273. Съзнанието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 273-то

Съзнанието

Мислителите в света, мислителите на културата, една трудност са имали, а тя е: как да измислят душата, как да определят душата на културата, душата на вековете. Защо да измислят? Нима тази душа не е съществувала като реалност? Нима тази душа не е сила двигател в тях, в тези, които са искали да измислят? Как може една същина - душата да търси своя образ вън от себе си? Защо се е наложило така, да бъде ангажиран човешкият дух, за да търси една друга, втора същина, наречена душа? Наложило се е от таза, за да може Духът да открие една същина, която не по негова воля, не по негово желание съществува и работи, систематизира, живее. Душата е един велик проблем за Духа. Тя е едно вечно търсене за Духа. Тя е едно неоткритие за Духа. И ако Духът е отломил отломки от канарата на вечността, то е за това, за да може да надзърне в тази канара и открие тая същина - душата. Сполучил ли е? Да. Великите мъдреци на вековете са открили, са измислили тази душа. Не че са я измислили, но са влезли в контакт с нея, която е вече като една мирова способност, която е създала и е открила един особен елемент за човешкия дух, а той е съзнанието, т. е. Духът да се поляризира като съзнание. А щом се поляризира като съзнание, тогава душата е открита.

Но ще се зададе въпросът; какви са тези две същини, които не се познават? Духът е същина - силата, душата е същина - съзнанието. Какво е сила и съзнание? Нима съзнанието не е сила? Съзнанието е най-великата сила в миросъзданието. Преди да бъде съзнанието, беше силата. Но когато се откри съзнанието, силата стана преводчик, връзка, синтезатор. И тогава казваме: сила и съзнание е мъдрост. Преди да дойде мъдростта, силата е сила неумолима.. Преди да се открие съзнанието, мъдростта е сила движение. А щом се поляризирал Духът в душата и започва новият стремеж - съзнанието, поляризацията на Духа е спряна. Защо се е спряла тази Поляризация? Затова, защото е започнал живота, а там, където е живота, Духът присъства вече като съзнание.

В тази среща ще имаме случая, възможността, да разгледаме име но съзнанието. В миналата среща ние загатнахме, кога ученикът ще може да бъде способен да овладее отвлечената идея за Първопричината. А сега подчертаваме: щам ученикът се осъзнае, се открие, и опознае, в него започва нова йерархия -йерархия на Духа и душата. Духът е представител на Божествения свят, а душата е представител на духовния, свят.

Но ще кажете; нима двата свята не са втопени един в друг? Те са втопени един в друг, но вибрациите им са с особени трептения. По какво ще познаем особените им трептения? По етерните давления. Има етерни давления, които обновяват тази концепция в човека, представителите на тези велики светове - Духът и душата. И тогава казваме: откъде се ръководят тези етерни давления, посредством кои фактори, астрологически определени? Казахме в миналата срещахте са астрологически тригони, т. е. от елементите огъня, въздуха, водата и земята. Огънят тригон е: представител на изтока. Въздушният тригон е представител на запада. Огненият тригон е етер на Духа, а въздушният тригон е етер на душата, и затова астрологическите знаци, във въздушния тригон са близнаци, които представляват реалния, положителния опит, везни, които представляват дивното равновесие и закономерност, водолей, който е представител на мистичната, окултна мисъл. Какво показва това? Това са фактори в душата. Душата е, която опитва равновесието. Душата е, която се справя със силите в сътворението. Най-после, душа та е, която е представител на мистиката на духовния балсам, на духовната магия. Въздушният тригон е, който дава най-близка, реална представа за съзнанието. Животът на съзнанието се ръководи от въздушния тригон.

И тъй, за да може ученикът да порасне по съзнание, трябват му тези три елемента, тези три способности: способността на анализата, на опита, способността на равновесието, на хармонията и способността на мистиката, на прилива като водолей, като живот. Така обогатено съзнанието се подхранва, се храни, расти и разширява посредством другите астрологични сили, посредством и другите области от водния тригон. Водният тригон е представител на юга, представител на живота и изблик на живота. Като знаци в него са ракът, скорпионът и риби. Водният тригон представлява движението, а движението е, кое, то обогатява съзнанието. Но такива богатства на съзнанието дава и земният тригон, тригонът на опита. Като знаци в него влизат телецът - характерът, борческата сила. Влиза и знакът дева –продължение, упоритост и съчетание на най-красивите мисли и чувства. Там е художеството. Там е красотата. Знакът дева е представителка на една голяма готовност, която помага на съзнанието да се разширява. Но кой е третия знак? Той е козирог. Какво представлява този знак като символ? Той е бурята – стълкновението, които обогатяват съзнанието, за да може то да бъде пластика, ритъм.

