246. Великото присъствие / 2 /

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 246-то

Великото присъствие

/2/

Нямало е такъв момент, в който ученикът да е бил в училище, а учителят да отсъства. Такова явление може да се случи при обикновеното училище, но във вътрешната школа това е изключено, защото преди ученикът да дойде, преди ученикът за се подготви, преди ученикът да присъства, Учителят е присъствие. Защо е тъй? Защото във великата работа, велики са моментите, велики са явленията, велики са дела! Щом е присъствие, изключено е отсъствието. Следователно, за вас като дълг, трябва да бъде изключено отсъствие то. Ако така сте готови, ако така можете, ако така се посвещавате, ще ознамените епохата, ще ознамените културата, ще ознамените великото Божествено учение на земята. Има ли какво друго да мислите, има ли за какво друго да се грижите, има ли за какво друго да съжалявате? Ако има, оставете всичко това на други сили, те да се занимават с това. Те лесно ще се справят, защото силите на съдбата са остроумни, са прозорливи и са точни.

Но ще кажете: защо съдбата да се занимава с нашите дела, с нашите въжделения, с нашите връзки? Казваме: оставете вашето на съдбата. Тя е по-силна от вас. Тя най-добре ще се справи с вашите задължения, а вие като работници във великата работа, като ученици на велика школа, посветете ума си, осветете душата си, пречистете сърцето си и уякчавайте волята си. С волята си бъдете гении, със сърцето си бъдете светии, с душата си бъдете богини, а с ума си бъдете богове.

Но ще кажете: защо са тези привилегии за нас? Можем ли ние, слабите човешки същества, едвам напуснали животинския мир, върху нас тежи още животинската кожа, в нас още стоят зъбите на животните, в нас живее инстинктът на животните, а сега ни се говори за способността на гения, за силата на светията, за чистотата на богинята и за величието на боговете? Във вътрешния институт, във вътрешната светиня друго няма да се говори. Там всичко друго е изключено, освен само вниманието на присъствието, а това присъствие е стимула, е живота, е душата в ученика. Ние ще продължим да говорим, ние ще продължим да правим давление върху вас, върху вашата природа, върху вашата култура, върху вашия стремеж за това велика присъствие и, докато не дадете резултати за това присъствие, мир няма да имате. Защо е тъй? Защото силните неща са за силните характери, а щом е решено, щом е казано, щом е въздействано, за да се проявят силните неща, трябват силни характери. Може ли слаб характер да издържи на силните давления? Може ли слаб характер да се развива при сложните философски системи? Не може. Ето защо, ученико, направи очите си характер, устните си характер, езика си характер. Направи нозете си характер, целият ти организъм да бъде характер.

Ето това се изисква първо във Вътрешната школа. За да имате изобилната любов на Великия Учител, трябва да се представите пред него като големи характери.

Какво значи характер? Велико Божествено Присъствие, защото Божествено Присъствие е пълния израз на велик характер. Накъде без характер? От къде ще дойдеш без характер? Как ще минеш вратата, прага без характер? Там стоят пазачите, там стоят ангелите със кинжал в ръка и ако не си характерна бъдеш повален.

Но ще кажете: толкова ли е жестоко, толкова ли е невъзможно да се прекрачи този праг? Без характер не тръгвай, без характер не влизай, без характер не давай обещание, защото ще пропаднеш. Само чрез големия характер ще изживееш голямото събитие на присъствието. Само чрез големия характер ще изживееш голямата връзка на Великото Присъствие.

И тъй, ученико, приготви се, преоблечи се, умий се, стъкми се и чакай с трепет на сърцето и душата си пред вратата на Учителя, който присъства и който ще ти каже: „Влез!“. Но къде? При кого и защо? При Учителя - да се учиш и да се научиш. По какво ще разберете, че това е училище, че това е Школа? Ученикът ще разбира следното: че ще присъства във великите занимания като присъствие. Къде са те? При Учителя. Къде е Учителя? Къде е неговият поглед, къде е неговото ръкомахане, къде е неговото дихание, къде е неговата усмивка? Там в светинята на Вътрешната школа. Школата има ли място, има ли пространство? По естество школата представлява едно висше състояние. По пространство школата представлява необятна светлина.

Но ще кажете: пак отвлечено, пак непонятно. Дайте ни реални образи, защото същественото за нас са образите. Да; наистина образите са съществени - съществени дотолкова, доколкото се проявяват явленията. Но кое е по-съществено? По-съществено от образа е състоянието. Но кой ще бъде в това състояние? Този който е извън образа ли? Този, който е в образа и този, който е извън образа, защото ученикът има възможност да присъства и с образ, и без образ.

