231. Централно съзнание

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 231-во

Централно съзнание

Има много блага в живота на ученика, но най-същественото, най-близкото благо е да бъде ученика обикнат от учителя. Любовта на учителя е светлина за ученика, мъдрост за ученика, защото в любовта на учителя са проявени големите възможности като успех, като стремеж, като глад и жажда за знание, като работа и дело. В любовта на учителя са скрити тайнствените замисли на идейния свят. Какво е любовта на учителя? Богата идея, богат живот, богата мъдрост. Следователно, защо ученикът Трябва да има любовта на учителя? Любовта на учителя е, която отваря очите на ученика. подготвя неговия ум, укрепва неговата воля и преобразява неговото сърце. Като така. ученикът се учи от пълното изобилие на учителювата любов. Любовта на учителя се явява като върховно ръководство за ученика. До къде ще достигне ученикът без това ръководство? Щом няма това ръководство, той няма и знание. Знанието е пулса в живота на ученика. На една от свещените страници от книгата на ученика е написано: „Знай и създавай“. Ако това е написано, какво се изисква от ученика? Да се учи, да знае и да придобива знание за да създава. Знанието е пълно олицетворение на големите способности на великите учители. Знанието е мъдрото ръководство на човешкия дух, който има онова вродено чувство и стремеж да открива тайните на живота. Знанието е скъпоценна огърлица, която не може да се откупи с никаква цена. Да знаеш, значи да присъстваш във всеки свещен акт, във всяко начало. В процеса на вселената знанието е свещена светиня, в която човекът влиза със страхопочитание, със свещенодействие.

Кое е преимуществото на на ученика от Вътрешната школа? Кое е това, което го отделя от Външната школа? То е великото знание, пълното знание. Какво да знаеш? Всяко знание подразбира въплъщение на повече светлина и присъствие на повече Дух. По пътя на голямата просвета, по пътя на висшето образование, по пътя на всемирното възпитание се получава абсолютното знание. Какво значи абсолютно знание? Какво разбирате под абсолютно знание? Всяко дело, създадено по голям ефект, което има безкрая, неограничен интервал и което никои сили и закони не са в състояние да ограничат. Тази способност е от ранга, от степента на абсолютното знание. Тази именно способност отделя ученикът от външната школа и го въвежда във Вътрешната школа, защото интересът му към висшите тайни го въвежда в големите възможности на върховното начало.

Какво значи това? Ученикът трябва да знае лично за своя произход, от къде той произхожда, кога е той осъзнал, от къде е вземал способността съзнание, способността интуиция, способността усещане, способността слушане и виждане. способността вкус и обоняние. От кога са започнали тия начала у него. Той трябва да знае коя е първата клетка, която му създаде сложния организъм. От къде е тя излъчена. За да има знание за пълната анатомия, той трябва да има способността, на всяко време да участвува в първоначалния момент. Той трябва да знае кога е бил първия момент когато той е тръгнал, защото неговото движение определя и неговата сила. Силата тук е важна като импулс за знание. Той трябва да знае още кой е този, който така сложно е промислил за самия него - за ученика. Защо трябва и това да знае? От момента на неговото движение, в него е започнал великият процес на творчеството. Движението е пулса на живота. Ако няма движение няма и живот. Ако няма пулс, няма и усещане, няма и чувство.

Какво явление е това пулсът? Пулсът е хармонични той на Духа. Когато се говори за устройството на вселената, трябва да се има предвид и пулсът на Духа. Това ученикът трябва да знае. Как ще го знае? Когато е в хармония, когато е в движение с пулса на Духа. Това може ли да се знае? Може, до метода на Вътрешната школа. Може чрез светлината на Вътрешната школа. Методът и светлината на Вътрешната школа, са най-богатите условия. където духът на. ученика получава пълно просветление, защото в процесите при предаването на великите безсмъртни истини във Вътрешната школа вземат участие големите духове, т. е. светлите духове, защото само светлината е която може да ви отведе при големия извор на знанието.

