Jump to content

216. Светлина и Дух. 18-та лекция


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 216-то

Светлина и дух

/18/

Присъствие на повече Дух и въплъщение на повече светлина.

Няма по-образен свят от света на светлината. Няма по-жив свят от света на Духа. Следователно, образът и животът са истинско присъствие на Бога. Който има идеалния образ и съвършения живот, той е истинско проявление на Божествената същина. Когато става въпрос за познаване на Бога в, образ и подобие, ученикът трябва да има веруюто, съзнанието, свръхсъзнанието за живия образ и мировия живот, защото първите замисли, първото начало, първата стъпка и първото пипане е започнало чрез живия образ на мировата душа. От там започна великото творчество - великото дело на Върховното Начало. Няма творчество без автор. Няма явление без автор. Няма живот без автор. Няма разумни дела без автор. Няма светове без автор. Няма време и пространство без автор. Всяко начало е започнало с авторитета на Единния. Този Единен, който. във всяко творчество присъства и във всяко дело се проявява. Няма събитие, няма епоха, няма векове, които да не са ознаменували авторитетът на това Велико Начало. Не е съществувало време, не е съществувало пространство, не са съществували светове без знамението на това Велико Начало. Нито миналото, нито сегашното, нито бъдещето могат да бъдат без присъствието на това Велико Начало. Няма велики епохи, няма всемирни векове, няма сегашна култура, ако не присъствува това Велико Начало. Следователно, от присъствието на това Велико Начало зависи, зависело е и ще зависи всяко върховно творчество, защото под думата творчество се разбира велик авторитет, който всичко може, всичко знае, навсякъде присъствува и всичко от него изхожда.

И тъй, от неговото присъствие зависи идеалният образ и съвършеното подобие на учащия се ученик в Тайната Вътрешна школа. И когато се казва присъствие на повече Дух, се разбира влиянието, обаянието на неговия Дух. А когато, се казва, въплъщение на повече светлина, то е виделината на неговите очи, които всичко виждат, които ръководят и определят пътя към великото съвършенство. За да се опише подобието на това велико Велико Начало, трябва да имате ясна представа за Него, трябва да знаете за неговото естество. Естеството му е светлина, подобието му е Дух. И. щом ученикът бъде озарен от светлината му, в неговото битие се всажда тази светлина. И тогава за ученика е ясно, светло що е това Велико Начало. А щом Духът присъствува, ученикът има ясна представа за подобието, защото под думата подобие се разбира подобен на някого. На кого? На светлината и Духа. Тогава ще се зададе въпроса: къде е неговия авторитет, къде е неговата лична субстанция? В светлината и Духа ли са? Щом светлината е естество, а Духът подобие, каква е тогава неговата идентичност, негова та самостоятелност? На този въпрос ще се отговори на ученика. когато има пълното въплъщение на светлината и висшето присъствие на Духа. На този въпрос се отговаря при специално церемония и при специален акт, когато ученикът стане знаменит по елементите на светлината и велик по елементите на Духа, когато ученикът познава елементите на светлината и вживява елементите на Духа.

Познаване и изживяване - два велики процеса, които са идейния образ и свещеното подобие в неговото знание, в неговата наука.

Наука и знание. Науката е процес на изучаване, а знанието е процес на висш авторитет. Кое е авторитет и кое е знание? Авторитет е Духът, а знание е светлината. Когато дълбоко се внедрят тези образи и подобия в света на душата, всички сили, които очакват, които се надяват да бъдат отгледани, отхранени и научени от душата, ще просветнат, защото душата има много ангажименти. Тя е взела много препоръки, тя е отговорна за много събития, защото тя е била в самото начало. Нищо без нея не е станало.

И тъй, за да имате онзи поглед, да имате онова познание, да имате онзи дълбок мир и тишина, вам ви трябва топлотата на светлината и животът на Духа.

