311. Словото на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 311-то

Словото на духа

Ученико, когато Господ говори и тишината слуша. Когато Господ говори вятърът спира. Когато Господ говори, слънцето се радва. Когато Господ говори, ученикът се учи.

Така знай, така се възпитай, когато си в дълбоко размишление, когато си в дълбока мистика, когато слушаш словото на Духа. Словото на Духа е мисъл на Бога. Щом е мисъл на Бога, ще респектира всички сили в битието, всички сили в сътворението. За да можеш да бъдеш слушател, теб ти трябва спокойствието на тишина та. Да утихнат бурите у тебе ти трябва да съзерцаваш слънцето. И най-после, за да можеш да слушаш словото, ти трябва да бъдеш ученик. Ученик значи, който провежда словото на Духа. Словото на Духа е велика магия, велика тайна, затова е необходимо да се проведе. Кой ще проведе тази велика мистерия? Кой ще проведе тази велика тайна? Нали трябва този, който се учи, този, който търси, този, който се посвещава? Само посвещаващият се знае, само той чувства, само той живее с тази велика дилема - да проведе словото на Духа.

Знаеш ли, ученико, какви тайни се крият в това слово? Знаеш ли ти, какви глъбини, какви безкрайности, какви дела се крият в словото на Духа? Великото начало е в словото на Духа. Великите трептения на живота са в словото на Духа. Великото движение на слънцето е в словото на Духа. Ето защо, проумявай, провеждай правилно, трезвено, разумно словото на Духа. Но как ще направиш това? Дали теб ще ти се отдаде тази способност? Дали ще можеш да разкриеш първата мисъл, която е затрептяла във всемира? Ако можеш да откриеш първата мисъл, ти ще бъдеш велик тълкувател на словото на Духа.

Ученико, търси първата мисъл, първото движение, първия изблик, първото дихание, за да можеш да бъдеш специалист при провеждане силата на словото. Словото на Духа е закон. Словото на Духа е закон на светлината. И когато те запознаване с елементите на светлината, то е да можеш чрез тях да се запознаеш по-близко със същините, които са първични в словото на Духа. Теб ти трябва светлина, голяма светлина, изобилна светлина, защото голямото богатство, което има да наследиш, то е необятната светлина. Така богат, така запасен, така опасан, ти ще можеш да бъдеш верен преводач на словото на Духа. Словото на Духа е първичната мисъл, първичното дихание, първичния импулс, първичния стремеж. Какво значи това? Божият разум се е поляризирал във форма, в съдържание; в образ и мисъл. Ако нямаше словото, нямаше да има знание, нямаше да има просвета, нямаше да има стремеж и цел. Но словото оживя. То даде огъня на живота, то разпали пламъците на живота и целият всемир заживя като един голям колектив, който колектив обединява една единствена мисъл. Тя е живото слово на Духа. Щом знаеш за тия начала, ти никога няма да мислиш, че с теб се свързва живота, че твоето съществувание е край на живота. Не, твоето съществувание е начало на живота. Така ще знаеш. А щом си начало на живота, ти си в обсега на живота, ти си в обсега на словото, защото словото е проявата. Няма друга проява извън словото. на Духа. И тогава ще кажеш: какво представлява словото по форма, по съдържанието смисъл? Велика идея - идея, която минава през съзнанието, през мислите на всички разумни същества. Но ще кажеш: преди да мине тази идея, имало ли е разумни същества, които са имали и съзнание? Разумни същества е имало и ще има. Разумните същества са още в началото. Защо? Защото разумът на Бога, проявен в мисъл е създал света на съществата. Но ще кажете: кога е било това начало? Има ли то време, пространство? Има ли дата, година или епоха? Няма същество в света, няма същество в миросъзданието, което може напълно, абсолютно да знае датата, деня, времето, епохата, когато са се появили разумните същества, защото, когато разумните същества се появиха в миросъзданието, те не видяха само себе си. Те видяха много същества. Нито едно същество не можеше да отбележи момента на първите проявления на словото. Това са едни особени космични моменти.