Казахме, че светлината разсъблича. Тя разкрива, тя не търпи тъмнината - мракът. Тя не търпи невежество незнание. Тя не търпи слабост, немощ. Тя не признава препятствие, закова знанието я следва. Знанието е пеленаче за светлината, която тя най-грижливо отглежда, възраства по свой вкус, по, своя култура и по свое състояние. Следователно, знанието е рожба на светлината. Светлината е въплъщение на знанието. Колкото повече е въплътена светлината, толкова повече ученикът е по-богат по знание. Богатото знание е възможност за голямо постижение. Какво да постигнеш? Да станеш голям ли? Да станеш учен ли? Да станеш силен ли? Да станеш богат ли? Да станеш магьосник ли? Всички тия неща са степени. А ученикът на абсолютното знание е извън степените. Какъв процес е знанието? Знанието е процес на диференциране на Духа. Може ли да има знание, ако няма опитност на прилив, опитност на виждане, опитност на пълно сливане. Това са прояви от диференцирането на Духа, от разкритието на Духа, от освобождението на Духа, от връщането на Духа. Това са все способности в Божия Дух.

Да не ви е Чудно, че когато се говори за методите на Вътрешната школа, че това са методи, способности на изливащия се Дух. Какъв процес е това изливащия се Дух? Как става това? С коя мярка ще измерите размерът на всеки прилив? На всеки прилив, на всяко прииждане и на всяко вливане? Има ли мярка за това? Мярката е знанието. Да знаеш, значи да участвуваш, да вземаш участие в сложните процеси на преливащия се Дух. Във всяка една проява ученикът трябва да участвува. С участието на ученика се освидетелствува проявата. Това са основи, дълбоко залегнали. дълбоко внедрени в живият организъм на Вътрешната школа. Вътрешната школа има жив организъм. В този организъм са внедрени всички начала на Духа.

И тъй, знанието е светлина. Знанието е Дух и любов. Този, който знае нему са достъпни пространството, времето, сферите, вечността и безкрая.

Знай и работи! Няма велика работа без знание. Наш велика поезия без знание. Няма безсмъртна музика без знание. Няма върховна наука без знание. Ученикът със знание участвува във всички сложни процеси на вселената. Вселената за него е всемирна необятна школа. Вселената за него е светлина, защото животът на вселената е светлина и присъствие на Дух. Ученикът със знание участва пряко и косвено във всички начала във вселената. Ученикът на Вътрешната школа си служи с онези максими, с онова ръководство, които по начало са Дух и светлина. Това са идеи внедрени, това е промисъл, абсолютен промисъл. Подготвен така нему е позволено посредством опитности, знание да участвува във всички начала на вселената.

Казано е в древността: при създаването на една планета, като например земята, началото е било хаос, безпорядък, тъмнота или несъвършенство. Как може върховният промисъл да промисли несъвършени неща? Всяко едно създание е промислено, е претеглено, е запланувано, е проявено като творческо дело, а щом е творческо дело има ли хаос, безпорядък? Следователно, каквато е била земята отначало, такава е и сега. Къде става тогава промяната, ако има такава? В съзнанието, в знанието. Колкото повече знаеш, толкова повече изчезва хаотичното, хаоса във вселената. Колкото повече се издигаш, толкова повече се издигаш, толкова повече виждаш абсолютното съвършенство на вселената. Колкото повече се посветиш, толкова повече ще изживееш абсолютното съвършенство на вселената.

Ние тук разглеждаме нещата от висотата на знанието. Да бъдем по на ясно. В миналата лекция засегнахме въпроса за изворите на океана. Да сме последователни. Вие сте началото на края. Вие сте края на началото. Вие сте всичкото. У вас е всичко. Вие сте непреривният процес на Духа. Каква е крайната цел? Да се повдигне съзнанието. Какво е това съзнанието? Съзнанието е процес на осъзнаване, на пробуждане. Какво ще осъзнаваше? Сложните процеси в себе си, в твоята вселена. А всяко осъзнаване е знание. Кой се осъзнава? Кои са тези сили, които се осъзнават? Човешкият дух се осъзнава. Цялото богатство на вселената в миниатюр е у вас. Това което е вселена, това сте вие. Какъв процес е съчетанието? Хармонизиране, дееспособните сили в човека. За ученика няма несъвършена вселена. За ученика няма хаос, няма тъмнина. Начален процес за него е разумността. Защо поставяме поставяме в голямото устройство началото? Всяко време е начало, всяко пространство е начало, всеки момент е начало. Имате ли началото, вие сте силни. Нямате ли началото, вие сте безсилни. Всичко у вас трябва да стане начало.

