Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 271-во

Космичният свят

За да се възприемат светлите идеи, които изхождат, крито са проектирани от висшите светове, необходимо е ученикът да бъде подготвен тялом и духом, за да може да възприеме здраво, право, чисто онова, което тия проекции ще му разкрият. Ние говорим на геометричен език. Казваме проекция, а не влияние. Защо? Защото движението на ученика е проекция. Той е проектиран, очертан. Една смела ръка го е очертала, една силна мисъл го е повикала, една будна душа го е привлякла и това движение ние го наричаме фокус, магия. Наричаме го още централизация, която е пулса, т. е. ритъма на космичния живот. Някои от учениците казват: защо космичният живот, космичният свят или космичните вибрации да бъдат проектирани във физическия, духовния и Божествения свят? Творческата способност трябва да бъде проектирана във всички светове. Това значи съвършенство. Това значи пипане на общия пулс на живота. Да бъдеш вибрация във физическия свят, да бъдеш дело в духовния свят, съвършено, да бъдеш вибрация и в Божествения свят, това е дело, това е великата работа на ученика. Той е и на физическия свят и в духовния свят и в Божествения свят; защото неговия образ, неговото съдържание, неговата сила, съдържат тия три свята. Образът е физическия свят, съдържанието е духовния свят, а силата - Божествения свят.

Но ще кажете: защо съдържанието да бъде духовния свят, а силата - Божествения. Съдържание без сила, не е движение. За да има движение, трябва да има сила. За да има проектиран лъч, трябва да има фактори, които са го проектирали, които са му дали насока, които са го изпратили. А тези именно фактори са от Божествения свят. Но въпросът е: защо космичният свят да се проектира в Божествения? Нали Божественият свят е най-висшия? Защо има нужда той да приема вибрации, проекции, влияния? Той не се нуждае от това, но космичният свят се нуждае от връзка. Трябва му връзка и то непреривна, свещена връзка. Трябват му сили, а тия именно сили ще ги получат от Божествения свят. Трябва му съдържание, а това съдържание ще го получи от духовния свят. Трябва му форма, образ, а тази форма, този образ ще го получи от физическия свят. И сам по себе си, какво представлява космическият свят? Един колектив на другите светове.

Мъчно ли е да се разгадаят тия размишления? И трудно е, и лесно е. Когато застанете като космичен свят, вие тогава ще разберете силата, съдържанието и формите на живота. Животът има сила, съдържание и форми, т. е. животът на ученика трябва да стане като абсолютност, сила, съдържание и форма. И тогава той ще се нареди с великите майстори в битието, за да може заедно с тях да прояви способността - Мислещата способност, т. е. ученикът трябва да стане дух, светлина и воля. Духът е представител на Божествения свят, светлината е представител на духовния свят, а волята е представител на физическия, на волевия свят.

Отвлечено ли е това? За критичния ум е отвлеченото за положителния, за одухотворения, за смелия ум, това е самата реалност. Докато ученикът не стане такъв ум, той мъчно ще разгадава тайните на космичния свят. Ще има за него тайна, защото той участва само като съдържание, нищо няма да разбира. Даже, ако той участва и само като сила, пак нищо няма да разбира, защото силата, без съдържание и форма, не е разбрана. Също и съдържанието без сила и форма, пак не е разбрано. Формата без съдържание и сила, също така не е разбрана.

Ето защо, ученикът трябва добре да проучи тия велики истини и чрез тях той ще може да се домогне до Великия извор на живота, който ще напоява неговия собствен свят. Той има нужда от напояване, за да могат да растат положителните му мисли, да се развиват положителните му чувства и да растат положителните му сили. Силата тук играе важна роля. Само силният може да обособи в себе си тия сложни светове.

Когато говорим за световете, ние подразбираме едни безсмъртни същини в ученика, същини, които никога не са изчезвали, които са в своето начало, непознавайки край. Когато се говори за начало, там мисълта спира, защото критическата мисъл казва: от къде започна това начало? Кой запали тази първа искра на началото? Кой е промислил за нея? То значи: на всяко начало има Върховно Начало.

