247. Великото присъствие / 3 /

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 247-мо

Великото присъствие

/3/

Да присъстваш, това е животът. На ще кажете: ние отделен живот ли сме от общия живот, та да присъстваме при живота? Вашият индивидуален живот е присъствие. Щом схванете тази идея, щом я оформите, т. е. ще й дадете образ, който може да присъства, тогава ще имате голямата светлина за мировия живот. Голямата светлина е необходима. Тя е първото условие, за да можете да учите и се подготвите за големите неща, за големите проблеми, за големите тайни. Затова казваме: ще говорим дотогава за присъствието, докато създадем един висш институт на Великото присъствие, в който ще бъдете поканени да присъстват, да участвуват ония, върху които Духът Господен ще се спре.

Ето каква е вашата работа, ето какви обекти сте вие, ето за какво ви повикаха - да станете място, пространство, време за вечното присъствие.

Кой е този вечният, който ще присъства? Той е висшата разумна душа. И всеки, който присъства тук е разумна висша душа, за да се създадат по-благоприятни условия, т. е. да може да се създаде онова висше състояние. което ще бъде главният ритъм, импулс за бъдещето му пробуждане. Кой ще се пробуди? Кой е този, който е заспал? Ще се пробуждат духовете, ще се събуждат душите. Кой ще направи това? Кой има тази власт и сила? Ние казахме - организмите на Духа, т. е. мислещата способност на Бога. Вие не можете да имате друга представа за Бога, освен като мислеща способност. Няма друг образ, друга форма, друго състояние, освен тази мислеща способност.

Но ще кажете, на кого е тази мислеща способност? На необятността, т. е. на голямото, на великото, на безкрайното, но факт е, че е мислеща способност, във всички поделения на живота. Във всички мирове Той е все мислеща способност. Следователно, какво сте вие? И вие сте мислеща способност. Всичко в живота е способност. Има ли друго нещо извън тази способност? Няма. Способността е всичко. Но ще кажете: органическа ли е тя, психическа ли е или мистична? За нея няма форми, няма образи, защото тя е способност. Вие сте идеята на великата способност. А щом сте идея на тази способност, вие сте богати способности. Като такива, какво съдържате вие? Кое е същественото, реално то у вас като способност? Вашата деятелност, вашето движение, вашият ритъм, вашата светлина, вашият разум. Вашият разум е резултат на тази способност. Като ученици, трябва да бъдете резултат на тази способност, да знаете, да знаете за всички поделения, за всички вариации, за всички комбинации, за всички цветове, да знаете за всички сили, които са главната идея за вашата способност.

Бъдете богата идея, която да бъде мислеща способност на Първоизточника. Не е трудно за ученика да изживее това състояние, защото ученикът е трепет в своето занимание. Той е онзи глад, който чака да му се поднесе най-ароматичното. най-сладкото, най-чистото ядене, чрез което да опита. Какво ще опита? Кой ще опита? Каква е онази сила, която ще опита? Тя е неговата способност. Следователно, идеята за ученика е, че той е способност. А кои са силите, които подържат тази сила - способността в ученика? Ние казахме: живите безсмъртни организми на Духа. Ние ще говоримо за живите организми на Духа до тогава, докато пропадне материалистичната философия. Как ще пропадне? Когато всеки индивид се осъзнае като способност, а не случайност на дадена способност. Случайните неща са останки, са сенки на реалните неща. Следователно, материализмът е една сянка, една останка, която ще бъде заменена със способността. Не може една способност да ограничи себе си пред нереалността и да каже: нереалността е същината. Тя е истината. Не, способността е мирово движение. Способността, казахме, е резултат на жизнените сили на Духа. Щом ученикът осъзнае тази велика истина за себе си, той ще може да проучи, да проникне в най-големите глъбини на миросъзданието, за да може да обогати все повече и повече своята мислеща способност. Как ще се вглъби? Като присъствие. Присъствие, способност и трептящите организми на Духа, това са задачите, които предстоят за ученика във вътрешната школа добре да проучи, да присъства, да е с Учителя. Способността е ученика, а живите организми на Духа, това е материалът, това е науката, която ще трябва да се усвои. Трудна е тая наука. Да вземеш един жив организъм на Духа, да го внесеш в лабораторията и да го поставиш под микроскопите и да го проучиш.

