234. Светлина, Дух и фактор

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 234-то

Светлина, Дух и фактор

Едно от важните състояния е ученикът да бъде вечно търсещ - да търси наляво, надясно, надолу и нагоре, нашироко и вглъбено; да търси - вечно да търси. Това е предвидена Програма, установена, залисана в скрижалите, в записките, в учебните помагала на Вътрешната школа. Една голяма трудност за великите учители е да създадат това състояние на търсене в ученика.

Голяма трудност казваме затова, защото има да се развият сложни процеси, както по отношение На неговото пробуждане, така и на неговото осъзнаване, на неговата свобода и ученолюбив. Тази трудност е придружена о доста много отговорности и умение. Не че е трудно за учителя да подреди животът, умственият, сърдечният и волевият живот по такъв начин, че по-лесно, по-възприемчиво да се въведе ученикът в това състояние на търсене. Но Учителя има предвид и друго едно състояние: да не се упражнява насилие върху изтънчените, върху нежните процеси в съзнанието на ученика. Всичко трябва да става при пълна тишина. При пълно присъствие на светлина. Това е велик Божествен метод. Това е метод на неговия дух. Всички стихийни състояния, които изживява ученикът са следствие и причини при първото негово пробуждане. При пробуждане на съзнанието има особени сътресения. Тези сътресения дават стихиите, бурите, които се изживяват от душата на ученика. Но щом бе мине от процеса на пробуждането в състоянието търсене, там вече всички стихийни сили са подобни на топлите слънчеви лъчи, защото, за да търси ученикът, той трябва да бъде напълно освободен. Никакви фактори не трябва да го ангажират. Никакви проблеми и системи не трябва да го ангажират. Процесът търсене, е процес на пълно осъзнаване, защото кой търси? Търси този, който знае положително, че има какво да се постигне, има какво да се придобие. Процесът търсене е метод на Духа. Тъй както Духът не престава да търси като мирово движение, като мирова хармония, като мирово съзнание, така също новото състояние на ученика, което го отличава от старото, е състояние на търсене.

Но ще кажете: защо има нужда да търси, когато той представлява микрокосмос - малка вселена, в която всичко е съчетано. Има ли нужда тогава да излиза някъде извън себе си, далеч. Някъде незнайно къде, в друга планета или друга слънчева система? Защо трябва да става нужда да отвлича себе си от ония важни фактори, които са го заставили да бъде щастлив, да опитва способностите в своя живот и средствата на окръжаващата среда, които го правят радостен и доволен? На този въпрос Божественият Христос е казал: „Който не остави баща си и майка си заради истината, не може да бъде мой ученик.“

Но пита се: ученикът на Вътрешната школа има ли баща и майка, има ли братя и сестри, има ли ближни и сънародници? Като обикновен човек разбира се има, но като необикновен ученик за него има само съзнание и състояние. Всичко друго е процеси. Тогава идваме до великата истина: баща на ученика е мировия дух. Майка на ученика е мировата душа. Брат на ученика е мировото състояние. Сестра на ученика е мировата любов. Ближният на ученика е мировата хармония. Сънародници на ученика са мировото движение. На това ще отговорите рано е. Невъзможно е така да мисли още ученика. Ако така не мисли, той още не е ученик на космичните проблеми. Той още живее в слабостите, в греха, в реда и порядъка на стария свят. Той е обикновен ученик:. Ние свързваме състоянието търсене с това, на. космичното развитие. Космичното развитие е пълно откритие. Космичното откритие дава като резултат истинско вътрешно уединение - сливане с Духа.

