223. Светлина и Дух. 25-та лекция

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 223-то

Светлина и дух

/25/

Присъствие на повече дух и въплъщение на повече светлина. Присъствието определя движението, а въплъщението определя състоянието.

Движение и състояние!

Движението е живота, а състоянието е условие за живота, защото при всяко едно висше състояние животът придобива възходящ, идеен, висш импулс. В състоянието животът придобива висша индивидуалност, която има всички средства, всички методи, всички принципи и сили да може като висше състояние да прониква дълбоко в мира, в себичността на човешкия дух, защото в миналото казахме, каква особа е човешкият дух. Той има велико минало и продължава да занимава висшите духове със своята история. Тъй както ученият ботаник, естественик с голямо внимание и интерес изучава някое растение с всичките негови сложности, докато най-после открие първичната мистика на неговото битие, така също човешкия дух е подобен на един особен свят, който има велико начало, който има висше съдържание, които трябва да бъдат добре проучени като наука, като идея, като явление от висшите духове. Кое е интересното явление в човешкият дух? Животът. Животът открива всички потайности, всички скрити сили, които са в битието на човешкия дух. Животът е, който най-вярно и правилно проявява способностите, качествата и силата на човешкия дух.

Но ще изникне въпросът: каква същина е живота извън духа? Е ли животът себичен, индивидуален, който има свой свят, свое пространство, свое време? Животът е историческо явление на Божия Дух. При първото проявление и поляризиране на възможностите на Божия Дух се е явил животът. Тук имаме една интересна история, за която знаят само великите ръководители -космичните сили, защото всяка, космична сила е фактор, поляризиране като съчетание, като идея, като промисъл на първата стихия на Духа. Има ли стихии в Духа? Първата стихия на Духа е живота.

Когато разглеждаме въпроса за живота, ние неотклонно имаме предвид Първоизточника на живота. Това е нашето ръководно начало.. В недрата на живота са специфичните органи на духа, затова казваме: при разумния възвишен живот са проявени специфичните органи на Божия Дух.

Не може да става проявление във вселената без специфичните органи на Духа. Не може да има ритъм, хармония и движение без участието на тия специфични органи на Духа.

В живота Духът е родоначалник. От там започват неговите първични явления. В тази висша градация на Духа се вижда се знае за славната история на душата, тъй като животът е въплъщение в душата.

За да бъде лесно на ученика, той трябва да има космични данни за началото на живота, космични данни за движението на душата и космични дънни за присъствието на духа. Като казваме космични, ние имаме предвид голямото космично съзнание на Духа - космогонията, т. е. света на космосите. Управата, централата, върховният институт на космичните ръководители е онова висше космично съзнание, което е въплъщение и присъствие на Божествения Дух.

За да може ученикът да има правилна ориентировка, да има правилно опознаване, да има светлина, която да му определя посоката, пътя, който да го отведе към висшата му цел, нему му предстои да бъде окъпан от безсмъртните лъчи на духа и очистен от светлите лъчи на светлината. Минал през това висше посвещение, той взима вечните искри на свещения огън и на всяко време, при всяко събитие и при всяко състояние, той има голямата възможност и силата на Духа. Този мистичен огън и тази космична светлина, му съдействат да мине на време великото посвещение, защото ние казахме: всеки ученик на Вътрешната школа трябва да мине през огъня на великото посвещение.

Защо е необходимо това? За да могат да се съчетаят у него всички способности, всички знания и космичния ритъм на големите ръководни съзвездия с всички сложности на тяхното битие, защото всеки посветен ученик трябва да бъде опознат, запознат с ръководните сили, на големите съзвездия. Какво значи това? Ако ученикът не познава развитието и хармонията на големите съзвездия, какъв претендент може да бъде той? Да. Владееш своя човешки мир, да уреждаш своето човешко състояние, това е изкуство на забавачницата. Тя е най-лесната работа. Какви са особените начала, които конструират в движение, в състав и до идея човешкия живот? Ние казахме, че човек си служи с многото възможности на великите същества! ползува се от техните мисли, ползува се от техните дела, ползува се от техните блага и най-после, ползува се от тяхната любов. тогава какво му предстои да знае той за себе си? Много неща му предстои да знае. Той трябва да знае, че трябва добре да оцени заслугите и работата на другите общества, за него. Нему му предстои още смирено да признаете способностите, че силите които му дават възможност да се учи, са богатите опитности на висшите същества.

Това е най-малкото, което той трябва да знае, а голямото, което трябва да знае е: като ученик на посвещението да влезе във връзка с главните ръководещи сили на многото големи съзвездия. Защо трябва да знае това? От това негово знание ще зависи неговото пълно посвещение. Той трябва да има ясната, строго определена картина и добре проучена за големия необятен свят. Тази идея у него трябва да стане звезден живот. Само така ще има пълната идея за време и пространство. Пространството е родина за звездния свят, а времето е движение, е ритъм на звездния свят. Тази яснота на ученика дава пълната идея за Първоизточника, за Великото Начало.

Връзката на ученика със съзвездията, с планетите и слънцата е връзка с главния промисъл на Първоизточника, защото голямата сложност на Духа се съдържа в този голям необятен Свят. Следователно, за да може ученикът да има присъствие на повече Дух и въплъщение на повече светлина, той трябва да бъде във връзка с висшите ръководители на големите съзвездия. Това е най-красивият път на ученика, който го отвежда високо над всяка дисхармония и противоречие, защото в ритъма на Духа и в движението на светлината няма противоречие, няма и противодействие. Те се вливат затова и се поляризират като живот. Следователно, животът в поляризация на Духа и светлината. Чист е животът, когато се въплъти светлината. Красив е животът, когато присъствува Духа. Това е посвещаващият се ученик. Неговият живот е чистота и красота. Чистотата е неговата душа, красотата е неговия дух, а животът е неговата любов. Срещнаха се Духът и светлината и проявиха любовта, и тя стана закон за всички същества във всяко начало на вселените.

