Jump to content

248. Великото присъствие / 4 /


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 248-мо

Великото присъствие

/4/

Присъствието е главния стимул, който ще ви даде възможност да прекрачите прага на голямата светиня в живота, който ще ви помогне, тъй както майката помага на своето дете да излезе и да го повдигне от безизходното му положение. Казваме безизходно положение, защото всички сте в безизходно положение. Всички изживявате нуждите на малкото дете. Нека това присъствие бъде като ваша любяща майка, която да чуе гласа ви, да види нуждата ви и бъдете уверени, ще се притече на помощ, защото тя е любов. Няма по-силно присъствие от любовта. Тя разчиства пътищата за другите фактори - за светлината и Духа. Тя облича всички същества с прилична дреха, които ще трябва да се явят пред светлината и Духа. Любовта е първата предвестник, която съобщава, че нов свят се е родил.

Да, нов свят се ражда. Сега вие сте този свят, за който плеяда свидетели - звезди и слънца, свидетелстват, защото всички познават любовта, всички знаят за нейната деятелност, всички знаят за нейната способност.

Но ще кажете: как да опитаме любовта? Как да я видим? По какво да я познаем? Какъв е нейният образ? Любовта има най-красивият образ. Тя е най-гостоприемната, най-състрадателната. У нея няма особено мнение, няма колебание. Тя е пряма. Тя натиска винаги онова бутонче - бутончето на вашата съвест. Със съвестта има тя работа. Доколкото съвестта е будна, трезва. дотолкова се проявява любовта. Съвестта е като орган, където любовта се проявява в човека, т. е. едно ядро, една способност, защото ние ви казахме, че във вашия живот съществуват само способности или животът представлява съвкупност на способности. Духът се е диференцирал в живота като способност.

И тъй, нека вашата съвест бъде пълно диференциране на Божия Дух. Само при една възвишена съвест ученикът ще има пълното присъствие. Какво значи пълно присъствие? Ще има силата на Духа, движението на светлината и животът, на любовта.

Но сега ще се зададе въпроса: това ли е най-съществената тема, с която ученикът на Вътрешната школа трябва да се занимава? Да, това са предпоставки за самия ученик. Защо са предпоставки? Ами че ти, ученико, ако нямаш силата на Духа, ако нямаш движението, трепета на светлината и ако нямаш живота на любовта, с какви други способности ще изучаваш тайните на битието, тайните на сътворението, тайните на великия Божествен план? Ето защо, ученикът трябва да бъде дух, светлина и любов. Духът като сила, светлината като движение, любовта като живот. А силата, светлина и живот, са естество на Първопричината, са образ на Първопричината, са мисъл. способност на Първопричината.

За да знаеш това, ученико, посвети себе си, посвети съвестта си, посвети морала си, посвети личността си, за да можеш да бъдеш справедлива съвест, будно съзнание и мислеща способност. Като казваме, че животът е възможности, ние подразбираме голямата Божествена мислеща способност. За да може ученикът да схване това, да му стане по-близко, по-познато, той трябва да гледа с будността на своя Дух на тая непреривна мислеща способност.

Какво значи Мислеща способност? Мисловият манас, наречен по индуски. Мислеща способност! Цялото сътворение е плод на мислещата способност. Ученикът трябва добре да усвои това, защото, много са свидетелите по пътя му, които ще потвърждават този истина. Няма друга истина. Тя е единствена -мислещата способност на Първоизточника. В другите светове не знаят друго име, освен мислещата способност. В другите по-висши светове има много термини, които са от звезден произход, от миров произход, но всички висши същества си служат с термина „Мислеща способност“, защото те знаят че само мисълта е, която може да прониква във всички области, във всички сфери, във всички обятности и необятности.

От това следва да се каже, че Първопричината е мисъл, но те не казват това. Те казват Мислеща способност - и мисли, и е способен. Мисли, защото може. Способен е, защото твори, създава. Във висшите светове няма друга идеи. Идеята за тях е да мислиш и да създаваш. Следователно, Бог е творчество. Нека този термин остане дълбоко у вашето съзнание, у вашия ум, чрез който да може да развивате вашата мисъл, вашето съзнание. Като ученици, вие няма да да си служите вече с думата Бог, защото тя стана прозаична в народите, тя стана смешище, неверие, затова, когато вие ще произнасяте най-свещеното име, най-свещената формула, най-висшия термин, ще казвате мислещата способност. Никой не може да ви обвини - нито материалистите, нито идеалистите, защото мислещата способност е в основата на материалистичната наука. Мислещата способност е в основата на идеалистичната или религиозната наука.

