232. Ограждане, простор и присъствие

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 232-ро

Ограждане, простор и присъствие

Трябва ви особен род материя, с която да се ограждате, която да бъде прозрачна, но непроницаема, непробиваема. Оградени само с такава материя ще можете лесно да обръщате състоянията си от инволюционни в еволюционни. Способността ограждане се дава на ученика, за да може с нея да си служи при всички случаи в своя живот. Ограждането е потапяне в най-благоприятната атмосфера. Да се потопиш, подразбира да намериш, да проучиш, да разгадаеш средата, където са съпоставени твоите способности със способностите на великите духове. Втопяване още значи да присъстваш с целия свой мир във всичката онази среда, която ти помага да растеш, да се разширяваш, да обхващаш всички фактори, който са като среда и състояние за твоята душа, да се стопиш, т. е. да направиш усилие да присъстваш при най-благоприятната среда, където силите на живота имат непрекъсната връзка, непрекъснато съединение с началото, на Духа. Не може да успеете, ако се не ограждате.

Способността ограждане за ученика е много ценна. С тази способност той си пробива път при най-мъчните условия. Ограждането подразбира обръщане внимание на твоето лично дело за завършване делото на великата работа. Ограждането е среда, неуязвим покрив, благоприятен извор. При ограждането ученикът употребява неимоверни сили и способности да измоли, да благосклони главните сили на охраната. Забележително е, като общо правило във всяка окултна школа да се служи със силите на охраната. Кои са тези сили? Те са ръководителите на школите. Всяка една школа си има ръководители, представители от висшите светове. Това е за колективния строеж на школата. По същия път се дава охрана и специално за учениците, защото ученикът в школата е колектив. Ученикът във великата работа е индивидуалист. Във великата работа са най-сложните задачи за живота ви.

Казахме, че трябва ученикът да разреши всички проблеми в своя личен живот, в своя индивидуален живот. Но ще кажете: не е ли по-лесно да се разрешат тия проблеми колективно? Колективността е състояние, а индивидуалността е причина. Ти, ученико, като причина трябва да дадеш вярна мярка, изчерпателна светлина за своето състояние. Ученикът има по-богати, по-плодовите придобивки в индивидуалния стремеж, защото за тия придобивки той е вложил ценностите, качеството, бистротата на своето сърце, на своята душа и своя ум. Така той е обгорен, разцъфтян с голямо внимание на висшата охрана, която му съдействува да има и абсолютна колективна охрана. Какво значи абсолютна колективна охрана? То е да имаш предимството и вниманието на абсолютния Божий Дух.

Да видим как работите вие: като индивидуалисти или като колективисти. Работата ви ще ви определи от това, дали вие сте взели отнякъде чужда помощ или имате един индивидуален критерий, имате вярна мярка, чрез която вашият дух, с помощта на съображенията, на опитностите и прозрението е можал да обхване, каква е истинската тенденция на висшите светове и тяхното съдействие и тяхното отношение към живота, специално за ученика. Нещата трябва да се знаят, да се опитат, да се приложат. В приложението е силата, в опитването е реалността, в знанието е светлината. Да знаеш, да опиташ, да приложиш, в това се състои гранитния характер на посвещаващия се ученик. Знанието му дава светлина, опита му дава вяра, а приложението му дава сила. С тия три начала започва геният в човека. Те са способи в индивидуалния, в себичния мироглед на ученика!

Какво значи мироглед? Да гледаш на нещата така, както са те-без хипотези, без неизвестности, без утопия. Мирогледът трябва да бъде ведро, чисто око, което вижда, което прониква навсякъде. Но ще кажете: мирогледът е по ограничен. Може да имаш мирова способност, способност на даден мир. Как тогава окото ще може да прониква навсякъде? Ние тук вземаме мирогледа като определена работа в известна област. Каква е тази област? Тя е толкова обширна, че съдържа всички мирове, т. е. области, където става диференциране, проектиране, проникване на Божия дух, т. е. мироглед от висотата на Великото Начало.

