298. Сътворението

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 298-мо

Сътворението

Ученико, ние те въвеждаме в живия свят на светлите същества. На теб трябва да бъде ясно, какво представлява този жив свят. Докато не заживееш като жив свят, докато не заживееш като трепет на светлината, докато не трептиш като жива мисъл, ти не. можеш да опиташ, ти не можеш да се докоснеш до живия огън на този свят. А знаеш ли колко ти е необходимо, колко ти трябва този жив свят да проникне в твоя свят! Ти не си изключение. Ти трябва да бъдеш в този свят, за да можеш да проверяваш ония сложни комбинации, които Духът провежда по отношение твоето строителство. Ти трябва да се построиш. Ти трябва да имаш най-съвършената архитектура. Ти трябва да бъдеш построен по модела на ангелските същества. Модел ти трябва - нов модел. Трябва да се конструираш като голям скулптор, за да изваеш този модел, защото за бъдещето, за новото, което идва, за царството на шестата раса, трябва модел.

Но ще кажете: нали шестата раса е по-висша раса, иде с повече съзнание, с повече опитности и повече светлина, защо тогава аз, ученикът, трябва да създаваме модел? Как мислиш, дали шестата раса ще дойде в хаоса, ще дойде в безправието, ще дойде в салханите[1], в затворите? О, не! Шестата раса ще дойде при добра обстановка, при добре организиран физически, астрален, ментален свят.

Тогава ще се зададе въпроса: ако добре се организира физическия и астралния свят, т. с ще остане ли пак да се нарича физически и астрален? Няма ли тогава физиката да се преобрази, да се трансформира в по-висши елементи на етера? В основата на творческата мисъл е легнала дилемата да се усъвършенства, да се издигне, да се осъзнае всеки елемент, т. е. всяка душица.

Но ще кажете: има ли неосъзнати душички? Нали те са плод на една разумна душа? Как тя ги е родила неразумни? Този е един от най-трудните въпроси, които и философите на миналото и посветените на миналото не можаха да разрешат. За да се разреши този въпрос, трябва особена постановка, а тази именно постановка е в съзнанието на този, който ще разрешава този въпрос - защо има неосъзнати душички, непробудени душички, защо и защо? Ако наистина би се разрешил този въпрос с тия души, то би се разрешил въпроса, откъде дойдоха тия души, кой ги създаде, каква е тяхната първична същина. Само големите окултни мислители, само големите посветени учители, само боговете могат да знаят за онази първична върховна конструкция на живота, там където се оперирали великите сили на сътворението, там където са мислили великите сили на Първоизточника.

Големите посветени архитекти знаят за Първопричината на сътворението. А щом знаят, тяхната мисъл, тяхната деятелност са мисъл форми. Те са вълни, които проникват в цялото битие. А щом са такива, колко лесно е окултния ученик, ученикът на Вътрешната школа, в своите размишления да долавя по вътрешен път тези вълни, тези мисъл - образи. И тогава, при големите експерименти, които ученикът ще прави, ще може да сортира, ще може да съпоставя елемент с елемент, есенция с есенция, багри с багри, звук със звук, дихание с дихание, най-после, мисъл с мисъл. И там ще бъде разковничето - защо има още неосъзнати души, още непробудени души, какво те правят там, защо са там, каква е тяхната мисия, тяхната работа.

Лесно ще може да може да се домогне ученикът до тези неизвестности за него, защото било е някога, когато сам ученикът е минал през тези перипетии на живота. Силите ще му спомнят за, тези подсъзнателни процеси и дейности. Тогава ученикът ще може да си построи наистина един правилен хороскоп, световен хороскоп, космичен хороскоп, духовен хороскоп. Тогава ученикът ще може да открие онзи начален промисъл, който е замисъла, проявлението на сътворението. Цялата тайна е в проявлението. В момента на проявлението е станало първото пробуждане на душите. То е един епохален велик момент.

Но ще кажете: до тогава душите какво правеха. Ще ви кажем, че бяха кристализирани. Бяха кристали - етерни кристали, светлинни кристали, огнени кристали и всичко беше в покой. Тогава нямаше движение, нямаше страдание, нямаше дихание. нямаше и смърт. Но, когато от момента на първото проявление, стана едно епохално велико пробуждане и Първопричината се прояви като всемогъщо сътворение, трябва материал, трябва слово, трябва мисъл, трябва способност, трябва светлина и Дух. Отгде ги взе Първопричината, за да прояви сътворението? От големия, от дълбокия покой - тази необятна съкровищница.

Но ще изпъкне въпроса: какво е началото на тази голяма съкровищница на покоя? Как умът може да си представи едно особено състояние, било то на елементи, било то на етер, на светлина, на багри, на песен, на дихание и мисъл? За да си го представи ученикът, трябва да може да се внедрява. Къде? В първичната жизненост, в първата искра за мировото движение.

Ученико, помни! Надалото е в първата искра на мировото движение. Можеш ли да си представиш, какви мисъл-вълни са създали това всемирно движение? За да си го представиш, ученико, трябва да имаш наистина мислещ ум, защото само мислещият ум може да те въведе към тайнствените размишления. Добре е, радостно е, щастие е да можеш да обогатиш ума си с тези вълнообразни мисли, т. е. движещ се на вълни мисли.

