260. Новата обстановка

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 260-то

Новата обстановка

Налага се една квакерска среща, т. е. съсредоточение, медитация. Защо е необходима тази обстановка? За да може ученикът да се пригоди по място, по време и по пространство. Не само да се нагоди, но той трябва да бъде тази обстановка. Обстановката е едно по-висше присъствие или новата обстановка е по-висше присъствие. Ако това присъствие стане при старата обстановка, то навярно ученикът ще пострада, защото едно висше присъствие подразбира по-голяма сила, по-голямо давление. А при голямата сила се изисква голяма издръжливост. При силното давление се изисква устой. Не е лесно да издържи слабият човешки организъм едно по-висше давление, едно по-висше присъствие. Ако би било тъй лесно, то посветените в миналото не биха се отдавали на особени режими или наречено на особена обстановка.

Какви са били режимите в миналото? Вие знаете отчасти за тях: постничество, уединение, борба срещу плътта, победа над страстите, нагоните, избягване на съблазните, отдаване на молитва. Това са все обстановки. Това са все приготовления. Но дали тази обстановка, тези приготовления са можели да дадат съответното условие за едно по-висше присъствие? В повечето случаи е ставало прекъсване. Нямало е успех, защото за едно висше присъствие се изисква винаги специална обстановка. Знаете ли каква е обстановката на мировото движение? Но ще кажете: тя е за мировото движение. Тя не е за нас. Но какво подразбирате вие висше присъствие? То е явление от висше движение. Следователно, за да имате тази обстановка, вам ви трябва съзнание. Но ще кажете: нали имаме съзнание? Вие имате осъзнаване, но още нямате свръхсъзнание. Само при свръхсъзнанието има прилив на висше присъствие. Свръхсъзнанието е, което определя специалната обстановка. Свръхсъзнанието работи чрез тази висша способност на Духа, която я нарекохме съзнание.

Че това е така се вижда ясно от всемирното развитие, от индивидуалното развитие и от себичното, личното развитие. Колкото повече тази способност - съзнанието радиира при една специална, нова обстановка, толкова повече ония Висши сили, които ги нарекохме пробуди, организми на Духа, могат да бъдат осъзнати, защото всички процеси, които се извършват в природата са осъзнати, защото там обстановката е специална. Там вземат живо участие силите на градиацията. Така също за индивидуалното развитие и индивидуалното издигане на ученика е необходимо тази мирова обстановка. Защо? Защото ученикът има да се справя с мирови проблеми. Но за да стане това, ние казахме: трябва да овладее специалната способност на Духа - свръхсъзнанието. Що значи свръхсъзнание? Съзнание на върховните сили. Може ли ученикът да има тия кодекси, тия възможности на върховните сили? Щом обстановката е специална, може. Специалната обстановка го поставя при известни условия. Дава му възможност да участва като градивна сила, като творческа сила. И когато ученикът наистина не се осъзнае като такава, той ще остане при старата обстановка. Старата обстановка е на стария живот, старите разбирания, за които е казано, че нищо ново няма под слънцето.

Там са се стъписвали учениците и подържали тази мисъл, че нищо ново няма под слънцето, че всичко което го обикаля, което той знае, това е нищо. Друго няма. Слънцето си грее, звездите си блещукат, вятърът си вее, денят отхожда, смъртта прехожда и т. н. - една старобитна обстановка. И тя е голяма мъдрост. С векове човечеството е изучавало тази обстановка, докато най-после дойде до положението високо да провъзгласи, че извън материята нищо няма, всичко е материя. Но така ли е при новата обстановка? Новата обстановка е ознаменувана с ония вътрешни живи сили, които са извън материята, които са извън слънцето, извън звездите, извън вятърът, извън деня и нощта, извън смъртта.

Да; нова обстановка, ново движение, ново ходене, ново мислене, ново хранене, ново дишане, нов поглед, нов живот. Това е прилив на онази висша способност на Духа - свръхсъзнанието.

Когато изнасяме за тази специална способност на Духа, като свръхсъзнание, ние имаме за цел да обърнем погледа на ученика към онази мирова необятност, където няма материя, няма вятър, няма огън, няма смърт - там където животът на Духа е пластика, там където животът на Духа е етер, там където животът на Духа е само светлина. Когато засягаме въпроса за тази висша способност на Духа - свръхсъзнанието, ние искаме да пробудим скритите сили, които очакват този момент, за да се осъзнаят като свръхспособности.