Велико е началото на живота! Кой обикновен ум може да даде истинска скица, истинска диаграма за това начало? Кой учен, кой архитект или механик ще ви даде истинска скица или проект за това начало? Голяма е още тайната за това начало, както за учения, за архитекта, така и за механика. Още много фабрики ще се строят на земята, които да изработват хартия и мастило, за да пишат, да тълкуват хората на научната мисъл за това прословуто начало. Още много книга ще трябва, за да пишат поетите, музикантите, чудотворците за това велико начало. Още много книга ще трябва за духовните пастири, владици и папи, за да пишат за това страшно начало. Малко книга обаче трябва за учениците на Вътрешната школа, за да опишат делото, чудесата на знанието, на опита и приложението. Как мислите, лесна работа ли е да кажеш истината, например за себе си? Тя е лесна и мъчна. Лесна е при знание, опит и приложение, а мъчна е при теоретизиране, хипотези и приложение.

Тенденцията на Божия промисъл е да промислиш за всички сложни способности на Духа, които се проявяват чрез човешката душа. Кой да промиели? За какво да промисли? Вие описвате, за да може да се усъвършенствува човешкият дух, за да може да разкрие и бъде по-близо до истината за Божия план. Защо Бог промисли за съществата. Кой го застави да помисли? Нали всичко е съвършено в него? Бог сам в себе си е абсолютен. А защо тази абсолютност може да създаде една особена йерархия на промисъл? В самото начало при зараждане на промисъла, при момента на диференциране на Духа е започнало великото творчество. Кои са творците в творчеството? Кой е този, който твори? От къде бе взет материал за творчество? Кой го даде? Човешките души са материала за творчеството, т. е. душите са материала за творчество. Не може да имаш творчество без душа. Легендата казва: сътвори се човекът и му се вдъхна жива душа. Душата е свързана с живота. Какво поле заема Божеството при своя промисъл? Полето на душите. Там е той сила - съграждаща сила. Като такъв го познават душите. Ето защо, интимните отношения на Божия промисъл към душите е да се създадат най-благоприятните условия, за да участвува съграждащият принцип всред душите. Там където има творчество, има Дух. Там където има промисъл, има душа. А щом имате творчество и душа, тенденцията на промисъла е да канализира, да обогати, да освети състоянието на духовното присъствие на душата, защото казахме: материалът за Божествения дух е душата. Цялата веселена е създадена от душа. Всички планети, всички слънца са от градивен материал - душа. Заради тази творческа душа Бог се изяви като промисъл. Тази костелива, тази твърда мисъл може да се възприеме само от ученика с Централно съзнание.

Защо душата представлява градивен, творчески материал? Ако тази мисъл я представите в научния, материалистичен свят, навярно съдбата ви ще бъде много тежка. Но, пита се: кой може да даде по-положителна мисъл за началото? Само този, който се е осъзнал като жива душа. Извън способността душата, всичко е само забавление на ума. Кой може да знае за началото? Кой е бил в началото? Душата, животът. Няма друго начало по-достойно от началото на живота.

И тъй, бъдете положителни в онова начало у вас - душата, която живее, която чувствува, която вижда, която знае, която присъства при активността на Духа. Какво значи това? Активността на Духа е велико присъствие. Активността на Духа е въплодяване. Когато става въпрос за активността на Духа, разбирайте непреривното творчество, непреривната работа във вселената.

