250. Великото озарение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 250-то

Великото озарение

Кога мъдрият получава мъдрост? По негова заслуга ли получава мъдрост или по заслугата на други? Има два момента за ученика: когато той е причина да получи мъдрост и когато други са причина да получи мъдрост. Кое от двете е най-важно? Най-важно е, когато ученикът е причина да призове силите на озарението и да получи мъдростта. Второто положение е наследствено-когато другите са работили, а той е попаднал при обстоятелства много важни-при стихийно състояние на общия колективен живот и нему му се дава възможност да получи от общото благо.

Но ние казахме: ценно е, велико е, когато ученикът получи озарение; В миналата среща ние говорихме за Абсолютното равновесие, а сега ще се спрем да споменем, т. е. да кажем: плодът на Абсолютното равновесие е озарението. Докато ученикът не получи озарение, той не може да бъде на пиедестала на съвършенството. Завидно място е този пиедестал! Завидна сфера е тя, завидна област, където чарът на светлината, геният на мъдростта му разкриват голямата врата на озарението.

За да получиш тези съзнателни процеси, това велико явление - озарението, ти са необходими качества, способности, воля. Но ще кажете: наистина там където преобладават качествата, способностите и волята, там е напредъка, съвършенството, но как да придобием ние тия качества, тия способности и тая воля, чрез които да преодоляваме големите не-известности по пътя на нашия възход? При равновесието и и озарението, ученикът ще има най-благоприятните условия да се срещне, да опита, да изживее силата, могъществото на своя учител. Какво трябва да коригира ученикът в себе си? Той трябва де се справи главно със своето аз. Азът е централно ядро, около което се е образувало космичното яйце, зародишът на веществото. Азът е централна станция, през която минават елементите-зародишът на творческите сили в битието.

Щом е така, ще кажете: нашият АЗ е всичко, над всичко, но кога? Само при равновесието и озарението. Азът е стожер, към който са прикрепени всички ония средства, които направляват кораба към главното пристанище на Духа. Ето защо, ученикът като АЗ трябва да коригира коренно, основно своята мисъл, своите понятия, своите преде тави, своите образи и форми. Азът на ученика не трябва да съществува в дисонанси, в образи на дисхармония. Щом азът се справи с една стара история, щом се справи с миналото, той ще се домогне до новото, великото в живота. Кое е това, което спъва ученикът? Личният АЗ. Той забравя колективната душа. Той забравя колективната мисъл. Той забравя колективната воля. Той подценява всички ония разумни същества, които са създали основния аз.

Но ще кажете: нима Азът се създава? Нима АЗЪТ не е една индивидуалност? АЗЪТ като индивидуалност е ядро на отрицание, а АЗЪТ като колективност е ядро на светлина и съвършенство. Ето защо, ученикът не трябва да презира личното в смисъл да обезличи усилията, придобивките на своя АЗ, но той трябва едно да помни: здраво да запамети, че неговият АЗ трябва да представлява един фокус, на който са свързани много светли нишки, от по-висшите същества, от по-висшите царства и като така, той е една голяма величина.

Ето какво трябва да направи ученикът на Вътрешната школа - да държи здраво тия нишки, тия връзки от висшите светове и тогава, като резултат ще има великото озарение. Само на този ученик, който е в процес на озарение, Учителят има доверие да му повери тайните на битието. Учителят е най-издържания свят, най-положителния свят, най-откровения и най-чистия свят. Следователно, той няма да направи компромис да повери от тайните на битието на ученик, който няма нужното озарение. Какво значи озарение? Кой да те озари? Кое е това, което може да извърши този процес? От къде ще вземе той зари, лъчи, за да те озари? Най-после, защо е необходим процесът озарение? Най-положителното доказателство за съществуванието на ония алхимични, на ония психични и мистични процеси е доказателството озарение. Но кой ще направи това? Светът на мистицизма, цветът на психизма, светът на светлината.

