310. Елементите на светлината

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 310-то

Елементите на светлината.

Често пъти, когато учениците тръгнат за школата, споделят другарски, какво ли учителят ще им предаде, какво ли има още да им каже. Нали те доста материал минаха, нали доста изучиха! Сигурно той ще им каже последната си заключителна беседа, последна та си лекция или слово. Но какво става? Дали Учителят дава последната заключителна лекция или разтваря нова страница от голямата книга или от големия учебник?

Така също и учениците от окултните школи споделят помежду си и казват: какво ли има още да ни се каже? Толкова много ни говориха, толкова много се просветихме, толкова много знаем, че не можем да се оправим. Едно ще знае ученикът на Вътрешната школа: знанието е едно нещо, една област, една способност, а опитът; реалното изживяване, реалното приложение, реалното въвеждане, реалната среща, реалното проникване е друго нещо, друга област. Да се домогнеш до реалните области на великото познание, ученико, трябва да имаш знание – знание, което да те въведе, което да те преведе, което да те опознае с принципите, с правилата, с атмосферите, със състоянията. Но когато ученикът има тия знания, той не трябва да мис ли, че всичко това, че всичко друго ще му се даде по пътя на личната случайност. О, не! Ученикът на Вътрешната школа трябва да се въведе, защото зоните, пространствата; сферите за там са опасни. Той трябва да се въведе. Ето защо, работата на Учителя не е само да даде знания, не е само да запали свещта, светилника, не е само да очертае геометричния път, да изчисли математически разстоянието, но великата работа на Учителя е да въведе ученика в ония същини, в ония области, където се провежда плановата реалност. Работата на великия Учител е да пресъздаде очния нерв в ученика, да може той да бъде буден съзерцател, буден откривател, буден астроном, звездоброец. Великата работа на Учителя е да отведе ученика в оная висша духовна атмосфера. в онова висше духовно поле, в онова висше духовно царство, където да се опознае неговата душа с арбитрите, с висшите строители - големите души с Голямата душа. Работата на Великия Учител е да бди, да въвежда последователно, защото казахме: опасни са пътищата. Те са задръстени, те са заплетени с много и много отрицателни енергии, които са изоставени от слизащите духове, които имат задача или пък са деградирали. Великата работа на Учителя е да може да разкрие веществото, естеството на светлината, защото ученикът ще има да работи в по-висши сфери, със светлинна материя. Светлинната материя е която е веществено доказателство за всеки род материя, която се е проявила като различни състояния: твърдо, течно, газообразно, електрично, магнетично, етерно и т. н.

За да бъде ученикът правилно въведен, от него се иска едно дълбоко послушание, едно голямо смирение, една висша интелигентност, една прекрасна обхода. Най-после, той трябва да има един нежен, ароматичен, Божествен усет, чрез които способности и качества, той ще може да борави с елементите на светлината.

Ученико, теб ти трябват особени способни ръце, чрез които да комбинираш многото елементи на Светлината. Теб ти трябват особени инструменти и средства, чрез които да можеш да правиш изследвания върху елементите на светлината. Теб ти трябва голямо умозаключение, обширна памет, за да можеш да запаметиш ония, които са атоми от елементите на светлината. Най-после, теб ти трябва едно Божествено око, чрез което ще можеш да откриваш същините на тия елементи, които съдържат ядката, естеството на светлината.

Когато ученикът се подготви да му се предаде една лекция от новата страница, която е озаглавена „Елементи на светлината“, той трябва да трепне, трябва да се ободри, много, много трябва да се подготви, за да може да бъде въведен в лабораторията на експериментите на светлината. Там го чакат великите професори, великите магистри, великите учени, които задълбочени в себе си, издирват същините на тия елементи, за да могат да открият техния първоизточник. Докато не се открие първоизточникът на тия елементи, на тия сили, дотогава ще функционират законите на еволюцията, на инволюцията, на възхода, на слизането и т. н. Когато се разкрият тия същини на светлината, тогава ще се знае за великата история на безкрайното голямо, на Създателя. Тогава ще се знае, къде е неговата централа, къде е това висше ядро, което радиира, къде изпраща вълни от светлина. Тогава, ученико, ти ще бъдеш истински ученик на светлината, истински откривател на светлината, истински радиатор на светлината. Тогава ти ще бъдеш в унисон със светлинните светове и теб ще те съзерцават като светлинен свят.

Ето къде е твоето място, ето къде е твоята област, твоята сфера, твоето царство. Колко много ти предстои да знаеш, колко много ти предстои да опиташ, колко много се изисква, за да можеш да откриваш. Но не си прави илюзии, че всичко това Учителят ще направи. Той ще те въведе в процеса на възлизането, в процеса на въвеждането, но ти, ученико, тръгни, защото бистрото езеро от върха няма да дойде при теб, но ти трябва да се изкачиш при него. Лъчезарният връх няма да дойде при теб, но ти трябва да се изкачиш при него. Светящата, трептяща звезда няма да дойде при теб, но ти трябва да се изкачиш при нея. Светлинното слънце няма да дойде при теб, но ти трябва да отидеш при него.