И, знаете ли какво ще бъде съзнанието на ученика? Свръхмирова сила, която присъства навсякъде - извън пределите, извън областите, извън слънцето, извън звездите. Къде някъде? Нали трябва да бъде пак област; нали трябва да бъде сфера в безкрайността, в необятността, в онази висша възможност и способността на Духа като свръхсъзнание? Свръхсъзнанието е способност, която е свръхсъзнала. Но каква е тази способност? На кого е тя способност? Какъв орган е тя? От какви сили е съчетана? От миров разум - сили Миров Разум, т. е. Божествен Разум. Значи, свръхсъзнанието е способност на Божествения Разум, а съзнанието е способност на Божествения Дух.

Но ще кажете: защо тия поделения, защо тая разлика? Нали Духът е Божествен? Защо Духът да има способността съзнание, а Бог да има способността разум, като свръхсъзнание? Ние разглеждаме въпроса в поделение - поставяме го в поделение, за да може да ви стане по-ясен, за да може да осъзнаете себе си първо като способност, а след като Дух, дошъл у вас като способност, да се осъзнаете като свръхсъзнание - висш Божествен Разум. Свръхсъзнанието представлява най-върховната и най-висшата вътрешна сила в ученика.

Трудно се борави с тия величини, защото те не се поддават лесно на човешкия разум и на човешката мисъл, защото те са от едно висше измерение като способности. Когато ние говорим за способностите на Духа, разбираме всичките възможности в Битието. А за да станат те един проблясък в човешкото съзнание и мисъл, е необходимо наистина нова способност, нова обстановка. Но ще кажете: нека да развием съзнанието и тогава да се подготвим за свръхсъзнанието. Ние не пресилваме нещата, ние не настояваме да бъдете при обстановката - свръхсъзнанието, но ние не можем да не засегнем една важна висша способност на Божествения Разум. Нека тази способност бъде като отглас у вас, като нещо далечно, но така желано, така търсено, така мечтано, Нека то да бъде неизвестно, но там да бъде то като влияние, като мироглед, като постижение. Нека то бъде за вас като невъзможност, но винаги да се стремите, винаги да го търсите, винаги да го проучвате. То се поддава на проучване, на издирване, на овладяване. Не. може ученикът да координира своите сили по линията на Божественото осезание, ако той не чувства вече, не изживява вече този Божествен Разум.

Ние в началото казахме: необходимо е една квакерска среща, а вам е известно - квакерската среща е пълно мълчание, но ние се отклонихме. Защо? Защото Божественият Разум отмени квакерската обстановка. Квакерската обстановка е подготовка, а обстановката на вътрешната школа е занимание, изучаване. Да се подготвиш, това подразбира да станеш светия, да станеш пророк, да станеш мислител, а при специалната обстановка като ученик във Вътрешната школа подразбира да действаш с разумните Божествени сили, които са свръхсъзнание за ученика.

Може би ще се възрази: „И нам ни трябва такава квакерска подготовка“. Да, тя е наистина едно вътрешно условие и ученикът трябва да мълчи. Ученикът трябва да мълчи, защото когато говори, той нарушава хармонията в природата, хармонията в мировете. На ученика не е позволено да говори. Само Учителят има право да говори. Ето каква е новата обстановка. Само този има право да говори, които има наистина висшата способност - свръхсъзнанието. Щом няма тази способност, който и да е, щом говори, той лъже. До сега всички сте били лъжци. Лъжете себе си, излъгвате ближните си. хитрувате пред Бога, дано би и него да излъжете, но всички плащате. За всяка лъжа се плаща. В мировото съзнание няма празно място, където могат да се скрият лъжците. Там всичко е изпълнено. Там всичко е хармония. Там всичко е светлина. Щом е така, няма място за тъмните петна на лъжата.,

Но ще кажете: нали заради нашите опитности трябва да говорим. Ако вашите опитности са действителности, те са дълбоко мълчание, защото в мълчанието е силата. Ученикът трябва да се учи от големите свидетели. Те са звездите, те мълчат. Слънцето мълчи и небето мълчи. Пространството и то мълчи. Нима те нямат опитности? Нима слънцето няма опитности? Как да няма. Целият живот на земята е все опитности. Целият живот на другите планети са все опитности, негови опитности, но то мълчи, не вика, не претендира, че много знае, че то е право, че то само опитва, събира опитности.

Ние имаме задачата да ви подготвим да мислите, да учите и да станете способности за висше присъствие. Трябва да бъдете способности, защото сте възможности. Духът се нуждае от много и много способности. Но как така Духът да се нуждае? Духът в своето творчество има за задача да създаде нови способности - цялото миросъздание да бъде само възможности и способности.

