Jump to content

213. Светлина и Дух. 15-та лекция


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 213-то

Светлина и дух

/15/

Опитите в школата са начало на велики дела. Делото е дейност, опит, стремеж, сила. Всяко едно дело, което е увенчано с успехите на Духа, е безсмъртно дело, защото в Духа е безсмъртието.

В Духа е всяко начало. Делата са истинска проява, истинско въплъщение, истинско изявление на Творческия Божи Дух. Делата са откритие на началото и бъдещето. Няма по-голямо свидетелство от делото. Делото е истински фактор, истински прогрес, истински живот, защото делото е което е принудило, което е заставило небитието да разгърне своите необятности и да прояви своята същина. Благодарение на безсмъртните дела на великите труженици, които идат да обезсмъртят Божията същина у човека, са заставили тия непроявени величини - великани, да проведат в изпълнение великия творчески план и по отношение на човешкия дух. Благодарение на този устрем на човешкия дух, за него няма тайни, които могат да го съблазняват. Ще знаете положително, че пред делото няма тайни.

Що са в същност делата? Делата са проявени истини. Не може да се прояви истината без делото. Каква нужда има истината да бъде проявена? В общото развитие на вселенския живот няма застой. Там движението е непреривно. За да се освидетелствува тази истина, трябват дела. Делото представлява голям чук, който разкъртва голямата гранитна скала - истината. Така разгромена тази скала - истината, става достояние. А истината е скалата, която представлява вековната мъдрост, вековния замисъл на плеадата мъдреци, учители, богове.

И тъй, що е за вас истината? Истината за вас е мъдростта на вековете. Какво значи мъдростта на вековете? Всички дела на мъдрите люде е мъдрост на вековете. Следователно, от вашите дела ще зависи, дали сте приобщени към мъдростта на вековете. Деловият ученик е способния, любимия за учителя. Учителят от него не се възхищава, не се настройва, а дълбоко се вглъбява, защото познава в него голямата истина - истината на вековете. Деловият ученик е помощник, съработник с пламенните, с огнените духове.

Какво значи огнени духове? Сили, които въплъщават светлината. За да бъде ученикът дееспособен, трябва да бъде въплъщение на светлината. Благодарение на голямото количество и високите градуси на светлината, делата на ученика са безсмъртни. Делото на ученика е откритие на нов свят. Какво значи нов свят? Тук е тайната. Новият свят за ученика е света на огнените духове. Всеки ученик, който има живата опитност и е бил в съприкосновение с един поне от тия огнени духове, за другите става нов свят. Огнените духове са истинските учители и създатели на Вътрешната школа. За да бъде ученикът познат на тия огнени духове, той трябва да има дела. Делата у ученика е първия замах, да раздроби тази скала - истината, защото той знае, че в истината е скрит живота. В истината е тайната на Духа. В истината е Върховното Начало. За ученика на Вътрешната школа, най-върховната победа е да се вживее в истината. Минал през мъдростта, вярата и любовта, той заживява с истината. Във Вътрешната школа се изучават кодексите на истината. Истината дава най-съвършеното развитие на висшите духовни, съзнателни способности - раздухване на мистичния огън и проблясъка на висшия ум. Така повдигнат в един по-висш и нов свят на истината, ученикът на Вътрешната школа заема мястото, центъра на космичните сили в битието. Битието за него е голямата книга, в която са написани много стихове на истината. Книгата на истината е съвършенства на великите мислители.

И тъй, къде живеят тези мислители? Как пишат тази книга? Те живеят в света на Истината. Пишат книгата в света на битието. Истината и битието се целунаха и се прояви животът. Животът е битие и истина. Който открие тази истина, той се подрежда в редиците на големите, на гениалните духове.