Дали това ще занимава ученика, дали той ще се спъва, за него е важно да знае, че същества свят на Духа, който е излъчил от себе си разумната същина. Духът е излъчил от себе си разумната същина и тази разумна същина е дадена на съществата като специален усет, като специален ритъм. Всички неща в Духа са специални. Няма неспециални неща, защото всичко почива на великата разумност. А знаеш ли, ученико, що е това специфичност на разумността? Ще знаеш това тогава, когато напълно се оформи у тебе органът на разумността, т. е. способността на разумността или центъра, ядрото в тебе, което да прояви разумността.

Сега ние искаме да създадем едни солидни мисли по отношение разумността, да може ученикът да се занимае със системите на разумността, да бъде положителен, да може логично да определя, да измерва тия разумни начала. Щом може това да направи, той е вече в унисон със словото на Духа. Тогава словото ще го изпълни. Тогава той ще бъде само слово. Какво проявява словото? Словото проявява същините на разумността. Разумността е първия акт, първото дело на Създателя. Най-напред Създателят създаде разумните стремежи. Защо? Защото стремежите са движение. Ако няма движение, не можеше да се прояви и изяви словото. Най-голямата магия на Духа е да може да прояви словото. И всички богове, всички посветени, всички ангелски същества, единствената голяма работа, велика работа, която имат да извършат, тя е да проявят словото в разумно движение. Разумните движения на красотата са аромата на живота, на всички планети и на земята.

И тъй, когато се движиш и когато мислиш, едно знай: теб те движи мисълта. Когато мислиш, теб те движи разумността. Движението е важен фактор в живота на човека. То е, което определя неговите стремежи, неговите постижения. Движението е изблик на светлината. Светлината е движение. Те са двете важни мисли на Първоизточника. Първо се проявява светлината и след това се проявява движението, защото не може да има движение, ако няма светлина. Не може да се прояви светлината, ако няма движение. Движението е Духа, светлината е мисълта. Кое предшества - мисълта ли или Духа? Духът поляризира словото. Следователно, движението поляризира светлината. Движението и светлината са абсолютни същини в диханието на Първоизточника. Когато казваме дихание, ние разбиране движение. Когато казване мисъл, ние разбиране светлина;

Ето що е Бог. Това е истинското лице, абсолютното съдържание, висшата проява, истинския образ на Бога. Не можеш, ученико, и не бива да търсиш Бога извън движението, светлината, извън Духа и мисълта. Напразни ще бъдат твоите усилия, напразни ще бъдат твоите стремежи, твоята работа. Но ти имай движеща се мисъл, подвижна мисъл, за да можеш да посрещнеш светлината, която е око на Създателя.

И тъй, когато мислиш за Създателя, ти ще видиш първо неговото движение. Най-после, когато мислиш за Създателя, ти ще изживееш неговото дихание, което е неговата разумност. Така подготвен, така усъвършенстван, т. е. ако успееш да развиеш движението и мисълта, защото неговото движение и твоята мисъл са колосите в теб, те са истинския ти образ, истинската ти проява, ти ще имаш привилегията на светлината, а светлината е, която носи знанието, науката, изкуството и силата.

И тъй, гледай на светлината като на мисъл. А тази единствена абсолютна мисъл е, която е при всички дни на твоя живот в този свят, в другия свят, в безкрайността. Пред теб стои безкрайността. Пред теб стои вечността. Пред теб стои ангела на безсмъртието. Тепърва ще има да се опознаваш с тях, които са организми, които са клетки, тъкани, които са кръв на Духа. И само тогава ще можеш да проникнеш в детайлите на сътворението и да видиш, как се развива голямото разнообразие в животинското, в растителното и в минералното царства.

Ти ще кажеш: защо ли трябва да зная тия неща? Какво ли могат те да ми донесат, когато аз съм изправен при известни условия и ще трябва да се оправя с тях. Ти наистина си при известни критични, ограничителни условия, но те са, които ще те въведат до по-голяма реалност на нещата. Тъй както светкавицата се запалва при голяма репресия, така и ти ще се докоснеш до огнивото, за да може да пламне искрата, която е специфичен момент на Духа. Ние казахме и по-рано, че Духът се проявява в момента. Следователно, щом той се проявява в момента, трябва, ти ученико, едно по-чувствително докосване до огнивото, за да пламне искрата на новото съзнание, на новата разумност, на новата мисъл. Твоят живот е запалена свещ. Твоят живот е вече светилник. Твоят живот е вече пламък. А щом пламти в тебе животът, Духът се проявява в словото. Не можеш да определиш пределите на Духа извън словото. Словото е, което разказва. Словото е, което провежда същината на Духа. За да ти станат ясни тия проблеми, ти трябва да пламнеш, трябва да гориш, трябва да се стремиш да постигнеш. Ако ли не, ще крякаш като жаба в блатото дълги и дълги години, милиони и милиони години.