Като се казва свят, какво трябва да разбирате? Какво е това свят? Област, сфера? Колектив на светии, колектив на гении, колектив на мъдреци. Сега ще дойдем до въпроса: къде е този свят? Къде живеят тия същества? В планетите или между планетите? Ако са на планетите, ще бъдат привързани към тях по силата, по дилемата на някакви си закони, които упражняват голямо влияние да ги привържат към аурата на дадена планета. Но пита се, ако наистина тия същества са привързани, притеглени към аурата на дадена планета, могат ли да бъдат озарение на учениците от друга планета? Доктрината на астрологията казва: могат, посредством силата и зодиака на дадена планета. Но ние казваме: влиянието и въздействието на тия духове ще бъде много слабо, отколкото тия духове влияят от сферите на междупланетните пространства.

Но ще кажете: пространството има ли сфери? Нали само телата имат сфери? Има космични планети, т. е. етерни центрове или етерни системи, които за обикновеното око са невидими. Тия етерни системи са духовните светове. Там е царството на Духа. От там Бог е тръгнал и е населил пространството с много планети и слънца. Но интересно е. Нали трябва вещество да се създадат планети и слънца. От къде взема Бог материя, вещество, за да проектира, да се оформи едно тяло? Бог взе от едно от своите поделения - етера и създаде твърдта. Но ще кажете: защо му е трябвало на Бога твърд? Много естествено, защо трябва на алхимиците неблагородните метали да ги преобръщат в благородни? На ще кажете: химиците са на права страна. Те искат неблагородното да превърнат в благородно. И Господ е прав. Той искаше да направи опит, т. е. алхимически опит, дали от етера може да създаде вещество или тъй наречената материя. Защо му трябва това? Да иззида храм на своята любов. Това е общо казано - да се иззида храмът на неговата любов. Да, трябва храм на любовта, защото Бога никой никога не може да го познае извън храма на неговата любов. Ако душите не бяха в странствуване, не беше нужен този храм на любовта. Но при душите които са в странствуване, дойде като необходимост да се изгради, да се създаде храм на любовта.

Но ще изпъкне мисълта: защо душите трябва да бъдат в странствуване? Защото Божественото вещество е в движение, защото Божественият Дух е в трепет, защото Божествената душа е ритъм.

Следователно, душите са във вечно движение и Бог непрестанно строи, създава храма на любовта. Но ще кажете: това положение само за съществата, които живеят на земята ли се отнася или за всички светове? Мъдростта за този процес е само за ученика, а движението, ритъмът на Духа, това е за войски онези души, които еволюират. Ето една голяма разлика, едно съществено явление и събитие специално за озарените.

Но често ученикът се изправя пред голямата неизвестност и се пита, кои са съществените мерки, с които отмеря този възход, това голямо, това силно, това върховно?

Ние казваме: съществената мярка с която ученикът трябва да отмерва своя пристъп, своя преход, това е Абсолютното равновесие и великото озарение - да те озари новият свят, т. е. великият свят на духовете, които наравно с творческата Божествена воля градят храма на любовта, в който ще свещенодействуват мъдреците, гениите, съвършените. Вие сте попивателна, вие сте едно нова отражение, вие сте едно реално отражение. За вас знаят. За вас мислят. За вас приготовляват. На вас ще дадат. Това е едно благословение на озарението. Нека това озарение бъде ваша зора, вашето пробуждане - да се пробуди вашето АЗ.

Ние застъпваме една съществена област, едно съществено състояние у вас. То е именно АЗЪТ. Ние го съпоставяме с Абсолютното равновесие и Великото озарение. Ако вашето АЗ е равновесие и озарение, ще имате върховните сили с които ще си служите при тайните ключове на великите мъдрости. Но ще кажете: мъдростта реален свят ли е или някакъв преносен, отвлечен? Най-реалният свят е света на мъдростта. Всичко друго е глупости, измама, лъжа. Мъдрецът е озарение. Мъдрецът е равновесие. Мъдрецът е пробуда. Извън мъдростта всичко е инволюция, а в мъдростта е съвършенство и сливане. Отне се мъдростта от мъдреците и се даде на юношите. Така става и сега. Отне се мъдростта на големите умове и се даде на юношите. На колко места по настоящем се предава мъдростта на планетата Земя? Ако вземете по място, има няколко центъра, но ако вземете по състояние, има само едно. То е във Вътрешната школа.