Това подразбира, че царството Божие ще се въдвори и на земята и във всички други планети. Царството Божие ще дойде, ще се вживее в способностите, т. е. то ще бъде царство на способности. Ето една нова обстановка. Новата обстановка разрешава сложните задачи, които са как ученикът да замълчи, т. е. да стане истина. Истината е, която мълчи – всички други способности говорят. Любовта говори, мъдростта говори, добродетелта говори, правдата говори, а истината мълчи. Защо мълчи истината? Защото е мълчание или защото тя е същина. На кого ще говори? Само на себе си? И ако говори само на себе си, тя ще се разбира. Поставяйте така въпросите. Ние нямаме за цел да ви отклоним от вашето естествено развитие. По способността вие ще се развивате естествено, но като Висше Присъствие, трябва да се научите като свръхсъзнание. Тази е сега за вас новата обстановка. Трудно е нали? Трудно е, но е красиво. Трудно е, но е велико. Трудно е, но е бъдеще, завидно бъдеще.

Сега ще дойде у вас мисълта: за да станем тази нова обстановка, нали ние трябва да направим известни усилия, а тези усилия подразбират особени сили - свръхсили. А ние ще възразим и ще кажем: никакви свръхусилия. Престанете да говорите. Замълчете. Какво става там някъде в съседа, какво казал Иван или Драган, какво направил комшията; какво става в дюкяна, или в общината, или в парламента, или в държавата, или извън държавата, това да не заангажира вашето съзнание. Бъдете слепи, глухи и неми. За вас трябва само едно - най-лесното. Не трябва свръхсили, а мълчание. Този който мълчи, той знае. Този който много говори, той много лъже. Едно ще трябва да научите и то е много лесно: да пестите силите, които са ви дадени от природата, от Битието, от свръхсилите. Не изразходвайте нито милиграм сили за празна работа. Пестете силите си, защото ви трябват. Те ще ви трябват за вековете. Те ще ви трябват за далечното бъдеще, там където навярно ще ви ги поискат, защото трябват сили за сътворението. Това което Бог твори, за него са необходими сили. Той ще поиска, ще потърси и ще вземе. То е негово право. Вие сте таланти и Бог ще вземе тези таланти и от един талант ще се дадат сто таланта, от 100 - 10,000, а от 10,000 - милиони. Такъв е прогресът на Божия Разум.

Това което ви говорим, това са проблеми, с които се занимават във висшите светове, защото само те могат да се занимават, с качествата и способностите на Божествения Разум. Ако ние сега се осмелихме да ви подскажем само за скритите свръхсили, то е само затова, защо то сте ученици на Вътрешната школа. Дали за в бъдеще ще, си позволим, това ще зависи от вашия успех. Вие ще имаме предвид новата ви обстановка, доколко тя ще бъде пригодена, за да може чрез нея да се пречупват силите на Божествения Разум.

Колко е лесно, колко е възможно човешкият дух и неговата мисъл да проникнат в По-висши области! Как? Посредством Висшето присъствие. Ето, вие имате тази привилегия. При това Висше присъствие вие можете да се издигнете високо над стихийния вятър, над безпощадната смърт, над тежките условия на физическото съществувание, да се издигнете над бурите, да се издигнете над слънцето и звездите и да се осъзнаете като свръхсъзнание, способност на Божествения Разум.

Да, мълчание - не квакерско мълчание. Квакерското мълчание ние казахме е само една подготовка. А да мълчиш, значи да учиш, да слушаш. Този който говори, не може да слуша. Само който мълчи и съзерцава, той учи, защото лекцията на учителя, словото на Учителя са висши сили, висша разгадка, които сили са съчетание като свръхсъзнание в ученика. Какво значи съчетание? Висша организация на духовните способности. Там където има висша организация, т. е. Божествено проявление, там действат силите на Божия Разум.

Дано бъдем разбрани. Дано от тази среща нататък, най-малкото, което ще трябва да направите за новата си обстановка, то е да замълчите, защото вашият говор е нарушение на хармонията. А вам ви трябва хармония, за да може да закрепнете физически, за да може у вас да утихнат силите и станете дееспособни да долавяте по-висши явления. Ще кажете така: „Досега много говорихме, много се ядосвахме, но резултатите са отрицателни. Нека отсега нататък посветим силиТе си, времето, мислите си в мълчание“. Силен ученик е този, който дълбоко е замълчал. Като мълчите, да слушате трепета на етера, да слушате обаянието на светлина та, да слушате тишината на природата, да слушате мислите на ангелите, да слушате шепота на звездите, да слушате песента на любовта, да слушате словото на мъдростта, да слушате диханието на Бога. Това е красота. Това е делото на любовта. Това е силата на мъдростта. Бъдете трепет на любовта, усет на светлината, и живот на мъдростта и свежест на чистотата! Чуйте този глас - гласът на мълчанието, който е живот на Битието и дух на сътворението. Той ви зове. Той работи над вас. Той разказва за чудната способност на Духа и висшата способност на Бога. Нека от този момент нататък, живота ви да бъде природа, мисълта ви да бъде светлина, душата ви да бъде любовта.

