313. Мисълта

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 313-то

Мисълта

Ученико, животът е движение. Движението е ритъм на Духа. Ритъмът на Духа е светлинно ядро, съставна част на Първомислителя. И когато отвеждаме ученика към тия същини на Духа, то е да можем да го запознаем, да можем да го приобщим към ония особени специфични условия, при които Духът се поляризира чрез движение, чрез ядра и организми. Когато, ученико, ти говорим да посрещнеш лъчите на Духа, то е да можеш да се запознаеш с великите реалности, които строят битието. Строителството на битието е непреривен процес, вечен процес, вечна обмяна. Следователно, същият този закон действа и върху тебе и ти трябва да бъдеш вечно движение, вечен процес, вечна промяна.

Но ще кажеш: има ли вечни неща и кои са те? Ти самия си една вечност, една непреривна вечност, която развихря движението и светлината. В какво ги развихря? Развихря ги в разумни дела, в разумни явления.

Дали, ученико, ще се чувстваш някога като такова разумно, светлинно движещо се явление? Да. У теб има една същина, която ще изпита и ще изживее всички тия положения на струящия се Дух, а това е твоята мисъл. Твоята мисъл е, която ще вземе живо участие в строителството, в активността, в способността на лъчите на Духа и тогава навярно твоята мисъл ще бъде арбитъра, който ще ознамени делата, движението, работата на твоите духовни същини. Ето защо, обогатявай мисълта си, не спирай мисълта си, не слагай преграда на мисълта си, защото твоят Учител има работа с твоята мисъл. Ако ти не мислиш, той си отива. Ако ти не мислиш, той не ти обръща даже внимание. Ако ти не мислиш, ставаш чужд за всички сили в природата, за всички сили в миросъзданието, т. е. ставаш изоставен, забравен, тъй както са забравени животните, растенията, минералите. Но ти, който имаш една велика същина на Духа в себе си - мисълта, налага ти се преданост, налага ти се да вземеш живо участие в строителството на битието - животът. Има да разрешиш големи проблеми - строителството в битието и проявите на живота. Ако няма строителство, няма и проява. Ако има проява, ще има и строителство. А то означава: трябва да има движение, трябва мисъл. Мисълта е дихание на мировото движение. Мисълта е символ на мировото движение. Мисълта е светлина за мировото движение. Тя е, която разкрива, която разгръща пътищата за мировото движение. Колко велика е мисълта, защото е ритъм на Духа. Най-знаменитият ученик, най-знаменитият мислител, най-знаменитият композитор, поет, художник, учен е велико явление на мисълта. Ето защо, прегърнете присърце тази свещена идея и обновете вашата мисъл. Нека органите, центровете във вашия физически образ, там където мисълта се реализира като движение, като изкуство, да могат да дадат повече условия, повече интензивност на вашето съзнание, за да влезете в ролята си като едни велики строители, помощници, архитекти във вашия голям колектив.

Ученико, имай главната идея - светлинните ядра на Духа, движеща та се мисъл като лъчи на Духа, за да можеш да се опознаеш с всички други поделения на многото светове, сфери на битието. Когато ученикът е посветен на известен изпит, той изживява тягостни състояния, мъчнотии. Но когато ученикът разреши задачата, той изживява най-великото обновление на върховната радост. Защо? Защото победата над мъчнотията е импулс, който той изживява. Така и ти, ученико, макар да си поставен при мъчителни условия, при тежки условия, разреши задача та, за да се радваш утре, за да можеш да изживееш върховната радост, тъй както я разреши онзи Върховен строител в битието. Не се плаши от ничия противопоставяща се воля. Нека твоята воля превъзхожда всички воли, за да координира всички сили, за да устрои един симфоничен живот. Нека твоят живот бъде симфония. Колкото повече симфонията е хармонична, е мелодична, толкова повече и слушателите, обожателите ще бъдат много. Способности трябват. Тия способности ще създадат мисълта.

Ученико, помни: първото начало е мисъл, защото, ако не беше мисълта, не би имало сътворение, не би имало планети и слънца, не би имало небе, сфери и светове. Но ще кажеш: много общо е казано. Откъде произхожда тази мисъл? Кой е нейният началник? Кой е нейният Бог? Кое е нейното място? Кой е този, който я построи като мисъл? Ако продължаваш да мислиш за източниците на мисълта, бъди уверен, ще откриеш същината й. Защо? Защото тази същина е и у теб. Ти ще се откриеш като начало, ти ще се откриеш като ядро и тогава няма да търсиш източниците на Първопричинната мисъл, защото ти ще бъдеш една първопричина. От теб е започнала мисълта и се е разляла в битието. Тъй ще мислиш. Така е мислило това велико същество, този Първоизточник и е разляло мисълта в необятното битие и тази мисъл се е внедрила в много същества, т. е. тя е пресъздала много същества, които изпълват вселената.

