233. Разумното начало на живота

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 233-то

Разумното начало на живота

При колективната работа във Вътрешната школа учениците трябва да имат нужното достойнство, нужния авторитет, нужната просвета и необходимата светлина, които ги представляват като добри, като съвършени възприемателни станции. Необходимо е ученикът да бъде добра възприемателна станция. От изправността на станцията ще зависи и разумното възприемане. Когато станцията е добре инсталирана, готовността на Духа е непреривна, т. е. готовността на Духа е прилив, който внася мистичния елемент, взет от голямата душа, който е основа на всяко начало в битието. Мистичният елемент е най-реалния, най-познатия, най-опитния. Кой не познава проявите на мистичните сили? Кой не е изживял особените състояния на мистицизма? Кой не е видял лъчите на мистицизма? Дори и животните изживяват голямото въздействие, голямото обладание на мистичните сили, а колко повече разумното същество - човека. Въздействието на мистичния елемент стои в началото на неговото зачатие, на неговото раждане и пълното му развитие като мислещо, като работещо същество, като творческо същество. Следователно, човекът като същество, по същина е с мистична субстанция. Като мистична субстанция той се проявява като мистична станция. Ако и да има примес, това съвсем не го определя като материалист, защото човекът, благодарение на разумността, е представител на висшето творчество на първоизточника. Там където не присъства мистичната субстанция, там отсъства човекът. Следователно, човекът е мистично същество, човекът е душа от голямата душа. Това е алфата, това е началото. Всички други промисли извън мистичната субстанция са отклонения, т. е. принадлежащи към животинския свят. Но, и тук няма загуба. Отклонението не е абсолютна загуба. То е етап на вариант, на възможност, т. е. има изключителни моменти, при които разумните души влизат в изключителния възход.

Какви са способностите при тия изключения? Ние казахме в началото: добри, изправни възприемателни станции, защото работата на духовния, на мистичния свят е непреривна. Всяка работа е придружена с творчески замисли. А тези творчески замисли могат да бъдат възприемани само от добрите възприемателни станции, Кой ще инсталира възприемателните станции? Разумните строители. Кои са те? Това са великите учители, които присъстват във всяко творческо начало. Великият учител по същество, по мисъл, по душа, по съвършено развитие, по дух и светлина, е абсолютно развитие. Няма да кажем абсолютно съвършенство, а развитие, защото все пак в процеса на развитието има изключение, има повторение, има слизане, качване, има тишина и покой, има радост и мълчание. Великият учител е душа в творчеството. Дълбоко вглъбен в творчеството, там го познават като мирова хармония. Великият учител има като знание вековните мъдрости, като светлина абсолютните същности, като любов голямата душа. Великите учители са представители във всичките планети на мировия живот. Те са, които разказват, що е това животът на съществата, какви са задачите на съществата, какви са въжделенията им, стремежите им и защо. Задачите на великите учители са да хармонизират живота, да улеснят живота, да помогнат на живота, да определят пътя на живота. За кой живот? За разумния живот, който е главния пулс във всяко същество.

И тъй, ученико, знай: преди да започнеш, научи се от великия учител, защото опасно е да започнеш, преди да знаеш. Научи се и тогава започни. Това е максима, това е велик закон за творчеството в битието. Следователно, не се отклонявай, не се самозаблуждавай, че можеш без знанието на Учителя. Този който те учи, той отговаря. Той е при теб през всички дни, през всички моменти на твоето ученичество. Твоят живот ще бъде ученически само тогава, когато той се построява под мъдрото ръководство на Учителя. Имай всестранното знание, голямата подготовка, обширното съзнание да познаеш Учителя. Познаеш ли учителя, ти ще бъдеш научен, защото той е знание. Учи се от епохите на Учителя. Учи се от вековете на Учителя. Учи се от присъстващия живот на Учителя. Учи се от гениалната мисъл на Учителя. Учи се от чистотата на Учителя. Учи се от голямото свръхсъзнание на Учителя. Навсякъде виждай мъдрото ръководство на Учителя. Бъди ръководен, мъдро напътстван от Учителя. Стани истински предан ученик на Учителя, за да бъдеш винаги във връзка, защото от връзката ти с него зависи да бъдеш щастлив, радостен, способен, безстрашен, неумолим. Нека твоето естество да стане велика мембрана на Учителя. Да звучи словото, да се излива песента, да трепти мисълта на Учителя чрез тази мембрана - ученика.

