276. Великото очакване

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 276-то

Великото очакване

За да може да успее работата на ученика на Вътрешната школа, той трябва да създаде сфера. Само когато има сфера, име и велико очакване. В тая среща ще се спрем специално за онова велико очакване.

Да, очакване! Кога да очакваш? Да очакваш ония сили, които са координация за твоя дух. Да очакваш ония сили, които могат да те отведат именно в тия сфери. Музика трябва на ученика. За да бъде музикант, за да бъде мембрана, за да бъде прилив и явление, ученикът трябва да се свърже, т. е. да се вживее във великите тонове - тоновете на живота, на космичния свят. Космичният свят се е изявил чрез тона, чрез чувствата, чрез словото. Словото е съчетание на тон, на цвят, на число. Като тон, ти ще мислиш, като цвят, ти ще светиш, а като число, ти ще работиш. Няма ли ученикът тия способности, той не може да бъде очаквания. Ученикът трябва да го очакват тъй както той очаква- своя Учител, така и ученикът трябва да бъде очаквания за по-малките, за по-слабите. Къде ще се подготви той като очакване за по-малките? Ще се подготви в Школата. Там ще му се дадат най-верните перспективи, най-точните данни, най-вярната система. Само чрез системата, работата е велика работа. Да проумяваш, да осъзнаеш работата, то е все едно да си се осъзнал като космично съчетание. За да имате космично съчетание, вие, учениците на Вътрешната школа, трябва да се ползвате от влиянията, от силите и. способностите на планетите, на слънчевите духове. Защо? Защото планетите и слънчевите духове са радиация за твоя дух трябва да бъдеш радиация, за да можеш да раздвижиш атмосферата, да раздвижиш етера около себе си, защото силата е в движението колкото по-интензивно е твоето движение, толкова повече ти си космично съчетание. Тук в помощ на ученика идва науката астрология, науката астрономия, наука та ма те ма тика, науката алхимия и т. н.

Ние споменахме за зодиакалните знаци, споменахме и за темпераментите, но ще трябва да ви споменем, ако сте забравили и за влиянието на планетите от слънчевата система, Най-важни са седем планети, които имат силното влияние върху земята, върху съществата на земята. Ученикът трябва да знае тяхното влияние.

Кои са те? Марс, Слънце, Меркурий, Луна, Венера, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Вулкан, Плутон. Новооткритите не влизат в състава на седемте планети.

Кой тон има Марс? Тона „до“, който дава голяма деятелност на марсовото влияние. И всеки, който е под влиянието на Марс, е деятелен, бурен. Кой е тона на слънцето? Тонът „ре“. Тонът „ре“ е светещ проблясък. Кой е тона на Меркурий? – „ми“. На Луната? – „фа“. На Венера? – „Сол“. На Юпитер? – „ла“. На Сатурн? – „си“.

Кои са цветовете на тия седем планети? Кой цвят е на Марс? - Червеният цвят. На слънцето? -портокаленият. На Меркурий? -жълтият. На Луната? - зеленият. На Венера? - Ясносиният. На Юиитер? - Тъмно синият. На Сатурн? - Виолетовият. На Уран? -Ултравиолетовият.

Какви елементи съдържат? Върху кои елементи са господари тия планети? Ще ги наречем господари, собственици:

Марс - на желязото.

Слънцето - на златото.

Меркурий - на живака.

Луната -на среброто.

Венера - на медта.

Юпитер - на калая.

Сатурн - на оловото

В кои дни се проявяват?

В понеделник - луната.

Във вторник - Марс.

В сряда - Меркурий.

В четвъртък - Юпитер.

В петък - Венера

В събота - Сатурн.

В Неделя - Слънцето.

Кои планети влизат

в огнения тригон? - Марс, Юпитер и Слънце.

въз въздушния тригон - Меркурий и Уран.

въз водния тригон - Луна и Нептун.

в земния тригон - Сатурн и Венера.

Това са определения от дългите опитности на големите умове. Какво ще ползува всичко това специално ученикът на Вътрешната школа? Нали ученикът трябва да има опити и то опити, които да го свържат с космичния свят, да му разкрият космичния свят, защото космичният свят е деловия свят. Цялото съществувание, било на ученика или другите поделения, е все космично съчетание. Щом е така, ученикът трябва да се ползува от големите опитности на големите учени. Къде ще намерите тяхната. наука? Записана ли е тя някъде? Има ли я в учените? Вие ще кажете: нямахме досега възможността да се срещнем поне с един такъв учен. Това не може да ви извиша. Вие се срещнахте с най-учения, с най-мъдрия, с най-силния.

