249. Абсолютното равновесие

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 249-то

Абсолютното равновесие

Равновесие се иска. Първото условие е равновесието - равновесие в чувства, равновесие в мисъл, равновесие във воля, равновесие в движение, равновесие в работа. За ученика няма произвол. Той живее с математическите максими. За него няма това или онова, защото е Мислеща способност. Негова та воля трябва да подчини всички воли. Неговата мисъл трябва да погълне всички мисли. Неговите чувства трябва да респектират всички чувства. Неговата работа трябва да координира цялата работа. Това е ученикът - ученикът на абсолютното равновесие.

Но ще кажете: не може ли без равновесие? Не може ли ей така, по волност? Волността е най-големия порок, най-големия мързел. Само този, който няма пробудено съзнание, само той може да бъде произволен. Но този, който взема живо участие в творчеството на света, той не може да бъде мързелив.

Сега вие се готвите за великата работа. Вам предстои да дадете тон, да дадете ритъм в света, т. е. да кажете на света, че Господ Бог е жив, че е разумен, че е творец, че Той е най-великото равновесие и хармония в сътворението.

Но ще кажете: нали преди нас много посветени люде са казали за това. Да, но вие сте продължение. Вас ще ви заставят да облечете дрехата на любовта, за да стане тя свидетелство за Божието присъствие между душите. Затова се изисква велико равновесие. Равновесието добродетел ли е, качество ли е, способност ли е или е някаква същина? Равновесието е Мирово съзнание. Там където участвуват силите на Мировото Съзнание е пълно равновесие. Но ще кажете независимо от нашите усилия, от нашите стремежи, от нашата работа Мировото съзнание провежда Мировото равновесие? Това е така, но тук ние и вие имаме работа с душите, с ония души, които са в еволюция, в повдигане, в събуждане. Те не могат да схванат, те не могат да изживеят Мировото равновесие. За тях трябва доказателство, свидетелство. За тях трябва опитна наука, реално изкуство, реално вдъхновение, музика. Само тия велики прояви ще внесат в тяхното съзнание и душа силите на равновесието. Равновесието е така необходимо, както стремежът към повече светлина.

Стремежът към повече светлина създава онзи глад и онази жажда за ново откритие, при което духът на човека придобива пълно спокойствие. Равновесието е необходимо така също, както хармонизиращата се сила за творчеството в човека.

Но ще кажете: много трудна добродетел, трудно качество, трудна способност, за които се изисква много памет, много умствена сила, много воля, а то няма време. Кога, при какви условия? За този, който е Мислеща способност има добри условия, има много време и най-после, има специфичен момент. Всички окултни школи в миналото като основа за подготовка са били именно: търпението, кротостта, добротата и труда. А сега, в сегашната школа, настъпват ония моменти, когато като качество, като добродетели, като способности са поставени за изживяване и проучване Всемирната любов, Всемирното съзнание, Всемирното равенство, Всемирната Хармония. Без тях школата не може да се развива и расте, защото нейното естество е всемирно. В процеса на заниманията участват сили на Всемирното Съзнание, участват сили на Всемирната любов, сили на Всемирното равенство и сили на Всемирната хармония.