Ето каква мъдрост, каква вяра и сила се изисква да имаш. И когато ние засегнахме въпроса за силата, то е да можем да ти внушим, да ти открием, че без сила ти си едно нещастно същество. Но ще се зададе въпроса: нали любовта е, която е всичко? Всичко е силата. Любовта е във всичко, а то се проявява ката сила. Ако не беше силата, любовта нищо не можеше да направи. Ето защо, ученико, любовта на Великия Учител към теб е сила. Тази сила обновява организма, обновява и вдъхновява Духа и индивида. Ученикът укрепен в сила, извършва великите дела на любовта. Любовта е делото, а силата е двигателя на това дело.

И тъй, когато отваряме новата страница, ние имаме за задача да те направим да мислиш за силата, защото, ако не си сила, бъди уверен ще се затвори страницата. Ако не си силен, любовта ще те отмине.

И тъй, когато те въвеждаме в лабораторията, където става онова специфично изследване върху елементите на светлината, ти трябва да бъдеш там като радиираща сила, защото тия елементи са атоми. Това е атомна енергия, силова енергия и ако ти не си силен, вълните на тия атоми ще те изтласкат, ще те изхвърлят от лабораторията. Ето защо, трябва да застанеш като стълб, като скала, трябва да застанеш като връх, като гигант, за да можеш да издържиш на висшите радиации, на висшите еманации на тези елементи. И знаеш ли каква чудна, чудна страна, какво чудно, чудно пространство, какво чудно, чудно небе ще съзерцават при откритието на тия елементи! Там е ядката, там е силата, там е мъдростта, защото Духът е сила, защото ядрото е сила, а силата е светлинно ядро.

Когато искат да те запознаят с основите на тия елементи, ти трябва да бъдеш много внимателен, много предан, да не би да пропуснеш, да не би да не забележиш някои от формулите от ония тайнствени методи, тайнствени вариации, които се прилагат по отношение изследването на тия атомни силови елементи. Но ти бъди готов, защото ти не знаеш. Ако си знаел, не би живял в тъмнина. Но понеже не знаеш, бъди готов в дадения момент, когато Учителят направи формулата за атомната сила, за инертната сила да можеш да запаметиш важните формули на тия сили. Това са сили. Цялото битие е сили, цялото миросъздание е сили, цялото небитие и цялата безкрайност са все сили и като били ще разглеждаме миросъзданието. Всяко явление е сила, всяко явление -откритие, всяко явление е възлиза, не е сила; защото животът е сила. Няма живот, бил той нисш или висш, където да не се проявява силата. Няма явление, където да не бъде то облъчено от силата, защото то не би било явление, ако не е облъчвано от силата. И когато, ученико, разрешиш важните задачи, да разбереш, че миросъзданието е съвкупност от сили, тогава ти ще станеш истински учен, защото ще боравиш, ще действаш, ще комбинираш със силата. Две сили заедно раждат трета сила. Така комбинирани тия сили съчетават една по-висша и по-висша сила и тя вече като централна сила привлича и другите висши сили и по тоя начин се е създало проявеното битие.

Но ще кажете: преди да се прояви битието, къде бяха тия сили? Силите бяха в силата. Пилетата бяха в яйцето. Светлината беше във въглена. Мисълта беше в Духа. Оттам започна Великото начало. Тези са същините, които проявиха битието. Това са силите, които разкриха, големия звезден свят. Това са силите, които дадоха живота, които създадоха формите, образите.

И тъй, по пътя на размишлението ти ще откриеш началото на силата. Откриеш ли началото на силата, ти ще можеш да откриеш и елементите на светлината. Какви са тия елементи на светлината? В същност, те са силови енергии, които се излъчват в светлинни сили, в топлинни сили, в електрични, в магнетични сили. Материалистът ще каже: „Науката за светлината е материална. Светлината е материя, светлината е статично изявление, която няма абсолютно никакво разумно начало“. Материалистът свежда всичко в материална светлина, т. е. той казва: „Реално е това, което се излъчва, радиира от материята. Способността на материята е да дава светлината“. От къде се взе тази способност на материята? Кой вложи това чувство? Кой вложи този усет на материята, за да излъчи тя светлината? Кой разум, коя мисъл присъстват в това материално излъчване? Вярно е, че материята излъчва светлина, но това е светлината, която е погълната от нея. Тя излъчва светлина, която е придошла от някъде. Материята като голям акумулатор я е погълнала и при голямото поглъщане става излъчване. И ако на материята излъчите всичката светлина, навярно тя не би била вече материя.