Ученико, събуди се в ранно утро. Приготви се за великото училище, където ще срещнеш Учителя. Ученико, остави да те инсталира ръката на Учителя, да те усъвършенствува мисълта на Учителя, да те подготви Духът и волята на Учителя, от която подготовка ще придобиеш съвършената способност да  влизаш във връзка с висшите светове. Единственият представител, който може да те подготви като способност, е само Учителя. Затова имай пълното упование, голямата вяра, неимоверното послушание, към Учителя, за да имаш чувството стремеж към великото познание.

Възпитавай, се в духа на Учителя. Усъвършенствай се по волята на Учителя. Придобивай знания по мъдростта на Учителя. Учителят да бъде великото начало в твоя живот. Свързвай живота си с Учителя. Обединявай мислите си с Учителя. Изживявай чувствата си с Учителя. Винаги постъпвай тъй, както Учителят постъпва. Тогава, ученико, ще имаш ново начало. Това начало ще се изрази като съвършено разумен живот, като съвършена светяща мисъл, като съвършена могъща светлина и знание.

Когато ви говорим за Учителя, ние имаме предвид вашата абсолютна подготовка, която ще ви помогне да мислите, да чувствувате и постъпвате като съвършени ученици. Когато се напътва вашият дух и се въздействува върху вашата душа, то е да имате способността на връзката. Връзката е най-съвършената способност в ученика, защото свържеш ли се, назад няма. Ученикът се организира в общ колективен дух на творчеството. Ние сега няма да обясняваме каква роля ще играе ученикът в общия колективен творчески дух, но ние не можем да отминем преките задачи, необходимото знание, строгите отговорности, за които ученикът трябва да знае. Той трябва да знае първо как да постъпи с двата си крака върху планетата Земя. Той трябва да знае как да работи с двете си ръце в необятното пространство. Той трябва да знае как трябва да мисли с умствените си способности в разумния Божествен свят. От тези знания ще зависи неговото достойнство като ученик, т. е. да си над земята, да си в пространството и да живееш в разумния Божествен свят, това е голямото дело, върховното издигане като разумно начало. Пълнотата на живота се заключава от голямата способност и готовност на ученика да бъде във връзка с Великия Учител. Да се учиш, значи да разбираш. Този който не разбира, не може да се учи. Да се учиш, подразбира, още да запаметяваш. Онзи, който не може да запаметява, не може да се учи.

Да не би да дойде мисълта и да си кажете: нам се говори все за наука, все за знание, все за познание, които подразбират голям труд, голяма работа. А кога ще дойде ден, момент на щастие? Щастието ще дойде при момента, когато си във връзка с Великия Учител. Нямо по-голямо щастие от това. Момента да се срещнеш с Учителя, е най-епохалния, най-щастливия, защото срещата ти с Учителя е срещата ти с истината. В истината е животът и щастието. Животът се нуждае от състоянието щастие. Какво е това състояние щастие? Кой може да определи, при какви случаи и при какви възможности може да има състоянието щастие? Мнозина разбират състоянието щастия като бездействие, удоволствие и преходна радост, но това не е щастие. Това може да бъде Почивка, но не щастие. Щастието подразбира да бъдеш щастлив, че си срещнал право в очите истината. Най-голямото щастие е да изпиташ най-голямото благословение, най-голямото внимание. най-голямото покровителство, най-голямото сътрудничество и най-голямата готовност на Великия Учител, който ти разкрива тайните на Духа.

И тъй, да дойдем до първата мисъл: да бъдете изправни, възприемателни, съобщителни станции, защото сега, при новата духовна култура, вниманието, съвестта, мисълта на великите духове е обърнато към тия съобщителни станции. Така подготвени, животът ви ще бъде епохален, зарегистриран, защото ще бъде живот на святост и светлина. Вашият интерес ще бъде съвършено друг от този на човечеството. Вие напуснахте училището на човечеството и постъпихте в школата на Великите Учители, затова вашите интереси са съвършено други. Това да ви не ласкае. Напротив, трябва повече да ви смирява. В смирението е пълното присъствие на Духа. В смирения гордостта не взема участие. Въобще всички наклонности към пороци се изключват, защото дълбокото смирение подразбира разумната връзка с духовното щастие.

Когато говорим за смирение в ученика, не разбираме овчедушие, отстъпчивост. Отстъпчивостта е опасно чувство, т. е. опасна способност. Ученикът на Вътрешната школа никога не отстъпва, защото неговите дела са разумни. Отстъпчивостта е само при неразумните дела. Отстъпчивостта води към отклонение, а всяко отклонение е падение. На окултния ученик е позволено някога да примирява събитието, но не да отстъпва от принципите.

