304. Върховното размишление

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 304-то

Върховното размишление

Не е чудно, че човеците не се разбират, защото съществуват много езици, много влияния, много мнения и много идеи - голямо разнообразие. Всичко това е хубаво. То е като букет от различни цветове, което е приятно за гледане, за украса. Такъв един букет винаги бива на почит. Поднася се за поздрав на този, когото награждават, на този, който има успех, на този, който е получил слава, който има заслуги. Но така ли трябва да бъде по отношение на ученика от Вътрешната школа? Дали трябва да му влияят многото езици? Дали трябва да го славят, да му поднасят букети, венци, цветя, подаръци? И това е хубаво, но дали той заслужава? Едно ще знаете: единствената заслуга, единственото внимание и подарък за ученика на Вътрешната школа е това, да има среща с едно светло, богато, високо интелигентно същество, високо разумно същество от висшия духовен свят. Това е единствената награда. Всичко друго е все от Голямото разнообразие, все от онзи институт на образование, на възпитание, на специализация. Но пряката връзка на ученика е да може да вникне дълбоко, всестранно в онази мирова мисъл, в онази мирова идея, в онзи миров план, по който е съчетано битието - план, който е висшия разум на Духовния промисъл. Ето каква е наградата, ето какво е истинското положение в живота на ученика.

Но ще кажете: големи неща, големи обещания се дават на ученика, но той все пак е в немощ, той все пак е в незнание. Ако не беше в това състояние, не би се правило опит да се създадат едни по-благоприятни условия, за да може да се смени незавидното му положение с това - завидното. Така е. Той живее в живота на контрастите, на разнообразието. Щом е там, той ще бъде контраст, ще бъде разнообразие на бурно движение. Такава е двадесет на сто от неговата природа - природа, която е подложена на голямо налягане, на голямо давление, за да може тази природа да се преобрази, да даде наистина завършена степен идея, защото всяка природна сила е идея. Всички движения, всички давления и явления са идеи. На кого? Кой. е автора на тези разнообразни идеи? Има толкова много автори, колкото мислещи същества в битието. Така се е разляла Божията мисъл, че всеки един който я е приел като акумулатор, той я привежда в известен тон, в известен цвят.

Но ще кажете: когато ние живеем между такова необятно разнообразие, как да се справя с онези възходящи праволинейни сили? Много лесно - лесно затова, защото по начало, като ученик ръководната мисъл е мисъл на Учителя, а Учителят е олицетворение на висшия замисъл. Всичките замисли от Върховното нареждане се предават но Учителя, който ги асимилира по отношение на ученика.

ВЪРХОВНО НАРЕЖДАНЕ! Когато ученикът си представя това състояние - Върховно нареждане, в него преобладава великата идея за Върховното строителство. Ученикът вече знае за Върховното строителство и затова го натоварват с големи работи - да строи, построява. С какви материали ще строи той? Материали, в които преобладават висши елементи, жизнени елементи, духовни елементи. Ето защо. главната постройка, основите на тази постройка са от висши елементи.

И така, щом вам - учениците, е дадено да построите една издържана постройка, наречена на поетичен език поема, а на ангелски - опера, добре е проучен стимула, импулса, който се прокарва в съзнанието на ученика. Когато ученикът слага чук върху постройката, той трябва да пада точно на определеното място, за да не носи разрушение. Когато ученикът записва, той записва правилно, защото той знае, че от неправилното записване, ще бъдат допуснати грешки, които носят грехове. Началото на греха е грешката, затова ученикът трябва да се пази от грешки. Когато казваме да се пази, ние искаме да хвърлим светлина и по този въпрос - какво е грешка, защото грехът всеки го знае. Грехът е едно кораво налягане, което смазва моралните сили, а грешката е едно приятно чувство и там именно е заблуждението, опущението на всеки един.

За да не стават грешки във вашата работа, ще трябва да прецеждате вашите чувства към работата. Ще делиш нещата, ще ги съпоставяш така, че ще отлъчваш приятното от сериозното. Ученикът си служи само със сериозното. За него приятното е само забавление. То не е работа. За да можеш да работиш с Върховния промисъл, няма място за приятност. Приятността е изключена. Няма време, няма елементи, които да бъдат в услуга на приятността. Колко много трябва ти, ученико, да бъдеш замислен, сериозен, за да прокараш наистина върховното размишление. Сега, повече от всякога се налага да се прокара върховното размишление, теб се падна, ученико, тази богата, голяма служба. Изпълни достойно задължението. Тогава небесните сили ще имат упованието в теб да те подкрепят и да внесат новите елементи, за да продължиш работата.