И тъй, разгледахме в миналите срещи Вътрешната школа като естество и вещество, а сега да направим опит да я разгледаме като време и пространство. Като време тя е начало, а, като пространство тя е битие. Във всяко начало е проявено битието. Като време, школата е условие. Като пространство, тя е възможност. Като време, школата е наука, а като пространство, школата е сила. Като време, школата е знание, а като пространство - е мъдрост. Времето е дадена възможност, а пространството е полето, където се усъвършенствуват тези възможности. Времето е условие за пространството, т. е, времето включва мерките на пространството или възможностите на пространството. Какво значи това? За да имаш съществени дела, трябва ти време. За да имаш творчески дела, трябва ти пространство. Времето е предел, времето е срок. времето е завършен процес. Времето е утре, изгрев на слънце, а пространството е висша хармония - покой. Времето е умора за Духа и умът, а пространството е почивка и покой. Следователно, какво има да учи ученикът на Вътрешната школа? Да изучи ония закони, които ще му дадат възможност да се освободи от бремето на времето и се слее със силите на Духа на пространството. Защо казваме силите на Духа? Във всяка сфера обитават сили, и всички тия сили приемат Духа. Не могат тия колективни или индивидуални сили да съществуват без съприкосновението с Духа. Това е закон и във времето и в пространството.

Какво в същност е истината? Истината е това, което дава живот. Пространството е това, което дава дух на живота. Но ще кажете: нима духът е във времето и пространството? Ние казваме, че Духът е във времето и пространството и извън времето и извън пространството. Във времето той се въплъщава, в пространството той работи, а извън времето и пространството той запланира,

И тъй, какво е истината специално за ученика на Вътрешната школа? Той трябва да използува времето, за да се подготви. Във времето да се стреми към пространството, за да освободи своя дух, защото от свободата на неговия дух, ще зависи кога ще напусне времето и пространството. Една от задачите на ученика на Вътрешната школа е абсолютната свобода. Само на свободния, делата са безсмъртни. Свободата за ученика е гениална идея.

Но ще каже те: нима свободата е идея? Да безсмъртен идеал. Да постигнеш свободата, то значи да бъдеш истински кандидат за истината. Истина и свобода, това са две сестри, закърмени, възрастени в човешкия дух, т. е. в човешкото битие. Но ще кажете: нали всяка малка прашинка е отделно битие само за себе си? Ние разбираме битие това, което е извън времето и пространството, което е акт и дело на Божия Дух.

По този род на мисли и разсъждение, за ученика, стъпил в началото, има трудности. Той има да се срещне с нови събития, с нови явления и с нови стихии. Събитието е неговото време, явлението е неговото пространство. Баласт ли са те за неговото съзнание? О, не! Това е, което укрепва неговия дух. Неговата мисъл просветва, духовните процеси на съзнанието му разцъфтяват, и тогава в него настъпва оня мистичен процес, който го запознава с огнените духове. Огнените духове за ученика са висшата алхимия. Те са теорията на светлината, т. е. те знаят истинската теория и истинската наука за светлината. Алхимичните процеси са светлинни процеси. Алхимията, като светлинен процес спомага за развитието на силовите центрове, които са фокуси в ученика. Алхимичната замисъл е същина от истината. Какво значи това същина от истината? Може ли в истината да има същина, когато истината е извън времето и пространството? Има една същина. Тя е проявения живот. Следователно, животът във времето и пространството ли е? Като функция съдържа времето и пространството, но като хармония и движение е свободен от времето и пространството. Това е истината. Истината, която носи пълнота в живота, светлина в живота, знание и мъдрост в живота.

И тъй, като ученици ви предстои да работите във времето, да се освобождавате в пространството и да заживеете във вечността. Вечността е висшия идеал за всеки школник, който е под ударите на времето и пространството. Имате ли ясна представа за вечността? За времето и пространството имате, но за вечността . . . Вечността нито е дело, нито е способност, а е мирово съзнание, защото няма друга форма, с която да създадеш живия образ на на вечността. Вечността в ученика е като интуиция, като сливане. Казахме, че вечността нито е способност, нито е чувство, а тук доставяме интуицията. Интуицията е едно висша способност. За да може човешкият дух да опита реалността на вечността му трябват фактори. А те са интуицията, ясно виждане то и сливането. Ние ги изключваме в този случай като способности, за да не попаднем под съблазън, защото способността чие право е? Индивидуално, себично, колективно? Способностите са присадки, взети от градината на духа, т. е. ние ги наричаме дар Божи. Ако Господ не те надари с никакви способности, не можеш да овладяваш.