Но какво казват мистиците, идеалистите, посветените? Те подържат, че всичко е светлина, че всичко е радиация на светлината. Кое всичко? Което се е проявило. А онова, което не е проявено, то е Духа, защото проявеният Дух е светлина. А непроявеният Дух какво е? Ние ти казахме какво е: космично яйце, въглен и т. н. Прави ли са мистиците, посветените? Те са прави, защото те са посветени, те са откриватели, те са най-после и създатели, т. е. при своите изследвания, при своите комбинации те създават нови елементи и тия нови елементи материалистите наритат способност на материята. Но те не се обиждат, те не се сърдят, че материалистите заимстват от тях и ги предават като лични открития. За способността на материята знаят посветените. Те знаят, че щом материята е вече способна да радиира и да проявява светлинна способност, това за тях е един голям плюс. Постиженията по отношение одухотворение на материята, това е съществена специфична работа на посветените - да одухотворят материята, да одухотворят способността на материята. И когато материята заговори, материалистите ще млъкнат. А това сигурно ще стане. Защо ще стане? Защото въгленът се разгоря. Всичко вече пламва, всичко се разтопява, всичко свети.

Ето къде е края на материализма. Материализмът го очаква страшна смърт. Така е записано в кодексите на посветените. Ако има една последна смърт, то ще бъде смъртта на материалистите, защото те са идеолозите на смъртта. Те казват, че всичко е материя и когато материята изгуби своята способност, тя умира. И така е. Така ще стане с всички материалисти. Но ще умре ли материята. Никога. Материята е кондензирана енергия, кондензирана светлина. Тя има способността на радиатор. Щом радиира, значи тя е във връзка с великите възможности на светлинния свят. Светлинният свят е, който обогатява със способности материалния свят. Не може и не бива, ученико, да се заблуждаваш и да казваш: само способността на материята е реалното, великото в живота. Колко голямо късогледство. Как материалиста не вижда потоците от светлинни вълни, които прииждат от висшите светове! Как той не вижда оная възвишена разумност, която държи цялото битие в една дивна хармония, в един велик висш порядък! Как той не се трогна и каза: колко много неизвестности стоят пред мен, а аз злословя, аз отричам онова, което не мога да разбера. Но да оставим материалиста. Той е на своето място. Той изпълнява една задача - да привежда способността на материята в топлинна енергия. Всичко тия духове в материалния свят вършат една работа, като чрез материята привежда те слънчевата енергия в топлинна и тази топлина дава спокойствие, дава надежда, че съществото човек е щастливо, че живее в един свят. Но ти, ученико, когато знаеш тия неща, ти трябва да доставиш всяко явление на своето място. Но независимо от мястото, ти трябва да заемеш онова място, ти трябва да се издигнеш в оня свят, където ще бъдеш въведен в лабораторията на светлинния свят, т. е. в светлинната лаборатория.

Приготви се! Приготви една чисто бяла светлинна дреха. Облечи се със светлинна дреха, защото при присъствието, при опитите ти трябва да бъдеш чистота, да не те изгорят атомните сили на светлината. Бъди внимателен. Там ще те срещнат, там ще се запознаеш с белините професори, с големите учени, които, замислени, вглъбени, отдадени на своята работа, ще обърнат очи към тебе, ще трепне едно радостно чувство към тебе, което ще ги вдъхнови, защото на професора му трябва аудитория, трябват ученици. Радостта на професора е голяма, когато аудиторията е препълнена с ученици. Тогава той вдъхновено, положително ще открие някои съществени, положителни елементи. Ние ги наричаме елементи, защото така ще станат познати за вас, а там ги наричат светлинни сили. Всички форми са комбинирани от светлинни сили.

Но ще кажете: нали светлината е едно и също? Колко сили има, та всички цветове, всички тонове са все светлинни сили. Какво голямо разнообразие се съдържа в светлинните елементи или в светлинните комбинати, защото, ако всеки комбинат не е различен по форма, по съдържание с другите комбинати, не може да става едно светлинно съчетание, а светлинните съчетания са най-върховните - доказателство за съществуванието на първичния въглен или на първичното светлинно ядро.

Но ще кажете: до кога тия професори ще продължават да изследват светлинните комбинати? Те ще продължават до тогава, до когато напълно се проявят и изследват организмите на Духа. Светлинните комбинати и организмите на Духа са същественото в битието, същественото в началото. И тъй, те са една важна формула, едно важно съединение - светлинен комбинат и организъм на Духа дава съществената проява в битието като явление.