Как мислите, как можете да проучвате една способност на тия организми, когато не си запознат с елементите. Всички организми си имат елементи - елементи по цвят, елементи по сила, елементи по трептения, елементи по светлина. Да проучиш един жив организъм на Духа, който работи в твоята мислеща способност. Който я организира, се изисква култура, се изисква висота, прозрение. Как ще проучите ония живи организми, които работят в в твоето сърце? И за там се изисква същото, плюс любов, защото там, където пипат ръцете на тия живи организми, се допуща само този, който има любовно, обично, чисто око, защото окото е, което ще гледа, душата е, която ще изучава, а Духът е, който ще оперира. Кой ще гледа през окото? Вашата способност. Кой ще изучава чрез душата? Вашият ум, вашата мисъл. А кой ще оперира? Вашата воля, вашата сила.

И тъй, да бъдем на ясно. Като готвещи се нови представители и ученици в тая светиня, изискват се особени качества. Но вие ще кажете: трябва да бъдем смирени, трябва да бъдем кротки, трябва да бъдем мълчаливи, трябва да бъдем любвеобилни и т. н.. Не, трябват особен род качества. Всички трябва да бъдете мислеща способност, трябва да бъдете висше присъствие. Само този, който присъства е верен. Той е вяра. Само този, който е способност, той е истина. Кой вярва? Който е видял, който е присъствал. Кое е истина? Това, което се знае, това, което е опитано. Ученикът на Вътрешната школа не трябва да си прави илюзии. За него света има съвършено друг образ, отколкото светът има. Той живее в светлината на живите организми на Духа, които са най-голямата мисъл, най-голямата способност на Първоизточника. Ученикът на Вътрешната школа като способност е висше състояние въз великата необятна способност на Бога.

Дано бъдем убедителни, т. е. дано най-после се пробуди вашата способност и тогава ще видите мислещата способност на Първоизточника. Вие казвате: Бог, Първоизточникът, Той е наредил всичко, Той всичко е направил. Да, вярно е, така е, но у вас има онази критическа мисъл, която казва: ами кой е Той, как може да нареди, кога е направил и защо? Ние искаме да ви освободим веднаж за винаги от тези разсъждения. Искаме да присъствате като способност във великата необятна способност. Но ще кажете: е, способност, дадена способност, къде ги няма? Навсякъде, във всички поделения в битието все има способности. Всички тия способности са резултат на тая голяма способност.

Казваме голяма, защото няма как да я определим. Ако кажем безгранична, няма да имате понятие за нея, за безграничното. Ако кажем всемирна, няма да имате представа, що е това всемирно. Ако кажем вечна, няма да имате представа за вечното, а ние казваме: мислеща способност във всяко време, във всяко пространство, мислеща способност във вечността, т. е. при всички условия. А то значи, дадени условия за растене, за развитие, за създаване. Само способността може да открие. Следователно, началото на живота за вас е именно тая способност. Животът е способност, но има ли други примеси в тая способност? Това е много интересно - има ли примеси и тая способност? Има примеси. Но ще кажете, кой е внесъл тия примеси и защо? Защо животът да не остане като чиста, светла способност, а трябваше да се внесат някакви си примеси? Това е една задача за окултния ученик - да проследи моментите от тия първопричини за тия примеси в живота. А щом открие първопричините, ученикът вече открива живота, премахва примесите и изучава живота като абсолютна чистота. Докато ученикът се бори с тия мъчнотии - да открие причините за примесите в живота, в него настава едно особено състояние, което не му дава мир, но същевременно му дава радости, импулс да бъде откривател, да се добере най-после до истината, що е това живота.

Официалната наука казва: животът е функция, животът е стълкновение. животът е случайности, животът е някаква неизвестност. Но за ученика не е така, защото животът е душа в ученика, т. е. разумна, мислеща способност. А щом е разумна мислеща способност, той не може да бъде случайност, той не може да бъде ей тъй съчетание на някакви си стихийни, материални явления. Няма неразумно за ученика, няма нисше за ученика, защото той знае причините за всички явления. Животът на ученика е комплексен, е съчетание от всички разумни способности, т. е. той е въплъщение на живите организми на Духа, а щом е такава. способност, той е начало в битието. А щом е начало в битието, нищо не е станало без него. И всичко, което е станало, е минало през него. И всичко, което е минало през него, е станало за него. Следователно, какво е ученикът? Мислеща способност. Защо е мислеща способност? Защото е съчетание на живите организми на Духа.

