Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 228-мо

Мисъл и слово

Ние се обръщаме специално към учениците на Вътрешната школа да им кажем, да ги осветлим, да ги подготвим, да ги научим и да им предадем онези съществени, положителни тайни, които са като едно велико събитие в живота на човечеството. Защо ученикът трябва да знае за тия събития? Защото ученикът ще бъде и е натоварен с отговорната мисия да държи връзка, да бъде винаги в контакт с ония висши същества, с ония делови духове, които имат задачата да приложат, да изпълнят великия план по отношение човечеството. Защо се ангажира ученикът на Вътрешната школа? Защото само той единствения може да бъде във връзка с великото събитие на духовете. Какви са отношенията, какви са и задачите на тия великани към човечеството? Да проведат и направят достояние великата истина, която е реалното присъствие на Божия Дух в недрата на всяка душа, да направят тайните достояние на събудените души, които влизат във всемирния план. В това голямо, велико, безсмъртно дело на тия великани духове, се поканват и учениците на Вътрешната школа. Ще има един общ подем, едно духовно прозрение. Ще внесе нов мироглед и ще се определи нова благородна съдба за всяка душа. Човечеството ще направи нов завой, нова насока, нов живот, защото новото е във властта, в силата, в светостта на Бога. И когато апелираме или събуждаме съвестта или съзнанието на подготвените, стъпили във вътрешния живот ученици, имаме единствената мисъл, единственото желание и чувство да внесем онзи духовен елемент, онази духовна святост, чрез която всеки ученик да се чувствува в хармония с великата гама на битието.

Защо се изисква това от ученика на вътрешната школа? Защото Духът работи и се разкрива само вътре, дълбоко вътре, като се разгъват пелените, като се събличат дрехите и ос тава само душата. Душата, която е излязла, се е отделила, се е отлъчила от всемирната душа. Това събитие трябва да, стане чиста истина за ученика на вътрешния живот. Само така, той ще има едно положително верую, свещен идеал, правилна насока и верен мироглед за събитие, за явление, за стихии и за възход.

Ние работим безспирно, безпрепятствено, като имаме единствената задача да подготвим ученика да знае за великите събитие. Какви са тия събития? Физични, химични, космични или мистични? Те са физични, космични и мистични. Ще бъде един пълен прелом, един голям завой, едно голямо отрезвление на човечеството, защото мистичното събитие и космичното събитие ще създадат най-добрите условия за човечеството. Там се проявява гениалността на човешкия дух. Извън тия две събития няма гениалност, няма творчества, няма поезия, няма изкуство. Там където отсъства душата, като космична проява и Духът като мистична проява, няма наука, няма изкуство, защото всяко начало и колкото и да е велико явление се дирижира от тия две явления, от тези два свята. Никой поет, художник или музикант, никой професор или човек на науката да си не прави илюзии, че може да даде истинска форма и жив образ на истините в света на човечеството, защото, който и да е, докато не влезе в светилището на Духа и в олтара на душата, не може да знае за началото на всяко явление. За да имаш преимуществото, за да имаш гаранцията и свидетелството, трябва да си се опознал, трябва да си видял, трябва да си ходил при големия източник, който дава в изобилие всички добродетели и всички блага.

За да имаш тази привилегия, тази любов и тези чувства, трябва да има един, който да свидетелствува пред небето, пред звездите, пред слънцата за тебе. Кой е този един? Той е само Духът Божий. Той е само един, който може да каже голямата истина пред големия арбитър, пред голямото всемирно събрание. Няма друг. който може да каже голямата истина, затова ние апелираме към учениците, да дадат възможност, да подготвят себе си, да пречистят себе си, за да стане у тях великото събитие - прииждане на повече Дух и въплъщение на повече светлина. Светлината е свидетелка на космичния свят, а Духът на мистичния свят. Светлината е голямото светило, което проявява космосите. Духът е голямото начално проявление, кое то подтиква всяко космично, всяко звездно и слънчево царство или епоха към повече прилив на Дух. Духът е хармонията, космоса, а светлината е музиката в в космоса.

МУЗИКА И ХАРМОНИЯ! Няма музика без хармония. Няма и проява на хармонията без музика. Гласът е музиката, а мисълта е хармонията. Между гласа и мисълта има нежна връзка, защото мисълта е прилив на Духа, а гласът е прилив на светлината.

И тъй, ученикът на Вътрешната школа живее, движи се в гамата на великото битие. Той знае що е това музика, що е това хармония, защото чрез мисълта живее в хармонията, чрез гласа проявява хармонията. В гласа е космичния дух, а в мисълта е мистичния дух. Тези две свята създават големия свят, светът на Духа Божий.