И така, живата астрология е, която дава възможност на съзнателните сили да ориентират колективната мисъл в ученика. Какво значи колективна мисъл? Колективна мисъл ние наричаме. когато ученикът се посвети чрез всички тия астрологични сили или влезе в контакт с всички тия астрологични и космични сили. Тогава ще му бъде ясно. Тогава той ще опознае себе си.

Но ще кажете: нали това е много трудно, много неопределено? Всички тези белези ученикът ги носи. Той ги има, но не е имал време, не е имал достатъчен мир, за да може да разгледа своите същини. И тогава наистина неговото съзнание ще бъде мирово съзнание. Защо идват в помощ тия астрологични влияния? Защото не може без тях ли? Нали е казано: когато дойде Духът, мъдростта ще ви научи. Духът се е поляризирал като сили. Щом се е поляризирал като сила, тази сила е сведена до съзнанието като разумност, като мъдрост. Но ще кажете: защо Великото провидение, Великата Първопричина да не е дала една по-лесна система да се открие ученикът? Всички лесни системи вие минахте и продължавате още да ги минавате. Една от тези системи е любовта. Чрез системата любов вие се вдъхновявате и у вас има едно чувство, наречено надежда. Вие се надявате всеки ден, всяка година да може да постигнете вашия идеал. Дали можете да определите обема на вашия идеал, то е друг въпрос, но вие имате идеал. Никой не е бил без идеал. Само мъртвият няма идеал, а всяко живо същество има идеал. Всяко движение в него подчертава, че има повик към идеал. Следователно, идеалът не признава смъртта. Няма смърт, няма край, няма застой. Тогава, какво има? Някой ще каже: има един хаос, има една неразбрана работа, има едно объркване. Това зависи от степените на съзнанието. Ако осъзнавай себе си, ако осъзнаваш същините в себе си, няма объркани, няма неразбрани неща. Как тъй можеш да допуснеш, че ти си едно объркано, едно неосъзнато явление? Това е голямо оскърбление. Няма объркани явления, всички явления са строго определени и предвидени. Следователно, вие сте едно явление, което има в основата си, в началото си един велик импулс за постигане на идеала. Вие сте вечност. А щом сте вечност, няма объркано, няма неразбрано. Това е степен на съзнание. И колкото повече съзнанието се разширява, толкова повече пространство се завладява. Колкото повече съзнанието се разширява, толкова повече се обезсмъртява, толкова по дълбоко се вглъбява във вечността. И тогава се пита: човекът извън Първопричината ли е? Извън Бога ли е? Излязъл ли е някой от Бога, за да бъде вън от него? Ако излезете от сферите на въздуха, ако излезете от сферите на светлината, какво ще бъдете вие? Нищо. А щом сте нещо, вие сте в сферата на светлината, в сферата на въздуха, в сферата на водата и в сферата на земята. Следователно, вие не сте вън от Бога. Щом сте дело, щем сте явление, вие сте мисъл, вие сте работа на Бога.

Но ще кажете: щом е така, защо има ексцентричности, защо има безпорядък? Защото има поляризация, защото има трансформация, защото си допуснал и трансформацията, и поляризацията. Никой но ги е допускал. Те си съществуват като сили. Учениците, изненадани за тях, казват: защо са допуснати. Но посветеният ученик не казва това. Във всички противоречия, във всички катаклизми той вижда как се вае бисера, как се шлайфа бисера, защото у Бога всичко е творчество. Естеството на Бога е творчество, т. е. работа, а вие знаете, кои сили участват в работата.

И тъй, станете само съзнание. Как само съзнание? Нали ще кажете: и ние имаме физически живот, духовен живот, космичен живот, астрален живот? Всички тия явления не изключват съзнанието. За да осъзнаеш тия явления, ти трябва съзнание. Най-трудната работа във вековете е сила да се шлайфа това съзнание. И най-после, великите майстори успяха да шлайфат, т. е. успяха да го излъскат така, че да бъде поляризация на светлина. Съзнанието е прилив на светлина. Колко то повече съзнанието се разширява, толкова повече светлината присъства. Защо? Защото съзнанието е огън на светлината.

