Jump to content

253. Вътрешните отношения


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 253-то

Вътрешните отношения.

Когато засягаме отношенията на организмите на Духа към Бога, ние искаме да засегнем въпроса и за ученика - неговите външни отношения и вътрешните му отношения. Кога отношенията му са в безпорядък? Кога отношенията на ученика са в порядък и кога са в ред? В безпорядък са външните му отношения, в порядък - личните му отношения, а в ред - вътрешните му отношения.

Но ще кажете, защо правим разлика между ред и порядък? Порядъкът е към личността, е към вътрешността, а безпорядъкът е вън. И тогава казваме: кое е процес? Процесът се взема като безпорядък, движението се взема като порядък, а хармонията се взема като ред. Тия определения са същини в човешкия колектив. Без тях човекът го няма. Той е животно.

Но ще кажете: защо е тоя безпорядък? Безпорядъкът е стълкновение, съпротивление. Безпорядъкът е почвата, както се казва. Тя е известни елементи, които като възможности Дават условия за развитие, но зависи, това което ще поникне, при какви условия е поставено. Наистина, ако е попаднало в твърда почва, камъни или метали, това посято ще има, наистина един страдалчески безпорядък. Даже и в проявите си ще носи последствията на тия страдания. А онова, посятото при благоприятни условия, заличава безпорядъка.

И тъй, когато казваме отношения то е: външните отношения на ученика са ония, които са в процес-да преодолее препятствия та. Кога то ученикът решава задачите си, той е в процес на безпорядък. Той съчетава, комбинира, събира, изважда, съпоставя, търси неизвестни. Това е все безпорядък, но това не му пречи да преобърне безпорядъка в порядък. Но ще се зададе въпроса, защо ученикът е поставен специално при такива условия, за да става нужда да преобръща безпорядъка в порядък? Ако, наистина се отговори правилно на тоя въпрос, ако той се отгатне, далата истина ще просветне? Защо? Защото ученикът е поставен при такива трудни процеси? Ние отговаряме: защото материята, тялото. формата, образът на Бога е много сложен, Сложността с обективния човешки ум не може да се разреши, не може да се обясни. Трябва да има едни специални спомагателни органи, които да могат да обяснят тази истина. Има ли такива? Има ги във вътрешните отношения. Има едни вътрешни отношения, които са извън процесите.

Но ще кажете: не са ли и те организми на Духа? Те са самия Дух, т. е. естеството на Бога, Божественото естество, Божественото начало. Когато ученикът се осъзнае като такова начало, за него процесите престават. Той е вече извън процесите. За него вече всичко е мъдрост. И така трябва да стане. Докато ученикът не се осъзнае, т. е. докато ученикът не порасне като мъдрост, и не се научи като съзнание, той винаги ще има връзка с процесите. Процесите не са зловредни. Те не са падения. Те не са отклонения. Процесите са забавяне.

Но ще се възрази, има ли нужда да бързаме? Да, има нужда, понеже всичко е в движения. Ако ти се спираш, нарушаваш великото движение и великата хармония, а всяко нарушение, т. е. всяко противодействие носи и последствия. В тия именно последствия са катаклизмите, бурите, нещастията, войните и т. н.. Ние не казваме да се бърза, но ние държим за оня порядък и ред-всякога навреме, всякога в движението, защото движението изключва смъртта. В движението няма смърт. В процесите има. Защо няма смърт в движението? Защото движението е ритъм. Духът разнася, въплодява, вселява същините на своето битие.

