261. Специфична среда

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 261-во

Специфична среда

Ученикът трябва да се оправи с три важни проблеми. Първият проблем е възможностите на неговото съществувание. Вторият проблем е условията за неговото просвещение. И третият - възможностите за неговото усъвършенстване.

Първият проблем, който е един важен проблем е, как той да открие първопричините за своето съществувание. Той е труден проблем затова, защото много път е изминат, много векове са останали назад в миналото, много приключения, много събития, много изживявания, които са оставили едно дълбоко забравено минало за съзнанието. Ето защо, той е труден проблем за съществуванието на ученика. Да съществуваш, значи да си една проява. Да съществуваш, значи да си едно явление. Да съществуваш, значи да си една възможност. Да съществуваш, значи да би щастливо съчетание. Да съществуваш, значи още да работиш, да нареждаш, да вземаш живо участие във всички ония среди, в които се проявяваш.

В миналата среща ние говорихме, че ученикът трябва да си създаде необходимо специално условие, а сега ще засегнем въпроса за особената среда. Съществуванието е свързано със средата. Само при особената среда може да има съществувание. Какво е това среда иди какво разбираме под думата среда? Може би ще кажете: това са дадени условия, но ние казваме условията са дадени и все пак съществуванието е в неизвестност. А трябва ли за ученика да има неизвестности? Ние говорихме, че за ученика няма тайни, няма неизвестности, няма и безкрайности.

Щом е тъй, кои са ония. фактори, които ще му определят строгата линия на съществувание? Те са: богатата духовна среда, богатото духовно присъствие, богатото духовно просветление. Защо вземате „богато духовно“? Защото всяко едно съществувание е духовна проява. Духовната проява е същината. Следователно, същината трябва да същества, т. е. тя съществува, затова е същина. Щом е същина, може ли да става въпрос за някакво си незнание, за някакво си неоткритие, за някакви си тайни, неизвестности? Всяка една същина е явление на едно съществувание. Щом е явление, има ли тогава незнание? Кое е незнание? Всяко явление е знание, защото е един велик процес на Духа.

Но ще кажете: Духът проявява ли се в процеси? Специално на физическия свят Духът действа чрез процесите. Специално в материята, Духът действа чрез процесите. Какво в същност са тогава тия духовни процеси? Те са една среда. Именно в тая среда е започнало съществуванието. И когато ученикът ще отгатва за своето съществувание, той трябва да знае именно да тия процеси на Духа. Но учените ще кажат: те са физически процеси, материални процеси, физиологически процеси, които имат давлението на един закон, тъй нареченият закон на градацията, на притеглянето, закон на развитието.

Да, всичко това е хубаво. Може и да е така, но то само отчасти е така. То не е самата действителност. Самата, действителност е тази, щом има същество, има и съществувание. Щом има съществувание, има и явление. Щом има явление, има и процеси. Щом има процеси, има и реалности. Кои са реалностите в процесите. Кое е резултат? Специално за ученика, резултатът е просветата. Необходимо ли е просвета? Защо ученикът трябва специално да се просвещава? Какво значи просвета? То е да се открият непреривните сили на действащите закони. Кои са тия непреривни сили, т. е. какви са тия фактори - законите? Законите са проявената воля на Разумното Начало. Следователно, щом ученикът изучава тая проявена воля, той може да се издигне високо до сферите на Разумното Начало. А щом проникне до сферите на Разумното Начало, нему му се дава вече третата възможност - съвършенството.

Тогава, в процесите на съвършенството, имат ли влияние законите, т. е. разумната воля. Тогава разумната воля не действа като опериращи сили. Но как действа тя тогава? За да си отговори на този въпрос, ученикът трябва да се издигне в тия сфери на Разумното Начало, защото то трябва да се изживее, то трябва да се опита. Но ще кажете: нима и там трябват опити? Когато ученикът стане разумна водя, опитите престават, отпадат. Защо? Защото разумната водя е велика вътрешна мислеща способност.