Материалистичната философия казва, че мисълта е процес на стълкновение, на събитие и то по този начин тя се е развила, усъвършенствувала и се явяват способностите. Те отричат Божествеността в нея, но те я признават. Следователно, материалистичната философия пропада. Тя не е материалистична. Тя е творческа, защото материалистите признават, че мисълта се развива и твори, създава.

Но ще кажете: кои са по-прави - материалистите или религиозните? Материалистите не признават Божествеността на мисълта, а религиозните изопачават способността у мисълта. Кой е по-прав? Нито едните, нито другите. Ако религиозната наука, ако религиозната мисъл бе застанала на правата страна, не би се явила материалистичната наука. Виновник за материалистичната наука е религиозната наука. Религиите създадоха отрицателната мисъл на материализма. Следователно, коя наука в същност е вярна? Вярна е тази наука, която, нито е религиозна, нито е материалистична. А каква е Мислеща способност? Тя е светлина, която свети еднакво на всички. Тя е способност, която раздава еднакво на всички. Тя е мисъл, която обогатява всекиго. Следователно, има ли материализъм? Няма. Материализмът е изопачената фантазия на религията. Ние вземаме тук религия в смисъл, вярвания - не онази висша Божествена религиозна мисъл.

И тъй, като ученици на тая светиня, трябва да имате трезвата мисъл, трябва да имате свещеното чувство и богатата съвест, за да може да примирявате всички процеси, които са в развитието, в живота. Нека вашата религия бъде Мислеща способност. Нека вашия социален живот бъде Мислеща способност. Нека вашата наука бъде Мислещата способност. Нека вашето изкуство бъде Мислещата способност. И тогава никой няма да ви обвини, защото вие сте Мислеща способност, защото вие мислите и сте способни. Но ще кажете: ето къде ни закарахте - в задънени сокаци, да се откажем, да отречем древната мисъл, дребните знания, древната магия на живота, всички онези усилия, целия онзи прогрес и да измислим сега нещо ново, че не било то Господ или Битие, а било Мислеща способност.

Думата Бог е доста много понижена. Тя е подобна на цирковите палячи, които служат за смях и разнообразие на публиката. Но кой може да осмее една Мислеща способност? Кой може да създаде наука, по-висша от Мислещата способност? Кой може да създаде изкуство по-велико от Мислещата способност? Кой може да хвърли кал върху Мислещата способност? Няма такъв. Ето защо, освобождавайте се от старите форми, от старите обреди, от старите идоли, от старото изкуство, от старата музика, от старото семейство, от старите народи. Станете нов народ, нови мислители, нови гении, нови ученици - да олицетворявате Мислещата способност.

Дано бъде ясна мисълта, да няма спънка. Да не би някой да се изплаши, да не би някой да виене във въздуха и да каже: ами сега накъде? Ние ви казваме: вие сте Мислеща способност и цялото сътворение е мислеща способност. И вие сте в него и то е във вас. Следователно, вие сте вътре, а то е периферия. Вие сте периферия, а то е вътре. Следователно, вие сте всичко, защото сте мислеща способност. Следователно, кой ще бъде угнетителя, кой ще бъде силата, кой ще ви отведе някъде в незнайното? Няма да има такъв, защото вие сте Мислеща способност. На всяко място ще мислите и на всяко време ще бъдете способност. Следователно, има ли празнота, има ли незнание при Мислещата способност? Няма. Ученико, оправдай призванието си. Бъди способност! Бъди и мисъл! Това искат от теб. На това искат да те научат. Оправдай голямата жертва, за да можеш да бъдеш присъствие, за да станеш място на присъствие. Трябва отново да се родиш, изново да се родиш, пълна независима мисъл и богата способност. Защо ви трябва това? За да можете с вашите способности да задържите онези висши мисли, които се проектират от великите умове, като ги вграждате във вашата способност. Нови страници за вашето битие! Нова мисъл за вашия ум! Дали ще бъдете съгласни или не, преломът стана, яйцето се пропука и пилето ще трябва да се измъти. Новата мисъл трябва да възтържествува. Знайте, че без способности няма напредък, няма мисъл, няма знание. Сега това е само за вас. За всички други е спънка, съблазън, бихме казали дори и падение. Ние нямаме за цел да ви убедим да се откажете от стария свят, не. Вие ще опитвате стария свят, а ще се учите в новия, т. е. ще опитвате горчилата на стария свят, а ще се радвате на красотата на новия свят. Както виждате, не е много трудно. Но ще кажете: съвсем ще объркаме понятието. Пак казваме: дръжте се в тази богата свещена мисъл, че вие сте Мислеща способност. Няма да се намерят сили в битието, които биха ви обвинили. Напротив, всяко съдействие на онези велики творци в битието ще ви помогне.