И тъй, космичният свят е начало на Върховното Начало. Физическият свят е начало на Космичното Начало. Духовният свят е начало на Божествения свят, а Божественият свят е начало на Върховното начало. И тогава, как. ще се помири критичната мисъл? От къде ще вземе тия данни за това, което се казва? Положителната мисъл е праволинейна. Тя не се движи по прави отсечки със степенчати положения. Тя е праволинейна. Ето защо, в праволинейните движения са положителните постижения. И ако ученикът е праволинеен, ако ученикът е геометрик, той ще бъде и положителен математик. Неговата мисъл ще мине през същините, без да се спира да се пречупва. И ако сега има известни трудности за учениците, то е, че тяхната мисъл се пречупва. Пречупва се някъде, има един застой и пак продължава. Как мислите, пречупена мисъл до къде ще достигнете? Тук имате един реален, един висше устроен реален свят. Не може да живеете и се движите в него като пречупена мисъл;

Загатваме за това състояние само за това, да можем да ви предпазим от сега нататък да не стават тия процеси на пречупване. И ако ученикът издържи на това притискане и не се поддаде нито на мисъл, нито на чувство, нито по сила и ритъм, той ще овладее всички онези светове, в които е проектиран както във физическия, така и в духовния и в Божествения. Тогава ще има онази пълнота на идеален, пълен космичен свят.

Но ще кажете: нали ние сме на физическия свят? Изживяваме всички пертурбации, всички спънки, трудности и функции на физическия свят? Кои вие изживявате? Кои сте вие, които се борите? Кои сте вие, които преодолявате? Това е вашата духовна същина. Коя е тая магическа сила, която подържа пулса, ритъма на тази духовна същина? Тя е Божествената сила, която има за задача да повдигне всички духовни същини, всички физически образи до състоянието съвършенство.

И тъй, бъдете състояние на съвършенство. Към това ви зове духът. Затова се въплъщава светлината. Езикът е отвлечен, словото е живо, защото елементите, от които е създадено словото са силно вибриращи сили. Те са космични, духовни, Божествени елементи.

И тъй, когато ще говорим За слово, трябва да разбираме онази деятелна способност, която ние нарекохме Мислеща способност. Мислещата способност е организатор и на космичния, и на духовния и на Божествения свят. Защо? Ще кажете: нали тази мислеща способност изхожда от Божествения свят? Защо тя да се проектира в него? И Божествения свят е деятелност, и духовният свят е деятелност, и физическия свят е деятелност и космичният свят е деятелност. Това са движения, които произвеждат алхимичните процеси, физическите максими и духовните вълни. Тогава: къде сте вие? На кое място сте? От къде ще тръгнете и на къде ще се движите? Вие сте деятелно вибриращо ядро, което раздава, разпръсква енергията, силата като творчески процеси. Творци трябват, т. е. майстори трябват, майстори с вдъхновено слово, майстори с поетична мисъл, майстори с ритмична душа, майстори на хармония, на музика, майстори на математика, майстори на химия, майстори на великото, безсмъртно знание. И тогава, така подготвен, ученикът ще има силата, същината и състоянието, а те са, които ще му дадат стоическия вид, стоическото съдържание. Трябва съдържание. Това добре трябва да се разбере - съдържание на благородна душа, на светла мисъл, съдържание на чисто сърце.

Какво ще направи ученикът с това съдържание? Достатъчно ли са тия сили, които могат да го въведат в дълбоките глъбини на Духа и да може той, чрез многото способности на Духа да влезе в сътворението като фактор, като сила и като съдържание? Духът зове ученика към по-велика работа. Бог работи и ученикът трябва да работи. И всеки, който е пожелал да има тази способност, тази възможност ще му бъде дадена, защото и Бог работи. А как ще работи той? Той ще работи чрез ученика.