Но ще кажеш, къде са тогава нашите опитности? Те са изживени, днес е ново начало. Всеки край е начала. Какво значи край? Завършен процес. Всеки завършен процес е ново начало. Добитата опитност е знание. Следва ново начало.

И тъй, със съвършеното знание към великата работа. Великата работа е творчески процес, а съвършеното знание е светлинен процес, ръководещ процес.

Колко много трябва да знаете за самите себе си, за вашето начало. Колко много още ви предстои да знаете за Върховното начало. Знание и светлина, присъствие и ръководство и непреривната любов на учителя, необятната любов на Бога, това е знаменитата епоха на Христа.

Кои са принципите по които ще определите знаещия ученик. По какво ще познаете че ученикът знае? Първо, по неговата сила, чрез която всичко прави, по всяко добро дело, по всяко разумно действие. Второ, по неговата логична, строго определена философска мисъл, Трето, по неговите любящи отношения към всичко разумно и живо, към всички дела в природата, във вселена та. Четвърто, по голямата жертва, по неговата готовност, по неговата прекомерна готовност. Пето, по неговата ученолюбивост, която не пропуща всеки миг да се занимае, да проучи, да издири чрез факти, чрез опитности и чрез пряко дело. Шесто, по неговата голяма искреност, чистосърдечие, откровеност, откритост. подобно но слънчевата светлина и седмо, по голямата му любов към Бога, към неговия Дух.

Това са седем първоначални посвещения. Те са първия клас на Вътрешната школа, чрез които ученикът ще придобие духовна знатност, духовна степен, духовно просветление, пълно духовно посвещение.

Какво печели ученикът от тези придобивки? Ще получи диплом, за да мине във втория клас на Вътрешната школа. Във втория клас на школата се предават нови способности, нови качества, нови добродетели. За тях и няма да говорим до тогава, до когато ученикът получи зрелостния диплом на първия посвещаващ клас.

Когато говорим за класове във Вътрешната школа, да не би да се внесе някаква съблазън. Това е въпрос на съзнание. Колко то повече осъзнаваш своя мир, своя произход, своето съществувание, своите отношения и връзки, своите задължения и постъпки, своята делова работа - толкова повече съзнанието нараства. То се повдига над многото съзнания, над многото сили, над многото способности, над многото дела, над многото чудеса и прояви из живота на човечеството из живота на природата, из живота на вселената. У вас има вече централи по съзнание. Въпросът е, от това централно съзнание да се излъчват ръководещи идеи, които да легнат като основна мисъл в окръжаващата среда. Когато говорим за знание, ние характеризираме импулсите, стремежите, силите у нас като централно съзнание. Всички тези сили трябва да бъдат характерни. Това са ваши лични способности: които са приток, голям приток към силите и способностите, към големите характери на големите централни съзнания.

За да имате по ясна представа за това централно съзнание, вам ви трябва едно съвършено ново въведение - въведение към центъра на голямото космично съзнание. Какво е това космично съзнание? Космичното съзнание е делова централа, пълно проявление на духовните способности. За да имате още по-ясна представа за централното съзнание, вам ви трябва висше проникновение, висше излъчване и вливане в силите на великото начало. Кои са тия сили на великото начало. Проявите като светлина и Дух.

И тъй, знанието подразбира висше централно съзнание. Който няма тази централа, това първично ръководство в себе си, той не може да има реално знание. Той може да има частични познания, частични проблясъци, но реално, абсолютно знание не може да има. Без фокуса на централното съзнание не може да се придобие абсолютната светлина и силата на абсолютния Дух. Тъй като великото посвещение във вътрешната школа е ангажирало абсолютно централно съзнание, следва стремежът на ученика да се уеднакви, да се въплъти като централно съзнание в многото висши централни съзнания.