И така, когато натискаме на това бутонче върху вашето съзнание, ние знаем положително ефекта, че неговият сложен механизъм ще произведе светкавица - искра, която ще възбуди механизма на вашето съзнание. Познавате ли механизма на вашето съзнание? Той е много интересен. Най-знаменитите майстори на космоса са построили този механизъм. Те са големи механици, големи инженери, за които вашите представи са слаби, недостатъчно устойчиви, за да можете да си ги представите. Интересно е за ученика, да може да проучи с помощта на великите архитекти механизма на своето съзнание. Може да му отнеме много време това - хиляди, милиони години, но какво са те при онова голямо щастие когато ученикът е могъл да проумее, да открие закона, по който е построен механизма на неговото съзнание? Това може да озадачи ученика, но има и други максими, други възможности - пълното въплъщение на светлината, пълното присъствие на Духа, пълното вселяване на мъдростта, които ще създадат състоянието търсене. Само този който търси, ще намери абсолютната истина. Ако не търсиш началото на този механизъм, не можеш да отидеш до секретните му възможности. Състоянието търсене е едно от най-благодатните състояния. То дава пълно разположение; пълна тишина и спокойствие, защото когато Духът търси, всичко е в тишина, а когато умът търси, всичко е в буря. Затова в ученика има една специфична обмяна между духа и ума. За тази обмяна в светите скрижали е записано „ПОСВЕЩЕНИЕ“.

И тъй, имайте тази специфична обмяна, за да нямате загуба. Обмяната между духа и ума представлява разумните начала на живота. От тази обмяна зависи да обогатите вашите представи, вашите способности и таланти, които ще помогнат на вашия дух да се справи със сложното състояние търсене. На ученика във Вътрешната школа предстои да намери себе си в самото начало на Духа. Тогава за него няма горе и долу, сега и утре, няма ляво и дясно, няма безкрайно, тайно, а той присъства като безсмъртен организъм, като хармонично съзнание и като мирово движение. Той намира себе си в зенита на голямото око. Той намира себе си в центъра на голямото сърце. Той намира себе си в мозъка на големия ум. Той се осъзнава като мирова памет. Само като такъв той може да знае за всички специфични състояния, за всички специфични движения на необятния космичен свят. Космичният свят е бъдещето съзнание за ученика. Там той ще намери своя баща; своята майка, своите братя и сестри, ближни и сънародници, защото в космичното съзнание е неговото начало.

Но ще кажете: защо пък космичния свят? Големите способности на Божия Дух започнаха своите диференцирания чрез силите на космичния свят. Това е велика истина, защото под космичен свят ние разбиране проявлението на Духа в творчество. Космичният свят е реалния, истинския свят, който е зарегистрирал съществуванието на всяко живо същество. В космичния свят са съчетани много светове - физическия, психическия, мистичния, духовния, Божествения. Ето защо, посредством добрите условия на космичния свят, ученикът трябва да се уеднаквява в своите маниери, в своите движения със силите на космичния свят. Само науката на космичния свят е, която ще внесе благородството, достойнството, човещината в ученика, защото силите които работят, които се проявяват чрез специфичното движение от космичния свят към света на ученика, са особено меки, нежни, деликатни, работливи и търсещи. Силите на космичния свят опознават ученика с особения език на Духа. Те го опознават с живота на ангелите – тия същества, които работят, с езика на учителите - архитектите, които изпълняват Божествения план. Космичните сили разкриват и езика на живота на планетите, на слънчевите системи. Така запознат, проучил езика на космичните сили, ученикът обогатява своето съзнание със знанието, със силата, с мъдростта на космичните сили. Вършат ли те дела по своя воля? Индивидуални ли са те? Те са ръководство в началото на Духа. Те са ръководство, написани заповеди за търсещия ученик.

И тъй, когато наблягаме върху способността търсене, ние имаме за задача да сменим вашето съзнание - от летаргично в пробуждаща, от сънно в търсещо, да ви освободим от умората, от тегота, да ви създадем време, пространство, вечност, безконечност, за да не се оплаквате, че нямате време, че много сте заети, отеготени, изморени. Будност трябва. Будността е начало на търсене. Будността е важен елемент в живота на ученика. Той е начало на осъзнаване. Слънцето грее за този, който се е пробудил за него. За него изворите клокочат, цветята цъфтят, плодовете зреят. За него певецът пее, музикантът свири, художникът рисува, орачът сее, поетът мисли. Този който се е пробудил, той се не подава на старата измамлива дрямка, защото пробуждането подразбира разцъфтяване на душата. Знаете ли какво е състоянието на разцъфтялата се душа? То е миров живот, хармония, песен, радост и щастие. Пробуждането е важен момент, който се ознаменува с висше присъствие.