И тъй, блясъкът на звездите е музика. И който живее в света на мистицизма, той разбира, той пее. Неговата душа е отглас, акорд, трептение, движение, в голямото дванадесотолиние на космичната гама.

Тепърва ще има да се разкрият на ученика от Вътрешната школа ония големи тайни в битието. За битието те не са тайни. Чрез тях то се проявява и е разказвано през всичките векове на людете, Посредством мисълта и гласа, защото те са две големи прояви на Бога. Бог е помислил в човека, Бог е и проговорил в човека, затова и човекът е венецът на творението. Той е глас Божий и мисъл Божия.

И тъй, нека гласът и мисълта за ученика бъдат истинска проява. Само този, който правилно мисли, знае й правилно да говори, само този, който правилно възприема, той и вярно предава. Правилно и вярно. Това са синоними. Те са две начала към съвършенство. С тях ученикът стъпва като школник, да изучава великите мистерии на Духът и светлината.

И тъй, като ученици на бъдещата култура, на бъдещата наука, на бъдещето изкуство и музика, имайте началото прииждане на повече дух и въплъщение на повече светлина, защото без тези две начала - ДУХ И СВЕТЛИНА, вие нямате мисъл и слово. Мисълта е таен авторитет, а словото е явен, проявен авторитет. Тези два авторитета са най-голямото достойнство за човека. Мисълта прониква, обхожда и запаметява всяко явление в голямото битие, а словото обогатено от светлината на мисълта, разказва за чудесата и събитията на всички явления. Това значи да имаш мисъл и слово. То е да познаваш тайните на Бога.

И тъй; присъствие на повече Дух и присъствие на повече светлина дава реалния свръхчовек. Свръхчовек се разбира съвършен човек. Съвършенството е най-великото събитие за всяка душа. То е да знаеш, да можеш да говориш, да мислиш, да работиш, да създаваш, да светиш и да проявяваш. На кого ще светиш и кого ще проявяваш? Ще светиш на душите и ще проявяваш Духа, защото светлината е за душата, а проявата за Духа.

И тъй, в този дух на размишление да имате най-голямото разположение и ще усвоите чрез големите способности, начина на мисълта и словото. Който мисли, той знае да говори. Който мисли, той запаметява. Паметта е едно голямо изкуство - най-голямото изкуство, това е да имаш мирова върховна памет, защото без тази памет всичко ще забравиш, а щом забравяш, няма слово. Мисълта обогатява паметта. Между мисълта и паметта има тясна връзка. Мисълта представлява движението, а паметта хармонията. Там където има движение и хармония, има голям склад на памет. Какво значи склад на памет? То значи да бъдеш в началото. Всеки, който е в началото, има голямата съкровищница - всемирната върховна памет. В тази съкровищница са събрани големи събития. В тази съкровищница са зарегистрирани, са узаконени, всички предприятия на големите духове, които ръководят съдбините на човечеството. В Съкровищницата на Голямата върховна памет са складирани всички Големи дела, които са реалното. Без делата и опитността не може човечеството да стъпи в пътя на съвършенството. Съвършенството е истинското развитие на човешката душа. Докато човешката душа не встъпи в това развитие, тя все ще представлява световната съдба.

 И тъй, нека остане у вас, нека дълбоко запаметите тия две съществувания, тия две съществени прояви - мисъл и слово. Да сте всякога мисъл и готови на слово. Мисълта ще ви подготви, а словото ще ви прояви. Мисълта ще ви усъвършенства, а словото ще ви освидетелствува. Знаейки така вярно, положително, за гениалността на мисълта и чистотата на словото, ученикът добре ще разбира преподадените му уроци във Вътрешната школа. За да имате кодексите, скрижалите и мисълта и словото, трябва присъствие на повече Дух и въплъщение на повече светлина. За да имате реалния образ на големия сват, за да имате и реалната физиономия на човешкия свят, трябва ви мисъл и слово. Чрез мисълта ще определяте, а чрез словото ще доказвате. За да определиш и да докажеш, трябва да бъдеш силен и мъдър.

В този ред на размишление, идваме до онова състояние, когато Духът присъства с повече сила и светлината се прелива с повече жар.

СИЛА И ЖАР! Само силният може да носи свещения огън. Който не е силен, огънят го изгаря. СИЛА И ЖАР! Силата е стимул на движението, а жарта е стимул на хармонията. Да носиш жарта на мистичният огън, то е равно да имаш проявление на Божия Дух.