И тъй, да бъдем по-големи реалисти, на съвременен език казано. Кое е реално? Няма по-реално от живота. Смъртното реално ли е? Не е реално. Като казваме да бъдете по-големи реалисти, искаме да се позанимаете със себе си. Само вашата същина ще докаже реалността. Само вашата мислеща способност ще докаже реалността, никой друг. Извън вас е празно пространство, абсолютно време. Кого ще търсите извън вас, когато вие съдържате висшите способности на тия организми на Духа? Следователно, създайте богати органи от тия организми за вашия мозък, т. е. за вашия ум, създайте богати органи от тия организми за вашия глас, защото чрез органите на гласа ще имате словото. Тогава създайте органи от живите организми и във вашето сърце и във вашите дробове. Чрез органите на дробовете ще имате богатото дихание. Чрез органите на сърцето ще имате голямата опитност, защото опитността е резултат на висшата способност.

Трябва да се готвите за да можете. Трябва да тръгнете, за да стигнете. Трябва да се съблечете, за да се облечете. На вас предстои едно ново признание, начало на едно ново присъствие, начало на нова връзка. С кого ще се свържете? Кой ще присъства във вас? Цялата мирова способност. Ще имате ли състоянието на радост, на любов, на обич? Ще опивате всички блага на живота, защото животът е благо на висшата способност.

И тъй, в тази среща искаме да въведем вашата мисъл в едни нови области на разсъждение. Тя трябва да се разширява, да расте, защото за нея няма покой. Ако тя изпита състоянието на покоя, ще остарее, а всяка стара мисъл е примес в живота. Всяка нова мисъл е светлина в живота. Нека вашата мисъл да осветява вашия живот. А щом вашият живот е светлина, през него ще се отразяват и лъчите, които изхождат от живота и на други светли същества. Ето една връзка.

Да не би да се допусне и да се каже така: щом извън нас няма нищо, тогава ние с кого ще се срещнем, с кого ще се свържем и в кого ще бъдем присъствие? Когато ние засягаме въпроса, че извън тази мирова способност няма нищо, то ние не искаме да отречем, че извън способността на ученика няма нищо друго. Ние искаме да подчертаем главната идея, а тя е, че всеки ученик е мислеща способност във Висшата велика способност. Това е колективитета на Духа. Духът има едно колективно състояние. Кога? Когато той е в тържество. Има едно радиално състояние, когато той е в трепет, във въплъщение. Тези две състояния създават прогреса и движението в ученика.

И тъй, да не ви се вижда чудно, че в живота има примес. Точно сега пред вас предстои да пречистите живота си от тези примеси, т. е. от старата мисъл, защото старата мисъл създава блато и това блато по особени закони създава различни животни, които имат известни способности, а те са способности на отрицание. В тия блата се излюпват всички болести-пак организми, наречени бацили. Ако има нова мисъл, ще има ли стара болест? Изключено е. Ако има стара мисъл има и нова болест.

И тъй, очистете блатата във вашия живот. Освободете го от тия гнезда на микроби, които го отравят. Какво значи нова мисъл? Новата мисъл е подобна на бистър, чист, светъл слънчев лъч. Той прониква навсякъде, но никъде не се оцапва, защото естеството му е светлината. Следователно, бъдете светлина. Там където е светлината няма блата, няма болести, няма отрицание. Най-красивият, най-изобилният, най-богатият живот е животът на чистотата и светлината.

И тъй, обновете своя организъм. Нека той се обнови с присъствие на повече живи организми на Духа, които ще развият вашата способност за чист и свят живот. Не се заблуждавайте от ничия философия. Тя е философия на блатата. Наистина, и там има чудеса, стихии, но тия чудеса, тия стихии да не занимават вече вашия ум, вашата мисъл, защото вие сте вече в аулата на Вътрешната школа. Ние ви казахме по-рано целта на Вътрешната школа и сега пак ще повторим.

