Jump to content

242. Светлината и чистотата - плод на Духа


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 242-ро

Светлината и чистотата - плод на Духа

Колко голяма, необятна е радостта на Учителя, когато влезе в школата и всичко е в ред и порядък! Какво чувство вълнува неговото сърце, каква мисъл се излива, излъчва от неговия ум, когато вижда как всички сили са в съчетание, във велико съчетание и съдействие да каже великото слово запазено, съхранявано за избраните ученици. Колко векове, колко тъги и скърби, колко сълзи се проляха, колко живота се жертвуваха, за да се подготвят най-добрите условия, за да се повикат и намерят готовите, будните, съзнателните души, които да въплътят светлината и да проявят Духа и словото.

Тайна школа! Това бе носи като мълния из умовете на гениите, на учените, на мъдреците. Но това е оставало винаги като блян и мечта, като непостигнати идеали. Нима и сега ще бъде така? О, не! Сега е ден на Господното слово. Сега се отвориха Божествените устни и звучният му език проговори:

- Аз ви намерих, елате! Аз ви давам, вземете! Аз ви благославям, живейте!

Сладко е словото, живо е словото, гениално е словото. Този, кой то стане слово, той е начало на гения. Няма гений без слово, няма мъдрец без слово, няма светия без слово, защото святостта е образно слово.

И тъй, като заглавие на нашето размишление ще бъде:

СВЕТЛИНАТА И ЧИСТОТАТА СА ПЛОД НА ДУХА.

Като казваме размишление, ние не подразбираме само да мислим, не разбираме само да чувствуваме, не разбираме само да чувствуваме, не разбираме само да обайваме. В нашата размисъл предстои реална работа. Ще работи писателят, ще работи художникът, ще работи музикантът, ще работи мислителят, ще работи и мъдрецът: Като казваме взаимно разискване, имаме, предвид вашето реално присъствие и участие. Отгде взема материал Учителят в школата? Съграждащият материал, от който Учителят съставя своята лекция той взема от своите ученици. За него те са реален материал, образен материал. А кое е на Учителя? Защо трябва да вземе от ученика? Защото в ученика са вградени, са вживени великите същини на Божията мъдрост. Следователно, какво е отношението на Учителя към тия същини? Отношението на Учителя към тия същини е такова, каквото е към Първоизточника, към Бога. Защо Учителят знае? Защо Учителят вижда, Учителят разказва, Учителят съчетава онзи абсолютен материал или елемент, който е съчетан в ученика. За учителя не е трудно да намери материал за словото, защото ученикът е истинския материал, истинската сила, от който се създава гениална, мъдра лекция;

Но ще кажете: ако действително е така, ако ученикът е такава същина, защо той да има прозвището ученик, а да не бъде учител? Да прави сте. Какво е Учителят? Учителят е онзи фокус, през който се пречупват всички светлинни лъчи на богатите души. Той е фокус, централно ядро, който, градира, систематизира всички прояви и начала в ученика. Защо Учителят е любимец на ученика? Защото ученикът вижда себе си в Учителя, защото ученикът върви след Учителя, защото Учителят носи неговите способности, неговите качества, неговите елементи, неговата светлина и сила. Но само това ли е? Учителят носи качествата, способностите, елементите и на много висши същества. Следователно, Учителят е един голям колектив на способности, сили, мисли на мировия живот. Като такъв ученикът на Вътрешния живот познава Учителя. Но ще кажете, Учителят какво има свое, специфично негово? Това е неговата Божествена душа. Какво е това понятие неговата Божествена душа? Има ли индивидуални души, отделни души от колективната Мирова Душа, извън Мировата Душа? Въпросът е много сложен и много важен.

Мирова душа и индивидуална душа - мирова като колектив, индивидуална като себичност! Каква е душата на ученика? Докато душата на ученика е в прилив в Учителя, тя е мирова, а щам е извън този прилив към Учителя, тя е индивидуални . Каква е работата на индивидуалната душа? Каква е работата на колективната душа? Индивидуалната душа копае, а колективната душа сее. Индивидуалната душа жъне, събира, а колективната душа раздава. Това е същественото, разликата.