Но ти все ще кажеш: искам да видя, искам да ми се открие. Кога ще видиш и кой ще ти се открие? Този който трябва да видиш, той е в теб. Този, когото трябва да откриеш, той е в теб - това си ти. Застани като център и ще откриеш себе си. Като какво ще се откриеш? Като централно ядро. Кой импулсира живота в това централно ядро? Върховната мисъл. Чия е върховната мисъл? На върховните същества. Следователно, ако ти получиш осиянието на Върховната мисъл, ти ще станеш една върховна мисъл за другите същества. Ето къде е връзката, ето къде е трудността, която не е могла навреме да се възприеме от многото дори посветени. Христос изяви тази истина, като каза: „Аз и Отец сме едно. Първоизточникът е в мен и аз съм в Първоизточника“. Следователно, и вие сте в Първоизточника и Първоизточникът е във вас. Кой е Първоизточникът? Всемирният Дух, Всемирната мисъл.

Но ще каже някой: защо така е конструиран животът? Никой няма право да се произнася, да критикува, да осъжда деятелността на Всемирната мисъл, но всеки трябва да благодари, т. е. да се стреми да възприеме живите струи на Върховната мисъл, за да се познае, че той е във Върховна - мисъл и Върховната мисъл е в него. Кога ще стане това? Дали още сега, когато сме ограничени във физическата форма или когато напуснете физическата форма? Тъй както можа да стане с Христа, така трябва и с вас да стане. Трябва едно дълбоко велико съзнание, за да можеш да кажеш: „Върховната мисъл е в мен и аз съм във Върховната мисъл.“

Ето, ученико, каква е подготовката за твоя мир. Малките мирове са като диадеми за големите съпътници. Следователно, ти, като малък мир, си толкова важен, колкото и големият мир, защото големият мир не би бил забелязан, не би бил изживян, ако не бяха малките мирове. Те са, които го наблюдават, те са, който го изживяват, те са, които се стремят към него, те са, които създават цяла наука за него. Разбери, колкото и да си малък, никога не допущай, че си незабелязан, че си неоценен. Оценката е направена. Окото е фиксирано върху теб. Следователно, бъди решителен, безстрашен. Прегърни идеята, за да станеш като мисъл във Върховната мисъл, като Дух във Върховния Дух, като светлина в Мировата светлина. Представяйки така себе си, ти ще подготвиш добри условия за своите околни, ближни, приятели, братя, съученици и адепти. Трябва да бъдеш художествена картина, добре изваяна скулптура и когато висшите същества минават край тебе, да се спрат и възхитят от твоите красиви очертания като същество, което заема завидно място на всемирната сцена. Ето защо; моделирай себе си, украсявай себе си всеки ден, всеки час, всяка минута, за да можеш да бъдеш красота на мисълта. Мисъл, повече мисъл! Да бъде тя като светлинна вълна, която да обхожда всемирните области, всемирните необятности. Този, който здраво мисли; който всякога мисли, той няма недъзи, недъзите го напущат, защото не намират условия в него. Този, който мисли е огън. Всяка нечистота и грях изгарят. Всяка тъмна мисъл се стопява, всяка нисша мисъл се претопява.

Мисли, мисли, ученико! Идват дни, когато ще трябва да бъдеш мисъл, не немощно същество, не окаяно същество, невежо, бедно, грохнало; упаднало, но жива мисъл, която да разключва всички тайни, неоткрити за мислещото човешко същество области. Ученико, мисли, защото няма кой да мисли. Всичко сега мисли само за стомаха. Никой не мисли за белите дробове, никой не мисли за мозъчната система; никой не мисли за сърцето. Никой не го е грижа за душата, но ти мисли. Мисли денем, вечер, всякога мисли. Не оставай празен. Не приспивай себе си, но винаги изпълвай своите способности с мисъл и тогава няма да настъпят кризите, които са плод на спящата мисъл. Ти мисли, тъй както светлината непреривно се прелива: Нека бъде твоята мисъл в унисон със светлинните лъчи, защото те непреривно се преливат в необятността. Ако един слънчев лъч може да направи тази велика работа, колко повече ти, ученико, който имаш Върховната мисъл на Духа. Ти си Дух - разбери това. От теб трябва да се излъчи мисъл. Иначе ще бъдеш материя. За да докажеш че си Дух, трябва да имаш мисъл, защото само духът мисли, само духът е орган на мисълта. Духът е баща на мисълта.