И тъй, ученико, бързай! Бъди трепет! Бъди очакване! Бъди готовност! Бъди пристегнат! Събирай силите си! Не отлагай времето, защото важен е момента. В момента Бог се проявява. Забрави за стореното и миналото! Забрави за традициите. Забрави за семейното огнище. Забрави всички идеологии и влез в този момент, за да чуеш голямата мъдрост - мъдростта на бъдещето, мъдростта на твоето съвършенство, мъдростта на вечността!. Не спирай до тук, а се готви наново да тръгнеш! Екипирай се, защото има сили, които те чакат. Има сили, които са подготвили гениални лекции за тебе, които ще чуеш за пръв път и за първи път ще изживееш. Цялото, общото бъдеще ще е твое. Бъди бъдеще! Бъди нов ден - ден на озарение! Нека този ангел, това възвание се въплъти в твоята душа, да се пробуди твоя дух и твоя ум да започне да мисли. Не иждивявай силите си напразно! Не позволявай на очите си да гледат накриво! Обуздавай езика си, за да не говори лъжа, защото лъжата е инволюция. Всички духове, който са инволюция са лъжливи духове, а ти ученико си истината, защото твоя път е истината. Твоят дух е истината.

И тъй, ден и нощ разказвай за тази истина. Нощес ще виждаш истината, денем ще разказваш да истината. И нощта е за теб и денят е за теб. През нощта ще се учиш, а през деня ще работиш. Но ще кажете: не е ли някакво противоречие това; нощем да се учим, а денем да работим. То е само фигуративно. Денят и нощта за ученика са все условия. Денят е условие и нощта е условие, както и хлябът и водата са условия, както и огънят и въздухът са условия. А кое е смисълът и целта? Светлината и Духа. Светлината е смисъла, а Духът е целта. Да имаш цел като тази на Духа. Да имаш смисъл като тази на светлината.

Когато така ви говорим, може би някога ще проговори дълбоко някоя мисъл и ви каже: дали това не е някакво си обаяние, изнасилване, когато ние сме едни обикновени човешки същества? Няма обикновени човешки същества. Човешките същества представляват клетки в общия голям организъм, които заемат положението в главата в този голям организъм, защото тези клетки са мислещи. Щом човешкото същество е мислещо, то не е обикновено. Но ще кажете: дали няма да се подхрани тщеславието у нас, за да се мислим това, каквото не сме? Затова говорим ние за равновесие и озарение. Затова ние ви говорим за АЗЪТ - колективния АЗ и индивидуалния АЗ. Затова ви събрахме ние - не като индивидуален АЗ, а като колективен АЗ.

Всички до тук е хубаво, но как да променим кожата си, как да пречистим кръвта си и как да облагородим мисълта си? Кожата е физическия свят, кръвта е астралния свят, а мисълта е Божествения свят. Кожата ще ви пази кръвта, кръвта ще изхрани мисълта, а щом сте изхранени, отгледани, вие сте необикновени. Ценете себе си, т. е. ценете мисълта у себе си, защото, ако нямате мисъл, не може да имате и любов. Мисълта ражда любовта. Защо мисълта ражда любовта? Защото първо е мисълта, а след това иде любовта. Мисловният свят е порядък на любов. Не може да има любовен свят без мисловен свят. Някои може би ще оспорят това положение, защото е казано: Бог е любов, но е казано, Бог е и мъдрост. Към човешките същества Бог е любов, а към върховните висши същества, Бог е мисъл, мъдрост. Мъдростта не се нуждае от любов, защото мъдростта съдържа всички начала у Бога. Но преди да станете мъдрост, вам ви трябва любов. Не може да имате мисъл, ако нямате любов.