Така ръководени, така подпомагани, гответе се като добри станции да влизате във връзка с висшите напреднали братя, с висшите – същества - ангели, архангели, учители. Всеки миг да бъде за вас свещен, защото пред вас стои великото щастие - срещата ви с Божествения свят. Божественият свят включва всички посветени, всички напреднали духове - учители, ангели; архангели. Божественият свят е висша Божествена йерархия, от където се промисля за всички други светове. Станете възпитаници на Божествения свят, станете ученици на Божествения свят, за да имате славата и мъдростта на Божествения свят. Попържайте неумолимостта на Духа, който е най-големия потик за вашето усъвършенствуване, за да се запознаете с великите строители на царството Божие на земята.

Едно друго изкуство, което ученикът трябва да владее, това е изкуството разумно да се вселява. В кого и къде? В сложната колективна работа на големите строители. Къде? В царството на разума. Вселяването е велико изкуство. Да се вселяваш, това значи разумно да присъстващ. Вселяването подразбира разумно присъствие във великите дела. Има и неразумно вселяване в нисшите дела. Какво разбирате под думата нисшите дела? Делата на отрицанието. Те са много и няма защо да се споменават тук. Нашата цел е да ви освободим от това изкуство - вселяването ви в неразумните дела. Когато се освободите и то съзнателно, ще имате връзка и на това изкуство - разумното вселяване. Неговите фактори са висшият разум, централното съзнание, върховната памет, които са ръководно начало за ученика на Вътрешната школа. Те са, които вземат грижата, отговорността за възпитанието на ученика. Тези фактори имат Божествен произход. Те са дар за разумната душа. Ако има даряване, т. е. предпочитанието това са най-съвършените почитания на ученика на земята. Тези три фактора са дългата гаранция, са голямата осигуровка, са чудното явление. голямото преображение на живота, необятната светлина, която е моста между небето и земята. Голямата светлина тук подразбира многото светли съзнания, многото чисти мисли, многото кристални души, които са светящия път от царството на човека към царството на Бога. Тези представители са, които ще ознаменуват вашето пълно ученичество, ако те имат пълното вселяване, което ще внесе замислите на Бога, които са много важни, много необходими, за да можете да се справите с великите научни принципи.

А щом е абсолютен, може ли да става въпрос за научен? Ние тук поставяме въпроса, че има наука за принципите. Запознае ли се добре с научната магия, той ще познае и силата на принципа, защото всеки принцип представлява волева сила. Когато се говори за принципи, ще знаете, че това са волеви сили – сили които имат в основата си абсолютното начало. Следователно, те са неизменни. Те всякога са едни и същи. Те са, които проявяват абсолютно хармоничната музика. Те са, които създават положителните науки. Те са, които откриват положителните явления: Те са, които проявяват абсолютно хармоничната музика. Те са, които изобразяват художественото изкуство. Абсолютните принципи са обнова за всяко знание и положителна наука. Следователно, открие ли ученикът абсолютните принципи посредством Божествената наука, той става посредник между науката и принципите. Посредник, в смисъл проявление на силите в знаменити дела. Това съвършено изкуство помага на ученика да открие все още по-вътрешни, все още по-скрити, все още по-тайнствени замисли на Първоизточника. Тогава неговата душа, неговият ум и неговият дух придобиват изкуството на пълното вселяване. В изпълнение абсолютните принципи се състои силата и способността на пълното вселяване.

За да имате пълната, абсолютната идея за света, за световното строителство, вам е необходимо гениалното изкуство – съзнателното вселяване. Като преки участници в общото строителство, което вас лично засяга, защото ви имат предвид, трябва да направите големи усилия, да развиете тази способност - вселяването. Само при вселяването ще почувствувате реално пулса на битието. С изкуството вселяване вие разрешавате всички йерархични въпроси, защото се освобождавате от индивидуално прераждане, от индивидуално раждане, от семейните кармични връзки, от родовите кармични връзки и от националните кармични връзки. Изкуството вселяване е и способност на слънчевите лъчи. Те не признават прераждане, не признават раждане, не признават род и нация, а се вселяват във всеки разумен процес, в живота на природата, в живота на трите важни царства на земята - минералното. растителното и животинското. Как става вселяването? Как ще се вселите? С душата си? С мисълта си или с духа си? Кои са тия фактори у вас, които имат тази способност? С помощта на централното ви съзнание всички фактори у вас ще вземат участие.

