Jump to content

220. Светлина и Дух. 22-ра лекция


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 220-то

Светлина и дух

/22/

Кои са знаменитите състояния при присъствието на повече Дух? Знаменитото състояние, гениалната, будната логична мисъл. Чрез мисълта Духът проявява своето присъствие. Чрез мисълта Духът разказва за своето състояние. Чрез мисълта Духът определя линията на своето действие. Следователно, гениална мисъл се иска, зряла мисъл, будна мисъл се иска. Кой ще я даде? На кого е право? Право е на човешкия дух. Живот е на човешката душа. Състояние е на божествената любов. За да има ученикът правилни, божествени отношения към присъствието на Духа, от него се иска да даде най-великото си, най-мощното си състояние на своя дух. Не може ученикът да блуждае, не може да се отклонява, защото божествената програма ангажира всецяло мисълта, чувствата и силите на посвещаващия се. Не може да има леност, мързел, не може да има отстъпление, защото отстъплението подразбира разрез с присъствието на Духа.

Едно ученикът трябва добре да знае, да опита: щом съгласува своите сили, щом жертвува своите интереси, щом се лишава от своето спокойствие заради великата творческа мисъл, която е функция на Духа, той се издига високо, той се издига в глъбините на Великото Начало, и божествената програма за него е неумолим закон. Тази програма стои в основата на Вътрешната школа. Тя се провежда и изпълнява от прякото присъствие на Божия Дух. Следователно, Вътрешната школа подразбира свещенодействие на Духа. В този процес всичко е дела, всичко е мисъл, всичко е знание, мъдрост и любов. Вътрешната школа подразбира централизация на онези творчески сили на Духа, Които са въплътена душа в цялото битие, във всички вселени. Тази централизация се нарича Вътрешна школа, т. е. вътрешно прозрение, вътрешно озарение. В унисон с делата и живота на Духа се създава светеща атмосфера, светъл простор, където погледът на ученика се увенчава с прекрасни образи, които са същественото, великото, осезателното за всяка будна, за всяка нуждаеща се душа.

Следователно, какво се цели с въвеждането на ученика във Вътрешната школа? Да се централизират в него силите на Духа и да бъде той истинска школа с всичката мъдрост, с гениалната мисъл, с изобилната любов. При централизация на духовните сили ученикът придобива пълнота въплъщение на светлината. За. него вече няма тъмни зони; няма тъмно небе, няма мрачни мисли, няма тъмни духове, защото светлината е неговото съзнание, светлината е неговия мир, светлината е неговия живот, светлината е неговия критерий, неговата мисъл, неговата сила. Въплътената светлина е доказателство за пълното присъствие на Духа. Когато се казва пълно присъствие, се разбира централизация на силите в естеството си, което е причина на всяко начало.

Какво представлява това естество? Това е образа ако наистина има такъв образ. Това е душата, ако наистина има такава душа. Това е тялото, ако наистина има такова тяло. Това е силата, ако наистина има такава сила. Естеството на Духа е гениалното присъствие на Бога, като живот, като Дух, като светлина и като любов. За да се централизира това естество, подразбира се, да се създаде нов свят. Във всеки нов свят има централизация на това естество на Духа. Естеството на Духа е единствено по рода си. То е първа причина, първи тласък, първо движение.

Коя е сега голямата тайна на мирозданието, където големите духове можаха да се опънат и създадоха фикс идеи, теории за създаването на вселената. И още векове ще минат, въпросът за Първопричината ще остане забулен, скрит до тогава, докато напълно се централизира естеството на Духа в утробата на душата.

Утробата на душата! Една нова възможност. Не че е нова, но новооткрита. Има ли душата утроба? Може ли душа да зачене? Може ли душа да роди? А кой е родил живота? Кой роди света? Всяко раждане подразбираме че има утроба, че има централен орган, откъдето силите вземат своето правилно, разумно движение. Утробата на душата е въплътила естеството на Духа, и в това съчетание е станало великото събитие за проява на живота, защото ако не беше се проявил животът, пространството щеше да бъде пустиня. Животът е навсякъде. Той е проникване като етер във всяка област, във всяка вселена, във всяко царство. И благодарение на това велико събитие - въплъщение на Духа, в утробата на душата се роди мировото свидетелство - присъствието на Духа.

Духът има ли образ? Щом има естество, следва да има образ. Какъв е този образ, какви очи трябват, за да могат да го видят? Очите на светлината. Светлината има ли очи? Най-прозрачното око в миросъзданието е окото на светлината. Светлината има очи и те всичко виждат, защото техният лъч навсякъде присъства. Те всякога знаят за новите събития, за новите дела, защото навреме присъстват. Няма друга истина от истината - присъствието на Духа и въплъщението на светлината.