И тъй, като ученици в Необятната школа, като кандидати за безсмъртното знание, трябва да се пазите от старата отрова, която ще ви поднесе материалистичния гений. Тази отрова ще парализира съзнателния механизъм-сърце то и ума, ще отрови душата и духа и всичко ще сведе до гроба на вечния покой. Не влизайте в гроба на мъртвите. Не пийте от отровата на пияните. Не яжте хляба на покварените. Не пийте вода от безверниците. Не се радвайте с глупците. Бъдете всякога пластичен ресор за Духа. Нека той да подкара вашата колесница, да литне тя из необятните обятия на Божия Дух. Там е вашето щастие. Оттам започва вашият живот. Ценете това щастие, този живот, за да бъдете вие живот и щастие за другите. Ползвайте се от добрите съчетания на Духа, който сега е създал около вас ореола на святостта. Използувайте възможностите на Духа, за да имате благоприятната атмосфера, в която да няма пушек, плач, ридания и смърт. Учете се от добрите съчетания на Духа у вас. Бъдете всякога през всичкото време епохален момент на мирово пробуждане. Нека вашият малък мир, вашата малка земя да стане истинска райска градина, в която да израснат хилядите видове растения, които да съдържат лечебен сок и бъдете уверени, ще дойдат експедиции от космичния свят да изследват и анализират лечебните свойства та билките, израснали във вашата градина, а то значи: бъдете лечители на болните, утешители на оскърбените, просветители на невежите. Като истински помагачи и лекари внасяйте в живота на човечеството истинския балсам, истинския аромат, който действува освежително за пробуждане на душите. Бъдете истинска пробуда. Пробуда за стария свят, истинско търсене в новия свят.

Всеки мускул трябва да бъде в услуга за движението на Духа. Всички способности трябва да служат и проявяват езика на Духа. Всички сили в ученика трябва да бъдат организирани, сплотени в услуга за делото на Духа. Всяко движение, всеки подвижен акт, всяко начинание трябва да бъдат в услуга, да проявят способностите на Духа. Целият организъм: движението на кръвта, пластичните вариации на клетките, трябва да бъдат в услуга за проява качествата на Духа. Погледът, устремът трябва за проява качествата на Духа. Погледът устремът трябва да бъдат в услуга да изявяват голямата светлина на Духа. Следователно, целият колектив, цялата система в ученика трябва да бъдат движение и хармония на Духа. Само така ще бъде истински представител като член от семейството на космичния свят, защото космичния свят е йерархия на велики подвизи, на вечно творчество. Космичният свят е живота на творческия дух. От него ще познаете живота на Духа, от него ще научите за проблемите на Духа.

И тъй, когато засегнахме състоянието търсене, имахме за задача да определим, да ви упътим какво да търсите - близкото или далечното, това което сте знаели или това, което не сте знаели. Кое е близкото и кое е далечното. Има ли близко и далечно? Близко е това, което е възможност, а далечно е това, което е стремеж. Възможностите създават условия за стремеж, защото възможностите са велики начала на Духа, а стремежът е колективно начало в ученика. Тогава казваме: близкото е възможностите, а далечното са стремежите. Възможностите са най-близко до нас. Те са като среда, като условие, което вие се втопявате и се ражда копнежът, стремежът. Това са вътрешните начинания, вътрешните прояви на живота. За да се знаят, трябва да си проникнал в глъбините на Духа, в атмосферата на космичния свят.

