256. Вътрешната мисъл

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 256-то

Вътрешната мисъл

За да бъде ученикът намерен, повикан, въведен, срещнат с Учителя, той трябва да има казахме вътрешни отношения, вътрешна красота, вътрешна любов и вътрешен морал. Но за да има тези качества, тази сила, той трябва да притежава и необходимата светлина, необходимия цвят, необходимия тон. А кой ще му даде това? Кой ще го обогати с тая сила? Тя е единствената Вътрешна мислеща способност или вътрешна мисъл. Мисълта е, която дава насока. Тя е, която разтваря, която разяснява. Тя е, която проучва.

Следователно, вътрешната мисъл е най-силното доказателство в ученика, че той наистина притежава една велика способност, чрез която е годен, е способен да проучи, да открие, да намери чрез великите методи на Духа, които са като абсолютна, положителна наука. Няма положителна наука извън тези методи на Духа. Няма по-положителна наука извън системата на Духа, по-положителни знания извън Мислещата Способност на Духа. Следователно, потока, прииждането, осиянието, което ще придобие ученика, което ще получи, ще му бъде като ръководство, като система, като реален живот, като изкуство и като чудо, това е силата на вътрешната мисъл. Вътрешната мисъл е гениалната способност. Тя е присъствието на Великото Начало, което е в началото на сътворението. Вътрешна та мисъл е потока, който привлича многото способности, многото качества, многото постижения на висши същества от висшите светове.

За да може ученика да проникне в тия висши светове, нему му е необходимо силата на вътрешната мисъл. Какво значи да мислиш вътрешно? Къде вътре? В кого? Чрез кого? Чрез кои органи? Чрез кои способности? Един важен въпрос, който трябва да бъде разрешен от ученика на вътрешната светиня. Кои са органите, чрез които ще работи тая вътрешна мисъл? Коя е същината, чрез която ще се проявява вътрешната мисъл?

Органите са силите на Мислещата способност, а същината е етера на Духа. Ако бяхте намерили по-положителна, по-силна, по-красива дума, заместете я с етера. Етерът на Духа е вътрешна същина, която е Божественото в ученика. Духовният етер е, който дава истинския красив образ, истинската красива физиономия, истинския чист и светъл поглед. Тази финна материя, тази финна същина на Духа е вътрешна способност и благодарение на нейното присъствие имате като резултат вътрешната мисъл. Да мислиш, значи да си вибри на етера на Духа. Да си вътрешна мисъл, значи да си ядрото на Духа; А знаете ли какво е това ядро? Знаете ли каква същина е това ядро? Всички вие го чувствате, всички го подозирате, всички на него се надявате. всички за него живеете, всички за него учите. Той е същина на живота ви.

Вътрешна мисъл - мисъл, която се проявява като лъх, като тънък усет. И когато се говори за вътрешна красота, това е то вътрешната красота - тънък, нежен усет. Извън този усет няма красота.

Защо е необходима специално за ученика тази вътрешна мисъл? За да може да догони, за да може да се въплъти, за да може да се вживее в ония вибри на висшата Божествена красота. Докато ученикът не придобие тия нежни усети, докато той не стане етерна мисъл, по чувство, даже и по постройка, той не може да участвува в ония тържествени процеси на Духа. Но ще кажете: нали у Духа има само явления? Какви са тия процеси? Всяко явление има свой процес, но във висша гама, т. е. във висш акорд. Само с тънкия усет може да се долови този висш акорд.

Наистина, за да се подготви ученика за една вътрешна способност, за една вътрешна мисъл, му предстои много, много възможности. Животът е възможност, светлината е възможност, Духът е възможност, материята (наречена така) и тя е възможност. Всичко в тях е възможности. Но за да се вживеете в тия възможности, ви трябва вътрешна мисъл като способност. Какво е това способност? На кого е тя идея, същина? Ако ви кажем на Първопричината, това е много общо. До там са стигнали много мъдреци. До там е достигнала най-гениалната мисъл на мъдреците. Да, много общо - Първопричината. Никой до сега не е открил нейното начало и нейната същина. Дали ще бъде възможно и в бъдеще да бъде открита тази Първопричина-така достъпна, така разбрана, така възможна, през която да може и мисълта на ученика да бъде единна, една обща концепция, която да вземе участие в общия план на сътворението? Това е нашата задача. Това е и вашата нужда и вашата цел. Никой никога да не казва - отидохме до Великото Начало, ами по-нагоре? Къде по-нагоре? Къде е пространството по-нагоре? Кой може да знае за по-нагоре и по-нагоре? Наистина, трябва ви по-голяма подготовка. Трябва да бъдете солидни. Трябва да бъдете устойчиви, богати във вяра, богати със светлина, силна вътрешна мисъл, защото трябва коренен преврат, голямо събитие и голямо чудо, за да може да се родите изново.