Нов живот, ново съзнание, нова съвест! Кой ще ги направи нови? Мислещата способност. Как ще я почувствуваме, или как ще познаем тази Мислеща способност? Като Велико присъствие. Ученикът на Вътрешната школа има да открие още много същини, които са все възможности. Той ще открива до тогава, до когато се влее във Великата мислеща способност. Когато застъпваме този въпрос за Мислещата способност и висшето присъствие, ние имаме за задача, имаме за цел да хвърлим повече светлина и да внесем присъствие на повече Дух. Духът е мисълта, а присъствието е светлината. Духът е мисълта, а присъствието е светлината, т. е. Духът е мисълта, светлината е способността. Нашата идея сега е да имате високия идеал, който е мислеща способност, да прегърнете тази велика идея, която ще вгради у вас, която ще внесе у вас великата мисъл и великата способност, защото вие се оплаквате: „Ето, нямаме способност да съставим музикални творби, артистични дела, поетични сътворения; философски трактати“. Вие сте още на традициите, на догмите, на идолите. А щом се осъзнаете като Мислеща способност, тогава започвате да живеете, тогава започвате да се радвате, да мислите. Но ще кажете: Какви ли ще бъдат обходите, отношенията на такъв един ученик, който се е осъзнал като Мислеща способност? Обходата ще бъде като тази на слънцето. Отношенията ще бъдат като тия на звездите, а мисълта ще бъде като тая на Великата Мислеща способност. Завидно положение!

Но, казано завидно, то няма място в езика на ученика. Езикът на ученика е слънчев, звезден, т. е. трептяща светлина. Той е орган на песента, орган на словото. Той е орган на поезията, орган и на мисълта. Езикът на ученика е глас на Първоизточника. Той е тълкувател на мъдростта, той е пророка във вечността. Езикът на ученика е райската градина, в която растат и зреят най-вкусните плодове. Когато ученикът говори, сладките сокове на плодовете капят и всеки, който го слуша, в небцето му се влива етер от аромат. Ученикът е най-сладкодумния, най-благия, защото любовта му се усмихва, мъдростта го гали, а светлината го освежава. Ученикът всеки го слуша. Той е занимателен и в човешкото царство, и в животинското царство, и в растителното царство, и в минералното царство, защото светлите минерали, скъпоценните камъни за него греят, за него светят. Сочните плодове за него зреят и кротките очи на млекопитаещите него гледат. Нежните души на него се надяват.

Ето какви ще бъдат отношенията на ученика, който е Мислеща способност. Но ще кажете: ние сме далеч, далеч от всичко това. Далеч и близко, това е съотношение. Ще заместите близкото с далечното и далечното с близкото и ето, ще имате резултат. Кой ще направи това? Мислещата способност. Но ще кажете още: животът е висша, необятна математика. Кой ще ни научи за тия абстрактни числа - известни и неизвестни? Само Мислещата способност. Но ще кажете още: животът е необятна, велика хармония. Кой ще ни даде тази способност и тези чувства да можем да опитаме трептенията, етерните вълни на тази хармония? Само Мислещата способност. Но ще кажете още: ние имаме отношения с диктаторски личности, сатрапи, които ни подчиняват. Кой ще ни освободи? Кой ще направи да се чувствуваме над тях, дори да ги съжаляваме? Само мислещата способност. Но ще кажете още: ние сме болни. У нас има противоречие. Нашето тяло не е съвършено. Кой ще ни излекува? Кой ще ни помогне? Кой ще възстанови първичната хармония? Кой ще ни каже истината, как да се лекуваме, какви методи да употребим, къде са лекарствата за нашата болест? Само Мислещата способност. Но ще кажете още: ами нашите отношения като ученици във Вътрешната школа, които още не са така разбрани, не се така допълваме, има още противоречия, защото има различие. Ние сме мъже и жени, по известно астрологично съчетание. Кой ще ни покаже начините какви да бъдат истинските отношения като такива? Само Мислещата способност.