Малки са още човешките възможности, малка е стойността на човешкия мозък, чрез който може да се произведе даден промисъл, но голямо е влиянието на човешката душа, която може да ви даде голямата способност на Духа. Това какво значи? Не е умът който знае, не е сърцето, което може, не е волята, която знае. Всички те са органи на душата. Извън тях душата има още органи. Тя има един специфичен орган - орган на пряко присъствие. Но ще кажете: къде стои този орган? Къде е мястото му в човешкия организъм? Той има присъствие в целия организъм. Той присъства в целия организъм. Всички клетки са органи на душата. Има едно особено осияние. Това осияние е същина на този орган. Но, ще кажете: нали този орган трябва да има централно седалище? Централното седалище на този орган е в централното съзнание. Къде е мястото на централното съзнание? Мястото на централното съзнание е в будическото тяло. За да може физическото тяло правилно да функционира, нему му трябва присъствие на сили като разумни фактори, които са абсолютни в своите методи и действия. За да бъде физическото тяло добър градивен материал за растене, нужни са разумни творчески сили. Всичко, което се вижда, се изживява, се проявява, е все начало на душата. Всички вселени, всички слънца и планети са все начало на душа. Целият човешки организъм - от клетките до вестите тела, е душа. Без присъствието на душата няма живот. Майката на живота е душата. Душа, дух и сила, това е същина на Бога. Душата е душа на Духа. Духът се диференцира като душа. Душата присъства като импулс. Тя присъства съзнателно, когато има оперативен план за създаване условия за Дух. Тя е спойката за Духа. Специално за това се казва, че не винаги душата присъства. Има специални моменти. Какви са тия специални моменти? Това са моменти, когато тя създава условия за Духа. Това са моменти на възторг, стремеж, радост, вдъхновение, светлина и други. Тогава тя е свързана с космическото съзнание, за да може правилно да функционират творческите сили на Духа. Всичко това, като начало, е висш промисъл. Този промисъл е подобен на душата, но той е узаконен закон, в чиито основи стои великото начало. Това начало е като? процес инволюционен или еволюционен, но има и изключителен процес. Вие сега сте в изключителен процес. Ако сега ви товарим, ако сега бием върху вашата мембрана, то е защото сте изключителен процес. Нашата цел е да ви направим префинен материал - душа, за да присъства Духът. Където има изключителен процес на душата, там има присъствие на Духа. Ние желаем, вие да бъдете в постоянни изключения на душата, за да може със своето присъствие да даде Духа узрели плодове. Плодове и до сега е имало, но те са били винаги зелени. И днес материалистичния свят се храни със зелени, с горчиви плодове. По начало, те се хранят с нечиста храна - неузрели плодове. А нечистата храна произвежда нечисти мисли, защото храната има тази способността внася в мисълта част от нечистотата, която има в себе си, което се отразява в чувства, в мисъл, във воля. Ако храните тялото с чиста храна, създавате добри условия за душата. За сега материалистичният свят живее повече с елементалната, с животинската душа - с душата, която е в инволюция. То ще върви в този път, докато стигне дъното. По тоя път то подготвя новата война, в която с атомни енергии ще дезорганизира физическото тяло.

Като ученици на едно велико учение, вие трябва да имате простор, който простор ще ви послужи като Велико присъствие в делото на Божествената наука. Без простор, без широта няма знание. Всеки момент трябва да бъдете готови да минете границите, да преодолеете препятствията. От простора но човешкия дух зависи да паднат всички граници между човешкото съзнание и висшето будическо съзнание. За да стане това, да се завърши правилно този процес, е необходимо просторът на Духа. Само с тази велика способност на Духа ученикът ще може да разсъблече, да открие тайните на живота.

Защо му трябва простор? До къде ще стигне неговия дух? Кои са областите, които ще му определят главните обекти? Как може да изучаваш нещата без обекти? Тогава идва мисълта: как можещ да получиш реална светлина из полето на простора? Най-после, как ще откриеш тайната механизация на будическото начало в простора? Простор подразбира без препятствия, без спънки, без граници, без области, сфери, без време и пространство. Духът участвува във всички процеси на космичното съзнание.

Кой притежава това космично съзнание? Чие право е космичното съзнание? Ще се отговор, че е право на космосите, право на духа на космоса. Това е тяхно право, но то е и ваше право, защото вие сте отломка от космичното съзнание. Вие сте излъчени светлинни елементи от космичното съзнание. Вие сте оперативен промисъл от космичното съзнание. Вие сте присъствие, подбудителната причина, жив нерв от космичното съзнание. Като така, чие право е просторът? Право е на всяка пробудена, високо повдигната, зряло разцъфнала душа. Ученик с всестранен простор подразбира абсолютно свободен от вековните задължения. Следователно, за да унаследите тази способност - простора на Духа, вам ви трябва една гениална, високо измерена активност - активност, която пробужда у вас всички спящи сили всички лениви сили. Само активността е, която събаря, която изравнява границите между ученика и скритите тайни на живота. Активността е висш тон, който доминира с космичното съзнание. Активността е велик процес в човешкото съзнание.