Но ще кажете: Духът има ли битие? Всяко битие изхожда от битието на Духа. И всички космоси изхождат от битието на Духа. Но ще кажете: има ли много космоси? Нали той е един? Ами че, има физически космоси, има психически космоси, има мистически космоси, има и космически космоси. Но ще кажете: защо да има много космоси? Нали създателят е един? Този създател е най-сложния. Той има още много поделения, които не са известни за човешката мисъл. Той има още много свои битиета, които не са известни за човешката мисъл. Той има много вечности, които не са достатъчни за вечността на човека. С това не искаме да направим този Бог много сложен, който да бъде за вас само една чудовищност. Не, ние искаме само да изнесем пред вас онази велика сложност, която е достатъчна за вас. Кога? Когато у вас се сформират, т. е. се създадат вътрешните отношения. Тия именно вътрешни отношения са липсвали в миналите школи. Те липсват също и сега. За тях Великите учители са казвали като в притчи, както Христос е казвал: Аз и Отец сме едно. Ето едно велико вътрешно отношение.

И сега ние ви казваме: ако вие и Духът не бъдете едно, не може да имате вътрешното отношение. Бъдете по-смели. Не се страхувайте от истината, но кажете в себе си - не само кажете, но и подчертайте с живота си, с делото си, със силата си и с мисълта си, че вие и Духът сте едно. Ние не казваме, че вие и Бог сте едно. Защо? Защото още нямате вътрешните отношения. Когато дойдете до онова състояние на вътрешно отношение, тогава ще кажем тази истина. Тогава ще я знаете.

Може да се зададе въпросът: няма ли други пътища, по които може да се мине към съвършенството? Има много пътища, но те са бавни, т. е. с големи препятствия. А ние казваме, че не трябва да се забавяте. Истинският положителен път е по пътя на Духа. Той разчиства препятствията, т. е. Духът е разчистил пътя за ученика, защото в плана на Духа е да бъде път. И всяка душа, която се е домогнала да стъпи в тоя път на Духа, високо заявява, че тя и Бог са едно.

Не търсете други пътища. Всички те са криви и ще ви забавят, а иде нещо ново, нещо велико в живота на човечеството, Вие трябва да предварите и посрещнете това ново. И тъй, имайте тия вътрешни отношения към новото, което иде. Имайте тия вътрешни отношения към силата, която ще се прояви. Имайте вътрешните отношения към знанието, което ще ви се предаде. И най-после. имайте вътрешни отношения към необятната светлина, която ще ви освети, ще ви награди, ще ви облече и нахрани. В ума ви винаги да стои мисълта: вътрешни отношения-отношения на душата към духа, отношения на сърцето към ума. отношения на волята към Божия Дух. Ето, това е една голяма истина, която ви се открива, за да бъдете вътрешно отношение, т. е. да имате вътрешния мир, да можете да проникнете в необятните космоси, във великите възможности на Първопричината.

Вие казвате, каква е разликата между Мирова душа и Космична душа. Каква е разликата между Мировото съзнание и Космичното съзнание. Каква е разликата между мирова мисъл и космична мисъл. Ние ви дадохме идеята. Мировете са отношения към космосите, а космосите са среда за мировете. Как например среда? Не можем да имаме представа за космичните вселени, защото, за да имаме представа, нали трябва да имаме обекти? Представите без обекти не могат да работят. Така също и мировете без обекти не могат да функционират, да се проявяват.

Вие казвате мир. За да имате мир, трябва да се създадат условия. А тия условия са именно космичното състояние у вас. Но ще кажете: къде живее Първопричината - в мировете или космосите? Космосите са същини. Какво значи същини? Организми, органи. Тогава се задава въпроса, откъде е началото на тия организми, на тия органи? За да се отговори на тия въпроси, трябва вътрешно отношение. По пътя на вътрешните отношения, ще ви се отговори на всички въпроси, т. е. ще се осъзнаете като космоси и ще живеете като мирове. Ще бъдете Космична Душа, а Миров Дух. Защо Космична Душа, а Миров Дух. Защото душата съдържа елементите на космосите, т. е. на същините на Първопричината, затова тя е микрокосмос, малък космос, а Духът е условие, среда, където се проявява като мир за космосите.