Топлина и живот! Топлотата е условие за раждане на живота. Като условие, топлотата е едно съществено, положително явление. В топлината реагират, се проявяват адептите на светлината. Какво са това адепти на светлината? Това са висшите йерархии във всемирния живот. Адептът е същество; което има власт, има свобода да действува да се прояви, да се въплъти светлината. Адептите са светлинни същества, т. е. осветени души. Те живеят в особен мир, в особен свят. Те са интелигентни и чувствителни същества. Там, където се проявява интелигентността, чувствителността, нежността, там са и те. Това явление е тяхно присъствие. В древната митология добре са ги описали. Тогавашните учени са биле адепти и са знаели, са познавали сами себе си. Но митологията не е още съвършена, защото митологията или адептите на митологията, са имали голямо противодействие. Когато са слезли на земята, те не са имали пълната възможност да работят, защото интересът на людете е бил много малък. Но сегашната митология, не е мит а реална действителност. Въплъщение на светлината и присъствие на Дух. Чувствата са светлина, а мислите са Дух. Следователно, митологията е изключена. Сега Бог се докосва живо като огън и не става нужда от митове, от разкази, от притчи, ат анекдоти. Ученикът е изправен пред светилището на Вътрешната школа, пред голямата действителност на въплъщение и действителност на присъствие. Ученикът на Вътрешната школа не се занимава с история, с митология, защото той знае за тях, че са варианти на светлината и Духа. За него е сега да живее, да се срещне, да просветне и да чуе живото слово, да му проговори Великото Начало за всяко явление, за всяко бъдещо събитие, което има да се изживява от народите, между които и той присъства.

И тъй, когато се поставя въпроса за същината и подобието на Великото Начало ученикът трепне пред голямото явление, което подбужда подсъзнателните, съзнателните и свръхсъзнателните способности в неговото битие. Той тръпне и пред онази славна дума - въплъщение на светлината и присъствие на. Духа.

Сега да разгледаме отчасти положението на Ученика като отговорен фактор в светилището. Отношението на ученика като авторитет в тази светиня е велико явление, е рядко явление, епохално явление, защото, да имаш отношение към дадено явление, подразбира висше съзнание, подразбира голяма интелигентност, гениални способности. Но ще се забележи: ако той ги няма вродени, как би ги имал като ученик? С помощта на светлината и силата на Духа той ще ги прояви, защото той трябва да бъде буден и Трезвен. Когато учителят преподава, нищо да не изпусне, всичко да запаметява, защото запаметяването за него е записване в свещените записки. Свещените записки са негова памет. Той всякога е буден, защото живее в светлината. Нощ за него няма. Той всякога е трезвен, защото за него удоволствие няма. Той всякога живее в дълбока тишина. За него съществуват паметните явления. Всяко паметно явление внася прояснение, осветление и където и да е, където и да хвърли поглед, накъдето и да се простре желанието му, той навсякъде вижда и чувства висшето паметно явление. За него няма тъмни сфери, няма тъмни дни, защото неговото слънце вечно грее. Той не познава отрицателния гений, т. е. той е скъсал всякакви отношения с отрицателния гений.

Но ще кажете: какво значи отрицателен гений? Това е силата на тъмнината, силата на стихиите, силата на смъртта. Те са колосални сили, които имат свое начало и свое епохално явление. Ученикът ги използува като средства, като стълба. Простено ли е на ученика да използува? Всяка стъпка трябва да бъде оправдана от гледището на съвършенството. Има ли съвършенство, няма престъпление. Няма ли съвършенство, има грях и престъпление. Който безпокои Бога заради съвършенството е напълно оправдан, но който безпокои Бога за несъвършенството, тежка му. Няма безпорядък в света на ученика. Няма плач и ридание в света на ученика. Няма страдание и глад в света на ученика. В света на ученика има изобилие и блага, защото изобилието е светлината, а благото е Духа. Във вниманието на ученика няма недоимък, защото всички помагала и средства са предвидени и доставени от адептите на светлината, и за разрешение на всяка формула, той има съвършените помагала, от които се ръководи. Следователно. ръководството на ученика е абсолютно по изобилие и средства. Няма друга подобна школа, както в изобилие, така и по средства, както Вътрешната школа, Вътрешната школа е в голям необятен мир на душа та. Най-сложният мир, най-секретният свят, това е света на душата. И този, който може да стане гражданин на този свят, той ще стане почтен гражданин в битието на Божия Дух. В света на душата има огън - огън и душа, от които е създаден света. Това е тайна, която трябва да знае само ученикът на Вътрешната школа, Трябва да гори в света. Процесът на горенето са процеси на явления. Ако няма огън, няма явление. Огънят е родилен процес - процес, от който в резултат имате световете. Следователно, всички светове са вселяване на душите. Всички планети са резултат на този мистичен огън. Всички култури в тези планети са резултат на този мистичен огън. Всички школи, всички светилища на планетите са все резултат на този мистичен огън.