За да има ученикът простор на духа, нему му трябва активно съзнание. Какво значи активно съзнание? Момент на диференциране, момент на особен трепет, момент на особен прилив и най-после, момент на голям интерес. Интерес към какво? Интерес да присъстваш неотклонно, съзнателно в космичното съзнание. Докато ученикът не се свърже със силите на космичното съзнание, той не може да овладее с положителност Божествената наука. Космичното съзнание е, което дава представите, което дава идеите, които са положителни образи за миросъзданието. За да има това ученикът, му е необходимо мировия простор. Само в простора той ще бъде вглъбен, вечно съсредоточен. От това вглъбяване и съсредоточение, като резултат ще има космичната вибрираща мисъл.

Кой ще даде тази мисъл? Космичното съзнание. Ученикът няма простор. А в простора е възходът. Възходът е специфична способност на Духа, а просторът е специфична способност на душата. Душата живее в простора, а духът се проявява във възхода. Следователно, просторът е поле за възход на Духа. Тия специфични възможности са условия за повдигането, за класифицирането на ученика. Кой ще го класифицира? Кой е този, който ще го представи за класификации? Неговия стремеж. Стремежът е висше Божествено чувство, което чувства нещата при всички техни деятелности. Стремежът определя деятелността. Стремежът е качество на душата, деятелността е способност на Духа.

Просторът открива мястото на ученика. Мястото определя средата за ученика. Средата открива състоянието на съзнанието. Състоянието на съзнанието е най-трудната специфична наука. Домогне ли се ученикът до това специфично състояние на съзнанието, той придобива простор и възход. Просторът определя пътя, а възходът изявява целта. Път и цел, това е великия стремеж на духа, да обходи, да присъства в голямото съзнание на Великото Начало. За да знаете абсолютните истини, трябва да стигнете до състоянието на голямото абсолютно съзнание. Защо трябва да мислите, че всичко е съзнание.

Защо трябва да мислите, че всичко е съзнание? Защото вашето присъствие в живота е съзнателен процес.. Но ще. кажете: защо да не присъстваме с дух-душа, светлина и любов? Съзнанието е промисъл - промисъл в духа, промисъл в светлината, промисъл в любовта, т. е. приливен процес на Божественото голямо съзнание като способности на човешкия дух. От това гледище, всичко е съзнание.

Вам ви трябва връзка с космичното съзнание. Как ще направите тая връзка? Чрез кого? Кой ще ви свърже? Представителите адепти на Всемирното бяло Братство. Само те са, които имат задачата да бъдат събуждаща съвест, проникваща мисъл и съсредоточено чувство на любов. Великите представители на Бялото братство имат за задача да организират космичния живот, да развият космичното съзнание на новите представители - братята от бялата ложа на земята. Бялата ложа, т. е. Бялото братство има вече своите представители на земята. Те си създадоха простор, който им гарантира едно велико бъдеще. Това бъдеще ще се състои в това, че на земята се създават велики условия, Божествени условия, които са простор на светлина, простор на съзнание и простор на знание. Белите братя ще създадат на земята велика култура, велика наука. Културата ще представлява зазоряващо слънце, а науката - светящо съзнание. Духът неуморно работи при съграждането на тоя велик университет на култура и наука. Земята ще бъде щастлива, защото ще бъде място, пространство за пълно Божествено изявление. Ще има едно пълно съчетание между зодиака Водолей и зодиака Близнаци. Водолей ще внесе знанието, а Близнаци - културата. Споителният елемент между тях ще бъде зодиака Слънцето, което ще внесе изобилната космична светлина.