Но ще кажеш: защо толкова е бавен стремежа? Защо толкова е муден стремежа? Ти не можеш да знаеш, що е това мудност, що е това бавност, що е това бързане. За да можещ да определиш тия сили, ти трябва да знаеш какво е безкрайност. А кой ум може да отгатне какво е безкрайност? И днес официалните учени не се наемат да отгатнат, що е това безкрайност. Те мълчат за безкрайността. Те едвам са се добрали до малкото парченце материя, но нищо не знаят за безкрайността и за проявата на материята.

И тъй, за да можеш да имаш база, за да можеш да имаш оазис, при който да се развиваш, да растеш и да се научиш, теб ти е необходимо да имаш ръководство. Кой ще те ръководи? Кой е този, който много знае, който много може, за да те ръководи? Деликатен е въпросът с ръководството, защото ръководителят трябва да бъде абсолютен, за да може правилно да проведе идеите, мислите и движението. А кой може да бъде абсолютен? Абсолютен може може да бъде само Духът чрез словото. Що е слово? Словото е говор, език на Духа. Не можеш да разбереш Духа без словото. И когато казваме, „Кога то Бог говори и тишината слуша“, то е когато Духът се движи, словото се проявява.

И тъй, понятието: Дух, слово и Бог. Как ти, ученико, ще можеш да се справиш с тази сложна мъчнотия? Що е Бог извън словото? Що е словото извън Духа? И що е Духът извън словото и Бога? Това е свещената троица, за която се дадоха много жертви. Но ти, ученико, вземай тия същини като творчески фактори, като реалности в основата на битието. Когато казваш битие, в твоята мисъл трябва да се провеждат идеите за словото, за мисълта и Бога. Още в древността, в миналите култури, в миналите епохи се е говорело и се е разказвало във вид на басни, във вид на анекдоти, във вид на сказания, за словото. Но какво стана със словото? Така се опетни, така са оцапа, та дълги, милиони години трябват, за да може формите на словото да бъдат прочистени. Кои форми? Какви са тия форми на словото? Всеки звук е форма, създава форма и тази форма се движи из пространството като даден звук. И колко много такива форми се движат из пространството и те са все дело, те са все същини, те са все проява от словото.

Ще има ли момент, когато словото ще престане да се изявява, когато словото ще се върне в своя първичен свят? Да. Някога, в милиардите и милиардите епохи словото ще се върне пречистено, ефирно, слънчево, светлинно. Тогава ще бъде най-голямото тържество на Първомислителя. Защо? Защото словото се завръща чисто, свято. Това са космични дилеми, космични епохи, космични вълнения, космични събития. Но теб, ученико, какво ти трябва? То е да пречистиш своето слово, да пречистиш своята мисъл. Това е, което ще трябва да направиш, нищо повече. Ако това направиш, то е все едно, че словото се връща при създателя осветено. Кой ще се върне? Твоята душа. Тя ще се върне. Всички катаклизми, всички трептения в живота са създадени все затова, да се освободи твоята душа, да се завърне твоят Дух; Когато разбереш това, когато го осмислиш, всяка твоя мисъл, всяко твое действие, всяко твое слово, тогава ни няма да говориш както сега говориш, но ще пееш. Чистото слово не носи нито обида, нито капризи, нито лъжа, нито измама.