За да имате тези живи опитности като ученици, вам се препоръчва да търсите и намерите и да намерите естеството на Духа. Имате ли това естество, вие сте най-богатите, най-силните, най-мъдрите, защото естеството на Духа има тази способност, да прониква и се въплъщава във всяка духовна същина. Вие сте духовна същина и у вас трябва да проникне като етер и осезание това ценно и блестящо естество на Духа. Няма по-чуден свят, няма по-чуден мир, няма по-тайна вселена, от тайнствената мисъл скрита в естеството на Духа.

Когато засягаме въпроса за гениалната мисъл, ние подразбираме тази тайнствена мисъл и това естество. Какво трябва на ученика в школата? Да се домогне до тази тайнствена мисъл, която ще осъзнае у него безсмъртното начало. Следователно, за да може ученикът да учи и да решава задачите си в школата, му трябва гениална мисъл. Защо мисълта е така необходима за ученика? Защото подобното с подобно се разбира. За да може да се разбере големият промисъл на Великото Начало, на Първоизточника, необходимо е по род, по състояние, по светлина и свобода, подобна мисъл. Може ли да има това ученика? Може, защото навсякъде той е обкръжен все с тази гениална мисъл. Цялото творчество е централна мисъл. Мисълта е най-голямото върховно изкуство на Първоизточника. Следователно, там където непреривно тече гениалната мисъл, там присъствието на Духа е велико дело.

Когато застъпваме темата за мисълта, ние имаме за цел да обогатим вашия ум, т. е. този орган - умът, чрез който орган Духът провежда замислите на Бога. Следователно, присъствието на Духа е велико събитие за ученика. Няма по-свещени моменти, няма по-голяма радост от тази - да присъства Духът със своето естество. Естеството на Духа има тия способности да трансформира всички запаси на силите. Кой е запасил тия сили? Човешкият дух. Когато той се е индивидуализирал, той се е запасил с много, сили. Защо му бяха тия запаси от сили? Нима у него не прониква етерът? Нима у него не прониква праната? Нима у него не прониква въздухът? Да проникват, присъстват. Но важното е да проникват и присъстват като централизация. Там е и хармонията.

Сила, движение и хармония. Те са проявеното Дело на Бога. Чрез силата Бог се прояви. Чрез делото Бог започна, чрез хармонията Бог се отъждестви. За кого? За човешкия дух. Голямо събитие е човешкият Дух за творческите сили. Събитие, в смисъл очакване. Творческите сили са в очакване.

Това са силни напрежения, които уморяват мозъка, Замъгляват съзнанието, настройват до крайност нервната система и има опасност да стане някакво пропукване в съзнанието. Но казахме; че силата, делото и хармонията, всичко това се тонира, и животът се проявява като идея и свят, като ожиданив. Кой ожида? Кой тъгува? Само душата - тази душа, за която и вековете не знаят. Но ще кажете: как така вековете да не знаят? Не знаят затова, защото в душата има въплъщение от естеството на Духа. Но ще кажат учениците: защо да се обременява душата с претоварване и ангажименти към Духа. Да, душата е седалище на Духа. Където има връзка между Духа и душата, там озарението е положително. Затова имайте връзки и то най-разумните връзки, които ще ви дадат подем, желание за усъвършенстване.

И тъй, за да стане у вас тази дилема - естеството на Духа и светлината, следователно, будността е най-вярната и най-преданата способност за мисълта. Когато засягаме въпроса за мисълта, ние имаме за задача да ви обърнем вниманието да се замислите повече за извора на мисълта. Може ли да мислите, може да живеете.

Мисълта е Дух, животът е душа. Какво значи това? Делото на Духа е Мисълта, а делото на душата е живота. Но ще кажете: Духът не живее ли? Духът е естеството за душата и живота. Тази е голямата истина за вашето битие. Вие нямате друго битие. Не само вие, но и цялото миросъздание. Теорията, науката за естеството на Духа е да завладее мирогледа на издигнатите духове. Естеството на Духа е важен проблем и за великите духове. Те казват: там е Първопричината, но не знаят какво е същината на тая причина. Ще могат ли да знаят? Щом я търсят, ще я намерят. В своите размишления, ние се централизирахме. Какво представлява новата централизация? Колектив с повишен градус сили. Какво ще произведе този градус сили? Живот. Чрез дело ще произведат живот, защото животът като резултат е проява, е дело. Какво в същност е животът? Каква субстанция е животът? Животът е ухание и движение на естеството на Духа.

И тъй, за да имате просветлението за живота, за душата и Духа, вам предстои да намерите, където и да е, макар и малка частица от естеството на Духа. Тази Малка частица ще закваси всичкото ви естество. Така укрепени, така проникнати от възможностите и способностите на това естество, вие ще имате здравата основа, здравия гръбнак сред живота на човечеството, и ще може да внушите и да омаете със силното присъствие и най-коравите характери, и най-големия безверник, който казва: няма Бог, няма божи промисъл.

13 март 1949 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...