И тъй, най-познатите на всички закони това е законът на любовта. Любовта е път за живота. Ако няма любов, няма живот. Благодарение на мировата и космична любов, животът е непреривно явление. Една от сложните задачи на ученика е да проучи това непреривно явление на живота. Няма по-сложна магия от живота, защото животът е съчетание от естеството на Духа и въплъщението на светлината. Засягаме въпроса за живота, защото вие сте живот на Духа и светлината.

За да бъдем по-изчерпателни и по-конкретни по въпроса за Духа и светлината, ние искаме да ви свържем с висшите институти на Духа и светлината, защото без тази връзка, не може да имате пълното посвещение. Връзката ви с тия висши институти не подразбира само отношение, защото отношението е пасивно състояние, а връзката е активно присъствие в тия велики начала на Духа.

И тъй, за да имате пряко общение с тия начала на Духа и светлината като ученици в школата, вам се напомня за големите задължения към висшето ръководство на Учителите на посвещението. Няма друг мир и свят по-богат от мирът и светът на посвещението. Това трябва да бъде насъщна нужда за вас. Нуждата ви от посвещение да бъде за вас най-голямата висота. Имайте това като идея и като цел в живота си. Вие ще имате пряката връзка с главните инструктори, които са ръководство на висшите области на Духа и светлината.

Това са мисли, това са идеи на великите Учители. Те слизат на земята и с големите си опитности, са. подготвили човечеството да възприеме тези висши идеи-идеята за Духа и светлината. Във всички епохи на миналото, във всички стадии на развитие и в сегашното развитие се прокарва все тази висша идея за светлината и Духа. За да може да стане по-достъпен този материал-същините на светлината и и естеството на Духа, вам предстои да имате живата опитност на големите духове, защото без опитността, без вживяването вие не можете да достигнете до пълно развитие. Опитността е свидетелство и доказателство, които идеализират, които обезсмъртяват всяка сила у вас. Защото у вас има много сили, у вас има представители от много култури, от много раси. Вие сте интересен колектив, който има един общ мислов мир и една обща душевна сфера, които дават великата идея за големия необятен свят. Така, животът у вас придобива голямата светлина и силното присъствие на Духа. При опита предстои абсолютното събуждане. Всички сили трябва да вземат участие, защото ако някои от силите не вземат участие, опитат ще бъде спънат. Само при пълна хармония ще има реален опит. А опитът за ученика е една от сложните задачи. Казано е: не може ученикът да си служи с хипотези и теории без реален опит. Хипотезите и теориите за ученика са изключени, защото те не са реални. Те са въображения и предположения; живият опит за ученика е да се срещне с Духа и светлината, да се разговаря с светлината и Духа, да получи обяснение. просветление за началото на битието от тях. Само посредством личната среща и връзка ученикът ще има реалният опит. Тогава ученикът бива една голяма загадка. Какво значи загадка? Незнайното за човешките духове е загадка пред въплъщението и и присъствието на Божия Дух.

Но ще се каже: защо Божественият Дух не въздейства върху всяко съзнание и се пробуди космичното съзнание, да въздейства върху всяко подсъзнание и да се пробуди мировото съзнание, и най-после да въздействува върху всяко свръхсъзнание и да се пробуди великото божествено съзнание. Това Духът не прави от много съображения, поради сложността на поляризацията на Духа. Голямата сила, мировата мъдрост и космичната любов са в пълна услуга за пробуждане на съзнанието, подосъзнание то и свръхсъзнание. Такъв е методът на Духа. Такава в способността на светлината. Когато Духът се напълно поляризира като орган и способности, тогава съществата от човешкия мир ще се събудят от дълбокия сън, от шеметното движение и ще настане мир и тишина, обич и любов.

Ето една от големите възможности за пълното поляризиране на Духа като орган и способности. Следователно, ученикът е орган на Духа и способностите на светлината. Ученикът е още обич на светлината, и любов на Духа. Така укрепено неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, животът му придобива безсмъртното начало. В безсмъртното начало се проявяват организмите на Духа и способностите на светлината. Следователно, за такова начало ученикът е ученик. За него няма други области и сфери, няма друго пространство и време, защото това безсмъртно начало не е нито в областите и сферите, нито във времето и пространството. То е един непреривен прилив на Дух и светлина. В този прилив няма закъснение, няма отклонение, защо то е непреривен, постоянен. Изкуството е ученикът да централизира всички душевни били на това безсмъртно начало в себе си. Голямата задача, която ученикът има да разреши е да му станат известни всички неизвестни за това безсмъртно начало; да има неговия образ, неговата същина и неговото естество. Има ли тия три атрибута, ученикът напълно разрешава сложната задача, защото той е това безсмъртно начало. У себе си той открива всяко начало. А във всяко начало радиират Духа и светлината. Тогава за ученика няма тъмно небе, няма мъртво пространство, защото небето за него е най-сложния свят, а пространството - най-голямото движение. Движението го обновява, а висшия свят му дава пълна тишина. Обновен и тих, това е да имаш безсмъртното начало у себе си.

25 февруари 1949 г.