Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 305-то

Космична радост

Има ли право ученикът да се радва? И ако има право, кога? Необходимо ли е ученикът да се радва? Трябва ли да изживее и изпита радостта? Правото на ученика да се радва е само при свършен факт, т. е. когато ученикът разреши всички зададени задачи. Когато той оправдае доверието, когато той ознамени присъствието, тогава му се дава едно малко право да изпита една духовна сърдечна, умствена радост. Това е едно велико събитие, специално за него - да опита радостта на небето, да опита радостта на звездите, да опита вечността, да опита боговете, да опита Върховното начало.

Ученико, велико посвещение е радостта. Но, за да достигнеш това състояние, за да можеш да проведриш мисълта, да можеш да закалиш Духа, необходимо е да изживееш тая завидна за теб радост. Знай: никакъв друг момент нямаш за теб радост, освен момента, когато си разрешил спешните задачи, които отговорните фактори ти възложиха да разрешиш, т. е. строителите на земята, пазителите на земята, разплодниците на земята, отговорните фактори на красивата природа, на живата природа, отговорните фактори на звездния свят, на мировата космична светиня. А знаеш ли коя е мировата космична светиня? Тя е твоето бъдеще, твоето последно посвещение. Там, в тая светиня ще отвориш алманаха, в който са запечатани всички космични явления, всички космични начинания, всички космични идеи, всички космични светлинни идеи, епохи, векове и вечности.

Ученико, когато проучиш всичко това, още нямаш право да се радваш. Радостта е в процеса на последния стадий на посвещение. Но ще кажеш: кога ще ми се дадат тия именно задачи от космичната светиня? Всичко това, което сега ти се дава, все е изглъбено от тоя миров алманах, от светинята на космичния мир. Не можеш да бъдеш проводник на музика, не можеш да бъдеш въплъщение на поезия, ако не стъпиш в космичната светиня. А знаеш ли как се влиза там? Знаеш ли първата стъпка, първата смела стъпка с какви облици на светлина е придружена? Знаеш ли великите трепети, на твоето естество, когато се докоснеш до свещения олтар на тая светиня? Ето, това е твоето духовно посвещение, твоето духовно поклонение, твоето духовно кръщение. Трябва да бъдеш лиричен, хармоничен, да бъдеш отглас, да бъдеш ритъм, песен. Това е твоето настояще, твоето славно минало, но това е и твоето славно бъдеще.

Ето ние разбулваме покривалото на твоята душа за да може тя да просветне пак пред великата действителност, да трепне твоя дух, да бъде отново осветен, отново да го осияе великото космично просветление. Гениалност се изисква, сила трябва, готовност, строга определеност, трябва. Нека тази готовност да запечата едни велики моменти пред вашето съществувание във вътрешната школа. Вътрешната школа, Вътрешният отглас, вътрешният ритъм, вътрешният живот на Духа, вътрешната готовност на Духа. За теб не трябва да има дълбоко. далечно небе. За теб не трябва да има скрити, неоткрити звезди. За теб не трябва да същества въпроса, що е това необятност. Колко милиарди и милиарди звезди и планети съществуват във великото равновесие на битието!

Защо не трябва да същества? Ти, който стъпваш в светинята на космичния свят, ти разбираш езика, ти разбираш символите, ти разбираш загадката на цялото миросъздание. Кой ще разбере? Кой е този у теб, който ще разбере? Това е твоята потисната досега душа, твоят потиснат досега дух. Но, ученико, ние искаме да бъдеш напълно свободен от старите си задължения, от старата робия, от старите наклонности, от старите способности, от старите таланти, от старите мечти, и въжделения, а да бъдеш нов изгрев, ново утро, нов лъч, нов ден, нова година, нова епоха, нова култура, ново битие, нов космос, ново същество, което да носи очите на великите същества, пламтящия дух на великите гении, на великите мъдреци, на свещените богове и най-после, да влезеш във вечното съчетание на мировия ритмус на Духа.

Така изграждай себе си, за да радваш и нас. И ние имаме право да се радваме, но само тогава, когато се завърши твоето посвещение. А сега силната тъга по вас, силната грижа по вас, не хвърлят ли сянка по нашия път? За да слезеш от висините, за да слезеш от ведрините, има наистина много сенки, много грижи. Има много мъчнотии. Но когато всичко това има един възход, има един прелом, идва великият момент на радостта. Тъй както ти ще трябва да изпълниш задачите, които ти възлага светата Вътрешна школа, така и ние трябва да изпълним задачите, които ни възлага Върховното мирово ръководство. Ти, ученика и ние, сме еднакво натоварени, еднакво отговорни, еднакво загрижени за разкритието на мировата вечност. Ето защо, не се осланяй, не закъснявай, не се успивай, не се забравяй, но отвори зеницата си да проникнах лъчите на мировата зеница.

Колко неща ти казахме за твоето посвещение. И ако от всичко това казано ти би се нагърбил да обогатиш дадената поема, дадената опера, тя би станала богата, би станала безсмъртна, защото в нея са взели участие същества от космичната светиня.

Сега ти казваш: вам се даде, вам се дава. На тоя, на когото се дава, на тоя, на когото се помага и той ще трябва да даде и той ще трябва да помогне.

И тъй, какво епохално изживяване предстои на ученика и ученичката, когато се готвят, когато решават, когато са предрешили вече въпроса за своето посвещение и са тръгнали към свещената планина. Трябва наистина голямо приготовление. Трябва да се вземе всичко под, внимание, защото, ако не се вземе под внимание, ако не се предвидят всички тия събития по възхода към планината, може би ще има едно голямо изпитание. Мъчни са стъпалата, които отвеждат до светилището на Мировия Учител. И сега именно ние ти напомняме за тия стъпала. Приготви се. Приготви бялата туника. Приготви белите сандали, приготви лавровия венец, приготви богатите дарове. Приготви скъпоценните огърлици, приготви еликсирното питие и тогава тръгни по тия свещени стъпки, които ще те отведат при Мировия Учител.

И така, кой ще даде тия неща на ученика и ученичката Водачът, този кой то води, отговорникът, защото, когато той е дошъл, той носи, той запасява. Следователно, ученикът и ученичката се обръщат с молба към своя водач, който за малко се беше отделил от тях в съзерцание и той богато ги надарява, богато ги екипира, защото да се стъпи на свещената планина, трябва да бъдеш готов, облечен в чисти дрехи, трябва да бъдеш нахранен с чиста Божествена храна, трябва да бъдеш украсен със скъпоценна украса.

Но ще кажеш: нали ученикът трябва да се срещне с Учителя, че тогава да бъде украсен? Не. Ученикът и ученичката трябва да отидат със своите богати добродетели. Цялата тази украса, това са техните добродетели. А когато отидат при Учителя, той всичко ще снеме от тях и на едно ще ги научи: как да изживяват великата космична радост. Космичната радост въплъщава всички добродетели, всички качества.

31 юли 1952 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...