Когато се говори за вътрешен живот, ние разбираме най-близките възможности. В тях е проявена Божията същина. Но ще кажете: щом се опознаем с тази същина, защо има нужда да се стремим, да търсим далечното? У Бога има много страни, а един Дух. Какво значи това: много страни, много възможности, един Дух? Значи, едно Начало. Като така, къде е ученика? Ученикът е още в света на сенките. Той се приютява под сенките. Спокоен ли е неговия Дух? Дават ли му сенките мир, спокойствие? Не! Далечното за него е идеал, стремежът за него е живот.

Но ще кажете: защо е под сенките, а не е в състоянието, в същините? Защото пътят на ученика е в периферията. Той не може да живее в центъра. Центърът е опасен за него. Центърът, е място за отъждествяване. Започване на ново начало. Затова пътят на ученика е в сенките, а сенките са на периферията. Дълъг е пътят по периферията, мъчен е. По него се изживяват радости и скърби, огорчения и доволства, но в шеметния устрем той ще се слее с едно от важните начала на кръга, където ще изживей богатите условия на пълнота. Така обходил окръжността, ще има достатъчните сили да се устреми към центъра.

Кое е най-близкото, центърът или периферията? Периферията е далечното, но затова пък ученикът е по-смел. Близкото е в центъра, но за там ученикът се чувствува слаб. Трябва ученикът да слезе в централното ядро, за да може да се одухотвори като начало. Следователно, тайните възможности са в централното ядро, а най-положителният път, най-безопасният път е от периферията към централното ядро. Следователно, близкото е в ученика, а далечното извън ученика. Сега ученикът живее в своята периферия. Там урежда той своите работи, готвейки се да проникне към своята вътрешна същина, да влезе вътре в централното ядро на своята душа.

По пътя на тия разсъждения ние ще намерим истинското място на ученика, защото неговото място е специфично. То се определя от близките възможности. Тогава от процеса търсене ще има процес и състояние на откритие. Откритието е най-голямата светлина, която Духът проектира посредством стремежа и търсенето. Идеята на Духа е да бъде разкрита за ученика, защото Духът не благоволява в еднообразието, защото той е в абсолютните възможности. А знаете ли какво значи това - в абсолютните възможности? С какво ще ги измерите? Само с мярката на централното съзнание. То има тази мярка. Духът не обича еднообразието, защото еднообразието е инертността, а инертността е най-грубата материя. Ако става въпрос за най-бавно движещите се сили, то това е инертността. И тя се движи и в ней има малко разнообразие, но то е само по периферията. А при ученика с централно съзнание е в унисон с възходящите, със съграждащите сили.

Но ще кажете: нали има и материя в ученика? Материята в ученика е в периферията, а Духът на ученика е в централното съзнание. Следователно, животът в централното съзнание е живот на абсолютните възможности на Божия дух. И щом ученикът се вглъби в това съзнание, той е вече една абсолютна възможност, която бива използувана от великите учители, като ново откритие за науката. Така се обясняват откритията на гениите, на великите души. Всяко едно откритие е представител на една абсолютна Божествена възможност. Така великото строителство си служи с абсолютните възможности в ученика. Няма откритие в света, където да не присъства Такава възможност на централно съзнание. Заблуждение е, ако се мисли, че човешкият ум е открил дадена възможност в природата и природата е съвкупност на възможности на централни съзнания.

И тъй, за да може да се схване тази идея, да може да се съкрати пътя по периферията, трябват нови състояния, т. е. състояния на открития. Да се мине от търсене към откритие. Възможно ли е това? Възможно е, стига за момент да се втопите в централното ядро. Тогава ще се движите с бързината на Духа, ще изживявате с делата на Духа, ще научите със силата на Духа и ще просветнете със светлината на Духа. Тогава, няма мъртъв свят, няма объркан свят, няма тъмни сенки, няма хаотични състояния, тъмни пространства.