Ще кажете: това не е за нас, защото ние не сме още всемирни, не сме още ритъм, сътворение. Едва сега чуваме за тия неща, а колко повече да ги направим плът и кръв, светлина и дух в нашето естество! Кои вие не сте готови? Има някой у вас, който не е готов. Ние ще го респектираме, вие ще го дресирате, а върховните сили ще го научат. Но има един у вас, който е готов и знае, който е пряк кандидат за школата. Именно на него ние сега говорим. Той е още несигурен, колебае се, да не би да попадне в някакво си затруднение. Няма да кажем в заблуждение. В какво заблуждение? В доктрините, в знанията, във философията, защото той има критична мисъл и затова има право да взема становище, да се придържа към известни традиции от всякаква област, И прав е той. Ако се откъсне от общото, няма да знае къде му е мястото, тъй както метеорът когато се откъсва и тръгва из пространството. Но може би метеорът ще знае къде да падне, а това силното у вас, като се откъсне от общото, не знае къде ще попадне. Дали ще има за него специално място, специална планета; специална слънчева система, специално астрологично поле, специално ментално поле, специален Божествен свят? Той още не знае и точно сега ние сме при него - да му кажем неговото място, неговата планета, неговото слънце и неговия духовен мир. Той ще се запознае, ще издири, ще проучи, от коя именно планета ще получава необходимите средства, за да може да се подържа като учащ се. И. когато получи необходимия кредит, той ще има възможност да направи една екскурзия заедно със своя учител до неговото слънце. Така Учителят и съучениците му ще имат възможността да го опознаят с реалните преживявания на астралния свят, на менталния свят и на Божествения свят, през които са минали.

Но ще кажете: тия светове между планетите и слънцето ли са? Планетите и слънцето представляват централни ядра, а пространството - етерния живот, етерните условия. А там където е етер, там има финес, там е чистота, красота и живот. Но ще кажете, наш живот има само в ядрата, как може да се предполага, че в етера има някакъв си органически живот. Тук е мястото да подчертаем, че животът на висшите организми на Духа е в етера. Там е бащинията на душата, а в централните ядра са процесите, където става диференциране на човешкия дух - тъй както се е диференцирал Божественият Дух. Този процес е много сложен. Той е най-голямата тайна, за която големи учени са се отчайвали в своите издирвания. Те казват: до там разбираме, до там знаем, до там можем, по-нагоре, по-нататък нищо не знаем, нищо не можем, защото не могат да изживеят, не могат да проникнат в тази сложна операция при диференциране на човешкия дух.

Но вие ще кажете: щом Божият Дух се е диференцирал, защо има нужда да се диференцира и човешкият дух? Волята на Върховната мисъл е да се диференцира Божият Дух и човешкият дух. Но ще кажете: защо е тази воля? Тя е воля на творчеството, воля на работа и затова ние ви казваме, че ви трябва равновесие при вашето диференциране. Трябва да запазите разумната си способност. Трябва да запазите съзнателната си способност. Трябва да запазите индивидуалната си мисъл и най-после, да запазите равновесието на вашия дух. В тая висша подготовка се изисква абсолютно равновесие. И тогава няма да казвате: какво има още да се говори? Всичко е доказано. Науката е доказала за всички области, за всички явления в живота. Какво ли има още да ни казва? Какво ли има още да ни учат?

Ние ви казваме: докато не станете абсолютно равновесие и пълно диференциране, ви е не може да учите. Науката е процес - велик процес, а той се извършва само при абсолютно равновесие и диференциране. Но ще кажете: как ще разберем, че сме в процеса на равновесието и в процеса на диференцирането? Този, който е Мислеща способност, първата му работа, като влезе в школата е да се опознае с диаграмите, геометричните максими и математическите формули, за да може чрез висшата физика, висшата химия и великата астрономия да се справи с процеса на диференцирането, с процеса на пълното равновесие.

Но ще кажете: пак не ни. е ясно. Тогава, когато ни е ясно, ние ще разберем, че сме в състояние на диференциране. В момента, когато вие си задавате този въпрос, вие сте в процеса. А знаете ли какъв е този процес? Той, прави коренно преобразуване, прави прелом, преход. Но ще кажете: не можем още да го изживеем, не можем още да го почувствуваме, не можем още да го систематизираме. Кой не може? Онзи у вас, който е волност, който е мързел. Той винаги е имал първенство пред вашите душевни сили, но сега когато застъпваме проблема за абсолютността или за великото равновесие, моментът е съдбоносен. Няма вече волности, предимства, а има равновесие.

Когато ученикът напълно разбере тази истина и тези процеси станат в него, тогава Учителят ще разгърди, ще разкрие душата си пред него. А знаете ли какво значи богатата душа на Учителя? Тя е абсолютното изобилие. Знаете ли какво богатство е ума на Учителя? Той е абсолютна мъдрост. Ами каква е неговата воля? Тя е абсолютно равновесие.