Но ще кажете: колко малки са възможностите на ученика. Кое може той с тия малки възможности и способности да се нареди наравно с големите майстори на сътворението? И малкото е силно. Всички същини са еднакво силни, защото са същини; организми на Духа. Тъй както на физическия свят малките, невидими същества, наречени ферменти, окисляват, ферментират различните вещества, така и малките организми на Духа създават разни чудеса. У Бога няма малко и голямо, защото всички негови сили са еднакво способни, еднакво силни. Ученикът не трябва да прави разлика да подценява и надценява Божествените същини. Ученикът не трябва да казва, че светлината е по-слаба от Духа или, че Духът е по-силен от светлината. Разумният ученик не познава така нещата. За разумния ученик светлината и Духът са еднакво силни! Защо? Ако не беше светлината, къде щеше да бъде Духът? Или, ако нямаше Дух, как щеше да има светлина? Духът е движението, а светлината е ефекта на това движение. Следователно и ефектът и движението са еднакво ценни, еднакво положителни. Ето защо, ученикът трябва да има един широк критерий, да има Божествен критерий, да оценява всички прояви еднакво на сила и съдържание. Такава трябва да бъде неговата демократична мисъл, неговата колективна душа. Защо? Защото всички души, влезли в контакт с неговата душа стават централно ядро. А знаете ли какво значи централно ядро? Един миров свят с всички способности на Духа. А какво значи това, всички способности на Духа? Мировата деятелност на Духа. Ученикът трябва добре да проумее и осъзнае, що е това деятелност на Духа. И когато той се осъзнае като такава деятелност, тогава ще проникне в Абсолютността, в Мислещата Способност на всички организми на Духа.

Към нов свят се призовавате. Към нов свят Духът ви води. Не, че трябва да напуснете светът на формите, на съдържанието, на силата, но трябва деятелността на тия фактори да бъдат ваше ръководство. Така, стъпил здраво върху почвата на физическия свят, върху етера на духовния свят и върху светлината на Божествения свят, вие ще имате пълния космичен живот. А да имате космичния живот, то значи да бъдете организатори, да бъдете централно звено. А това трябва да стане. Ако сега не стане, идват далечни дни, далечни епохи, далечни времена, кога то, ще стане. Но сега се ознаменува един велик преход, на дадени йерархии. Щом е така, трябва ли още да се бавите, да спирате, т. е. и да критикувате? Критиката е една способност. Зависи дали тази способност изхожда от мировата деятелност. Ако изхожда от мировата деятелност, тя е на място, защото една такава критика ще постави всеки един елемент, всеки един ритъм на подобаващата му степен. Степени на съзнанието е казано. Имате степени на съзнанието, но ние ви препоръчваме две важни степени: първата е мировата деятелност и втората е Божествената Мислеща способност. Две са те: деятелност и способност. Ако ученикът добре ги проумее, добре ги вживее в своя мир, той ще има възможност да влезе в контакт с цялото мирово посветено съзнание.

Да, връзка, съобщение, достойнство, деятелност и способност! Трябват ли ви те? Във всеки миг, във всяка минута, във всеки час, всеки ден, всяка година, всяка епоха. Щом ученикът се осъзнае като такава деятелност, той положително е вече грамадно, стихийно огнено движение - това, което е присъщо на великите Учители. А ученикът трябва да се стреми да стане като своя Учител, защото затова го учи Учителят - да порасне като него. А сега вие казвате: как ще можем да се съобщаваме със своя Учител, който е напуснал физическия свят? Нали неговият Дух е святост, светлина? Нали неговото съзнание е свръхсъзнание? Как може той да се съобщава с нас? Ако той е Учител, нали ще трябва да учи своите ученици? Може около учениците да е кално, но той трябва да ги учи. Ако е кално, той обува подходящи обуща. Ако е тъмно, запалва подходяща свещ, но той никога няма да измени на своите задължения. Ако вашият Учител, който е бил във физическо тяло е можал да говори с вас, да ви учи, наставлява, защо щом напусне физическото тяло, той да не може да ви учи и говори? Какво може да е станало с него? Къде е логиката, че вие сте ученици, а той е Учител? Да не би да помислите; че той е станал по-горделив, по-недостъпен, по-надменен? О, не! Дълбоко се лъже всеки един, който мисли, че Учителят няма да има вече задължението, бдението за възпитанието и повдигане на ученика.