И тъй, стремейки се по пътя на постижението, вглъбявайте се към центъра, за да бъдете просветени. Нека това изявление на Духа ви бъде епохална среда, за да се чувствате единни, могъщи, силни, здрави, млади и жизнерадостни, достойни ученици, да прониквате в необятното Знание на вечното начало. Обичайте живота на ученичеството, радвайте се на присъствието на учителя, живейте за възможностите на Духа, учете се за вечната слава на любовта. Така подготвени, внесе те новия живот в душите на света - всички да почувствуват, че са велико дело на Духа. Нека така да възрасне вашето централно съзнание, за да стане възприемателна станция за всички будни съзнания. Тогава ще ви потърсят душите, защото ще им дадете знание. Ще ви потърсят душите, защото ще им дадете любов. Бъдете за тях нов свят, нова религия, ново откритие. Тогава вашето централно съзнание ще бъде разширено от притока на нови съзнания. Съзнанието на земята ще влезе в състава на вашето централно съзнание и съзнанието но живата природа ще влезе във вашето съзнание. Ще дойдат и новите възможности, които ще влязат във вашия състав и в съзнанията на другите планети, което значи да се създаде във вас висше космично централно съзнание.

Говорим ви по Този особен маниер, като искаме да ви откъснем, да ви отлъчим, да ви изведем от кашата на нисшия живот. Има каша в нисшия живот. От тая каша ще стане нещо, но тя е още в неорганизирано състояние. Като ученици от Вътрешната школа не трябва да изразходвате сили без цел и дело, тъй като вам се дава проникването на духовното съзнание. Като така имайте най-прямата задача да внесете духовния елемент и братския живот, да станете истински апостоли на новото учение, защото богатството, което наследихте, е със скъпа цена купено. Много жертвоприношения се дадоха заради него и още продължават да се дават, но Бог чрез вас високо ще извика: „Стига жертви, стига войни! Те са мерзост пред Духа! Нека земята върху която живеете да считате като най-голяма възможност, която Духът ви дава и пламенно да защитите живота на нея, като открито кажете на народите, че тя не е създадена за място на убийства, на смърт и грях. Земята е една велика идея в ума на Бога“. Като така, не трябва да се светотатства с тази велика свещена идея. Никой няма право да скверни тази велика идея на Бога. Никоя сила няма право да скверни и съществата по нея. Скверността е най-голямото блато в живота на човечеството. Ако биха знаели какво-значи Божествена идея, не биха сквернили живота на земята. Сега Духът казва, всички да знаят, че от земята идол не могат да направят. Всички идоли ще бъдат смачкани, всички религии ще бъдат пречистени, целият живот ще се обнови, всяко право ще се възстанови и всяка любов ще се даде. Всяка душа трябва да трепне пред новия ден, защото идва колективно, космично пробуждане. Всичко ще се обнови. Човекът и звярът ще живеят наедно, звярът и тревопасните ще ходят заедно, защото във всички същества ще има прилив на Духа. Сега е начало на нова епоха, начало на велика култура, начало на висше космично централно съзнание, начало на ново слънчево обливане. Така казва Духът.

И тъй, който търси, ще намери. Какво намерихте вие? Намерихте мястото на Свещената вътрешна школа. Специално се създаде мястото. Тя нямаше место, защото тя не е в мястото, тя не е във времето и пространството. Тя е във висшето космично централно съзнание, но сега, по изключение се създаде и място. И мястото е една възможност на Духа. Той се проектира и в място то. И ако вие осъзнаете това специфично за вас състояние - мястото, вие бихте оценили момента, защото това място е проекция на висшите разумни били. То е изключение на хиляди земни години. Щом като е така, и вие сте изключения в хиляди ваши съществувания. Благодарете на провидението, че ви постави в това изключение. Няма по-красив и жизнерадостен живот от този на Божественото изключение. Там всичко е хармония, песен, музика, царство на радост.

Животът е вложен в ученика като сила. Силата от своя страна като неумолим фактор разчиства, открива пътя, урежда възможните дела, които трябва да бъдат велико свидетелство. Не може съзнанието да оперира, да се развива и пробужда, ако няма въздействието на фактора - силата. Силата е резултат на космичните движения.