Засягаме въпроса за вселяването като едно важно изкуство във вашето ученичество. Ако до сега не сте мислили, не сте знаели, че изкуството вселяване не е било така важно, така реално и положително, то сега ви обръщаме вниманието да се замислите по-сериозно върху това изкуство - вселяване. Ще се вселяваш като разумен живот, ще се вселяваш като гениална мисъл, ще се вселяваш като красиво чувство и като разумно душа във всички разумни дела на Божествения дух. Вселяването подразбира да вземеш участие с цялото си богатство, с всичката си: сила, с разумното си ръководство в делата на Духа. Има две състояния на вселяване. Едното е да се вселиш като ръководство в по-нисшото съзнание и там да прокараш абсолютните принципи, т. е. да ги направиш достояние, ръководно начало. Там, при по-нисшите съзнания, се извършва великата работа. Там ученикът работи, чупи камъни, насича тухли, дървета, приготовлява материалите за изграждане на новия дом. Там той е истински работник, т. е. на служба към ближния си. Друго състояние на вселяване е да се вселиш във висшите съзнания. Там заемаш положението на ученик. Със съзнанието си там ще присъстваш в сложните процеси на висшите съзнания. Там ще имаш възможност на велики открития. Ще откриеш пътищата, височините, ще откриваш тайнствените школи, великите училища, ще се срещнеш с представителите на висшата научна мисъл и всичко ще копираш, защото твоето вселяване се представлява от съзнанието. Съзнанието е, което се учи, защото всеки процес се запаметява в съзнанието, т. е. придобивате паметно съзнание, следователно, вселяването във висшите съзнания е разумно магия, висше изкуство, безсмъртно строителство и гениално откритие.

И така, на ученика от Вътрешната школа предстои работа и учение - работа в по-нисшите съзнания, а учение от по-висшите съзнания. В този процес на развитие ще дойде ден, когато работата на учението на ученика ще стане върховна мъдрост. Върховната мъдрост е необятния простор, в който ученикът се чувствува, се опитва като строител. Не може да има гениално строителство, ако няма простор. В простора е истинското присъствие на разумния ученик. В простора всички неща са разумни.

И така, нека въпроса за вселяването да занимае вашата мисъл, посредством която ще откриете гениалността на това изкуство. Поставяме го като изкуство, затова, защото то е усилие на вашата разумна воля. Тя разполага с това изкуство. На нея е представено да ви изведе от хаоса в простора. Това е изкуството на великите учители. Те имат това изкуство да се вселяват във вашето съзнание и тогава вие сте неузнаваеми. Имате мъдрост, имате мисъл, имате правилно ръководство. От тук следва да приемете как Божественият свят се е вселил и вселява във физическия и в другите светове. И когато говорим за присъствие на повече Дух и вселяване на повече светлина, разбираме да се всели великият Божествен свят във вашия индивидуален, но разумен свят.

Нека разменим мисли по въпроса. Може би във вас ще заседне мисълта: щом има вселяване, няма ли да има ограничение, заробване от чужда воля? Все пак в едно вселяване има и ангажименти, има и връзки, тъй както когато ви дойде гостенин и си създавате връзки. Вашият живот е пълен с такива събития. В някои отношения вие наистина сте се превърнали в истински роби, но от сега нататък ще скъсате връзка с всяко вселяване на нисшите съзнания. В замяна на това вие ще се вселявате в по-нисшите съзнания като висши съзнания за тях. След това ще правите опити да се вселявате и в по-висшите съзнания, като не ангажирате висшето съзнание, то да се вселява във вас. Това е истинското положение на ученика от Вътрешната школа. Навсякъде той се вселява - в нисшите съзнания като работа, във висшите съзнания като учение.

Мъчно ли е това изкуство? Наистина не е лесно. Доста е трудно, но щом ученика познае Учителя, за него всичко е лесно, защото той ще го научи как да взема пряко участие в работата, в изкуството на Духа.