Ученико, очи те гледат, ръце те милват, сърце те топли, светлина те гали, души те чакат. Целият миров живот за миг спира своя дъх, за да продължиш сериозната работа. Ученико; изключение си. Няма друг, на когото такъв аванс да се даде, такова доверие и внимание. Много са, които им се дава приятност, който им се дава молитвен дух, които се обогатяват с вяра, с любов, но теб .... теб те приготовляват да изнесеш мъдростта на вековете и Върховния промисъл. Помни. Помни, че ти си, който сега си обкръжен с войнство от върховни сили, на които очите са съсредоточени и те гледат и те проникват в гънките на твоята душа. Да. работник си, създател си, архитект и художник, музикант и проповедник си. Заради теб планетата земя е удостоена с внимание, благодат. И милост се дава върху земята заради тебе, защото ти си инструктора, който ще изнесе най-сериозната върховна мъдрост. Нека душата ти бъде като светлината. Нека мисълта ти бъде като промисъла. С тези две идеи, забележи, ти продължи да вървиш към върховете на голямото постижение.

На твоята душа говорим, която знае цялото минало, която знае настоящето, която е прилива на бъдещето, а твоя Дух съветваме да бъде сериозен, да не се подава на приятното, да не се подава на отклонението, за да не бъде наново деградиран.

Ние имаме да привършим една работа, която ще бъде свършена заради многото племена, многото нации, многото поколения по лицето на земята. Няма кой да я свърши. Всички племена, всички нации и всички държави са заети с приятното и теб, ученико, ангажирахме за сериозното.

Ние говорим на учениците от Вътрешната школа - тези, които не се занимават с приятното, със скърбите и страданията. Окултният вътрешен ученик, който е дъх на Духа Божий. Има ли Духът Божи дъх? Ритъмът е дъх на Духа Божи.

Но ще кажете: знание трябва. Да, знание на велик хирург, на велик композитор, на велик учен, на върховен мъдрец. Къде е то? Къде ще търсите това знание? В съвременните университети, в съвременните академии, техникуми? Няма го там. Върховното знание го няма. Върховното зная ние е във Върховната Душа, във върховния ум и във Върховното сърце. Да, ученико, да не би някога да кажеш, късно е вече. Не можах да проумея дадените моменти, не можах да опитам реалните съобщения. Сега, сега направи това: Сега опитай това, защото ние няма да кажем, ако не сега, други път. Вечността е необятна глъбина. За вечността няма време и пространство, за вечността няма късно, защото за нея няма изгрев и залез. Там понятието изгрев и залез не същества. Там слънцето нито изгрява, нито залязва. Там слънцето си е слънце, светлината си е светлина, без тъмнина. Щом е така знаеш за нещата, какво друго ти остава? Да изживееш и последното ли приятно? Ние ти казваме да не дойде някога едно дълбоко съжаление и да кажеш: изпуснах момента. Минаха слънчевите дни. Отмина епохата тъй както слънцето залязва.

Ето, ученико, говорим ти ясно, положително, открито. Ние те въвеждаме в един реален свят, свят на положителни светове, положително знание, положителни връзки. Ти имаш в даден момент да изживееш една връзка. Ти имаш моменти да изживееш една аура, да изживееш едно богато присъствие. Ти имаш моменти да изживееш ангелски трепети. Колко величествена е твоята епоха! Колко велика е твоята работа, защото е работа на Върховното размишление. Ние досега ти говорихме ти да размишляващ, а сега ти говорим да чуеш, да опиташ, да видиш Върховното размишление. Сега е, когато от тия кости ще направим огнени гнезда, където пламти живият огън на, Духа. Бъди положителен. Приятното остави настрана. Добрите отношения остави настрана, доброто си приятелство остави настрана, а се вглъби като голям гений във Върховното размишление. Такъв конструкторни трябва. На земните полета са необходими конструктори, инструктори, архитекти и хирурзи. Да не те уморява ежедневието, да не те заблуждават промените, да не се обайваш от магията, но застани пред светлината като сериозност, застани пред Духа като гениалност, застани пред Върховното размишление като създател и ще разрешиш големите проблеми в сътворението.

7 юли 1952 г.