Но ще кажете: кое състояние е по-висше? Дали при образа или извън образа? И двете състояния са велики възможности. Чрез образите се въплътява идеята, а извън образа се вживява словото. Но ще кажете: има ли слово без образ? Нали ще кажете, че вие казахте чрез образно слово? Образното слово е за първоначалните ученици, а абсолютното слово е за мировите ученици. Но ще кажете: пак е тайна, пак е отвлечено. Що е това ученик, в образа и що е това ученик извън образа? Ученикът в образ е битие, а ученикът извън образа е небитие.

Кое е по-съществено - битието или небитието? Битието е проява, а небитието е състояние. Да бъдеш в битието, това е да си явление. А да бъдеш в небитието, това е да си мир, покой.

Но ще дойде мисълта: кое е по-хубаво - да бъдеш битие, явление или небитие, покой? Всички явления са произлезли от покоя, от голямата дълбока душа на Бога. И сега, за да знаете за онези големи истини, то е да знаете, че Бог още е небитие по отношение човека. Ето защо, човечеството, народите не познават Бога. Те не знаят нищо за него, защото е в небитие. Те знаят за него само това, което е битие и търсят, изучават да намерят образа и формата в битието, които да приличат на Бога. Намериха ли го? Едва можаха великите скулптори и художници да го нарисуват като вековен старец, с дълга бяла брада и коса. И те казаха: ето битието, ето великото явление на Бога. И народите се поклониха. Не е лошо че са се поклонили. То е метод на възпитание, на дресиране, но на учениците на Вътрешната школа предстои да изживеят великото състояние на дълбокия мир на това небитие.

Това е една построена философска система. Кой я построява? Построяват я явленията. Защо? За да направят в достояние великото състояние на небитието. Един прост човек ще каже: щом е небитие, той е нищо. Небитие значи нищо, празно пространство, а битието е нещо пълно, пространство което заема място, време, а небитието не заема нито пространство, нито място, нито вечност. Не е така. Всяко явление е резултат. То не е още същина. Всички явления в природата, в битието са резултат, а същината е Великото състояние.

Сега ще кажете: много ни се говори за тази същина. Вярно е. Къде да я намерим, как да я пипнем, как да я пречупим с нашите способности? Да, прави сте, така е. Кой е този, който ще ви запознае? Кой е този, който ще ви каже голямата истина за това състояние? Само Учителят на Вътрешната школа. Но ще кажете: Вътрешната школа явление ли е? Тя е резултат на Великото състояние. Като резултат, тя има стойност, има йерархия, качества, характер. Щом тя е резултат, може ли да ни запознае детайлно, основно с великите системи на състоянието? Да. Резултатът е Великата работа. Щом има резултат, работата е велика.

Но ще кажете: пак се отклоняваме от съществената мисъл за небитието. За сега ученикът е способен да възприеме тази истина за небитието само като идея, а когато дойде до висшата математика, ще направим изчисления. Ще кажете: ние заемаме място, пространство, образ, форма, как можем да чувстваме, как можем да мислим за онова, което е без пространство, без място, без форма и образ? Има ли нужда да го чувствувате? Има ли нужда да го изживявате? Има ли нужда да мислите за него, щом е състояние? Упражнение на ума, стълкновение на сърцето, движение на волята. Това са явления в съграждането на вашето битие. Но бъдете уверени, че дълбоко някъде из вашия мир, из някоя глъбина се чува глас, който ви шепне: „Ти си Велико състояние“. Ето това е присъствие на небитието.

Много чудно - дали ще е красив живота в небитието? В небитието не се знае за красота, защото то е състояние. Там където е състояние няма красота, няма любов, няма хубост, няма аромат, няма сантименталности, няма чувства. Е, какво има? Състояние. Но кому трябва това състояние? Защо ви е то? На къде с него? Това сте вие, то е вашето. Всичко друго е резултат на битието. Там ще търсите Бога. Няма да го търсите, но там сте богове.

Сега ще кажете: пак ни замотахте. Къде му е края? От къде да тръгнем, накъде да вървим, къде да спрем? Къде му е началото и къде му е края? Ще тръгнете от битието, ще спрете в небитието. Нека това да остане като велика идея у вас, като велика идея за вашето състояние.

Присъствие и състояние!

Кога си присъствие? Като битие. Кога си състояние? Като небитие. И тъй, не се замотавайте. Идеята е ясна - битие и небитие! Явление и състояние! Кое от двете ще приемете, на кое ще служите. То е задача във вътрешната школа. Всички ученици на Вътрешната школа са пропадали тук при разрешението на тази задача. Дали и вие ще пропаднете? Щом сте само битие, ще пропаднете, но щом сте битие и небитие, няма да пропаднете. Щом сте само явление, ще пропаднете, но щом сте явление и състояние, няма да пропаднете. Като явление ще работите, а като състояние ще мислите.

Но ще кажете: какво ли е това, или какъв ли е този мир - състояние? Само който го е опитал, той знае. За него много не се проповядва, на него не се приписват много качества, много системи, йерархии и подобни. За него се знае само, че той е една дълбока глъбина.

12 февруари 1951 г.