Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 257-мо

Вътрешна сила

Ученикът трябва положително да владее тайните вътрешни сили. За да се домогне до тази способност, той трябва да проникне положително в мистичния свят. Как ще проникне, как ще възприеме отзвука, идеята на този мистичен свят? Само посредством тайните вътрешни сили. Но за да бъдат те достъпни, ние казахме: първият лост, който ще ги излости из тяхната глъбина, това беше вътрешната мисъл. Но дали вътрешната мисъл ще може да извърши този важен, велик процес? Тя ще може посредством вътрешната сила. Вътрешната мисъл и вътрешната сила, това са най-важните стимули в сътворението;

Вие казахте, вие се питахте: кои са органите, чрез които ще се прояви вътрешната мисъл? Един важен орган, това е вътрешната сила. Втори важен орган, това е вътрешното дихание. Трети важен орган, това е вътрешното движение. Защо вземаме силата като орган? Защо вземаме движението като орган? Защо понятието творчество е сила, е движение, е мисъл? Извън тях няма сътворение, т. е. няма кой да сътвори. Но как може диханието да бъде орган? Първата способност, която духът е организирал в човека, тя е диханието.

Но ще кажете: диханието способност ли е? Как не е способност? Най-висшата способност, която е възприела първите искри на живота. Ами движението орган ли е? Как може движението да се вземе като орган. Движението е първата способност на духа, която се е появила в сътворението. Следователно, всяка способност е орган, тъй както всички способности на първопричината са живи организми на Духа. Оттук следва да потърсим мястото на тия способности, на тия органи в организма на ученика. Първият орган - диханието, са дробовете.

Когато големите архитекти са вземали участие в онова велико съвещание на Първопричината със сътворението, защото как мислите, как може Първопричината да се съвещава със сътворението? Сътворението отделна ли е от Първопричината? Сътворението е способност на Първопричината. Следователно, Първопричината е имала вътрешни отношения с тая способност-сътворението. И казахме: когато тия архитекти са взели участие, най-гениалната им мисъл се е проявила, когато са създавали дихателната способност.

Но ще кажете: нали най-напред е главата, мозъкът, а защо сега се доставя дихателната система? Не може глава без дихание, тъй както не може и дихание без глава. Главата е Първопричина. Диханието е способността на Първопричината. Ето защо велики, гениални умове са работили в тия големи проекти, в тази сложна комбинация - да се създаде дихателната система. Защо? Кому трябва тази система? На живота. Кой е внесъл в нея живота? Душата. Когато душата е внесла живота в дихателната система, тя вече завършва един важен абсолютен процес.

Човек е жива душа. Кога човек е жива душа? Когато той владее всички вътрешни сили, за които ние говорихме. Когато той има тия органи - абсолютно добре организирана дихателна система и движението, тогава душата присъства, тогава душата работи. А при другото положение, когато има отсъствие на тия вътрешни способности, и душата отсъства. Остава само животът.

Но ще се зададе въпроса, който е много важен! има ли живот без душа? Животът е неорганизирания прилив, а душата е организирана същина. Като казваме, че животът е неорганизиран, ние подразбираме ето каква организация: да има той цвят, да има мисъл, да има красота, да има вътрешна сила, любов, движение. Щом така е организирано диханието в ученика, душата непременно присъства. Защо? Защото тя вече проявява способностите на Духа. Само душата е, която може да проявява способностите на Духа, никоя друга сила. Животът не може. Животът е само трептение, прилив. А когато душата организира тия трептения, тоя прилив, започва едно висше сътворение едно абсолютно дихание.

Обърнете внимание на тоя велик орган. Диханието е най-важния предмет на сложната задача за разрешение на великите посветени.

Дихание! Пръв миг на движението на Духа. То е едно първично начало в Сътворението. Ние го вземаме като орган не във физическия, а в духовния организъм на ученика, защото ученикът вече е създал един нов организъм - духовен организъм, който има тия органи като първични начала - диханието, силата и движението. И когато казваме, че вътрешната мисъл има органи, чрез които се проявява, то ние изнасяме същините, които проявява тази мисъл. Кое място заема дихателната система във физическия организъм? Почти централно - малко по-високо от стомашната система - близко до мозъка, в съседство със сърцето. Защо? За да може да контролира всички светове в организма. Човешкият организъм има много светове. По-главни са: мозъчния свят, сърдечния свят, дихателния свят, стомашния свят и чувствения свят или както го наричат половата система.

Защо дихателната система заема почти централно място? За да може животът да се прелива равномерно по всички краища на организма, за да може дихателната система правилно да разпраща, да разпределя кръвта по всички краища на организма. Ето защо, тази дихателна система е една най-висша централа. Тя е седалището на душата. Там душата се приютява. Ето защо дихателната система си служи с въздушните течения - въздуха с всички елементи. Но ще се зададе въпроса: душата взима ли участие в кръвта, в сърцето? Душата е арбитъра, който разпределя планомерно кръвните течения. Тя е, която заповядва, нарежда посредством дихателната система, т. е. посредством органа - диханието.