Но ще кажете: нали всяко движение е причинено от дадена сила? Положението на космичното движение се коренно различава от движението на силата в живота на ученика. В какво имено се различава? В космичното движение участвува геният на висшия разум. Какво трябва да разбирате под гения на висшия разум? Проявява ли се там неумолимата сила, бруталната сила? Неумолимостта на силата подразбира санкциите на закона. Бруталността подразбира беззаконие. Щом тия сили в движението се проявяват така, пита се: имат ли те живот, деятелност в космичното движение? Нямат. Законът и беззаконието са действуващи сили по отношение на пробуждащото се съзнание. Те действуват така, докогато пробуденото съзнание стане пълно въплъщение на космичното съзнание.

Тогава какви са силите, които се проявяват в космичното движение? Ние казахме; гения на висшия разум. Кой е този гений на висшия разум? Това е най-сложната задача поставена някога и сега за разрешаване от учениците на външните и вътрешната школи. Геният е фактор, висшият е състояние, а разумът е битие.

Фактор, състояние и битие! Факторът е воля, състоянието е душа, а битието е Дух.

Факторът е движение, състоянието е хармония, битието е светлина.

Факторът е начало, състоянието е проявление, битието е разум.

От фактора ученикът се учи, от състоянието ученикът мисли, а в битието ученикът живее. Във фактора ученикът се радва, в състоянието ученикът е в тишина и почива, а небитието ученикът работи. Във фактора ученикът е в движение, в състоянието е трепет, а в битието е живот. Във фактора ученикът е тръгнал, в състоянието ученикът е стигнал, а в битието ученикът твори - създава. Във фактора ученика е силен, в състоянието, ученикът е любовен, а в битието ученикът е мълчалив.

Това са определения за гения на висшия разум. Зад всички определения стоят още някои тайнствени сили, на които вибрациите не се подават на проучвания от степента на учениковото съзнание. Те са скрити сили, за които знае само гения на висшия разум.

Пита се: не може ли ученикът някога да разреши тази неизвестна, неподдаваща се на неговото съзнание задача? Духът на мъдростта казва: това са възможности във фактора, в състоянието, в битието. Следователно, когато, ученикът постигне онова висше посвещение, да бъде фактор, състояние и битие, нему ще бъде предложено да разреши висшата задача за тайнственото - извън пределите и сферите на гения на космичното висше съзнание. Това значи, животът сложен в ученика като сила, която му разчиства пътя, украсява, осветява неговото движение. Затова е казано и записано във висшите трактати, че пътят на ученика и най-радостната и богата планета. Пътят на ученика е слънчево излияние. По пътя на ученика се движат със слънчеви колесници най-съвършените и богати по дух, по воля и битие, същества. Ученикът среща тия същества в пътя си, които слизат от своите сфери към земята. Неговата среща с тях е най-реалното доказателство за неговия сигурен, положителен възход. Те го обнадеждават, дават му подем, независимо от неговите способности и качества - подем, който е присъщ само на гения на висшата разумност. Така ученикът е високо вдъхновен, защото новите явления му разкриват все по-нови и нови състояния и подобия като характерни за неговото първо битие. Ученикът придобива една особена способност за дълг към посвещение. Фази способност му помага той да се не съблазни и се върне назад. Геният на висшия космичен разум се въплътява в него като висш тон и в него става отъждествяване, пълно сливане в тоновата механика. Изразът механика тук се разбира космично движение. То не е така механично както в физиката. Ние употребяваме израза механика в смисъл на непреривното творчество на Духа.