Но ще кажете: това е противоречие. Нали казахме, че не може да има любов, ако няма мисъл, а сега, не може да има мисъл, ако няма любов. То се отнася за ония същества, които живеят на земята при противоречията, съблазните, при големите въздействия. Тук любовта е начало на живота. Но така ли е във висшите светове? Там животът е начало на мъдростта. Животът е, който проявява мъдрите действия, но кой живот? Висшият, Божествен живот. Ние ви говорим за един по-висш свят. Искаме да ви запознаем с порядките, с възможностите на този свят. Вие често ще изпадате в противоречия, но ние ви съветваме да имате равновесие. Когато будни души минават от една по-нисша сфера, в по-висша, там гаранциите са силите на равновесието. Ето защо и вие сега минавате от една по-нисша в една по-висша сфера и затова имате нужда от силите на равновесието. Но ще кажете: ние не можем да се справим с тоя свят, а вие ни запознавате с друг свят. Щом имате въздействието на другия свят, лесно ще се справите с този свят, т. е. щом имате озарението на другия свят, лесно ще се справите с мъчнотиите на този свят. Щом сте пожелали да дойдете на този свят, ще носите неговите последствия. Никого няма да обвинявате. Той си има ред и порядък, определен строеж, то изкуството за вас е да пребъдвате в другия свят. Бъдете духове на изкуството. И за нас не е много лесно сега да бъдем в този свят. Ние искаме да ви предадем философията. знанието на другия свят, но трябва да си послужим с органите и способностите на вашия свят. И колко трудно успяхме да възпитаме езика, да съсредоточим мисълта на този свят! И сега искаме да ви предадем някоя песен от другия свят, но трябва да си послужим с органите, с ларинкса на този свят. А колко трудно е да си послужим с ларинкса, който е целина сто годишна. Да не кажем сто годишна - да намалим на петдесет. Ще успеем ли? Ние сме неумолими в работата. Ако не се подава вашият свят, ще оставим грънчаря да се справи с него. Трудностите не са само за вас. Защо ги пожелахте? Вие достойно ги носите. Но трудностите, които ние сега понасяме, те са заради вас. Ние ще хлопаме, ние ще смущаваме вашата съвест, ще блъскаме върху вашата врата, дано ви събудим, да бъдете нова пробуда.

Но ще кажете: що е това, дано ви събудим? Нима ние не сме събудени? Нима вие не ни казахте, че сме в една по висша сфера, че сме минали един преход? Ние говорим и на ония същества у вас, които мислят, че имат право да спят. Не, със свети Илия трябва да тръгне и Илия. Няма друга мярка за вас. Илия казва: а бе свети Илия, я ме остави на спокойствие. Аз имам още мегдан да си поживея, да се поудоволствувам, та когато ми дойде времето и аз ще стана като тебе. Не, свети Илия не се лъже. Не може Илия да го излъже, защото той добре го познава.

И тъй, като един голям колектив, като едно висше, благородно, могъщо ядро Сдръжте здраво за тия две величини абсолютното равновесие, и великото озарение, за да може у вас да се създаде характер, подобен на равновесието и да изживеете озарението, което ще ви обогати със знания. Казано е: знай и мълчи! А ние казваме: знай и работи. Вашата работа е най-достойното, защото тя приготовлява новите условия за идването на висшата духовна култура. Не се стремете да мислите, че могат да се изчерпят абсолютните истини. Но едно трябва да се има предвид: в процеса на развитието, на растенето, някои мъчнотии се преодоляват и по този начин мисълта се прояснява. За вас е необходимо прозорлива, прояснена мисъл. Ние няма да кажем, че е необходимо любов, защото ние имаме ядро на мисълта. Тук участвуват много мислители и затова ви трябва мисъл. Ако би било във ваша полза, ние бихме допуснали да ви занимаят много мислители. Мисълта събужда едно вътрешно чувство, което на обикновен език се казва тщеславие. Та такива тщеславци има много, но ние оправдаваме всяко тщеславие, което е в процес на развитие. Ние оправдаваме този, който се хвали, но да има с какво да се похвали. Ние оправдаваме този, който иска, но да има защо. Ние оправдаваме даже и горделивия, но да има достойнство. Да се гордееш, с какво? Да се гордееш с Божественото богатство, а не със своите глупости.

12 март 1951 г.