И тъй, истинският образ, с който можем да ви запознаем, с големите събития, това е образът на гениалната мисъл и същината на безсмъртното слово. Кой е спойката между двете? Той е любовта. Любовта, която свидетелствува за началото на мисълта и за началото на словото. Любовта се облича с дрехата на мисълта и с дрехата на словото и се представя ката богиня жрица в олтара на голямото светилище, където Духа и светлината свещенодействат. Любовта като богиня е най-интересното събитие за Духа и светлината, защото любовта е омая на Бога. Тя е споителния елемент. Тя носи, раздава. Тя храни и облича. Тя напоява и събира всички плодове на мисълта и словото. Любовта ги събира и отнася в съкровищницата на мисълта. Тя събира плодовете, защото тя самата е плод на Духа и светлината, защото тя се е проявила в момента на стълкновението между силата и твърдостта. Когато силата се е сблъскала с твърдостта, са се явили първите лъчи на любовта. И Бог беше доволен, радостен, дотогава той не се радваше. Той беше загрижен, замислен. Но, когато се яви първата искра - светкавица, той възтържествува и каза: „Да бъде Дух и светлина.“ И стана Дух и светлина и започна животът и любовта.

Ние казахме отначало, че има да започнем с големите събития на човечеството. Съдбата на човечеството е строго определена. Тази искра и тази светкавица определят съдбата на човечеството. Силата се сблъсква с твърдостта и съдбата на човечеството се определи и започна новият живот - животът на любовта. Човечеството ще се обедини и ще влезе в школите, в училището на искрите и светкавиците, за да може да го стопли любовта, да му даде повече живот, да го облече прилично и нахрани достойно. Ето защо, на вас казваме: не се безпокоите за съдбата на човечеството. Тя е строго определено, защото стана сблъскване между силата и твърдостта. Този епохален момент ще остане като голяма историческа съдба за човечеството.

Какво значи човечество? Какво явление е то? Ангелско, архангелско, светийско или от някоя по-висша йерархия? Има ли човечеството общност с животинския мир, с растителния или минералния мир? Да, човек носи наследството и на минералния, растителния, животинския и ангелския мир. В голяма степен, минералния мир, в по-малка степен растителния мир, в още по-малка животинския мир, а в още по-малка, ангелския мир, и едва ли има проблясък от Божествения мир.

Но ще се възрази: нима човекът няма свой собствен мир? Няма още. Щом е зависим от другите мирове, няма още. Тепърва ще се създаде. Когато мисълта произведе движение и словото хармонии, тогава при стълкновението на движението и хармонията ще се създаде любовта. Любовта ще узакони човешкия мир. Кога ще стане това? Когато човека престане да живее като експлоататор, като разбойник, като убиец.

Но ще кажете: нима човекът е такъв? Като изключим ангелската му същина, той е такъв. Докато човек не се отнася с почитание към минералния мир, той винаги ще бъде експлоататор. Докато не се отнася с почитание към растителния мир, той винаги ще бъде експлоататор. Докато не се отнася с чувство и милост към животинския мир, той винаги ще бъде убиец. Най-голямото пакостно дело на човека е скотобойната. Докато има скотобойни, човек ще бъде убиец. Най-голямото заблуждение, което е внесено в човешкото съзнание то е, че животинския мир е определен за храна, за удоволствие на човека. Най-голямото престъпление, което души човечеството, то е убийството на животните. Каква е разликата между животното и човека? Че животното има слаба мисъл, няма слово, а само звук. Това иде да докаже, че след човека във великото развитие и съвършенство идва животното. Следователно, не трябва да се безчести това същество, което има вече образ, а няма подобие.

Нека тази светлина се въплъти във вас и Духът на Бога Вишнаго, винаги да присъства и ви ръководи през време на занятията ви във Вътрешната школа и през време на самодействие вън в света. Нека тази памет да си създаде съкровищница във вас, за да помните за историческия ден, когато ви се съобщава за съдбата на човечеството. Да помните тържествения момент, когато Духът присъства и светлината се въплъщава. Тази ще бъде неизчерпаемата тема. Кога Духът присъства и кога светлината се въплъщава? Ще мислите, за да можете да говорите. Мисълта е велико начало, което очертава свещената пътека, която е огряна от светлината. И когато се стигне до целта, се проявява словото.

Бъдете безсмъртна мисъл и огнено слово. При историческото събитие на човечеството трябва мисъл и слово. Нека вашето ученичество ви даде тази мисъл. Нека вашето ученичество ви подготви за огненото слово. Вървете по пътя към съвършенството. Той е най-чистия, най-безопасния. Той ще ви въведе в Светая Светих.

19 ноември 1949 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...