И тъй, ученико, научи се да говориш. Съсредоточи всички сили в твоя говорителен апарат, да ги конструираш по най-модерния, по най-съвършения начин. Нека тази твоя инсталация бъде най-чудното явление в живота на земята. Започни още днес, защото ти влизаш в една върховна светиня, а там ти ще трябва да говориш, ще трябва да се изказваш, ще трябва да дадеш мнение, т. е. ще трябва да изтълкуваш предмети, който изучаваш. А за да направиш това, трябва ти чисто слово, възвишено слово, разумно слово. За да имаш това, не забравяй ония комбинати на светлината, не забравяй живите организми на на Духа. Те са, които ще ти помогнат да организираш твоят говорителен апарат. Знай, когато говориш, съществата слушат, и тишината слуша и вятърът спира и слънцето се радва. Но колко още сили, милиони още сили има в природата, които слушат! Заради тяхното внимание, ученико, научи се сладко да говориш, разумно да говориш. Нека твоят говор бъде песен, сладък сок; блага мисъл, благо чувство. Ако така се научиш да говориш, така и ще слушаш и тогава нашите размишления, нашета; слово ще бъде в унисон с твоите мисли и с твоето слово. Тогава по-добре ще се познаваме, по-добре ще се разбираме, защото словото е което ще ни свърже, за да можем правилно да се разбираме. Теб ти предстои да разбереш езика на всички светове. Трябва да бъдеш гений в словесното пеене, Да пееш, значи да говориш. Само в леенето вземат участие много възвишени тонове. За да имаш ясна представа за началото на тона, за произхода на тона, за движението на тона, ти трябва да имаш чисто, разумно, сладко слово. А това какво значи? Твоят език, твоят ларинкс, твоите устни, твоите дробове и твоята кръв трябва да бъдат прочистени. Те са, които ще дадат резултат. Те са, които ще проявят мекия, ароматичния, сладък звук. Ако нямаше светлина, можеше да говориш както искаш, но щом има светлина, щом има движение, ти ще говориш по законите на светлината и движението.

Мъчно ли е да се разбере? Не е необходимо да правиш усилия да го разбереш, но впрегни своята воля за да преодолее разумността в теб и словото ще прояви същините.

Ученико, има лесен път, а той е в твоята воля. Тя е, която ще открие пътя. Но какво представлява твоята воля? Съвкупност на разумни сили. Така действат силите. Те са съвкупност от една творческа активност, а тя е волята. Но ще кажеш: да бъдем само воля. Ние казахме съвкупност на сили, проявени като двигател, като система, това е волята. И когато така устроиш волята си, тогава ще знаеш и за Върховната водя. Това е едно индивидуално повдигане, но същевременно вземат участие колективните сили.

Когато ти говорим за тия системи, които са системи на Духа, имаме за задача да осъществим в тебе една реална разумна система. Не можеш без тази система. Никъде не можеш да отидеш без тази система. Нищо не можеш да говориш без нея. Никакъв не можеш да станеш без нея. Системата е съвкупност на сили. Следователно, нека тази съвкупност на сили да разширят твоето съзнание, за да може то да просветне, за да се свърже със светлинните елементи, със светлинните комбинати и по този път ти ще можеш да разгадаеш, що е това битие, що е това Дух, що е това начало, що е безкрайност. За теб специално трябва да бъдат разрешени много от тия въпроси. Защо? Защото ще има да се бориш, ще има да отстояваш, ще има да доказваш на целия отрицателен свят. Какво ще му доказваш? Че той е фалшив, несъстоятелен, нелогичен, безосновен, безсистемен, произволен. За всичко това теб ти трябва знание, теб ти трябва воля, светлина, движение, мисъл, дух.

Корави са тия въпроси, твърда храна са те, но дошъл е деня, времето, епохата, когато тази твърда храна трябва да се направи течна, мека, да я приспособиш за твоята система. Иначе гладен ще ходиш. Смърт те очаква, т. е. очаква те далечна забрава. Но сега изкусно ще стриеш, ще преобразиш тази храна и ще се нахраниш. Тя ще даде на твоите органи дееспособност, за да могат те да се оправят с важните процеси на твоята воля, на твоята мисъл, движение и дух. Повече се занимавай със своето настояще и бъдеще. Не пропущай нито един ден да не направиш един възход, една стъпка в делото на духа. Помни - делото на Духа е твое съществувание. Не можеш да съществуваш без дела; В битието няма такъв случай - да има съществувание без дело, но зависи степента, светлината на делото. Ние сега те призоваваме към едно светлинно дело във висша степен, което ще облагороди цялата ти природа, цялата ти система, целия ти колектив. И тогава, когато учителят ти говори, всичко у теб да трепти, всичко у теб да се излъчва - да бъдеш лъчиста мисъл, лъчисто чувство, лъчисто движение.