Нека от този момент нататък да бъдете истина - чудна истина, нова обстановка, в която да се прелее животът на звездите, животът на слънцето, животът на висшите мирове, животът на Бога. Бъдете утрешното майско утро - да се къпят слънчевите лъчи в чистите води! Бъдете чистите извори, от които ще се ползуват жадните души! Бъдете топлото слънце да грее и помогнете на всички немощни, на всички нуждаещи се!

Когато през вас минат силите на мълчанието, тогава ще кажете голямата истина, а тя е свръхсъзнанието, е способността на Божествения Разум. Повече от това нито дума. Всичко друго ще бъде лъжа, несъстоятелност.

Но ще кажете: „Ами как да се отнасяме помежду си? Какво да правим с нашите отношения?“ Ако толкова много говорихте за вашите отношения, подобриха ли се? Ако толкова говорихте за вашите нещастия, подобриха ли се? Ако говорихте толкова много за вашите болести, подобрихте ли се? Трябва да замълчите, за да позволите да заговори у вас поетичната душа. Знаете ли колко много образи на речта знае поетичната душа? Колко форми на речта знае тя! Тя е богата, защото поетичната душа работи със способностите на Духа - съзнанието и със свръхспособността на Божествения Разум - свръхсъзнанието. Чуден език, красив език! Когато ученикът се срещне с поетичната душа, тогава мъчните проблеми с трудните неизвестности, трудните формули на алхимичните елементи ще му бъдат светещи брилянти, които ще отразяват самата истина - истината за светлината, истината за тона, ще бъдат отражение в тия брилянти, в тия елементи. Началото тогава ще бъде сътворение в него, защото всяко начало започва чрез Божествения разум.

Има ли още какво да ви кажем? Има ли още незасегнати области, за които ухото ви не е чуло и окото ви не е видяло? Има още области, които вие не сте доловили, не сте чули, не сте осезали. Макар като микрокосмоси и да вибрирате в макрокосмоса, вам още не е даден път да заемете сложните състояния, където се извършват висшите, алхимичните процеси. Вашата мисъл трябва да има висш алхимически усет, т. е. висша алхимическа способност, защото усета ние заменихме със способност. Какво значи алхимическа способност? Съчетания на ония висши Божествени елементи, от които е започнало Битието. Те са висшите организми на Духа.

Ние препоръчахме мълчание, а като че ли най-много говорихме. Да мълчиш и да слушаш, това е способност. На кого? Кой мълчи? Мълчи хармонията. А кой е способност? Способност е Духа. ДУХ И ХАРМОНИЯ! ДУХ И ЖИВОТ! Защото хармонията е съчетание на живота. Само хармоничният живот е който може да прояви висшите явления на Духа. Това са максими. Това са условия във Вътрешната школа. Това, което ви е предадено, това е най-лесното. То е огледало, през което ще видите далечното бъдеще. Радвайте се, че ви се дава това огледало. То има тази способност, това качество, да отразява в себе си началото на миросъзданието. Огледайте се в това огледало и дълбоко го пазете в пазвата на вашето сърце. Чисто е огледалото на истината. Тя владее само един елемент - чистото огледало. Тя се е освободила от всички други елементи, но от чистото, кристално огледало не се освобождава. Това са образи. Това за вас не са още същини, действителности, но чрез образите и същините, огледайте се в огледалото на истината. Тогава ще затрепти у вас поетичната душа, ще запее у вас музикалната душа, философската душа ще заговори у вас, ще разказва, ще ви милва любвеобилната душа у вас.

Какво да ви кажем още? Станете огледало, през което света да види истината. Това е ученикът - да бъде кристал, да бъде свежест, да бъде аромат, да бъде ефир, да бъде красота. Имало ли е по-велик от него, по-голям от него, по-учен от него, по-силен от него? О, нямало е, защото той учи, работи посредством способностите на Духа - съзнанието и висшата способност на Божествения Разум - свръхсъзнанието.

21 май 1951 г.