Така вложен животът като сила ученикът бива неуязвим, защото силата пречиства, силата очиства всяко препятствие, събаря всяка поставена мрежа от тъмната ложа. Животът като разумна сила е паметна воля, е творческа воля. За да има ученикът паметната, творческата воля, трябва да познава пътя, трябва да чувствува фактора, трябва да изживява състоянието и да се прояви като битие. Като ученици как разбирате вие, кой е вашият път, кое е характерното, кои са явленията и проявите във вашия път. Но къде води тоя път? На север, на юг, на изток, на запад, нагоре, надолу, в страни, по земята или извън земята? Към коя планета, или към слънцето? Или от слънцето към някоя друга слънчева система? Къде ви води вашия път? Има ли светлина по него? Има ли цветя и плодни дървета? Срещнахте ли слънчеви колесници? Срещнахте ли някои висши представители от други някои светове? Говорихте ли с някои ангели, които ходят по вашия път и какво ви казаха те за пътя? Най-после, срещнахте ли Бога с неговата простота, изобилно сърце, любвеобилна душа, греещ поглед, с блага усмивка, с дълбоко братско чувство, който да ви каже: този е пътят на ученика. Използувахте ли поне едничка възможност по пътя, за да видите себе си в самата действителност, която е душа и сила?

Това, за което ви питаме, това са най-възможните, най-близките неща до вас. Ако ученикът няма още тези опитности, той е още в забавачницата. Следователно, щом сте в забавачницата, не можете да разрешавате задачата за гения на висшето космично движение. За тази задача се изискват големи познания, висша математика - математика, която работи с неизвестните. Разликата между нисшата и висшата математика е тази, че нисшата работи с известни, а висшата с неизвестни величини.

Но ще се зададе въпроса: как да разбираме кой ще ни открие неизвестните величини? Щом не си ученик на висшата математика, няма кой да ти ги открие. Висшата математика е математика на величини, на фактора, на състоянието и битието. Следователно, до като не станеш фактор, докато не станеш състояние, до като не станеш битие, не можеш да бъдеш ученик на висшата вътрешна школа.

Когато така поставяме въпросите, ние не искаме да ви спънем, или отчайваме, но имаме, за цел, дълбоко да проумеете истините и да се не самоизлъгвате и самозаблуждавате, че това, което знаете, то е истината. Истината е непреривна светлина; Истината е непревивен Дух. Истина та е непреривна сила.

Светлина, Дух и сила! Светлината разкрива, Духът оживотворява, а силата работи, силата учи. Следователно, животът на ученика трябва да бъде олицетворение на светлина,

Дух и сила. Светлината е знание, Духът е живот, а силата е движение. Това е същината на ученика! Това е неговото истинско име. Всички други имена, титли, названия, това са преходни имена. Като светлина ще се вливаш в необятната светлина, като дух ще присъстваш из необятното битие, като сила ще разчистваш пътя си, ще защитаваш живота си, ще опазваш мъдростта си и ще отглеждаш, ще изхранваш тялото си. Направи сила своето тяло, направи духът свое движение и направи светлината свое посвещение. Със светлината ще ходиш, с духа ще мислиш, а със силата ще работиш.

Това е твоят път, твоето тяло, и твоят образ, ученико. Щом искаш да отвориш тайнствените врати на неизвестното за твоето съзнание, бъди сила, Дух и светлина.

Щом искаш да станеш ученик, да разбираш езика на гения, на висшето космично движение, бъди сила, дух и светлина. Най-после, щом искаш всякога да бъдеш научен от Учителя, бъди сила, дух и светлина. Само като такъв, ще те назоват о истинското име ученик. Ученикът непреривно учи, защото силата не му позволява да бъде инертен. Ученикът непреривно мисли, защото Духът не му Позволява да бъде отвлечен. Ученикът е винаги в движение, защото светлината не му позволява да бъде във вечен покой. Следователно, гениалното в ученика е движението, мисълта и знанието.

Но ще изпъкне мисълта пак: какво да мислим? Кои са нашите обекти? Ученикът мисли каквото учителят мисли. Обектът на ученика е мъдростта на учителя. Какво да учим? Ще учите за делата на фактора, за силата на духа и за необятността на светлината. Може ли това да направи ученика? Духът, светлината и силата казват: може, защото по съзнание ученикът е светлина, по душа ученикът е дух, по движение ученикът е сила. Следователно, животът е вложен в ученика като сила, дух и светлина. Това трябва да запаметите. Това е вашият отговор пред изпитната комисия. Тази комисия е факторът, Духът и светлината.

Февруари 1950 г.