УЧЕН, МЪДЪР и СИЛЕН! Това е животът на Космичния човек. Учен, мъдър и силен! Това значи свръхсъзнание - да можеш да проникнеш с ума си в космичните сфери, да можеш да изживееш със сърцето си космичните влияния и най-после, да можеш да почувстваш като сила и воля съчетанието на космичните влияния. Кога ще стане това? Ще стане тогава, когато се сродиш, когато се опознаеш с тези велики сили, планетните духове. Ако до сега ученикът не е имал тази възможност, то е било затова, защото неговите Учители винаги са го подценявали и са му казвали: ти си малко същество - микрокосмос. Ти си едно насекомо, ти си една прашинка.

Така възпитаван, така учен, ученикът винаги е бил в бреме, в отегчение, в заблуждение. А идва ден, дойдоха моменти, когато ученикът ще се види наравно в делата и работата на Учителя; когато ученикът се осъзнае като помощник на Учителя. Помощник, т. е да вземе живо участие във великите проблеми в живота на космичните съчетания. Помощник да бъдеш в редиците на великите мислители, в редиците на великите посветени, които непреривно изучават миросъзданието.

Но ще кажете: ние ще трябва да се справим с нашите отношения, нашите нужди, че тогава да мислим за големите проблеми.

Ученико, на теб Духът говори. Стъпи смело в Светая Светих. Забрави себе си, за да опознаеш душата си. Стани душа. пълна с живот, озарена със светлина и проявена в мъдрост. Остави старото. Остави това, което беше вчера. Напусни това, което беше днес и смело стъпи в утрешното, смело влез в момента, когато Духът те повдига, когато Духът те посвещава. Трансформирай унилата мисъл, инертното движение.

Създай у тях трепет на живот. Когато създадеш този трепет, тогава ще осъзнаеш, че всичко е живо. А сега казваш, че има мъртва материя, че има елементи без душа, без радиация. Щом станеш трептение, щом станеш светлина, щом станеш присъствие, твоето очакване ще бъде напълно удовлетворено.

Когато така застъпваме специално възхода на ученика, когато му даваме известна система, то е затова, защото трябва да има свидетелство на земята. Какво ще засвидетелства? Прииждането на светлина и прииждането на Духа. Свидетелство за идването на великите посветени, на в светлите йерархии духове, които изграждат едно велико царство на земята. Ученико, ще бъдеш свидетел, който ще стъпи на прага и ще свидетелства за великия момент, който е настъпил за твоята душа. Трябва да се оживи материята. Трябва да се повдигнат субстанциите в етерното човешко тяло. Ако до сега е нямало светлинен живот, то е било благодарение на това, че етерните субстанции не са били във възходяща радиация.

Ученико, втопи се в етера. Нека етерът бъде твоя атмосфера. Тогава ще излезеш от себе си, т. е. ще напуснеш себе си, твоя свят, в който сега живееш и ще се проникнеш в оня свят, който в бъдеще ще изживееш. Нов свят ти трябва, ново ръководство ти трябва, нова земя ти трябва, ново слънце да те огрява, за да можеш най-после да разрешиш проблема за своето съществувание и за съществуванието на миросъзданието. Необходимо ли е това? Необходимо е и то трябва да стане. защото няма друго място за тебе, няма друга наука за тебе, няма друга сфера за тебе. Трябва кървав пот от челото ти, трябва будност, за да може да използуват влиянието, теченията на космичния свят в тази дадена епоха. Живей в тази сфера. Тогава ти наистина ще придобиеш оня етерен образ, който ще бъде нова инсталация за присъствието на Духа и за въплъщението на светлината.

Ние от друг свят ти говорим и ще ти разкажем за тия светове, когато ти дойдеш по-близо, когато можещ да издържаш на климата, на влиянията, на движението на тия светове. И тогава няма да казвай, че има неразумна воля, че има мъртва материя, мъртъв свят, гробища, смърт. Воювай за този свят, посвети живота си за него и тогава Учителят ще ти повери великите тайни и на другите светове. Това е твоя живот, това е твоя стремеж, твоето съзерцание и размишление. Все повече и повече да се обогатиш, да имаш мярката на пространството и метъра на времето и математиката на вечността. Стани тази математика за да можеш да преодолееш всички трудности, които биха докоснали твоята разумна способност.