И тъй, ние засегнахме въпросът за специфичната среда, По-рано говорихме за специалната обстановка. Обстановката се създава. А средата? Тя се получава, т. е. средата даром се дава. Само който е заслужих, нему му дават специална среда. Само който е работил, той ще получи заплата. Средата представлява заплатата или оценката. Знаете ли какво значи да си при специална среда? Специална среда се разбира да има кой да се грижи за тебе, да има кой да промисли за тебе, да има кой да работи за тебе, да има кой да принася за тебе. И най-после, специална среда е да живееш между висши мислещи способности. Затова ученикът се приканва да стане предан ученик на Вътрешната школа, защото само тя е единствената специфична богата среда за неговия дух, за неговия ум. Само в тази специална среда той ще се чувства защитен, запазен, високо оценен и богато надарен. Само при специалната среда ученикът може да дигне очите си високо. Той може гордо да стъпва и смело да разрешава всички мъчни, трудни проблеми. Само при специалната среда ученикът мъже да се учи, да се усъвършенства. Специалната среда за ученика е зовът, който го е повикал, т. е. Учителят, който го е повикал, Учителят, който е взел грижите да се справя с неговата съдба, да го удостои със специална среда и обстановка.

И тъй, намерете специалната си среда. Забравете миналото. Забравете физиологическите процеси, химическите процеси, материалните процеси. А сега при психическите процеси мистическите, процеси, открийте вашето бъдеще, което е пълно съвършенство.

Ето как ще откривате онзи специфичен духовен орган на слух, онзи специфичен орган на ясновиждане, онзи специфичен орган на усет, онзи специфичен орган на аромат, онзи специфичен орган на интуиция, онзи специфичен орган на сливане. Така, при една такава специална, специфична организация или откритие, ученикът ще се намери при тази специфична среда, която е за него новия момент, новият живот, новата култура, новата просвета, новото усъвършенстване и най-после, новите възможности на Разумното Начало.

Нови възможности! Ново Разумно Начало! Какво разбира ученикът от това? Кой му даде тези възможности? Кой е този специалист, този благодетел, който ще му ги даде? Има едни вътрешни фактори в ученика, които могат да му ги дадат. Първият е смелостта, вторият е глада и третият е силата. Но ще кажете: смелостта не се ли покрива със силата? Смелостта е решаващ принцип. Той решава, а силата извършва. А какво е тогава гладът? Гладът е една първопричина в миросъзданието. Гладът е причина за движението, за развитието и просветата. Гладът е един стимул. Навсякъде в природата ще срещнете все сили на глада. Ако се върнете назад в далечното минало, там където съзнанието не участва, ще видите страшни картини, които са все нужди на глада. Всички събития, които са ставали, са биле подтиквани от тази сила – гладът. Гладът в минералите, гладът в растенията, гладът в животинския свят, гладът и в човешкия свят. Като че ли всичко се е стимулирало от този глад. И цялата борба на съвременното човечество е стимул на глада. Гладът е, който кара човешкият ум да потърси защитни средства, за да може да опази ония блага; които са необходими да задоволят неговия глад. Гладът е, който остри острието на ножа, който изобретява отровни газове, който търси из глъбините на земята атомната енергия, за да унищожи оногова, който иска да му отнеме средствата за задоволяване на неговия глад.

Но разумният, високо издигнатият учен ще каже: Щом е така, има ли защо да се говори за някакъв друг морал, освен моралът на глада? Прав е ученият, защото той всичко е научил от учителя - глада. Гладът го е направил учен. Той го изкълъпил като гладник, готов е всичко да измори, всичко да удуши, само и само да запази благото за своя глад.

Но да оставим въпросът за съвременния учен. Ние ще застъпим въпроса за бъдещия учен, който също така се подчинява, т. е. се ръководи и стимулира от някакъв си духовен вътрешен глад, който е в противовес на специалния учен. За него ние ще говорни, за него ние ще мислим - за бъдещия учен. Него ние ще търсим, него ние ще откриване, за него ще учим, защото неговата мисъл е мислеща велика способност.

И тъй, гладен, защото търси великите причини във великото Разумно Начало, защото неговия организъм, неговата психическа система се акумулира от етерни сили, които му способстват да утоли своя глад, като открие причините и следствията на действащите закони. За този бъдещ учен всички велики мъдреци и велики учители са говорили и за него специално са идвали на планетата Земя. Ще дойде ли този бъдещ учен? Да, цялата земна повърхност очаква този бъдещ учен, който ще донесе мир; радост, светлина, живот, любов и мъдрост. Идвал ли е такъв на земята де сега? Да, идвал е само за момент. Защо само за момент? Защото върховният дух е върховно движение. А щом е върховно движение, то не остава, освен за момент. На върховното движение, на върховния разум, не е необходимо време, пространство, защото това, което той може да направи за даден момент ще е необходимо да го създава за времена и пространство. Той в началото е силен, той в началото е знаещ, той в началото е просвета, е светлина. Защо има да се спира за дълго време и времена.