Но ще кажете: нали човек е творец на своята съдба? Човек е творец на своята съдба до времево и пространството. А извън времето и пространството, той е под благодатта. Какво значи това благодат? Благодат значи да си малък и да вършиш големи дела. Благодат подразбира да си призован. Кой ще те призове? Кой е този, който може да прави избори и разлика? Той - висшата съдба.

И тъй, конкретни ли са въпросите и отговорите? Това знае само вашата душа и дух, защото душата задава въпросите, а духът отговаря на въпросите. С тия въпроси ние искаме да ви запознаем с вашия дух, със същината на вашия дух и естеството на вашата душа. Те са двата свята - времето и пространството и сега се разкрива третия свят - вечността, т. е. въплъщение на Божия Дух.

И тъй, интензивните алхимични процеси, които моделират новия свят у вас, това е светът на Духа. За този нов модел вземат участие висшите йерархии, големите скулптори и художници и музиканти. Това е добрата съдба. И всеки е блажен, който е под благодатта на тази съдба.

И тъй, имайте присъствието на повече Дух. Пазете тая „Светая Светих“ - въплъщение на повече светлина, за да имате висшата наука на вечността. Укрепявайте в себе си мистичния елемент. Нека той да цъфти, да се разпалва, за да може той да се разрасне у вас - мистичния дънер, мистичното дърво, което ще роди плодовете на святостта и вечността. Не възпрепятствувайте тия Огнени духове, които раздухват у вас мистичния огън. Така запалени, вие ще имате всичката възможност да се противопоставяте съзнателно срещу теорията на грубия материализъм. Сега в тази епоха съществената груба борба е между материализма и мистицизма, или евангелски казано - между плътта и духа. За ученика тия теории са разбрани. Той знае за същината на материализма. Той се стреми към същината на мистицизма. Теорията на материализма е временното, а теорията на мистицизма е вечното. Каква наука има във временното? Науката за временността се съдържа във времето. Там времето е фактор. То дава и определя. Фактори в науката за вечното, за безсмъртното са пространството и вечността.

И тъй, материалистичният гений е във времето, а мистичният гений е извън пространството - във вечността. Това са само обоснования, форми, образи. Коя е истинската същина? Непреривният прилив на Божия Дух. Там, където има прилив на повече Дух, преобладават повече богати сили, повече идеални сили, повече творчески сили. Там, ученикът е всецяло погълнат от висшите проблеми, от големите процеси, които стават в духовните светове. Няма истински живот без реалните проблеми на Духа. Когато Духът заговори, всичко млъква, всички теории пропадат. Остава само системата на Духа. Тя е план на ума Господен. Всеки опит да се отрече присъствието и същината на Духа е падение. Кое е по-хубаво? Кое е по-утешително? Да приемеш теорията на Духа, на вечния възход или да приемеш теорията на материализма, на временния живот. Във временния живот са страшни изпити, а във вечния живот е радост, красота и младост. Щастие е да си стъпил в света на истината.

Вие сте вече в един богат свят. Управителят на този свят е един голям богаташ. Материалистите биха го нарекли буржоа, а мистиците го наричат ОТЕЦ - БАЩА. Използувайте богатството на този голям свят. Чувствувайте се извън пространството, защото всяко притеснение е натиск, давление от противодействащите сили на материализма. Пазете се от залисването, от упойките на материалистичния дух. Нему сега е дадена власт да изяде всичкото богатство на своя баща, на своя буржоа. Борбата между пролетарий и буржоата е борбата между духа и плътта. Буржоата е духа, а пролетариата е плътта. Плътта е, която се нуждае от духа. Духът е, който освобождава плътта. Той дава възможност плътта да, прогресира, т. е. той е прогресивен елемент. Нали сега има прогресивни демократи, които претендират за комунален възход и строй? Само във вечното е комуналния строй. В смъртта няма комуналност. Смъртта е която изяжда правото - а Духът е, който дава правото. Този, който убива, не може да бъде комунален. Този, който дава, той е комунален. Този, който всичко изяжда, не може да бъде комунален. А този, който пести и раздава, той е комунален. Това са аксиоми. Така висшето правосъдие раздава, а нисшето правосъдие отнема, взема.

22 октомври 1948 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...