В миналото тази възможност е била скрита. Вътрешната мисъл е била скътана, скрита е била и вътрешната красота. Скрита е била и пазена в пазвата на вътрешната любов и вътрешния морал. Но днес, в епохата на великото възраждане на Духа, има за задача да се просвети ученика, да му се кажат големите истини за самия него и за всичко онова, от което той зависи. А то е именно тази Първопричина, това Велико Начало. За да имате оня красив синтез, за да имате оная красива обстановка, за да може да имате оня светещ поглед, вам ви предстои да почувствувате този тънък усет - етера на Духа. Духът чрез вас няма да бъде тъй както е бил и работил в миналото. Той няма да, ви задава големи задачи, чрез които да преминете ред посвещения. Това Духът направи в миналото. Тази школа се мина. Тя създаде своя свят - свят на посветени, свят на светии, свят на мъдреци, свят на пророци, свят на гадатели. Сега Духът има да създаде, какво: Мислеща Способност.

Да не би тогава у вас да дойде мисълта: ние искаме тази мисъл да я преработим, да я подновим, да я направим от стара нова, от унила радостна, да казвате - дали ние минахме миналите школи на разните посвещения? Вие минахте школата на минералите, вие минахме школата на растенията, вие минахте школата на животните, вие минахте школата на човеците, а сега сте в школата на учениците.

Забравете миналото! Освободете мисълта си от миналото. То е вънкашно. Там е вънкашната мисъл - делата на вънкашната мисъл, а сега като влязохте вътре в светинята, имайте вътрешната мисъл. Всички недостатъци, всички препятствия на старата мисъл оставете вънка - вън, там при света, а вие бъдете етер на Духа, нежен усет на Духа. Защо? За да може да доловите, да станете способни да изживеете, вибрите на тази Първа причина, на този Първоизточник, защото той е източник, той е поток, той е извор, светлина, изобилие. Ако ученикът мисли така, ще има ли черна тъмнина? Ще има ли мъртва материя? Ще има ли грях и дявол? О, няма. Няма да има.

Но ще каже те: ами кога ще стане това? Сега ще стане това, от този момент трябва да стане - да бъдете тънък, нежен етер на Духа. Това тънък съвсем не подхожда. Но ако имате представа за най-тънкото, тогава подхожда - абсолютно тънко. Ние мислим и то здраво мислим, че ще се събудят у вас тия спящи способности, за да имате тоя усет. Вие сте богата земя, богато минерално царство, богато растително царство, богато животинско царство и богато човешко царство, а сега ставате богата вътрешна школа, в която ще се учат учениците.

Ето едно велико начало. Вие ставате велико начало. Така ще мислите за великото начало, за да може вашия дух да се възражда, да се обогатява с големите възможности. Дано и вярваме - вие схващате вече онази дълбока вътрешна мисъл. Вътрешната мисъл е първична способност. Ето как трябва да се подготвите като настроение, като разположение, като условие и като възможност. Да стоите тук като ученици, да мислите тук като гении, да живеете тук като Първопричина. Това трябва да бъде вашето състояние. Всичко друго трябва да изчезне, да се изпари. Защо? Защото вие трябва да бъдете способното, чрез което ще се извърши Великата работа за духовната култура.

Като участвуващ тук, като слушащ и мислещ, бъди в началото, бъди в мисълта, бъди в участието! Няма да имате други случаи. Добре разберете - няма да имате други моменти, няма да имате друг живот, няма да имате други условия, освен тези на вътрешните глъбини, на вътрешния живот. Трудното е да се построят гамите на петолинието в ученика. Пет линии има той-петте му сетива. Ако наистина той би построил този . вътрешен усет, тази вътрешна способност, тази вътрешна мисъл, тази вътрешна красота, тази вътрешна любов, този вътрешен морал, тази вътрешна светлина, този вътрешен дух, той би имал знаменитите нотни знаци, чрез които би открил великата хармония в сътворението.