И тъй, когато един от лъчите на Духа те е посетил, бъди доволен; внимателен, благодарен, да можеш да отдадеш една благородна, възвишена признателност. Когато те занимаваме с идеята за словото на Духа, ние имаме за задача тя да проникне все повече, все по-дълбоко, все по-всестранно в теб, в твоята душа, в твоя дух, в твоето сърце; за да можеш да бъдеш вече слово, защото готови са писалките, отворени са скрижалите. Ангелите чакат да запишат нещичко от твоето слово.

Така се строи системата на всемирното слово. Така се строи системата на философската мисъл. Така се построява системата на светлинните чувства. Ето защо, ученико, теб чакат. Ти ще кажеш най-върховната мисъл. Ти ще изявиш най-върховното чувство. Ти ще говориш най-сладкото слово. Бъди новия по образ и по съдържание свят, в който да се срещат лъчите на многото слънца. Там, в този център, в това ядро да се срещнат много лъчи от многото светила. И това е интересното, това е силното. Иначе, животът, съществуванието е безпредметно, безсмислено. Наближава зазоряването. Пробуждай се. Ти ще трябва да дадеш свещен закон за живота между човеците, т. е. за човеците, за човешката култура трябва закон - законът на словото. Кой е този, който ще каже истината? Само живото, огнено слово.

И така, вярвай в себе си, мисли за себе си, изглаждай себе си, за да не остане един кът в теб в тъмнина, но всичко да бъде светлина и тогава ще се назовеш син на светлината, син на виделината, а то е важно, съществено в твоя живот. Ако животът ти не е дело на светлината, ако животът ти не е дело на Духа, той е без душа. Влагай във всяка мисъл душа. Ето това е най-мекия, най-нежния елемент, най-красивия елемент на душата. Щом придобиеш това изкуство - да проявяваш душата, ти си вече дух. Какво представлява духът за душата. Нали всяка една същина. трябва да има душа? Така и душата трябва да има душа, а тя е Духът. Благодарение, че Духът се е малко отклонил, душата е останала без душа. Но когато Духът се всели в душата, тогава душата става Всемирен Дух. Тези понятия да не би да объркат твоята мисъл. О, не! Не трябва да има спиране, объркване. Понятието душа без душа значи, че онази разумна същина трябва да има ръководство, разум, а този разум е Духът. Следователно, всяка една душа трябва да има ръководство, а това ръководство е Духът.

Но ученикът ще отиде по-далече и ще каже: кой е импулсът на Духа? Кои са онези сили, които изпълват Духа като една абсолютна същина в Първичното начало? Ние ти казахме: същините на Духа, това е първата мисъл на Създателя, диханието на Създателя, движението на Създателя, светлината на Създателя. Но това са формули, образи, системи. Какво още представлява Духът? Каква система е той извън тия атрибути които ви казахме? Духът по същина е дихание, т. е. първичен живот, по същество е движение - първичен ритъм, първичен импулс, по вещество е светлина и ядро, по сила той е разумна мисъл. Това са първични атрибути в Духа, но какво представлява той като една абсолютна сила? Тук е вече опасно. Ще оставим този въпрос за по-благоприятни времена. Няма да казваме епохи, а времена. Когато ученикът започне да разкрива, да открива същините на Духа, той непременно ще дойде до важната система, до важната сложност на Духа, щом се открие Духът, щом се разкрие Духът, защото него трябва да го разкрият. Той същества с всичкото си величие, с всичката си сила, с всичката си магия, но трябва някой да го разкрие. Необходимо ли е? Законът на възхода казва: необходимо е! Законът на стремежа казва: необходимо е! Законът на знанието казва: необходимо е! И най-после, законът на светлината казва: може.

Ученико, изучавай законите на светлината. Те са, които ще ти помогнат да бъдеш истински положителен откривател. Ти трябва да станеш откривател. Щом станеш такъв, ти си вече жрец, на науката, жрец на положителното, на абсолютното, на сътворението. Що е наука? Откритие.