И тъй, извън Мислещата способност, в нищо не вярвайте. Всички слабости са извън нея. Но ще кажете: къде да оставим доброто, любовта, състраданието, милосърдието, кротостта, смирението? Всички те са методи за учениците на външната, на общата школа. Виждате каква е голяма разликата. Колко много качества трябват на ученика на общата школа, за да се справя с неизвестностите. А на ученика на Вътрешната школа му трябва само една способност, за да се справи с великите дилеми на висшия Божествен план.

Но ще дойде мисълта, дали ние не трябва да развиваме ония качества и добродетели, които са необходими да завършим своята еволюция като ученици на общата школа, че тогава да станем способни и бъдем ученици на Вътрешната школа? Да, трябват много неща, но ученикът на Вътрешната школа може с много и с малко. Какво трябва да разбираме - с много и с малко. Многото той обособява към едно: всички добродетели стават за него Мислеща способност. Ето края на еволюцията и началото на съвършенството. Ние ви казахме още в началото, че се намирате в един преход в края на еволюцията и в началото на съвършенството - следете мисълта. Тя е толкова логична и правдива. Мисълта ще ви преведе през големи трудности и ще ви освободи от всички препятствия, за да се освободите от закона. Законите подразбират еволюцията, а благодатта подразбира съвършенството. Да не ви спъва мисълта, че тук става един преждевременен процес. Вие, които слушате и тия, които присъстват, да знаят, че сега е важен преход от еволюция към съвършенство и всички да запишете словото на мислещата способност в пергамента на своето сърце и своя ум, да освободи ума си от десетте Божи заповеди и сърцето си от петте добродетели.

Ученикът на Вътрешната школа не трябва да бъде нито студен, нито топъл, нито да се радва, нито да плаче, нито да мрази, нито да обича, нито да знае, нито да не знае. А какъв трябва да бъде? Мислеща способност.

Но ще кажете: нали ние живеем между същества, където има нужда, жертва! Ученикът не е нуждаещ се, ученикът не е и жертва, защото той е освободен, от нуждата и от жертвата. Ученикът е кристал - светещ кристал. Ученикът е сочен плод, но той не мисли за това, не мисли, че е такъв. Той не се радва на сокът в себе си. Той не се радва на блясъка в себе си. Защо? Защото сокът и блясъкът са плод, са резултат на Мислещата способност. Ученикът не е проповедник. Ученикът не е оратор. Ами какъв е? Ученикът е разказвач. Той само разказва като мислеща способност. Ученикът не учи другите, а им разказва. Но ще кажете: какво ще им разказва? Каквото му каже Мислещата способност.

Велико е призванието на ученика. Но той обайва ли се от призванието? Не. Той е замислен, защото е мисъл. Той работи, защото е способност. Две неща са важни за него: да мисли и да работи. Всичко друго за него е изключено, защото всичко друго е забавление, отклонение и застой. Този който се удоволства и радва, той не може да работи. Този който философства, той не може да мисли. Всички знаят, че само този, който мисли има мисъл. Не! Този който има мисъл, той само разказва. Той не казва, че това е тъй, че това е така. Защо? Защото Мислещата способност е над всичко лично, тщеславно и ограничително.

Но ще кажете: дайте ни линия, по която да се движим, т. е. да мислим и работим. Дайте ни път, по който да вървим. Ще ви дадем: пътя ви е към слънцето - никакво отклонение. Щом сте извън границите на съвършенството, пътят ви е към слънцето. За вас по-съвършен свят от него няма. Не че няма съвършени светове - има много такива светове, но специално за вас пътят ви е към слънцето. Вам предстои да се срещнете със слънчевите същества, т. е. да имате присъствието на слънчевите същества. Вам предстои да стане реорганизация у вас - да станете слънчеви типове. Като такива, ще имате изяществото, т. е. блясъкът. Съзнанието ви ще бъде изящество, а мисълта ви - блясък.

Ето каква трябва да бъде по образ и подобие вашата душа. Но ще кажете, тя не е ли такава? Тя по начало е такава, но сега става преходът като Мислеща способност. Тук има една загадъчна история - история на човешката душа, която минава от еволюция към съвършено. И всеки, който може да прецени този момент ще има успех като Мислеща способност.

Ученико, помни! Няма друга сила под небето да е така велика, както Мислещата способност. Няма друг Господ на небето, както Великата Мислеща способност. Учи се, работи. Това е твоето призвание. Учи и работи! Учи като мисъл и работи като способност. Само като такъв ще ти съдействат безсмъртните организми на Духа.

26 февруари 1951 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...