И тъй, ученико, когато и където можеш, мисли за светлинните комбинати и за организмите на Духа, как те се въплодяват, как те се съчетават и какво те дават и бъди уверен, ще откриеш техните същини в себе си. Те дават живота, чистата душа. И тъй, комбината светлина е дихателната система, а организмите на Духа са мислещата система в душата. Запаметявай формулата за да можеш при изпита да бъдеш добре обучен, добре приготвен, защото ти все пак ще си на скамейката в школата. Ти още не си в лабораторията. От скамейката ще влезеш в лабораторията. Там няма скамейки, табли и учебници, а има експерименти.

И тъй, не казвай: няма вече какво да ни се казва, защото всичко знаем, всичко можем, всичко разбрахме. Има още много страници неоткрити, много листа от мировия учебник неоткрити и никое същество не е надзърнало в тях. Тепърва има същества на земята, на които ще им се разкрият тия страници. Такава е волята на Духа. Той е решил да подготви посланици, да подготви идейници, да подготви кадри, защото иде светлинния свят на земята и Духът ще стопи, но ще подготви. Но вие не се плашете. Духът има всичко предвид. Не си правете илюзии, че Духът няма да ви разтърси. От основа ще ви разтърси. От основа ще ви разтърси да види, дали не се страхувате, дали жалите себе си. Ако много се обичате, той ще бъде снизходителен. Ако много се мразите, пак ще бъде снизходителен, но ако малко се мразите и малко се обичате, той ще бъде безпощаден.

Когато ви въвеждаме в един още непознат за вас свят, то имаме за задача да очертаем перспективите, да очертаем геометричните форми и най-после да ви кажем и за математическите формули, но за тях се иска светлинен ум - когато се издигнете над нисшия свят, защото нисшия свят ви много спъва. Когато заживеете във висшия свят, в красивото, в идеалното, чистото, Божественото, тогава ще имате способен ум, Божествен ум. Такъв ум трябва на ученика. Когато влезе в лабораторията, той трябва да има предвид всички възможности, всички сили в битието, да не би някъде да наруши някои силови движения в битието.

Когато говорим за будност в ума, ние имаме за цел да обновим вашия ум, да го направим вече способност. И когато вашият ум стане способност, той никога вече няма да бъде опетняван, никога няма да се цапа с всевъзможни умозаключения. На окултния ученик на Вътрешната школа се забранява да дава умозаключения. Умозаключенията са лъжа. В какъв смисъл лъжа? Предположения или внушения от някои други по-нисши сили. Ученикът на Вътрешната школа не създава умозаключения. Направо вижда, знае.

Сега, какво най-много ви трябва? Трябва ви следното: да минат светлинните сили през вас и да очистят вашия свят, да очистят и стопят вашият грях. Но ще кажете: нали грехът е развитие, грехът е възход, грехът е събуждане, общение, раждане, най-после, нали грехът е край, смърт. Всичко това вие знаете, през всичко това вие минахте, но сега ви трябва да минат светлинните комбинати през вас и да ви пречистят, да възстановят здравето ви, да възстановят паметта ви, да възстановят способностите на вашия дух и деятелността на вашата душа. Може ли това да стане? Може да стане тогава, когато се откажете да защитавате вашите лични позиции. Вие имате едни стари крепости у вас, които защитавате при всички случаи в живота си. Вие говорите за свобода, за простор, но сте скрити зад вашите стари позиции и казвате: да не би като се откажем от тях, други да ги заемат и ние да останем беззащитни.

Ученико, излез от старите крепости, от каменните зидове. Иди в простора - да минат слънчевите лъчи през тебе, да те отведат слънчевите синове в царството на светлината. Може ли да направите това? Но вие ще кажете: можем да го направим, ако ни съдействате, ако ни помагате. А то значи: можем да направим това, ако дойдете с една хвърчаща колесница и ни качите в нея и ни отведете на звездите. Когато дойде колесницата, няма ли да си покажете главата зад крепостта и да кажете: още е рано, още не е време. Тук са удобствата, тук е леглото, тенджерите, синовете, дъщерите, бащите, майките. Има такава опасност. Тъй както малкото дете, първолачето, взема книгата си и заминава безгрижно в училището, така и вие безгрижно ще вземете книгата си и ще отидете на училище.

Ето къде трябва да бъдете като децата. Сега у вас старият господар, старият грях казва: всичко това е мое притежание. Аз го присвоих, аз го наследих от деди и прадеди, следователно, трябва да го защитя, трябва да го пазя. Какво ще опазваш? Духът иде, всичко ще събори. Пази се да не попаднеш под развалините и тогава ще бъде страшно за тебе, за твоя дух.

И тъй, като любими ученици, като любими посвещаващи се, като любими синове, пригответе се и очаквайте да дойде светлинната каляска и ви отведе в царството на светлината.

20 октомври 1952 г.