Когато ви говорим за абсолютности, ние ги превеждаме в умален вид. Но ще кажете: какъв ли е техния умален вид, т. е. образ? Абсолютностите са най-големите и най-малките величини. Може да е много малко, но е абсолютно. Едно малко пясъчно зрънце скъпоценен камък е абсолютност в своята кристализация, в своята красота и блясък. Така че, когато се говори за абсолютности, трябва да имаме предвид качествата на дадено вещество.

Сега, когато засягаме тези проблеми, ние не искаме да ви затрудняваме, но нашето желание е да дадем повече простор на вашия ум да летите из безкрайността. Като Мислеща способност да издирите, да се опознаете и да се срещнете с многото и много възможности на Божия Дух. Най-после, защо да проспивате съществуванието си? Защо да сте без път и без цел? Защо да бъдете омайвани, лъгани, крадени и заблуждавани? Защо да нямате мироглед - реален, изобилен с доказателства? Това е същината, способността, величието на Божия Дух, да разкрие тайните, да открие неизвестностите, пред които стоите вие? Но много духове казват: ние поне не сме в плът. Дайте ни съдействие да се опознаем с тия големи величини, да се опознаем с тия реалности.

Казано е: който чука и хлопа, ще му се даде, но има един специфичен избор. То е право на Духа. Но ще кажете: защо е това различие. Не е ли това някакво си подценяване? Само при способността диференциране има пълно и реално доверие. Защо? Защото у Бога няма лицеприятие, няма лицемерие, няма леност. Но ще кажете: защо тази способност не се даде на всички същества, за да не остават назад? Кой ще я даде и защо ще я даде? Тя е дадена и това е узаконено, но няма още пълно диференциране. Този процес едвам сега е в своето пълно развитие.

Какво да ви кажем още? Вие казвате, има ли какво още да ни се каже? Какво ви казахме ние до сега? Една велика истина ви казахме само. Тя е, че сте Мислеща способност. Но с това свършва ли се? О, не! Мислещата способност трябва да има резултати и то, резултати от всемирен характер. Може ли всемирното да се побере в малкия мозък на ученика? Може. Тъй както блясъкът, чистотата могат да се съберат в пясъчното камъче, така също в малкия мозък на ученика може да се събере мировото знание, т. е. всемирното знание. Кога казваме всемирно и кога мирово? Мирово се разбира един мир, а всемирно - всички мирове.

Колко голямо е разнообразието на ученика на Вътрешната школа! Всяка негова мисъл е все ново и ново разнообразие. Всеки миг за него е нов, защото е изживян. За него той става вече минало, а настоящето на ученика, трябва да бъде негово бъдеще. За него всяко едно бъдеще е настояще. Ето какво е разнообразието за ученика. Колко много възможности има ученикът. Цялата богата природа е едно велика възможност. Цялото осеяно небе е друга велика възможност. Необятното пространство, необятното време и вечност, са друга възможност. Следователно, ученикът е и място, и време, и пространство, и вечност и безкрай. Защо? Защото те са възможности за него, те са наука за неговото съзнание, те са етера, те са душата, те са светлината и любовта за неговия дух. При тези възможности, ще има ли ученикът онова тягостно състояние и ще каже ли: има ли още да ми се каже? Не е ли всичко изчерпано и, казано? Не е още всичко казано. Ще ви турят такава тежест, колкото можете да пренесете. Още не можете да пренесете богатството на светлината. Светлината е богатство на Духа. Най-голямото богатство на Духа е светлината. Но ще кажете: и таз хубава! Светлината била богатство на Духа. Когато Духът прави дарения, той дарява светлина. Няма друга материя за него. Няма друга украса, няма други предмети, няма други същини, с които да надарява, да подарява.

И тъй, станете равновесие и Бог ще ви надари.

5 март 1951 г.