през всички ви дни на живота ви на земята, а неговата мъдрост и светлина да ви съдействуват да проумеете великите тайни.

5 декември 1947 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...