Това е бъдещето на земята. Ще има велики представители от планетите Юпитер, Сатурн, Меркурий и Слънцето, защото трябва да се уеднакви културата и. знанието по идея и смисъл с това на космичното съзнание. Космичният свят има присъствие астрологично, т. е. строго отмерено. Там мерките са съвършени, защото Божественото съзнание се проявява в правдата. За да има ученикът качествата и способностите на космичното съзнание, трябва да има един висш стадий на развитие, просторни душа и възходен Дух, за да може да мине през границите. Границите са най-голямата спънка за посвещаващия се. Култови обреди, закоравяло мнение, традиции, национално съзнание, религиозен статут, това са спънки и угнетения за Духа.

Казано е: Както е горе на небето, така е и долу на земята“. Следователно, има две състояния - горе и долу. Всички други се изключват от съзнанието на ученика. Но ще каже те: нали има различие между расите, между племената? Това са условни различия. Те не са реални. Реалното е простора на душата и възхода на Духа. Всичко друго е заблуждение.

Като ученици на Вътрешната школа трябва да намерите проходите, прелезите, за да минете границите, които тъмната ложа е изградила между човека и космичното съзнание.

Тези отвори се намират с помощта на голямата светлина и пробуденото съзнание. За ученика на Вътрешната школа няма два, три и повече светове. За него съществува само единствен просторен, възходящ свят, в който се пазят големите тайни на неговото битие. За ученика на Вътрешната школа има само едно битие - битието на Великото Начало, където той присъства с индивидуалното начало. Следователно, горе и долу настрани. и далеч, са преки възможности като съзнание. От мястото което заеме, пробуждащото се съзнание хвърля необятна светлина, която има способността да слее всички поделения в битието.

Но ще кажете: в този ред на размисъл, какво ще правим с етапите, със способностите и качествата, които са определили степента на съзнанието в човека? За ученика на Вътрешната школа те са условни. В тях той не вижда абсолютна реалност.

И тъй, като засягаме въпроса за голямата култура и необятното знание, който ще се разцъфтят върху земята в живота на човечеството, ние имаме за задача да стоплим вашите сърца, да опресним вашата мисъл, да обновим вашата воля за повече присъствие на Дух и повече въплъщение на светлината, които ще ви помогнат да овладеете тайнствените секреции на космичното съзнание, за да можете да бъдете представителни космоси, върху които да дойде осиянието на представителите – адептите на Бялото братство. С тяхното присъствие животът на човечеството значително ще се подобри, условията ще се изменят в по- благоприятни, и по този начин ще се изолира духът на отрицанието, на братоубийството, на войната. Земята ще получи нова светлина, ще навлезе в нова фаза на развитие и ще стане място, дом на слънчевите братя.

Едно от условията при подготовката на ученика е да бъде сам той присъствие - да присъства при важните моменти, при разрешаването на големите проблеми - възстановяването, внасянето на Божествените ценности в съзнанието на човечеството. Тия задължения трябва да бъдат дадени доброволно, съзнателно - да преобладава елемента любовта, да преобладава съзнателна готовност за индивидуално присъствие. Какво значи това? Присъствие в непреривния развой, развитие на съзнанието, което е начало на нова епоха, на нова култура, на нова просвета, на велика наука. Готовността на ученика го окачествява като присъстващ дух, като присъстващ слънчев лъч, като изгряващо слънце, което тича из пространството с неимоверна бързина, за да има присъствие във великия творчески акт при голямата култура, която се ражда на земята. Следователно, трябва устрем на Духа. Само устремът на Духа е, който отхвърля всички противоречия, всички заблуждения, всяка престъпност било като нахалност, като отричане на святостта. Само при устрема на духа могат да бъдат отворени всички закрепостени врати към възхода, към свободата. Задължение на ученика във Вътрешната школа е да проясни небето, да открие звездите, да осияе пътя със светлина, за, да може да се създадат добрите спомагащи условия за всички ония души, които ще дойдат като индивидуални съзнания да влязат в общия колектив, с мощния проявяващ се Дух. Задължение на учениците на Вътрешната школа е да проучат всички тайни, всички скрити в небитието, в битието възможности на Първоизточника и да ги сведат към възможностите на човешкото съзнание, което да ги реализира. Задължение на ученика във Вътрешната школа е да открие и се запознае с великите представители на висшата Божествена школа, посредством които представители ще може да установи, да гарантира великото представителство пред събуждащите се души, пред стремящите се към възход човешки духове. Задължение на ученика от Вътрешната школа е да направи достояние своята същина: помисъл, съдържание и стойност като живот и дух, която същина да бъде ръководно начало, свързващо звено, във всички идващи пробудени души. Друго едно задължение е абсолютната негова готовност да посредничи, да бъде връзката между Божествения дух и човешкия дух. Какво значи това? Да гарантира пред Божествения дух и човешкия дух. От тук следва, че ученикът трябва да има строга математическа мярка, с която да отмерва всеки трепет в другите съзнания. Тази гаранция се изисква, тъй като законите, постановленията между човешкото и Божественото са активни. Активността тук играе ролята на пробуждане. Това е естеството на Божественото съзнание.