За да може ученикът да мине в по-висши области, към свръхестествените сфери и състояния, той трябва да бъде централно ядро, тъй както слънцето е Централно ядро. Не може да имаш възможностите на слънцето, ако не си централно ядро. Не може да имаш светлината, фокуса на слънцето, ако не си централно ядро. От тук следва, не може да проникваш в свръхсферите, свръхсъзнанията, ако нямаш възможностите на слънчевото излъчване. Слънчевото излъчване е най-голямото чудо за посвещаващия се ученик. За да се разбере свръхидеята за слънчевото излъчване, в съзнанието на ученика трябва да се пробудят онези специфични свръхсъзнателни сили. Всичко у него трябва да бъде свръхсъзнание. За него няма кал, няма камъни, няма мъртви дървета, няма груба почва, груби метали. Всичко той вежда с очите на свръхсъзнанието. За него няма този. свят, и онзи свят, няма това небе и друго небе, защото той има бистрите очи на свръхсъзнанието. За него няма диваци, няма кръвожадни зверове, няма висши и нисши, защото той всичко вижда чрез очите на свръхсъзнанието. За него всичко е съзнание, всичко е процес на съзнание, процес на излъчване, на радиация.

За да се запознае ученикът с тази висша доктрина на централното съзнание, му трябва помощта, съдействието, ръководството, посредничеството на великия учител. Кой е този велик учител? Кой е този, който го учи? Той е само този, който знае. А кой знае? Висшето централно съзнае.

Това са теми и задачи в първия клас на Вътрешната школа. Там ученикът е поставен на пиедестал, на висшата радиация, защото ученикът трябва обезателно, пропито да изживее, да проумее, да запамети и да осъзнае висшето си положение, което е по произход висше излъчване. Това са методи, принципи за подготвящия се ученик, който да унаследи абсолютното си освобождение. От какво да се освободи? От задълженията. А за какво да се жертвува? За постиженията. Там, където има жертва, има ли свобода? Жертвата е процес на излъчване. Да се излъчваш, значи навсякъде да присъстваш, навсякъде да проникваш, а това разбира пълно съзнание и висше разумно присъствие. Има ли някакви максими и принципи в тази идеология. Всичко е принципиално. В принципите е закономерността, а в максимите е постижението - да постигнеш по законността на висшето централно съзнание.

Но ще кажете: каква работа има туй закономерността, ограничението. Закономерността изключва, защото закономерността определя правилното развитие на съзнателните сили. Законодателството е висш етап на съзнанието, защото законодателят е централно ядро на съзнанието. Само чрез това централно ядро човешкият дух се осъзнава като авторитет. Има ли нужда от авторитет. Оставете нуждите на страна. Трябват централни фокуси на излъчване. Излъчването е непреривен процес в голямото съзнание на естеството. Този процес е мировото движение и мировата хармония. Иначе не може да имате съзнателна представа за великите възможности на Първото Начало. Какво значи това Първо Начало? Първо за вас, то не е първа за себе си. За себе си то не помни първи моменти, защото то всякога е било. То от никъде не идва и никъде няма да отиде. То е вечно в себе си и всякога се излъчва извън себе си.

Тогава ще дойде критичната мисъл: къде е този, когото търси. Къде е неговото място, пространство? От къде иде той при нас и подава своята десница за да ни помогне? Кой е този, който е наредил, който е заповядал да дойде той при нас да ни каже истината за себе си и за нас, за този свят и за онзи свят? Как мислите? Това е процес на съзнанието. Който осъзнае, всичко е при него, всичко е в него, защото както е горе, така е и долу; както е на земята, така е и на слънцето; както е на този свят, така е и на другия свят; както е в плътта и тялото, така е и извън плътта и тялото.. Във всичко, навред имате непреривно излъчване на централното ядро на съзнанието. Щом добре се монтира тази машина - съзнанието, движението ще бъде висше излъчване.

Не е много мъчно да се разбере истината за началото на живота. Ученикът на Вътрешната школа знае, че животът е, това е съзнание; че душата, това е съзнание; че духът - това е съзнание; светлината - това е съзнание; любовта - това е самото съзнание. Колкото повече се повдигат вибрациите, колкото повече могъщо е излъчването на съзнателните способности, толкова повече ученикът се обогатява с висше знание. Висшето знание е резултат на кого? На съзнанието.