Колко много вече знаеш! Колко много вече ти казахме! На колко много мисли те наведохме, но ти все пак казваш: колко малък съм аз. Трябва да зная най-същественото около себе си. Как да бе справя с моето съществувание като човек, като същество, което има отношение с окръжаващата среда? Много учители, възпитатели ти говориха, те възпитаха, те въведоха в обикновеното. Има цели трактати написани, как трябва да живееш, как трябва да мислиш, как трябва да работиш във всекидневието. Други са, които ще се занимават, а ние имаме за задача да те занимаем извън всекидневието, извън твоите дневни нужди и дневни желания. И те са важни, и те са необходими, със стойност и тежест, защото, ако не можеш да се справиш с ежедневието, как ще мислиш за годините, за времената, за епохите, за вековете? Много са учителите, които те занимават, които се грижат за тебе. Едни се занимават с ежедневието, други се занимават с твоите отношения, трети - с твоето възпитание, четвърти - с твоето обществено, политическо положение, пети се занимават с твоята особа, с твоето място, а ние, скромните труженици на Духа, искаме да те подготвим, искаме да те открием, искаме да те вживеем в онова, което е Върховно начало, Върховна мисъл, Върховна светлина, Върховно движение и Върховен разум. Защо правим това? То е защото, защото, ученико, ни трябваш. Защо? На кого? Ти ще кажеш: нямаше ли други по-способни, по интелектуални, повече духовни, повече силни? За нас е важно, че ти си сега. Теб намерихме, теб избрахме, макар и да ни създаваш доста големи трудности, доста мъчни положения ще те превъзпитаме в новия дух - да превъзпитаме твоя дух, двоите чувства, твоите способности. Все пак ние ще чукаме, ще дълбаем, ще пишем, ще говорим, ще настояваме, за да може да се осъществи проблема на братството на земята. Трябва да дойде братството на земята, за да отвори вратата на Царството Божие на земята.

И тъй, Ученико, ти си една врата. През тази врата ще минат много, много гениални мисли, много гениални чувства, които ще създадат свой специфичен свят у тебе, който свят е така забележителен. Вашата мисъл е важен фактор. Вие сте важни фактори като мисъл. Извън мисълта вие сте все едно същества без душа. Липсва ли Духът, бедна, нищожна е душата. Нека сега да се прояви вашата мисъл. Трябва логика. Не може без система. Съществуванието е важно явление. А щом е важно явление, то трябва да бъде освидетелствано чрез светлинна мисъл. Как мислите? Може ли това да се постигне? Може ли това да бъде достатъчно за вас? Може ли да се издигнете, за да има този поглед душата и Духът? Ще обособите всички сили и системи; които да могат да изградят у вас един богат духовен мир, защото в духовния мир няма спокойствие на съвестта. Съвестта вече ще ви души, тормози. Тя ще ви държи отговорни. Що е това съвест? Какво чувство е тя? Какъв момент и същина съществуват в нея? Съвестта е строг арбитър, който в дадения момент определя вашите отношения, вашата мисъл - права ли е или не, определя вашите отношения към външния свят, дали са прави или не. Това е съвестта. Тя е един специфичен свят и Бог.

Но ще кажете: много същини станаха: Дух, душа, светлина, движение, разум, а сега - съвест. Съвестта е равновесие в ученика. Тя е, която уравновесява силите в ученика като мярка и мерило. Тя е, която определя в точност с милиграм, къде ученикът е неуравновесен и къде е в отклонение.

Но ще кажете: къде се намира този арбитър. От кой свят дойде той, за да нямаме мир от него? Благодари ученико за този арбитър, за това равновесие в себе си. Иначе твоите чувства биха се разтлели, твоите мисли биха се разпилели и твоите желания биха се опетнили. Благодарение за това равновесие, ти ще можеш, да се издигнеш над всичко онова, което е минало. Миналото се страхува от бича на съвестта. Най-нежното чувство, най-ефирното проявление в човека, това е съвестта. Тя тъй нежно му шепне. Тя му казва къде, кога и как да постъпи, като мисъл или като чувство да се прояви.

1 ноември 1952 г.