Когато засягаме въпроса за тия същини на Върховния Дух, ние имаме за задача да те опознаем с тия същини. Ние ти казахме по-рано, че Духът се е проявил като организъм, че Духът се е проявил като способност, като съвест, като деятелност, като лъчи. Когато оперираш с тия негови способности, тогава ти ще откриеш себе си. Ще видиш, че си един център, че си едно ядро, което ще има за задача да разгърди себе си, тъй както Духът. Ето къде е развръзката - да минеш от плът към Дух, от материя към светлина и да разрешиш проблема с твоето съществувание, да се сложи край на жестоката борба, която изживява твоята душа. Не е мъчно, не е толкова трудно да се възприемат тия идеи. Това са все идеи, живи идеи, които са плът на Духа, дело на Духа. Колкото повече слушаш, колкото повече се запознаваш с идеите на Духа, толкова повече той се открива в своята същина. А да обхване същината на Духа, това е щастие, велика радост за твоята душа. Това е твоята наука - да откриеш себе си. А откриеш ли себе си, ще откриеш вселената. Тогава съзнателно ще заживееш в битието. Сега още не си съзнателен, защото твоята мисъл блуждае.

Не са трудни задачите. Те са задачи според силите ти, ученико. Теб ти се предава като на адепт, който ще ги сложи в своето сърце, който ще ги систематизира в своя ум и ще ги приложи в света на своята душа.

Има ли на ученика какво да му се говори? Много неща се казаха на ученика около неговото съществувание. Говори се за неговите отношения към вънкашния свят. Говори се за отношенията му към своите подобни, за отношенията му към знанието, но сега се засяга въпроса за вътрешния мир, за вътрешното устройство, за вътрешната архитектурата вътрешната музика, изкуство, наука. Какво е това вътрешно? Център, откъдето е произлязло всичко и се е проявило всичко. Което е проявено е външно, а което не е проявено е вътрешно. И сега подготовката на ученика е да намери източниците на проявения свят. Трябват ли му? Не може ли той да живее и се радва само с проявения свят? Малко ли е това? Красива природа, красиви слънца и планети, красиви цветя, животни и минерали, красиви човешки същества. Малко ли е това? Какво голямо изобилие на внимание, щастие и радост! Що му трябва да търси вътре някъде и то, къде някъде? Докато не намериш източниците, причините, не можеш да си обясниш последствията.

Нека това размишление бъде едно от най-малките, от най-кратките, но не забравяйте, че трябва да мислите. Ако мислите, замята ще украсите. Ако мислите, Бога ще видите. Много години, много времена и епохи е чакала вашата душа Бога да види, но къде, къде е мястото на Бога, където душата да отиде да го види? Мястото и средата е мисълта. Най-щастлива е душата, когато изпита живота на мисълта. Има ли мисълта живот? Животът без мисъл е мъртъв. Животът е мисъл, е светлина. Знай, животът без мисъл е тъмнина, а животът с мисъл е светлина.

Когато знаеш тия висши постройки, ученико, изучавай ги като архитект, да станеш добър специалист, на когото да възложат новата постройка на Абсолютната всемирна мисъл. Тази постройка няма да има образът на вековните сфинксове в пустинята, но ще има постройката на великия храм на любовта. За тази постройка не се изискват човешки жертви, големи материални средства, не се изисква камъни, пясък и пръст, но за нея са приготвени светлинни елементи, светлинни скъпоценни камъни, от който ще се изгради олтарят на мисълта и любовта, където твоя учител ще продължи да ти разкрива същините на Духа. Всичко друго е забавление. Стигат ти вече забавления. Досега всички те забавляваха - че такива способности имаш, че такива качества притежаваш, че такива очи, нос имаш, че такова слово говориш. Всички тия ласкателства те моделираха и все пак твоята душа остана в тъга, замечтана в нов идеал. Ето сега душата ти трепти, защото разрешаваш проблема за великата мисъл. Свързвай се със строителите на великата мисъл. Тя е жизнен елексир. Тя е кръв, меден сок на Духа. Нека да те обливат нейните трепети, да сияе твоето лице, да трепти твоята душа и да се вълнува твоето сърце.

1 декември 1952 г.