Когато засягаме въпроса за централното съзнание, ние имаме идеята да прокараме и да възстановим принципите, максимите и идеите на Висшата вътрешна школа на пробудените души в България, защото има много неща да се предадат - да се предадат по смисъл, по съдържание, по идея и сила.

Този превод се налага независимо от неповдигнатите съзнания. Сега е момент на пробужданията на съзнанията. И това сега правим ние. Да се не смущавате, да се не отчайвате от това, че досега сте бивали огрявани от слабата светлина на културата и. постиженията на окръжаващия ви свят, но радвайте се, бъдете доволни, израснали по вяра и мъдрост за новото начало у вас. Дръжте в ума си висшето централно ядро на вашето съзнание. Там е цялата разгатка. Да стане вашето съзнание като слънцето, да може вашето съзнание както може слънцето, да свети вашето съзнание както свети слънце то, да се излъчва вашето съзнание, тъй както непреривно се излъчва слънцето. Тогава ще имате слънчевата закономерност, слънчевата търпимост, слънчевото спокойствие и слънчевата любов, и всичко у вас ще бъде слънчево. Ще имате най-завидното състояние да бъдете като слънцето, да бъдете озарени от космичните сили, от психичните вълни. Това е велико събитие за вашия дух. Тогава той ще може лесно да се справи с всяко противоречие, с всяка назадничава мисъл и проекция. Способностите на слънчевите сили ще бъдат ваша придобивка. Ще имате висше съзерцание в сложното движение на излъчващите се сили.

С тази начална лекция за централното ядро на съзнанието ние ще имаме за задача в бъдеще да доразвием, да разбудим една от скритите истини за самите вас, защото който не познава себе си, той не знае нищо и за другите. Ако не познаваш себе си, не можеш да говориш за другите. Тази забулена истина трябва да се разкрие пред учениците на Вътрешната школа. Сега е момент на ново излъчване. Вие ще се излъчите от другите в себе си. Вие до сега се раждахте в другите, живеехте в другите, мислихте в другите, грешихте в другите. работихте в другите, т. е. вашето съзнание беше ангажирано от работата на другите, а сега ви предстои пълно излъчване от другите в себе си. Тук е най-красивия смисъл, тук е най-красивия развой - да се осъзнаеш като едно голямо необятно съзнание. Силите, необятните стълкновения не създават никакви противоречия за тебе, тъй като природните стихии на земята не внасят противоречия за слънчевите сили.

И тъй, когато търсите човека, ще го намерите в централното съзнание.

За да ознаменува своята школовка, на ученика му е необходимо среда - средата на ангелите, средата на архангелите, средата на великите посветени, средата на великите учители, изобщо средата на могъщите духове. Това са условия, които се дават като заслуга, като предимство, като насърчение, като предпочитание, които от своя страна създават състоянието - радостно състояние, надеждно състояние, вдъхновено състояние, озарено състояние. Идеалната среда определя великото бъдеще за посвещение, което отваря великата книга на висшето знание. Всички тези фактори, които са в помощ на ученика, пряко са подпомагани от голямото просветно светлинно съзнание. Идеалната среда определя идеалните условия. Не може да имаш условия, ако нямаш среда. Условията са като зародиш. Няма ли среда, тия семена остават безплодни, т. е. може да си способен, но ако не стъпиш в школата, в светилището, оставаш невежа, Какво е Вътрешна школа? Тя е институт, тя е светиня на висша Божествена среда.

Когато говорим за непреривно излъчване, за централно съзнание и висше знание, ние имаме предвид Божествената среда. Какво е среда и какво е условие? Средата е даденото условията се придобиват. За кого е дадена средата? За тези, които има висше съзнание. Кой е този, който придобива условията? Кой е този, който има висше знание. Обратно е по отношение на този, който няма висше съзнание. За него условията не са авторитетни. Той търси среда. За него средата не е дадена. Той трябва да я извоюва и то с големи жертви. Трябва да се преобрази, наново да се роди и с придобитите качества, с придобитите добродетели, да освидетелствува своята авторитетност, за да може да влезе в новата среда.