Най-после, ученико, обърни особено внимание на твоя вътрешен мир, на твоя духовен мир. Нека твоето око бъде олицетворение на мировата светлина. Нека твоята мисъл бъде олицетворение на мировата мисъл. Нека твоето дихание, твоят живот, бъде олицетворение на мировия живот. Така израсни. Така порасни, за да ходиш като достоен по лицето на земята, да се ползуваш от всички блага, които земята ще ти даде. Очаквай, очаквай всеки миг, очаквай, за да станеш зора, просветление, за да чуеш гласа на твоя Учител, който да ти каже: Ученико внимавай, словото започва. Това нека бъде музика в твоята душа. Словото започва. Нека това безсмъртно слово стане непреривен прилив у вас, за да може да се подготви вашата умствена способност, която е най-реалния свидетел, която ще провери, която ще издири началото на всяко начало. Най-напред ще издири вашето начало, защото вие още не се познавате. Вие още сте материя. Вие сте душа и дух, но повече се осъзнавате като материя. Защо? Защото този е органическия свят, защото има органи, които функционират, които излъчват, които сублимират, които произвеждат. Вие най-добре го чувствате и разбирате.

Но кои сте вие? Вие сте едно начало, една причина, наистина, за която още няма мярка, няма метър да я измерите, няма кантар да я притеглите, няма и мозък да я разберете. Важно положение да проучите вашето начало, за да може да разберете и Великото Начало. Мъчно ли е, трудно ли е да стане това? Щом сте като свръхсъзнание е много лесно, защото вие участвате, вие присъствате при тези духовни, Божествени процеси. Да присъстваш, то е равно да участват, да работиш. Ученикът още не е осъзнал работата на тия малки същества, които работят в него. И ако той може да ги осъзнае, ще се научи от тях, че не трябва да бъде ленив. Целият органически живот му дава ясна представа, ясна картина, какво представлява неговия дух. Ние говорим на духа в ученика. Той е най-големия виновник, загдето ученикът е проспал досега времето, загубил е пространството, а понятие няма за вечността. Този дух ще се дресира. Ще го пробудим най-после, за да почне да търси първопричините, които са го поставили в образ на човека.

Но ще кажете: нали този дух е отломка на Божествения дух? Защо той е така инертен? Защо той не осъзнава своята Първопричина? Защото е в процесите. А знаете ли какво е това процеси? Някои казват: това е грехът, падението, смъртта, възхода и т. н.. Всичко се включва в процесите. И да грешиш е процеси и да умираш е процеси и да мислиш е процеси, но зависи от степента на процесите, каква степен е даден процес. Но ще кажете: нали и степените са даден възход, дадена стълба, по която върви развитието? Но има два закона: еволюция и инволюция. Ако си в инволюцията, ти си в нисша степен на развитие, защото и там има развитие. И в греха има развитие, и в смъртта има развитие. Това са все опитности, през които минава човешкия дух. Значи човешкият дух трябва да мине тия степени на инволюция.

Много мислители са правели догадки. Едни са казвали, да събудят спящите духове. Други са казвали да трансформират известни кинетически енергии, да събудят заспалите съществува. Кое е вярно? Ако питате математика, какво ще ви каже? Има рационални и ирационални числа. Ако питате естественика, какво ще каже? Тогава питаме: защо човешкият дух изминава инволюция в процесите? Каква е неговата пряка задача в инволюцията? Има ли някакъв смисъл? Все трябва да има смисъл, защото в живота няма безсмислени явления. Има някое опущение, някое изключение, има някой застой, почивки, но човешкият дух има една голяма отговорност, а тя е, че той подпомага органите на инволюцията, т. е. силите на инволюцията, т. е. човешкият дух е заживял в животинския свят, където е причинил големи пакости. Той е обсебил животинския свят. Целият животински свят е станал жертва за него. И ако има едно изкупление за човешкия дух, то е: животинският свят ще го изкупи. Но защо точно така трябва да постъпи тоя човешки дух в животинския свят? Защото и животинският свят трябва да еволюира, трябва да му се разбутат формите, да се трансформират енергиите и така да мине в една по висша йерархия. И там е сега разковничето; между животинския свят и човешкия дух. И благодарение на този акт, този човешки дух, който е потънал в животинския, казва: няма разум, няма разумна душа. Всичко е случайност, процеси.

Идва ден, идва изгрев и в този изгрев ще участва човешкия дух, ще се зазори в него душата, защото тази субстанция душа, този прилив душа, тази същина душа е, която ще върне човешкия дух и ще го извади из животинския свят.