Но ще кажете: къде е този огън в човешкия организъм? Има ли място? Никой гений до сега не е намерил мястото на съзнанието. Някои казват в мозъка, други казват в наблюдателната област, други казват в съсредоточната област, четвърти казват дихателния организъм, пети - слънчевия възел. Всички тия органи и системи са все под давлението на съзнанието. Но къде е мястото на съзнанието? Мястото на съзнанието е в душата. Колкото по-богата е душата, толкова по-широко е съзнанието.

И тъй, съзнателната душа е центъра на вселената. Как може душата да бъде центъра на вселената? Няма вселена без душа. Има ли дела на Духа, ако няма вселена? Няма. Щом има вселена, има, дела. А щом има дела, има и душа. Щом има душа, има и съзнание. Не може да делите съзнанието от душата. Отсъства ли душата, отсъства и съзнанието. Присъства ли душата, присъства и съзнанието. Съзнанието е сърце на душата. То е специфичния орган на душата. И ако ученикът добре проумее тази велика истина, той ще има наистина, най-богатата душа, най-великото съзнание. Тогава душата е осъзната. Това е истината. Бъдете ли осъзната душа, вие сте олицетворение на Божествения ум, на Божията мъдрост.

Така откривайки тия същини, които са пластика на Божия, Дух, ние имаме за задача да отвлечем ученика, т. е. да го извадим от една среда и го втопим в друга среда. Ако е бил като жаба в блато, да го извадим от това блато и му дадем друга форма, друго съдържание, друг замисъл. Стига му това блато. Стига е пазил старите завети, старите закони, старите постановления. Ние. сега го зовем, ние сега го призоваваме към едни нови завети - да се приобщи към оная осъзната душа, към оная разумна душа. И тогава той ще знае защо светят звездите, защо изгрява слънцето, защо, духат ветровете, защо носят вода облаците, защо цъфтят растенията, защо живеят животните и най-после, защо работи и учи ученикът. Няма да има тайна област, тайна сфера, където неговата душа да не прониква. Ние го зовем към една пълнота на душата. И само като такъв той ще разбира езика, ще разбира магията, ще разбира словото на Учителите.

Възможности! Колко са велики тези възможности! Да вземаш участие, да си вибри в пластиката на Божий Дух! Ние искаме, ние и молим, и това, което искаме и молим, ние знаем. Затова, да използувате на Духа, за да мажехте да бъдете учени, за да може да бъдете гении. Но ще кажете: може ли сега? Кога, ако не сега? Има ли някое време, което може да ви каже, че тогава ще бъде? Няма такова време. Ученика не живее във времето. Времето за ученика е повторение, ограничение. За ученика има още пространство. Но идва ден, идва момент, когато той ще излезе извън пространството, защото пространството за него ще бъде ограничение. Посредством способностите на Духа ученикът ще премине през времето и пространството, за да се втопи във- вечността. А. какво състояние е това, вечността? Не е ли то ограничение? Дали няма да домъчнее на ученика да бъде в една особена сфера, наречена вечност? Вечността сфера ли е? Ако е сфера, значи е пространство. Вечността не е сфера, вечността не е пространство. Вечността не е време. Какво е? Нали и тя трябва да има начало, трябва да има край? Могат ли нещата да бъдат без начало и без край? Всички неща, които имат начала и край, са все във вечността. Следователно, какво представлява вечността без начало и без край? Може ли човешката мисъл да обхване безкрайните предели? Не може, защото няма предели. Не може, защото няма дълбочина, няма широчина, няма и височина. Къде ще стъпи той? От къде ще тръгне. Има ли той точка, откъдето да проектира своите способности, които да му открият началото на верността и края на вечността? Няма точки. Има само способност, а тя е способност на разумната душа. Следователно, в цялото миросъздание има само способности, деятелност. Така ученика трябва да знае. Щом проумее тази велика истина за способностите, ще може да бъде трептение на Духа. Но, има ли трептение? На кое място има трептение? От къде е започнало трептението? Или, кой е този, който е започнал да трепти? Нали, за да трептиш, трябва да имаш сфера, трябва да имаш етер, Защото има светлинен етер, има топлинен етер, има химичен етер, има и жизнен етер. Значи, топлинният етер създава ефекта в светлинния етер, светлинния етер създава ефекта в химичния етер и химичния етер създава ефекта в жизнения етер и самия този ефект ние наричаме трепет,