И тъй, имайте предвид, че за учениците средата е дадена. Всички висши сили са в услуга, т. е. те са голямата необятна любов, топлата среда, непреривното чувство, заветната обич, искрената преданост, богатата вяра. Защо трябва среда за ученика? Нали говорихме, че ученикът трябва да бъде свободен, да не заема място и пространство, да не ангажира съзнания и воли? В Божествената среда няма абсолютно никакво ограничения, защото тя е дихание, Тя е Дух, тя е промисъл, тя е тон, висша хармония, тя е музика, висша песен.

Когато говорим за среда, ние имаме предвид прякото ви присъствие, индивидуалното ви присъствие в големият промисъл, който е разковничето, който е водещия дух към Висшата цел. За да стане тази идея по-достъпна, по-разбрана, на ученика предстои да опита косвено огнената мисъл на Учителя, светещото чувство но Учителя, изобилното сърце, широката душа на Учителя. Следователно, какво е Учителят за ученика? Хляба насъщний, чистия въздух, кристалната вода и чистата светлина като създадени нужди. Пита се тогава, има ли ограничение. Кой създаде тези нужди? Човешкият дух. Той е нуждаещия се. Кой изисква тези нужди от него? Кой му внуши, че трябва да бъдат удовлетворени известни негови желания? Желанията на човешкия дух създадоха нуждите.

И тъй, първото осъзнаване на ученика като дух е да анализира своите желания, да види дали са то среда и условия. Ако са Божествена среда, добре е. Интересно е от къде са тези желания в човешкия Дух? Чие право са желанията? Да желаеш значи да придобиваш, да знаеш, да имаш. Какво да имаш? Кой има право да има и какво да има? Например, да имаш повече светлина. Светлина има много, в изобилие; Да имаш повече богатство, богатство има в изобилие. Да имаш повече въздух, въздух има в изобилие. Да имаш повече радост. Радост има много, но радостта се създава. Да имаш повече авторитет. Авторитетът се създава. Да имаш повече самообладание. Самообладанието се създава. Да имаш повече знание. Има ли повече съзнание, съзнанието се придобива. Всички тия способности се придобиват. Следователно, желанията на човешкия дух са да придобие висшите способности, които той някога е затъпил, т. е. не че ги е затъпил, но се е отклонил.

И тъй, Божествената, чистата среда дава пълните условия за осъзнаване на висшите способности и пълно удовлетворение на идеалните желания. За да има ученикът пълното откритие за самия себе си, той трябва да стане център, той трябва да се приобщи като начало. Към кого? Към висшето начало и тогава ще разреши проблема: „Аз и Отец сме едно“. Приобщаването на ученика към висшето начало е миров процес, космичен процес. Там се ангажира великото съзнание на абсолютната същина. Така ръководен, ученикът минава от област в област, от сфери към по-висши сфери, от светове към по-висши светове и напълно отъждествява своите духовни желания. Да опознае и разкрие напълно себе си, ученикът трябва да разрасте у себе си средата. Как ще стане това? Когато има повече отношения с висшите съзнания. Да има отношения, това е ограничение. Отношението на ученика подразбира пълно присъствие. Да присъства в най-големите дела, в най-големите операции, в най-голямото свещенодействие на Духа.

Но ще кажете: има ли голямо и малко? Когато си във времето, има, когато си в пространството, има, но когато си в средата и състоянията няма, защото там всичко е начало. За да легне тази идея дълбоко в съзнанието на ученика, трябва да му съдейства средата. Коя е тази среда? Учителят, всички ангелски йерархии и всички големи духове.

Когато ви представяме света на ученика като голяма сложност, за която са необходими богатите Божествени възможности, ученикът да не настръхва, да се не отчайва. Напротив, да има в себе си висшата вяра, могъщата стъпка, свещеното съзнание, че той е стъпил, че той е осъзнал, че той е повярвал, защото той е повярвал, защото вярата му дава съзнание, стъпката му дава вила, вярата ще му даде идеята. Това са максими, които са като задължения, като подбуди, като Трепет в човешкия дух; За да може ученикът да открие себе си, той трябва да проучи, кого? Същината на своя дух. Не се ли проучи като същина, той не може да открие висшето начало. Извън същината на човешкия дух, няма няма нито идея, нито знание, нито сила. Ученикът по същина е дух. Когато тялото е светлина, душата е дух, сърцето е любов, а волята е истина, знание. Този процес на пълно отъждествяване на човешкия дух с Висшето Начало; е процес на изливащ се Божествен дух. Не може да има изливане, ако няма вливане. Какво ще излееш, ако не влееш? Какво е това, което се излива и това, което се влива? Изливането е светлина, а вливането - дух. Кой е този, който излива и влива? Любовта. Кой е този, който знае за тези три процеса? Това е истината. Следователно, в развитието на човешкото съзнание вземат участие тези висши фактори - светлината, духа, любовта и истината. Те са главните адепти, които откриват на човешкия дух четирите важни състояния. Те са важните фактори, които създават висшата среда. Те са важните фактори, които опознават ученика със самия него. Колкото повече ученикът се вглъбява в себе си, толкова повече той изживява състоянието, движението, хармонията на Божествения Дух.