И тъй, като засягаме въпроса за средата, ние искаме да ви посъветваме, да може да използвате тези специфични моменти, когато Върховната Воля, Върховното слово са в движение. Вие сте изпитвали частично тачила изживявания, но те са били все несъзнателни, защото нямало е кой да ви каже, нямало е кой да ви посъветва, нямало е кой да ви научи и най-после, нямало е кой да ви светне. Но сега, като има един свидетел, който наистина ви светна, вие сте вече обвързани, отговорни. Това е великата епоха на Мировия Учител, през което време, пространство, момент, той можа да ви светне и вие видяхте, вътрешно видяхте, че наистина има вече светлина, специфична светлина, с която можете да разкриете вашето бъдеще. Защо е необходимо да разкривате вашето бъдеще? Ами, че то е знание, да не бъдеш слепец, да не бъдеш фаталист, да не бъдеш незнаещ. Ученикът не трябва да живее в неизвестностите. Той трябва да има всичките възможности на своето бъдеще. Нито за миг не трябва да забравя условията за своето бъдеще. Какви са тия условия? Те са специфичната вътрешна духовна среда. специалната подготовка.

И тъй, трябва ви неуморим ум, неуморима воля, специално здраве, защото ум, воля и здраве се допълват. Умът казва на волята; „Аз ще мисля, ти ще действаш.“ А волята казва на здравето: „Това, което аз ще трябва да извърша, ти ще трябва да го проявиш и то в най-красив образ“. Трябва ли ученикът да изживява нездравословни състояния? Трябва ли той да се оправдава с това, че те са кармически, че те са наследствени, че те са на условията? Не. На ученика не е позволено да нанася обиди; нита на кармичния закон, нито на наследствения закон, нито на условностите. Защо? Защото той живее при специална среда, а при специалната греда са изключени: и кармата, и наследствеността и условията. Защо? Защото тази среда е състояние.

Обръщаме ви внимание: ученикът трябва да се съобразява със специалната среда и да подобри колективния си мир. Какво значи да подобри колективния си мир? Под колективен мир ние разбираме съществуванието, за което казахме в началото.. Нали казахме: ученикът трябва най-напред да се справи с жизненото съществувание, защото той е едно велико събитие, едно велико явление.,

И така: за да може светлина та, която се въплъщава и Духът, който присъства, да намерят добрата среда, им е необходимо смелост, сила и глад. Имате ли тези необходими сили, вие ще превъзмогнете всички неблагоприятни условия, т. е. вие ще забравите за условията. Те не са фактори за пътя на. ученика. Неговия път е въплъщение на светлина и присъствие на дух. Но ще кажете: процесът въплъщение на светлина не е ли условие? Щом се въплъщава, следователно то е условие, то е закон, а всеки закон е проявена воля. Ние казваме въплъщение, като разбираме осияние - осияние на светлината. Върху кого осиява светлината? Върху човешкия ум и върху човешкия дух.

Ще кажете пак, че трябва подготовка. Необходимо ли е да говорим за подготовка? Не е необходимо, защото може да се подготви само този, който не знае, този който не е готов, този който не е озарен, този който създава обстановка, но този който е среда за него е изключена подготовката. Но все пак вие ще кажете: ние сме човешки същества, живеем при условия, при нужди, при невъзможности, следователно, необходимо е подготовка. Всеки, който така миели, необходима му е подготовка. И пита се: кой ли е този, който ще го подготви? Учените ще кажат: условията. Духовниците ще кажат: страданията. Вярно ли е едното и другото? Вярно е. Условията подготвят и страданията подготвят, но едностранчиво. Специално за ученика на Вътрешната школа, който е специфична среда, за него не са необходими тия подготвителни процеси! Той трябва да заличи от паметта си, че е немощ, страдащ, неспособен, беден, невеж. Защо? Защото той е в средата на най-великите възможности, където светлината е осияние и Духът е присъствие. А щом двата свидетели на сътворението присъстват, откритието е знанието, защото извън осиянието на светлината и присъствието на Духа, всичко е небитие. Това са най-великите свидетели, най-великите възможности, същини. Какво знание ще търсите извън тях? Какви възможности ще търсите извън тях или какво щастие, радост или мир? Имайте светлината като обстановка и Духа като среда. Нека вашата обстановка бъде светлинна, а вашата среда-присъстващ Дух. И тогава си знаменитият ученик, на когото Учителят напълно се изявява, т. е. Учителят е абсолютна същина за него.