Следователно, за да бъдеш трептение, трябва да имай елементи, трябва да имаш сфера, трябва да имаш пространства, трябва да имаш и време. Но въпросът е за вечността - как ученикът ще мине през пространството, през времето, през сферата и областите, за да осъзнае вечността? И пак казваме;. времето, пространството, сферите на вечността са в душата. Душата е вечността, съзнанието е ефекта на тази вечност - душата. Ние казваме ефекта, защото нямаме друга дума. Ефект значи излъчване. Трептението е резултат, а трябва да има резултат. На кого трябва? На творческия процес. А защо на творческия процес? Кому трябва този творчески процес? Защо трябва да се сътворява? Отговаряме: да се дадат повече възможности за еволюцията на духовете. Тук се проявяват способностите на Духа, а главната му цел е да се, втопи, т. е. съзнанието да-проникне във вечността, т. е. в душата.

Можахме ли да ви дадем истинският образ на душата? Кой може от вас високо да се провикне и да заяви с нужния патос, с нужната строгост, с нужния критерий: „Ето, това е образът на душата“. Ако наистина има някой от вас, то ще бъде велико знамение. Той наистина, ще бъде във вечността, ще мери с мярката на вечността и ще трепти със способностите на Духа. Но ние ви казваме, ние апелираме: станете богата душа. Всички богатства на душата да бъдат ваши. А знаете ли какви богатства притежава разумната душа? Тя притежава богатствата на светлината, притежава богатствата на Духа, притежава богатствата на въздуха, на водата, на земята. Тя притежава богатството: етера на светлината, етера на топлината, етера на химията и етера на жизнеността и елементите: азота, кислорода. водорода и въглерода. Притежава и електроните, протоните, неутроните. Какво притежава още? Всички способности на Божия Дух, а те са (ще ги ограничим) милиони и милиони. милиарди и милиарди. Кога ученикът ще може да ги запамети? Когато неговото съзнание стане богата, богата душа.

Да, знание трябва. А да знаеш, трябва да присъстваш.

И тъй, осъзнайте се като разумна, необятна душа, за да бъдете притоци към слънчевата душа. Бъдете тия притоци, чрез които да се влеете в слънчевата душа и заедно с тази душа да бъде вечността. Може би ще дойде мисълта: ние сме едни ограничени съществува, едвам видими с микроскопите на слънчевите същества, как можем да бъдем притоци или как можем да бъдем обекти за слънчевите същества? Щом сте бисери. където и да сте, вие сте отражение, вие сте една радиация. А щом сте радиация, вие сте притоци.

Сега от всичко това, което се каза, от всички тия размишления, кое е най-същественото, което може в даден момент да ползва ученика? Ние нахвърлихме много мисли. Защо? Защото те съществуват, защото те трябват на вашето съзнание. Докато вашето съзнание не е в контакт, във връзка с богатите мисли на ръководещите съществува, то няма да има необходимите трептения, за да може да схване, т. е. да може да се сдобие с един от способните органи на Духа. Духът е създал органическият свят, т. е. органическият свят е дело на способностите на Духа. Щом е така, вие като органически свят. чие дело сте? Не само органически ли сте? Вие сте психически, вие сте и космичен и духовен свят.

Трябва ли ученикът да се откъсне от органическия свят и да заживее само с психическия, с космичния и духовния? Не може. Органическия свят олицетворява способностите на Духа и чрез органическите способности става преливане на психическите сили, на космичните и духовните. Ето защо, ученикът трябва да цени органичната система у себе си. Тя е спомагателен фактор, за да се прелеят духовните същини, космичните същини. Бъдете деликатни, учтиви, послушни към органическия свят у вас. Всички органи трябва да бъдат оценени. Да имате нужната обхода към него, защото чрез органите що влезете във връзка със способностите на Духа. А когато напуснете органическия свят и се вживеете в духовния свят, тогава ще имате пак органи само, че духовни органи, духовен организъм, духовно тяло. Но тогава те няма да се казват органи, а ще се казват способности. В духовния свят има само способности. Така се научете. Така въз приемайте новото, новата мисъл, новият прилив на Духа и светлината, за да израснете като големи, мъдри души. А щем сте големи души, вие сте вече въплъщение на цялото мирово въплъщение на Първопричината, на сътворението, въплъщение на Бога.

27 октомври 1951 г.