Сега има прилив. Сега има изобилен прилив, изобилно присъствие, присъствие на посветени, които обещават, че ще се заемат да работят специално върху всеки от вас, като използуват вашите възможности и способности. Бъдете готови! Бъдете готови като този тънък усет, защото чрез него ще работят. Той трябва да бъде у вас като мека, приятна светлина, защото те много обичат светлината. Най-интересната материя, най-интересната същина за тях е светлината. Те с наслада изживяват делата и проявите на светлината.

Но ще кажете: светлината има ли дела и прояви? Всички прояви са дела на светлината. Кога? Когато Духът е етер в светлината. По-нататък ние ще се занимаем специално с този етер на Духа. Ще минем от организмите на Духа, към етера на Духа и тогава ще имаме възможност да се запознаем с безсмъртието. Но за да стане всичко това, необходимо е постоянство, работа - постоянство като ученик, работа като посветен. Постоянството е дело на ученика, а работата е дело на посветения. Станете постоянство и дело! Но вашите дела да не бъдат като тези на света. Не светски дела, не светско постоянство, но вътрешни дела, вътрешна постоянство. Да трептиш, когато ще участвуват като ученик в Школата. Да бъдеш готов, когато участвуват като посветен в Школата. Школата за теб да бъде сърцето - да трепти това сърце. И ако има да проливаш сълзи, само тогава ги пролей - за това сърце, защото то ще даде изблик и тези сълзи ще бъдат лековити, ще бъдат лекарството за света.

Когато прелистваме листовете на книгата на живота, ние четем чудни неща, чудни документи, чудни произведения. Така сега е прелистен листа за вашите дела, за вашите произведения, за вашите чудеса. Нека тази страница бъде ознаменувана. Нека тя бъде едно висше ръководство за ония нуждаещи се духове, които търсят път, търсят светлина, търсят разгадка. Бъдете им път! Бъдете им светлина! Бъдете им разгадка! Път като ги улеснявате, светлина като ги обнадеждавате, разгадка като им тълкувате, разяснявате. Бъдете на по-висок пиедестал, за да може лесно да се справите с окръжаващата среда. От там по-лесно ще виждате стихиите, трудностите на духовете.

Вътрешната школа е на висок пиедестал. Тя е на седмото стъпало на посвещението. Оттам започвате вие - от седмото стъпало, от седмото посвещение. Някой ще каже, че много направо сме тръгнали - от седмото посвещение нагоре. Ние казахме: вие минахте през посвещението на минералите, през посвещението на кристалите. Вие минахте през посвещението на растителното царство, на ароматите, на лечителните билки. Вие минахте и през царството на животните и дадохте образа, дадохте благородството на млекопитаещите. Минахте и през човешкото царство. Какво дадохте? Дадохте братството; дадохте любовта.

Да, от седмото посвещение нагоре.

Да, победа в седмото посвещение. Не победа. Победа значи да си се борил и да си победил, а у вас, във вашия език тази дума победа е вече груба. Тя не е от естеството, от етера на Духа. Вие трябва да имате вече думи, съчетани от етер, защото етерната мисъл ще произведе етерен глас, а етерният глас ще произведе етерно слово. Етерната мисъл ще съчетае и етерни образи, а етерните образи ще бъдат живото слово, т. е. вашия говор.

Трудно е, нали? Но и тази дума „трудно“ е груба за ученика. Той никога не трябва да я употребява. Не можем - и тя е груба. Никога не трябва да я употребява. Те са много, но ние ще ги изкалъпим. И то е грубо – калъп - даже много грубо. Ние ще я създадем. И тя е груба. Значи, тя е била нещо друго и ние ще я правим друго. И ще кажете тогава, какъв трябва да ни бъде речника? От кой автор? Има ли такъв автор, който е написал речник, който напълно да изразява етерните съзвучия, етерните глас ни и полугласни? Има, има такъв автор. Той е Мислещата Способност. Нови педагози! А новото се състои в това, да бъдете вътрешна красота. Тогава вашата поезия ще бъде стъкмена . . . , но и тази дума е груба. Стъкмена значи, някак си така наредена. Каква ще бъде вашата поезия? Нежен вътрешен усет.

16 април 1951 г.