И тъй, пред мирогледа, пред зоркото око, пред усетното ухо на ученика стои проблемът: присъствието на духа, въплъщението на светлината и вселяването на любовта, за да тържествува истината.

Когато говорим за добрата среда, ние имаме предвид създаването на условия. Кои са тези условия за вас? Вътрешната школа. Вътрешната школа е условие за вас. Създателите на школата са средата, а вие ще бъдете състоянието, защото средата и условията създават състоянието, у. е. излъчват състоянието. Като посадени семки в новата почва-средата, добрите условия на вашия Дух ще дадат най-добрите възможности да израснат като живи, богато организирани светове. Трябва да се създават нови вселени. Има място в пространството за нови вселени. Има и време за създаване на нови вселени. Защо са тези нови вселени. За да присъства духът и за да се въплъщава светлината. Какво представлява това вечно създаване, това вечно въплъщаване, това вечно присъствие? Това са епохални приливи на висшето Божествено съзнание. Защо са епохални? Какво е това една епоха за висшето Божествено съзнание? Едно подвижване на Духа. Къде? Чрез времето и пространството. Нали трябва да имаш време да се прелееш в пространството. Това време е в момента. Но и за момента има мярка, а тази мярка я познава само висшето съзнание. Необходимо ли е да й знае ученикът? Да. Една от задачите на ученика е да проучи, т. е. да придобие способността за мярката на момента. Придобие ли тази мярка, той ще може да измерва и трепетите на момента. Наистина сложна е тази задача. С обикновените похвати, с ленивото движение на мисълта, със слабото въображение на ума, не може да се разреши. Тогава, коя ще бъде новата способност в ученика? Доброто организиране на съзнателните сили, като централното съзнание представлява здрав лост, даден на опитния ученик. С него той излоства, той изкъртва, той издълбава най-голямата твърдина - скритите сили, защото където са скритите сили, там човешкото съзнание не може да прониква. Там, където то прониква, няма скрити сили.

Каква трябва да бъде средата за ученика? Средата за ученика трябва да бъде светлинна, т. е. преливна. Прилив на Духа, което е като основи в съзнанието. Всяка една мисъл съдържа основи, елементи. За да се пречисти от нисшите елементи, мисълта трябва да се сложи на огнището, за да се претопи. Кой е този огън? Кое е това огнище? Огънят е светлината, огнището е Духа. Кой е този, който слага мисълта в огнището на огъня? Висшата Божествена любов, защото тя не търпи примеси, не търпи нечистота. Всички елементи, които минават през силата на любовта придобиват абсолютна чистота. Най-голямата сила в миросъзданието е любовта. Защо? Защото не търпи несъвършенства, не търпи нечистота, не търпи тъмнина. До сега за любовта е имало съвършено изопачени определения. За делата на любовта поетите възпяват чувствата, страданията, възхищенията, настроенията. А знаете ли какви са качествата на любовта? Те са абсолютната чистота, начало на всяка радост в света и на всяко вдъхновение. Чистотата проявява живота, радостта обогатява живота, а вдъхновението възкресява и украсява живота. Любовта е онази сила, която ще въведе ученика в посвещението. Любовта, като светлинна мисъл, като слово, съзнание, като озарение. На света трябва идея, на света трябва импулс, на света трябва съзнание, на света трябва светлина и знание. Бог е в добрата среда, а всички духовни сили са условия.

Само светлия път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

Ноември 1949 г.