Но ще се възрази, нима душата е по-високостояща, по-чиста и по-светла от човешкия дух? Посредникът между Божествения дух и човешкия дух, е душата. Душата е разумното начало в човека. Тя е олицетворение на Великия разум на Върховното.

Душа! Ученикът трябва най-първо да се втопи в Божията душа, в космичната душа, за да може да бъде едно непреривно трептение на светлина.

Живот и работа! Това е очакваното, което ученикът трябва всеки миг, всеки момент да изживее. Това е радостта на висшите съществува. Само душата може да даде вярна дума, вярно обещание на тия велики съществува, които се радват.

Душа! Планетна душа! Слънчева душа! Космична душа! -Това е вашето естество, т. е. направете вашето естество светлинна душа, разумна душа, космична душа. Когато казваме космична душа; ние разбираме душа, която участва в космичното сътворение, която е свидетел на тия велики процеси при космичното сътворение, която знае, как Бог мисли и за какво Бог мисли, душа която знае какви са същините у Бога - абсолютните същини. Тя знае, че една от същините на Бога е светлината, а друга от същините е Духа - две главни същини, които се поляризират като трета и любовта или разума.

Любов и Разум! Любовта е разума у Бога. И тогава казваме щом имате любовта, имате Божия разум. А щом имате Божия разум, вие сте светлина и Дух. Това са същините на миросъзданието. Всичко друго е произлязло от тези две абсолютности. Дух и светлина. Следователно, няма мъртва материя, Няма мъртъв живот, защото светлината навсякъде прониква и Духът навсякъде живее. Това е гръбнака, това е системата за ученика, да има като Велико начало светлината и като велико присъствие Духът, а той да бъде живата душа.

Да, смело върви по пътя, смело стъпвай върху ресора на Духа, смело се вживявай в светлината и те ще донесат великия резултат, великото посвещение. Да се посветиш. В какво? В знание - да знаеш нещата, да знаеш всички причини, всички явления, всички трептения. Всички радиации, всички импулси и целия ритъм на живота; защото животът е ритъм на душата. Без душа няма живот, без ритъма на душата няма живот. А няма такова естество, няма такава мисъл да няма душа. Какво е това да няма душа? Кой може да измисли това, да няма душа, да го каже и да го повярва, че няма душа? Има един. Той е човешкия дух. Той е майсторът на тая. философия. Той се е материализирал, защото е искал да стане една, планета, да олицетворява едно творчество, подобно на Божественото сътворение. Но има една виновница, която му бърка в плана. Тя е душата. Тя казва: без мене няма царство, няма сътворение, няма живот.

Ето къде е борбата и то сериозна борба, сериозна по отношение на разумното съществувание. Големите съвременни учени казват, че Духът е прав, защото той твори, създава блага. И материализираха благата. Но има една виновница, която казва: няма благо без светлина. Няма благо без присъствие на душа. Няма благо без присъствие на мисъл. Няма такова благо. Щом е въпроса за благо, ученикът трябва добре да проумява що е това благо. Благото е едно средство, което е необходимо в еволюцията. Това е основата на развитието. И който може да прецени разумно тия блага, той ще се ползува от тях.

И тъй, на вас учениците на Вътрешната школа казваме: бъдете душа, разумна душа, за да може всичко около вас да се одухотвори и вашата душа да бъде централно ядро, слънце на вашата слънчева система. Ученикът трябва да се свърже със съществата на слънцето, защото те ще свидетелстват за абсолютните същини на Бога, че те са светлина. Най-после, ученикът трябва да се свърже с духа на слънцето. Той ще му каже и свидетелства за другата абсолютност на Бога, че той е Дух, Дух на Великото начало.

Ум трябва. способност трябва, таланти се изискват. Имате ли ги? И дух имате и душа имате и способности имате и таланти имате. Щом ви призоваха, щом на вас възлагат, вярват, то все има нещо, има нещо значително, нещо силно, а то е вашата душа, вашата разумна душа. Само тя е, която може да ви свърже с великите йерархии, защото тя знае за техния живот, техните сили, знае за тяхната мисъл, знае за техния порядък, за тяхното творчество. Най-голямата способност, най-големият талант в човека, това е неговата душа, защото, като талант, тя е гений, а като способност е разумно начало.

И тъй, нека у вас да остане следното състояние: от този момент да почувствате, че вие сте напълно изобилна душа, че вие сте третото абсолютно начало - любовта, но това ще остане за следващото размишление. Ние тук трябва да разрешим проблема, трябва да разкрием идеалите, трябва да открием световете, защото не само трябва да чувствате, да говорите, но трябва да се изживее. Идва момент, кога то ще имате такова изживяване. Опитност ви трябва, защото тя е най-положителното знание, най-положителната и вярна наука. Само тези, който опита, само той вярва, защото опитът е вяра.