Ученикът има още едно върховно положение. То е да се вселява в учителя, т. е. да чувствува, живота, да изпитва мисълта, да изживява гениалността на учителя. Тогава ще дойде до положението да каже: аз и учителя сме едно. След това ние - учителят и аз, в Бога сме едно. Това е великия живот на ученика, нестихващите извори на живота, които напояват необятните пространства на голямото съзнание. Това са стойности от абсолютно естество. Това да не ви плаши. Абсолютните мерки са неизменните, вечните принципи, които са изявили абсолютността на Духа. Ученикът не трябва да се страхува, когато е отведен в абсолютното състояние на Духа. Ученикът не трябва да се страхува, когато е отведен в необятното пространство на Духа. Ученикът не трябва да се страхува, когато му се говори за абсолютното начало на Духа. Той трябва да има готовността, смелостта на слънчевия дуй, да прониква стремително, безпрепятствено във вселената, в необятността. Това значи велика работа и безсмъртно знание - присъствие на повече Дух, и въплъщение на повече светлина, и вселяване на повече любов, за да се види блясъка, който се струи от очите на истината. Това е върховното щастие за ученика. Силата на ученика се състои в това, да има пряката връзка, да има Божественото, присъствие. Божественото присъствие е велика епоха. То е епохално събитие. То се проявява в много образи и състояния, но в основата си то е единно. В единната основа се крие тайната на живота. Който може да разбере тази единна основа, той ще разгадае тайните на живота. Най-голямата тайна, която се е изнедрила из Духа Божий, това е животът. Животът е истински свидетел за пазвите, за глъбините на Духа. Не може да разберете големите възможности на Духа, ако не сте опитали разумните начала на живота. Разумните начала дават скрития огън, който изхожда от огнището на Духа. Разумните начала на живота строго и последователно определят дейността и способността на човешкия дух. Разумните начала на живота откриват небесата и в тях се вижда непреривността на големия живот, т. е. на голямата Божия душа.

За да има ученикът тия разумни начала, нему му предстои кръщение - посвещение. Да бъде и той едно разумно начало, един разумен непреривен живот, трябва интересите на неговия живот да бъдат в унисон с интересите на неговия дух. Началото на живота му ще определи геометричните възможности за развитието на неговия дух. Има едно свещено развитие у човека; То е подобно на малката семка, която израства и дава плод, а плодът - живот. Така е и с човешкия дух. Той е едно плодовите семка, посадена в нивата на живота. Тя ще даде плод и плодът е живот. Това е силата на човешката душа. Животът и душата са духа в ученика. Ученикът учи душата, която живее. Къде живее и кога живее? Живее в ученика и всякога се проявява в ученика.

За да разбере ученикът идейния свят на Духа, трябва да има разумните начала на живата. По стълбата на живота ученикът се изкачва до сърцето на Духа. В сърцето на Духа е магията на живото слово. Духът говори само чрез магичните способности. Извън тези способности, той мълчи. Мълчанието на Духа подразбира статическото състояние на духовете. А щом се победи или щом действува магическият тласък на духовното сърце, статическия живот на духовете бива възпламеняван. Там където пламъците на живота се разширяват, там душите се пробуждат и от пробуждането на тия души започва нова епоха, нов възход. Това се нарича разцъфтяване на душите, т. е. даване добри духовни условия, където животът дава плод. А в плода е внедрен Духа. По този еволюционен път, бива открит духът. Откритието на Духа е епохално събитие за ученика, защото ученикът търси Духа. Той търси неговото място, търси неговото централно ядро, негово то абсолютно състояние, неговото вечно начало. Ученикът ходи по дългия път, за да търси Духа. В негово то съзнание, в неговите копнежи се недри и идеята да открие тайното скривалище на Духа, да намери вратата на това скривалище, за да може да се срещне със святата истина. Възможно ли е това? На прав път ли е ученикът? Кой го учи да постъпва така? Кой му е казал, че по дългия път той ще стигне до тайното скривалища на Духа? Не е ли същия тоя Дух, който му е казал това? Да, Духът действува и от вън и от вътре. От вън той праща ученика в тайното скривалище, а от вътре той натоварва ученика със скъпоценности и го изпраща навън. Тогава той е одухотворен с цената, със съдържанието и силата на Духа.

Такъв е ученикът на посвещението. Такъв е животът на просветлението. Такава е мисълта на ученика. Животът на ученика е вътрешно посвещение. Когато ученикът придобие смелостта за посвещение, тогава за него се дават най-добрите възможности, които са дело и слово. Делото го проявява, а словото го вдъхновява.

Вдъхновение и проявление! Както не можеш да укриеш запалената свещ, така не можеш да укриеш вдъхновението на ученика. То е светилник по пътя на посветения. По вътрешен път да постигнеш централното скривалище на Духа, за да бъдеш смел и кажеш истината, това е дилемата и разрешението на големите задачи, които се дават в процеса на посвещение. Обогатени с идеите и живота на посвещение то, вие ще имате силата, знанието и изкуството на присъствие. Присъствие, къде? В сложното творчество, защото ученикът трябва да бъде творец. Този, който е научил, трябва да приложи. Да научиш и да приложиш, това е системата на Духа. Тази система е най-положителната и най-възможната.

И тъй, като ученици бъдете посветени по ум, посветени по сърце, за да имате правото на разумното начало на живота.

То се дава само на достойните. Щом градим в обществото на бялото братство основите на великия храм на любовта, трябва да се ознамени вашата работа в знание и приложение.

Януари 1950 г.