Не се заблуждавайте от вметнатите и пречупени мисли. Това е философия на критичните духове, които от панти века са спъвали ученичеството. А ние казваме: вяра, дълбока вяра, жива вяра, че Учителят никога няма да ви напусне, че Учителят вечно ще ви учи. Ако вие не искате, друг е въпросът. Имате пълна. свободна воля. Бъдете положителни. Когато ще говорите за идейния свят на ученика, трябва да бъдете положителни в идеите. Стъпвайте смело. Вярвайте живо! Чакайте Учителя и той ще дойде. Независимо по какви пътища, методи и начини, Учителят ще продължи делото. Учителят ще възкреси делото, Учителят ще вдъхновява учениците, най-после, Учителят ще продължи размишленията, защото в общия, колективния прогрес ние имаме като делови сили само ученика и Учителя.

Когато се спираме на тия мисли, то е да можем да ги освободим от предразсъдъците на ония духове, които казват, че щом Учителят е извън физическото тяло, той не може да се съобщава с учениците, който са във физическо тяло. Ние ви казахме, че всички явления, че всички прояви и всички светове са еднакво святи, еднакво съдържателни за Божествения Разум. Следователно Учителят цени ученика, когато е и във физическо тяло, защото той знае, че ученикът е в една опитна школа.

Нека тук вашата мисъл да се оформи като една движеща се сила да разпръсква всички тъмни, всички неясни, всички бихме казали завистливи мисли. Много естествено - така е било в миналото и сега, така продължава. Там, къде то се сформира група, идейни сили, непременно ще има вънкашни фактори, вънкашни сили, които ще противодействат! Така са пропадали в миналото много окултни школи. Така и сега тия противодействащи сили искат да попречат на Вътрешната Школа Но учениците на Вътрешната Школа трябва да бъдат канара, Трябва да бъдат слънце, да греят и всеки, който ги погледне, да затвори завистливите си очи и всеки, който ги удари, да затвори навеки своя юмрук. Сега се гради царството на Духа и светлината, а те са, които ще отворят широко дверите на царството Божие на земята. Знание трябва. Велика мъдрост трябва, прелом, възход, светъл живот. Това са идеите, които занимават ученика на Вътрешната Школа -идеи вътрешни, богат духовен живот, светъл Божествен живот и порядъчен, разумен физически живот. И тогава учениците ще имат състояние на възкресение, т. е. ще възкресят всички ония същества в себе си, които са биле отровени, приспани. Ще обновят своя колектив, ще заработят съществата на мисълта, съществата на душата и силите на Духа. И тогава един такъв колектив ще бъде гигант, т. е. гений, а светът се нуждае от гении.

Вие се вълнувате за някои неща. Не е лошо вълнението. То е движение, а всяко движение дава резултати. Уверете се в тази истина и щом сте в движение, вие сте във възход. Така съществата ще наредят, така те ще ви помогнат и вие дори ще бъдете изненадани. Защо? Защото Учителят бди за ученика да бъде навреме в Школата, за да го учи.

И тъй, наука ви трябва, положителна наука, която да има съдържание на светлина и вещество на Духа.

СЪДЪРЖАНИЕ НА СВЕТЛИНА И ВЕЩЕСТВО НА ДУХ! И всички проблеми за тайнственото ще бъдат разрешени, открити. Защо? Защото силите на светлината ще разкрият книгата на живота, а силите на Духа ще разтълкуват писаното в тази книга, Но ще кажете: нима Духът няма сила да разгърне книгата? Книгата за Духа е светлината. Съдържанието в Духа е светлината,

И тъй. учете се, непрестанно се учете, опреснявайте вашата мисъл и одухотворявайте вашата деятелност, за да бъдете Мислеща Мирова способност, И тогава, когато Учителят се срещне с ученика, всичко ще бъде трепет, всичко ще бъде живот, мисъл, песен.

Да, трепет! Това е вашето свидетелство, което вие ще получите от Учителя; трепета на Духа и вибрациите на светлината, Това е пълния живот. Това е великата любов, защото в съчетанието на Духа и светлината се е родила любовта. А любовта е движението. Тя е, която пулсира, ритмува силите на душата и на Духа. Нека тази велика Любов да споява все повече и повече учениците на Вътрешната Школа. за да могат да получават преизобилно вдъхновение, сила и знание.

Така да бъде. Ще имате всичкото Божествено благословение. А сега така ви се говори защото времената са такива. Сега настъпва просветният век, в който всеки ще просветне. Това е планът на Първопричината.

13 октомври 1951 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...