И тъй, когато произнасяме името мистичен огън, трябва да трепнем пред върховното явление - творчеството. Под думата творчество разбирайте деятелността на мистичния огън. Няма по-знаменити епохи от епохите на мистичния огън. Няма по-знаменити култури от културите на мистичния огън. Няма по-хармонични светове от световете, които са обладани от мистичния огън. Няма силни народи, без въздействието на мистичния огън. Там където мистичният огън пламти, има гениални прояви, художествено творчество, висша наука.

И тъй, ученикът трябва да се осъзнае като мистичен огън. В него трябва да пламти мистичен огън: в чувство, в желанието, в размисъла за постижение на великото съвършенство.

Какво му предстои още на ученика като отговорност и като задължение? Като отговорност - да не угася мистичния огън, като задължение - да пази да не угасне огъня. Това са моменти които той добре трябва да прецени. Не всякога моментите са, благоприятни, защото не всякога се пренася мистичният огън от другите светове. Макар и адептите да са свободни същества, но и те имат задължения пред Върховното Начало и пред висшите йерархии. Не всякога е позволено на адепта да се докосне до твоето сърце. Не всякога му е позволено да се занимава с твоя ум. Защо така? Там, където гори мистичния огън, адептът не е свободен. Той има свещено задължение да изживява процесите и въздействието на мистичния огън. Следователно, в този случай адептът е колективно същество.

Какви са още обязаностите на ученика? Обязаностите на ученика от Вътрешната школа са, когато дойде Учителят, да бъде навреме, да пази Светинята чиста, да не нарушава порядъка, защото порядъкът на Вътрешната школа е Велико знамение. За този порядък са се жертвували висши същества. Те са внесли в светилището едни от най-съвършените пособия, които съществуват във висшите мирове. Следователно, обязаностите на ученика са: да има светъл ум, чисто сърце, в които да се въплъти светлината и да присъствува Духа.

Когато говорим за обязаностите на ученика, ние имаме за задача да ви заставим да имате онова страхопочитание, не страх, а онази готовност, да държите в порядък, в чистота и в система вашия духовен свят, защото вие само с духовния си свят може да присъствате във Вътрешната школа.

Ние говорихме много за отношение, за обязаност, за. мистичен огън, за Дух и светлина, с което искахме да направим по-понятна, по-достъпна тази светиня на светлината и Духа. И ние вярваме, че това наше въздействие ще окаже, ще създаде този импулс - импулс за пробуждане на съзнанието и свръхсъзнанието. С тия много образи ние искахме да създадем у вас живия, реалния образ, с който да имате онова достойнство, необходимо да се явите пред великия Учител, защото ако нямате този хармонично устроен образ, вие не можете да възприемете способностите на Духа и светлината, с които ще може да проучите възможното въплъщение на светлината и реалното присъствие на Духа. Възможното въплъщение на светлината в центъра, в чакрата на гласовия орган, а реалното въплъщение на Духа в чакрата на мисловия орган, защото на вас ви трябва мисъл и слово. Мисълта е присъствие на Духа, а словото е присъствие на светлината. Не може да имащ слово, ако нямаш светлина. Не можеш да имаш мисъл, ако нямаш присъствието на Духа Това са аксиоми, това са висши познания за ученика. Без тези познания няма прогрес, няма посвещение. Знаменито явление е за ученика присъствието, на Духа. Велико явление е за ученика, въплъщението на светлината, защото чрез тези явления той получава отгласа на Великото Начало - Бога. Бог му става ръководител - спътник в неговото славно посвещение. Той му дарува от себе си, най-скъпата си възможност - диханието, и ученикът проумява, че чрез диханието си Бог създаде всички мирове, плеадата звезди и планети и дивната хармония във времето и пространството.

Драги ученици, щастливи и живи, радостни и красиви, чисти и сладки, ароматични и свежи са дните на ученика на Вътрешната школа. Това е залог, който е направен от многото посветени духове. Това е обещанието на много ангелски сили. Такъв е гласът на Бога.

17 декември 1948 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...