Има ли в този момент на друго място така да се застъпват идеите, теориите - идеите за Духа и теориите на ума? Има много мислители, много учени материалисти. Университета е създал плеяда учени, които имат възможност да правят някои открития по отношение на всички области и специалности както в медицината, в техниката, в естествената. Има, има откритие, но кой е, който открива? Ученикът на Вътрешната школа знае за откривателя на откритията.

Но може би ще дойде мисълта: дали ние ще можем да се справим с тия проблеми, с тия абсолютности за които ни се говори? Ще може да се справите, когато присъстват велики умове и когато ви говорят великите гласове. Щом сте една колективна душа, една широка душа, бие не може да се не справите. Вие имате едно ръководство, което ще ви открие всяка една неизвестност. Няма да има неизвестности, защото неизвестност значи невежество, незнание. В помощ на ученика ще дойдат всички звездни системи, защото той трябва да бъде размишление в битието, разум в битието. Само като размишление в битието той е ученик. Иначе, какво ще учи? Как да си изкарва хляба? Как да си закърпи обувките? Как да си закърпи дрехите? Как да си напълни стомаха? Как да се удоволства? Нему му трябва върховно размишление, да забрави това: не мога, малък съм, немощен, болен.

Разумни ученико, сложи на твоята рана духовен лек. Излекувай я. Приеми от мировото знание и внеси в твоя мозък. Вземи от Мировата мисъл и внеси в твоята мисъл. Вземи от Мировата памет и развий своята памет, за да може в най-скорошни дни да бъдеш Върховен разум, да мислиш като разумен, като мъдрец. Помни, мъдрецът е твоя идеал. Върви след неговите стъпки, защото те са светещи. Стигни до мястото на мъдреца, за да се срещнеш с него и да ти каже истината. Изграждай себе си като характер, като разумно явление.

Като казваме разумно явление, ние подразбираме, че всички разумни явления са директиви, план на върховната мисъл. Бъдете и вие този план, за който най-ревниво ще бъдете пазени и реализирани от Върховните архитекти.

Идеен свят, реален свят! Това да бъде вашата мечта. Той да бъде вашата почивка, вашето занимание и най-после, вашето щастие. Искайте и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори. Гдето са двама или трима, аз съм между вас. Това са исторически проблеми. Историята ги е записала, но те са верни, защото стават. Вие вече представлявате един отворен свят, в който са дошли други умове, други духове, други съзнания. Този отворен свят е мястото на очакването. Да очакваш, значи да си готов, да си отворен.

Когато младата мома очаква за първи път своя възлюблен, тя е във вдъхновение. Тя се облича най-прилично, най-красиво, защото е във вдъхновение. Така и ученикът, когато е в очакване, трябва да бъде вдъхновен дух, да се облече в най-красивата си дреха и когато неговият възлюблен почука, да трепти у него духът и душата, че ще има една велика заветна среща. Така и учениците на Вътрешната школа трябва да бъдат в очакване, защото процесът очакване е процес върховен. Нека този върховен момент бъде ритъм у вас. Само при този ритъм ще може да се завърши едно велико дело, ще може да се продължат лекциите. словото, беседите на мировия Учител ще може да се разкрият, да се разгадаят тайните скрижали на източната мъдрост, която е взета от свещения свят - Агарта.

И сега, когато архивите, скрижалите на Агарта се разнасят, трябват тълкуватели. А къде са тия тълкува те ли? Кои са ония мъдреци, които ще дойдат да намерят родилият се велик представител на небесния свят.

Ще дойдат тия мъдреци, ще похлопат на вратата, но ти, ученика, бъди страж на прага и посрещни мъдреците. Те ще ти кажат великите истини за новата епоха, за новата културата, за  шестата раса. Не проспивай дните си, не се заблуждавай в твоите часове, но вживей се в моментите, защото мъдреците идват в момента. Бъди буден, за да бъдеш обект, да бъдеш съзерцание на Божието око. А щом те съзерцават, ти непременно си във вдъхновение. Нова кръв ще се влее - кръвта на Духа и силите на светлината. А знаете ли какво значи кръвта на Духа. Обнова, коренна обнова. Това, което са разказвали алхимиците за безсмъртния еликсир, това е кръвта на Духа, т. е. живота на Духа.

17 ноември. 1951 г.