И тъй, за да бъдете добре осведомени за ония тайнствени сили, които мистичният, духовният свят отпущат като кредит. Нима съществуването е кредит? Не, то е една планова система, но за всяка една планова система се предвиждат средства. А тия средства ние ги наричаме кредит. Та казваме: щом тия светове - мистичният, духовният дават тия средства, то е за да може този дихателен орган да импулсира, да даде потик на новия организъм. Кой е той? Който има вече органа, силата, движението. Силата е, което респектира всички състояния. Как ги респектира? Има много състояния, но тия състояния трябва да са движение. А точно тъй наречената способност - движението, разраства, оплодява тия много състояния.

Но ще се зададе въпроса: кои са тия много състояния? Многото състояния е живота. Животът е едно състояние. В какъв смисъл животът е състояние? Нали казахме, че животът е прилив, трептение. Може ли приливът и трептенията да бъдат състояние? Да, може. Състоянията са възможности, чрез които животът влиза като творчески елемент в сътворението.

И тъй, органите на вътрешната мисъл са диханието, силата и движението. Диханието, това е Първопричината. Силата, това е Духа, а движението, това е душата и светлината. Но ще кажете: защо да бъде душата и светлината? Ние и миналите лекции сме засегнали въпроса за светлината, сега искаме само да я съчетаем с онези същини - състоянията. Ученикът трябва първо да разграничава какво е това същина, какво е това състояние, какво е това същество, какво е това вещество, какво е това Дух, какво е светлина, какво е душа и какво е живот. Може ли? Има ли той тая способност, за да може да се справи с тази голяма сложност? Може само като мислеща способност. Може само като вътрешна мисъл. Може само като органи на диханието, на силата и движението. С диханието ще работи, със силата ще преодолява, а с движението ще постигне, т. е. ще обходи, ще види, ще опознае. И когато ученикът стане като дихание, като сила и като движение, за него няма да има бездушни пространства, мъртви зони, а той - най-живата душа, която присъства, ще бъде абсолютно дихание, абсолютна сила и абсолютно движение. С диханието ще присъства, със силата ще открива, а с движението ще обхожда, т. е. ще прониква, защото да проникнеш, това е вътрешна способност. То е способност на вътрешната мисъл.

Пред вас стои наистина голям проблем: от къде да започнете, с какво да започнете, за да може да вървите. Започнете с диханието, използувайте силата, използувайте и движението. Диханието сте вие, силата е Духът, а движението е душата. Ето защо, нека вашата душа бъде движение - всичко да се движи у вас. И когато сте в движение и дихателната ви система ще функционира правилно. Кой ще подкрепи движението у вае? Силата. Ние тук не вземане силата като абсолютна същина. Силата е способност на Духа. Движението е способност на Духа. Използвайте тези две способности, за да имате подвижен ум, силна мисъл.

Но ще кажете: нали любовта е, която дава пълната представа за духовния мир? За да имате любовта, трябва да имате силата и движението, защото чрез тях вие ще откриете тайнствените вътрешни сила на Първопричината и тогава ще имате любовта. Любов без сила и движение, без дихание - няма. Може да има съдружие, може да има известни отношения, но това още не е любов. Любовта е същина у Бога. А щом е същина у Бога, тя не е вече само известно отношение, известно сближение и т. н.. Като същина, любовта се проявява като велик принцип, който раздвижва състоянията на живота. И тук трябва движение. Всички същини у Бога са в движение. Щом е така, станете и вие непреривно движение, а то е да бъдете мисъл, да бъдете сила, дихание.

Труден въпрос, трудна схема. Защо е трудна тази схема? Защото у Бога има много способности и възможности, защото в битието има много състояния, защото Духът е сътворение, защото светлината е прилив, защото голямата мисъл е любов. Но трудностите не са спънки. Нека вашата мисъл се освободи, че трудностите, са спънки. Трудността е един подем, един потик. Тя е търсене, очакване. Трудността е движение. Движението се проявява в много вариации, в безкрайно много различни трудности.

Ето защо, който има способността да наблюдава проявения живот специално на земята, ще можа да открие тия същини. Как? Тази висша възможност - Първопричината, бе е проектирала като най-малки същества, били те насекоми, били те като микроби, които имат свое движение и ще има особената възможност, да наблюдава себе си. Например: Първопричината наблюдава една майка пеперудка. Тя си хвръква. кацва, събира нектар, храни се, движи се. И човекът, като я наблюдава, казва, ето една глупава форма, която само се движи без никаква цел. Но така ли ще гледа Първопричината на тази пеперудка? Не. Първопричината гледа на тази възможност като движение. Всичко е движение. И благодарение, че е движение, я има пеперудката, имат ги животните, има го и човекът. Това, е диханието. Това е органът-първият орган на вътрешната мисъл.

За да може ученикът да се запознае детайлно с органите на вътрешната мисъл, нему му трябва голяма просвета. В какво да бъде просветен той? Кой ще го просвети? Коя е школата, която ще го научи и просвети? Има ли такава? Да, има една вътрешна школа, един вътрешен университет, в който взимат участие големите професори, които са Мислещата Способност и те могат да го научат, да го просветят във всички тайни сили. И най-после, ще го запознаят с едно висша еманация, т. е. с етера на Духа.

30 април 1951 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...