Такъв е живият свят, в който искаме да те въведем. Той е най-хармоничния, най-поетичния, най-красивия и светъл свят. Когато размишляваш за този жив свят, за това всемирно движение, непременно ще овладееш способностите на космичните същества. Само с такива способности ти можеш да откриеш плана и системите на ангелския свят. Ангелският свят трябва да ти бъде мястото, времето, пространството, в което ще работиш, ще дишаш и мислиш. Той не е някъде далече, някъде в незнайното, в непроявеното. Най-проявеният, най-обективният свят, това е ангелският. свят. Твоята земя е втопена в проявения ангелски свят. Твоята земя се движи по орбита, по линия и тя се подържа в равновесие с помощта на ангелските сили. Те са, които й дават път. Те са, които й устройват моменти на тържественост, моменти на преходи, моменти на велико развитие. Само за миг, ако си представиш, че твоята земя е изоставена от грижите на ангелските същества, тя ще получи страшна катастрофа, а това иде да докаже, че наистина в живота има разумност, която човешките същества не могат да открият. Ако биха могли да я открият, биха станали големи учени, биха се запознали със съществата на ангелската йерархия.

Не можеш да бъдеш учен, ако не си в контакт със светлите сили - ангелите. Не можеш да бъдеш поет, художник, композитор, математик, естественик, астроном, ако не си във връзка с ангелските сили. Ще бъде за теб голямо нещастие, когато напуснеш физическото тяло и минеш в отвъдния свят и нямаш приятел, няма кой да те обича, няма кой да те люби, няма кой да те поведе, да те отведе. Това се казва страшно изпитание. Но, ако имаш едно светло любимо същество, което е готово, което ще те подготви да поемеш пътя, то ще те въведе в ангелското царство.

Ученико, не можеш да проумяваш тайните на битието, не можеш да овладееш Върховната памет и проявиш Върховната воля, ако нямаш любимо, мило, красиво и чисто същество от ангелския свят. Ние ти говорим за живия ангелски свят, а ще дойде ден, когато специално ще ти говорим за изкуството, за за всемирното космично изкуство на ангелите. Кога ще бъде това? Когато имаш вече любимо същество от ангелския свят. Ето защо, когато размишляваш, повикай това любимо същество и заедно с него нека долети твоята мисъл, тъй както лети и неговата мисъл. Нека се осияе твоето лице, както е чисто и светло неговото лице. Нека се движи с бързината на светлината, както това светящо същество се движи с бързината на мисълта. Тогава ще опиташ, тогава ще вкусиш от нектара, от сладостта, от соковете на онези плодове, които растат, които зреят в светлинната земя на ангелските същества. Тогава няма да мислиш, кой фурнаджия ще ти опече по-хубав хляб, кой гостилничар ще ти сготви по-вкусно ядене, кой шивач ще ти ушие по-хубава дреха, кой мъж ще ти бъде опора в живота и коя жена ще ти бъде щастие в живота. Това ще забравиш, защото ти си онова ефирно същество, което те въвежда .... къде? Къде те въвежда това същество? В университета ли, в академията ли, в светилището ли, в олтаря ли? Въвежда те в центъра на Голямото космично сърце - сърцето, което е дало първия тласък за проявлението.

Когато говорим за едно голямо, космично, духовно, мирово сърце, разбирай първия подвиг, първия импулс, първия ритъм, първата деятелност, първото движение, най-после - първото дихание. Колко много богата трябва, да бъде твоята мисъл, какви образи да има твоята мисъл, за да е толкова повече и твоето съзнание свещено. Защо? Защото твоето съзнание е вече една светиня за твоята душа. Трябва светиня. Не може душата без светиня. Тя не маже да живее индивидуално. Тя не може да остане в онези статически състояния, които някога е минала. На нея й трябва светиня, т. е. да опита ритъма, импулса на голямото сърце.

Може би ще дойде мисълта в теб и ще кажеш: откъде пък сега излезе това сърце? За да има сърце, трябва тяло, образ, които да го движат, които да му дават импулс да работи, да произвежда секреции, да произвежда кръв, за да подържа и диханието. Пак въпрос неизвестен; но ние казваме: има и образ, има и вещество, има и същина, деятелност, ритъм, който подържа това сърце. Това сърце е проявения свят. Светът е роден от това сърце, т. е. любовта е родила света. Любовта на най-големия гений, най-голямата сила, на най-големия философ, на най-големия мъдрец е родила света. Но само света ли е родила тази любов? Тя е родила и първичните основи на света, първичните замисли на света; първичната постановка на света. Преди да се роди света, любовта е хроникирала цялото сътворение. Като какво го е хроникирала? Като Дух и Светлина. Първо започна Духът като движение и Духът и движението запалиха искрите на светлината, т. е. проявиха живота си като светлина.

Но ще кажете: може ли Любов без светлина и без Дух? Преди Духът и светлината, била ли е любовта? Да, преди светлината, преди Духът е била любовта, защото всичко е любов. Любовта каза и Духът започна. Когато Духът започна, движението запали светлината. Това е сътворението на света, проявлението на света от момента, когато се е запалила светлината. А от къде се е взел огънят, за да се запали светлината? Огънят бе в любовта. Духът го взе от любовта и запали светлината. И така започна сътворението. В основата на всяко явление в сътворението стоят любовта, Духът и светлината. Любовта ражда мисълта, Духът ражда силата, а светлината ражда способността, деятелността. Способността е плод на светлината, силата е плод на Духа, движението е плод на любовта.

Ученико, разбирай правилно, що е това първично изявление на любовта. Любовта е дала разума, разумността в сътворението. Щом е дала разумността, са се проявили и светлината, и Духа - Духът като сила, а светлината като деятелност. Ето защо, изучавай, изучавай любовта, размишлявай за Духа и обичай светлината и така ще познаеш живия свят на ангелите.

Не може да има разумност, ако не участва любовта. Под думата разумност се разбира проявление на любовта. Само там, където любовта се проявява има и разумност.

28 април 1952 г.

---

[1] Салхани - кланници