Светлината и чистотата са плод на Духа! Светлината е обятие на колектива, а чистотата е стремеж за индивидуалността; Стремежът внася елемента, чувството и мисълта за чистота, а светлината внася идеята, промисъла за колективността на Духа. Единственото състояние в миросъзданието, което внася разгадката, това е състоянието на Духа в светлината и чистотата. Но ще кажете, светлината и чистотата състояние ли са? Светлината е движение, а чистотата е покой. Чистото небе е покой. Чистият океан е покой. Съществен ли е покоят за струящите се сили в битието? Да. Ако би нямало покой, не би имало чистота. Чистотата е най-гениалната представа за онова висше вглъбяване, за Божественото в ученика. Чистотата е идеал. Няма по-велик идеал от чистотата. Който присъства в битието като чистота, той е на предните редици на сътворението. Няма сътворение без чистота. Да сътвориш най-красивото, това подразбира най-чистото. От какви елементи, от какви начала е естеството на чистотата? Чистотата има ли естество? Има ли тя образ и подобие? Да. Ние отговаряме: Има и образ, има и подобие, има и вещество, има и състояние. Какво е веществото на светлината? Трепет на Духа. Всеки трепет на Духа е изблик на чистота.

И тъй, ученико, когато ще размишляваш за великите проблеми на Духа, имай в съзнанието си проблема на чистотата. Не можеш да влезеш в сферите на Духа, ако нямаш чистотата. Не мажеш да вградиш организмите на Духа в своя духовен живот, ако нямаш чистотата. Чистотата е всемирната призма, през която се отразява Божествената мъдрост и Божествената сила. Не можеш да видиш Бога, ако не си чист. Не можеш да разбираш делата на Бога, ако не си чист. Не можеш да участваш в делата на Бога, ако не си чистота. Не можеш да бъдеш възлюблен на Бога, ако не светиш, ако не си чист. Чистота и Бог са синонимите, които ученикът ще изучава във Вътрешната школа. Той ще изживява трепетите на Духа и душата му ще се изпълва с искрите на чистотата. И когато седне на ученическата скамейка, и когато Учителят е на катедрата, очите на ученика ще трептят, а очите на Учителя ще говорят. Само трептящият може да слуша словото на Учителя. Няма ли трепет в неговата душа, няма ли благоуханието на чистотата, той ще бъде глух за словото на Учителя.

И тъй, като се готвите за новата култура - културата на светлината и Духа, и чистотата, вам предстои да получите висшето озарение, което ще ви напътва, което ще ви ръководи към глъбините, към безмълвието на Божия Дух. С вас стават промени, ставали са промени и ще стават такива. Пред вас стои голяма промяна. Тя е: чисти като кристал, светли като слънцето и мъдри като Бога. Ние идваме сега в помощ, да ви напомним да изживеете вашите мечти, които от панти века сте жадували, сте търсили. Ето един от най-светлите, най-прекрасните дни на вашия живот. Той е да имате пряката връзка, да имате висшето ръководство, които ще ви опознаят, ще ви запознаят, ще ви въведат в светилището, в храма на мъдростта. Няма да се чудите за вековните мъдрости, защото те ще бъдат основи за вас. Вие започвате от тях и ще придобивате нови. Не се абстрахирайте от големите богатства на вековете. Вие сте били деца на вековете. Вековете ви откърмиха. Вие стъпихте здраво на своите нозе и тръгнахте и стигнахте до вратите на великата „Алма Матер“, до Светая Светих - там, където езикът на словото, на Духа, на мъдростта са излияние, са могъщество. Там няма да има две мнения. Там няма да има кой съм аз, откъде съм и къде отивам, защото езикът на Учителя е бисер във вашето небце. Езикът на Учителя е ваше знамение. Вие ще отворите устните си, а езикът на Учителя ще говори. Какво сте вие? Вие сте устните. Какво е Учителят? Той е езика. Какво сте вие? Вие сте душата. Какво е Учителят? Той е словото.

И тъй, запаметете: чистотата е прекрасния живот за ученика. Нежността е светлинен живот за ученика. Любовта е силен живот за ученика.

Бъдете чисти, бъдете нежни и свежи, бъдете любов, за да имате живота на чистотата, въздайте си жив образ на чистотата. Не я приемайте без образ. Ако нямате този образ, вие не можете да станете художници, не можете да станете музиканти, поети, философи, майстори. Образът на чистотата е съкровище за душата.

22 януари 1951 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...