Но ще кажете: не се ли допуска умора при тази активности Умората е почивка. А всяка почивка подразбира организиране на сили. Следователно, и в почивката има процес на работа.

И тъй, готвейки се като представители на един нов свят - свят на Божествен порядък, който реализира идеите на Всемирното бяло братство, целият този развой и стремеж, организационният дух на Бялото братство трябва да се даде като принос, като резултат. Ето защо, задълженията, отговорността на ученика са големи. Те не са на деца, на юноши, на неподготвени, а са задължения, отговорност на големи опитни колоси - водачи, представители на могъщи светли духове. От това следва, да проумеете, да осъзнаете вашата велика работа. Защо това се изисква? Защото, борбата е голяма между представителите на материалистическата философия, представителите на космичната, Божествената философия. Идва безпътие. Човечеството ще наследи от материалистичната философия безпътност - без дух и душа. Задължението, отговорността на просветените ученици е да подклаждат духовния огън, светящата мисъл, които ще запалят и внесат Божествения Дух в душата и духа на народа.

Така говори висшето съзнание, така се представлява великата мисъл, така присъства абсолютния дух, така се представлява светлината, които ще издигнат, ще възобновят духовните елементи, духовната същина във всяка душа и във всеки дух. Тогава проблемите, стремежите на човечеството няма да бъдат само хипотези, предпоставки, но в тях ще се зароди духът на обновата, на просветлението, за реалността на живота.

Кое е реално и кое не е реално? Реално е възходът на живота, а нереално - отклонението на живота. Отклонението подразбира материалистичния възглед за живота, а възходът подразбира идеалистичния, космичен възглед. За да се дадат космичните елементи на стремящите се към нова просвета, се изисква гаранция и то, гаранция; такава, с която гарантира безсмъртния богочовек - Христос, т. е. изкупителна жертва. „Отивам Аз, за да живеете вие“.

Защо ви се говори в този дух? Защото епохата е преходна, времената са преходни, а стълкновението е голямо. За да се канализират силите на това стълкновение към един възход; трябва достойни, могъщи, положителни, организирани духове, които да смекчат, да омекотят борбата. Кой ще се жертвува? Кой ще бъде изкупителната жертва в преходния период? Ще бъдат онези сили, които имат Божествено ръководство. Само силите на Божественото ръководство са, които ще създадат условията, за новата култура на земята. Те ще бъдат верните отци, верните братя, верните сестри, добрите деца, за които и звездните светове ще свидетелствуват пред върховното ръководство.