Освобождавайте мисълта си, освобождавайте паметта си, освобождавайте силата си, чувствата си от съвременния учен. Той е преходен, несъстоятелен. Съвременният учен представлява най-големия глад, най-голямата разрушителна сила. Но фактор ли е той за живота? Не е фактор. Независимо от него, животът се развива в положителни явления. Ангелът на живота е запалил светилника и той хвърля светлина на всяко съзнание и на всяко свръхсъзнание. Ангелът на живота разнася съвършеното слово на всеки ум, на всяка мисъл, които търсят началото на живота.

Възможно ли е да се намери началото на живота? Като срещнете ангела на живота, вие ще намерите началото на живота. Съществено ли е да срещнете ангела на живота? Да, когато срещнете ангела на живота, природата ще открие своите обятия, както майката открива обятията си на своето дете. Тя ще ви надари богато. Тя ще ви отведе в своята съкровищница и ще ви окичи с най-скъпите си дарове, с най-скъпите си бисери, защото природата обича да дарява. Природата представлява утробата на космичния човек. Само; една утроба може да дарява. Там няма глад. Там има жертва. Благодарение на тази мирова утроба, ангелът на живота е най-великият благовестител, който представлява мирозрението на космичния човек.

И Тъй, апелира се към ученика да бъде тази мирова утроба, от която да се роди новият съзнателен, светящ човек, т. е. ангел.

Ученикът на Вътрешната школа трябва да знае за космичния човек и за слънчевия ангел. Трябва да му бъде ясно, т. е. той трябва да присъства като какво? Като греда. Не е необходимо да ходите на слънцето. Не е необходимо да ходите във висшите мирове. Защо? Защото слънцето е у вас и висшите мирове са във вас, защото вие сте микрокосмос и сте слънчева система. Велико явление е ученикът на Вътрешната школа. Той е ангел, той е космичен човек, т. е. той е озарение на светлина и присъствие на Дух.

Вам предстои да срещнете ангела на светлината. Вам предстои да чуете словото на присъствието на Духа. Това е истината. Няма друга истина извън тази - присъствие на ангела на светлината и присъствието на Духа. Ангелът ще ви разказва за слънчевите богати, необятни сфери, за блясъка на големите просторни градини, за дърветата, за плодовете. Ще ви разказва за изворите, ще ви разказва за живота, за радостта. Ще ви разказва за богатствата, за чудесата. Ще ви разкаже за характера на съществата, които живеят на слънцето. Защо за характера? Което е характер, то е важно. В характера се е проявила Върховната. Воля.

Сега трябва да кажете онова, което чухме, трябва да го проучим. Онова което ни се обеща, трябва да го получим, защото е обещание. Това трябва да стане. Защо? Защото трябва да се ознаменуват моментите на Висшите явления на Духа, като присъствие в Школата. Трябва да стане затова, защото светлината е озарение и Духът е присъствие. Трябва да стане затова, защото ангелът ще ви срещне, ангелът ще дойде, за да ви каже благата вест: „Роди се, роди се Господ във вас!“

В миналата среща ние говорихме за мълчанието, а сега пак много говорихме. Вие казахте: ами сега? Трябва да мълчим. Трябва нищо да не говорим. Знаете ли какво значи мълчание? Когато мълчанието говори, всичко утихва, всичко замлъква. Бурите утихват, гневът утихна, злобата отпада, невежеството отпада, всичко, което е отрицателно отпада. Значи, мълчание то и то говори. Когато мълчанието говори, тишината настъпва, мирът идва, животът се усъвършенства. Мълчание значи разумни подвизи. Мълчанието е подвиг.

28 май 1951 г.