Целта на Вътрешната школа е да събере цялата древна мъдрост от всички минали окултни школи. Целта на Вътрешната школа е да проучи ония богатства, които са били причина да се привлекат повече духовни сили върху земята. Целта на Вътрешната школа е да разчисти пътя, по който ще слизат висши сили, за да възстановят царството на правдата, царството на мъдростта и любовта на земята. Целта на Вътрешната школа е да бъдеш винаги импулс за все по-свят и чист за все по-светъл и голям живот. Но тя има още и задачи: да създаде още ядра, които ще бъдат условие за посвещение на поканените. Вътрешната школа има задача още да държи ученика във връзка с Учителя, защото най-радостно е за Учителя, когато бъде в Школата. Извън Школата той дава наставления, дава подкрепа, радва се, обаче в Школата той се чувства тържествен. Ето защо, Вътрешната школа ще изучава вътрешните тайни, вътрешните глъбини, вътрешните сили.

Но ще кажете: кой ли ще осъзнае това положение, кой ли ще ни съчувства като ученици на Вътрешната школа. Наистина, за вас това е от голямо значение, до кога? Докато не сте присъствие и имате нужда от присъствие. А щом станете присъствие, щом станете висша способност, въпросът се ликвидира. Съблазните се премахват, слабостта, страхът изчезват, защото вие ще виждате себе си като начало в битието, което битие, без вас не е битие. Но ще кажете, кои сме ние? Вие сте в началото на битието. Вие сте една способност, излезли от Висшата мирова способност.

И тъй, както Духът има способности, както живите организми, така и вие сте способности от Висшата мирова способност. Колко е радостно за душата, колко е бодро за Духа и колко е мило за сърцето да се наредите в редиците на големите посветени. Но ще кажете: нямаме способности, нямаме качества, за да бъдем между тях. Ние казваме: имате. Тръгнете, не се плашете. Това е най-голямото щастие, това е най-голямото благословение за вас, че ви намериха, повикаха да бъдете предани ученици. Ние и друг път казахме: няма по-свещено от това, да бъдеш ученик на Вътрешната школа. Но идва ден, ще дойде оня тържествен момент, когато ще ви нарекат ученик на Висшата вътрешна школа. След това какво ще бъдем? Ще бъдете във Върховната. Ами след това? Там няма да кажем.

Както виждате, животът се пречиства. И трябва да се пречисти, защото във вашия живот има грях. За греха ученикът не мисли. С греха ученикът не се занимава. Защо? Защото той е някакъв си примес без стойност и без съдържание. Ученикът се занимава с въпроси само от стойност и съдържание. Такъв го познават и като такъв му поверяват, защото; ако искате да ви поверят една велика Божествена тайна, трябва да бъдете опитани. Кой ще ви опита? Разумните живи организми на Духа,

И тъй, когато гледате, когато наблюдавате природата, когато съзерцавате звездата, да бъде във вашия ум, че там присъстват живите организми на Духа. Ето как ще се обогатите вашата мисъл, вашите представи и понятия. Ето как ще израснете високо, високо из необятните висини, за да можете да проверявате с вашето присъствие всички явления в битието. Необходимо ли е това? Необходимо е, защото ученикът на Вътрешната школа има призванието, има прехода към ангелските чинове, т. е. ученикът на Вътрешната школа има за свещена задача да превъзпита падналите ангели, да им надомни, да ги осъзнае и да ги върне в царството на техните чинове.

Щом е така, нека голяма радост да изобилствува във вашето сърце, че вие сте повикани да опитате най-голямото благо, което изхожда от Висшия Божествен разум и мъдрост. Бъдете мъдреци. Бъдете звездобройци. Станете гении на идеите, за да расте, да се разширява вашата душа, да бъде като необятността.

Сега ние говорихме, вие слушахте. Какво научихте и какво ние ви казахме? Ние ви казахме за онова, което върховната способност ни каза, а вие научихте това, което вашата способност ще прояви. Трябва философски ум. Какво значи философски ум? Ум с много представи, т. е. с богати представи. Какво значи представа? Представата е едно особено състояние. Представата е свързана с вярата. Представяш си, че това е така, защото вярваш, че е тъй. Но кой те кара да си представяш? Животът в тебе.

И тъй, имайте живота, т. е. разбирайте живота като висша представа, като висше състояние и като голяма светлина. И така вашата мисъл ще се обогати. За нея няма да има препятствие, няма да има заблуда, няма да има незнание.

19 февруари 1951 г.