Ето тук изпъква пак мисълта за порядъка и безпорядъка. Къде е безпорядъка? В космосите. Къде е порядъка? В мировете. В мировете може ли да съществува безпорядък? Той е мир. Следователно, всяко понятие трябва да бъде строго обосновано, научно доказано и реално изпитано. Какво е това, научно доказано? Ако нямате специална наука за това, с какво ще го докажете? Чрез опита. Науката за вас е опита. Ще опитате нещата стопроцентово и тогава ще потвърдите тяхната реалност, тяхната истина.

И тъй, вътрешните отношения са истинския ученик, който познава своя Учител и живее в мира на Духа. Задайте си задача да може да преодолеете всички стари навици, всички стари разбирания от миналите ваши съществувания, от миналите култури, от миналите разбирания и се научете от положителната наука на Духа, чрез която ще опитате, ще докажете истините на вътрешните отношения. Ако наистина би имало тази способност у вас, това изкуство на вътрешните отношения, биха се създали условия за чудеса. Не чудеса физически, не чудеса астрални, не дори и ментални, но чудо Божие. Бог ще проговори във вас като вътрешно отношение, като вътрешен мир и тогава целият онзи безпорядък у вас ще бъде изхвърлен от вас, защото дома Господен трябва да бъде светилище, чист. В него не могат да обитават същества на процесите. В него могат да обитават само същества на съвършенството.

И тъй, нека тези вътрешни отношения бъдат ознаменувани на вашите подвизи. Ознаменувайте подвизите си! Това е реда и порядъка. Как ще ги ознаменувате? Със силна мисъл, с вдъхновено слово, с голямо изкуство, с Божествена музика. Ознаменувайте подвизите си, ценете подвизите си, защото те са вътрешни отношения, които са ценни за Великите Учители! Те са ценни за Първопричината. Когато ознаменуваме подвига си, ние растем безпрепятствено, защото средата, условията са благоприятни. Никога не подценявайте подвизите си, но и никога не ги надценявайте. Това е ред и порядък. Това е вътрешно отношение. Да имате отношение към великата Божествена хармония - ето къде е вашето ознаменуване.

Вам говорим! На вас предаваме, на вас разказваме! Не се спъвайте от това, че сте клоси, хроми, болни и т. н.. Ние знаем, че вие сте в процесите. Ние знаем още, че вие ще излезете от процесите, защото имате вече интереса на вътрешните отношения. Когато така ви говорим, ние не се самоизлъгваме. Истините за нас са светлина, делата са Духа. Щом е така, ние виждаме истините, виждаме и делата. Може делата ви да не са големи. Може истините ви да не са ведри, ясни, но интересът е важен, стремежът е важен. И едно, което е най-важно, че вие се отзовахте на оня велик повик на Учителя. И тъй, бъдете вътрешно отношение, за да има какво да учите и да има какво да ви се каже. Ако не сте вътрешно отношение, Учителят няма да има материал, с който да ви занимава. Съдбоносен е въпросът, нали? Съдбоносно е времето. Съдбоносна е епохата, в която живеете. Вам се падна този дял. На вас се отвориха очите и ушите да чуете и да видите. Вам се пробуди мисълта и духът да разумейте истините. На вас се отвори път, осветен със светлините на Духа. Като вътрешно отношение, пазете Школата. Тя ще научи този, който е вътрешно отношение. Тя ще просвети този, който е вече светлина. Тя ще научи този, който е вече Дух. Нейните задачи са строго определени-да даде Божественото знание на земята. Тази мъдрост е скрита от многото мъдреци, от многото първенци.

Следователно, бъдете вътрешно отношение. Това е нашата чистосърдечна умствена молба към вас, да не би да спънете делото, да не би да внесете безпорядък в Школата. Да не се повторят старите истории, както е било в египетските школи, в асирийските школи, в индийските школи и т. н.. Сега тук има най-добри условия да издържите Школата, защото е предшествувана от Велик Учител. Тя има предтеча, който въплъти Бога на земята.

2 април 1951 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...