Когато се говори за преходен период, или преходни времена се подразбира настъпващи големи събития. Събитията са прилив в културата на човечеството. Следователно, новите събития са гаранцията за възстановяване на културата, на просветата на Духа. В тия събития човечеството ще претърпи големи промени, т. е. много човешки характери, много човешки състояния ще се изменят, защото човешкото трябва да вземе истинския образ на Божественото. Само при образа на Божественото ще има пълна хармонизация на всички сили, които имат дух на разумност, дух на мисъл, дух на съвест, дух на морал. Ръководството и присъствието на повече разумен дух сега е най-необходимо, защото само този дух може да бъде спирачка на голямото отклонение, което има като резултат безверието, упадъка на духа и страшната катастрофа между идеологичния и материалистичния свят. Запазвайте себе си от кваса на упадащия дух. Вам предстои да защитите, да ориентирате, да опазите Стремящите се души. Ето защо, кога се иска повече будност, повече интерес, повече молитва, повече връзка с висшето представителство, кое то е единствено във. връзка с учениците на вътрешната школа. За да се опазите в чистота, да се опазите като светли сили, вам ви трябва здрава връзка. Тази здрава свръзка е голямата гаранция за вашето преуспяване. във великата школа.

В този дух на мисли, вам се възлагат две големи задачи. Първата задача Като общественици, представители на новата култура и втората задача - като безсмъртни академици, изучаващи тайните на духа. Следователно, целият развой на живота върху земята е даден вам като строителство, защото Бог се явява като вечно творчество.

Извън творчеството, не може да намерите и опознаете Бога. Той е вдъхновител. Като творец, той е светлина като творец, той е топлина като творец, той е любов като творец, той е дух като творец. Следователно, дадените елементи, дадените ви сили са процеси на творчество. Няма други процеси в миросъзданието. Само творческите процеси са реалността на живота. Като така, ученикът, който учи, който се стреми в творческите процеси. Следователно, той е в унисон в Божествения Дух, той е по образа на Божественото творчество.

И тъй, специално за вас има поръчение, има специална задача, има специална покана да дадете вашата кандидатура като нови строители, които да се влеете като живи струи в Божествения колектив за изграждането основата на новата култура на земята.

Когато бутаме върху пулса на вашия творчески дух, имаме за задача повече да ви подготвим, повече да ви устроим, повече да ви освободим, повече да ви приспособим и най-после, повече да ви посветим. За какво? За великото дело на вашите представители от Божествения свят, които изграждат основата, които градят храма на великото знание и познание върху земята. За да бъдете техни помощници, верни, положителни, характерни във всяко тяхно дело, във всяка тяхна промисъл, във всяко тяхно чувство, следва да използувате благоприятните за вас астрологични въздействия. Независимо от астрологичните въздействията използувате и прякото присъствие на творческия Божествен дух. Опирайки бе на тяхното ръководство, обръщайки повече внимание, запаметявайте всяко движещо се съзнание, което пробужда спящите още сили, у вас, които са още в летаргия, в закъснителен процес, защото човешкото битие е сбор от много съзнания. За да могат да се организират в централно съзнание, тези съзнателни елементи трябва да бъдат подведени от едно висше ръководство. А това висше ръководство вие вече имате: присъствие на повече дух и въплъщение на повече светлина.

Новата ви обязаност, новият ви сан, новото ви призвание ви определиха и съответно духовно стъпало, където закрепостени, непременно ще опитате силата и властта на духа. Новото ви призвание ви окачествява като добри строители по мисъл, по съзнание и чувство, т. е. по слово, по светлина и знание. Самочувствието на дълг у вас, самочувствието на строител, трябва да бъде ръководещ принцип и ръководеща сила. Само като такава вие ще бъдете допуснати в тайните на духа.

Има ли духът тайни? Има за тези, които не ги търсят. Но за тези, които неуморно търсят - няма. За тях има само възможности, защото духът е една централна възможност. Тази висша централна възможност е велико начало у Бога. Така подготвяйки себе си, обогатявайки вашето съзнание с възможностите на Духа, вие ще имате безграничния простор, в който ще може да построите по образ, но състояние вашето бъдещо битие. Вие ще излезете от човешкото битие, защото то е несъвършено, но е начало към съвършенство.

И тъй, като представители на новата култура, осъзна вайте вашите задължения и вашите задачи като строители, като майстори, за да може да крепне у вас духът и се домогне до висшите способности на абсолютното творчество, защото все пак краят, ако има такъв, е към абсолютното.

Декември 1949 г.