320. Безмълвието (12-то чувство в тялото на душата)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 320-то.

Безмълвието

(Дванадесетото чувство в тялото на душата)

Ученико, безстрашието и смелостта са метод на Върховната школа. Подготовката, озарението са метод на Вътрешната школа. За да може ученикът да мине към Върховната школа, трябва да си послужи с метода безстрашното, смелостта. Какво са те в същност? От кого да не го е страх и пред кого да бъде смел? Във Вътрешната школа не се приема ученик. който може да бъде под влиянието на страха. Във Вътрешната школа не се приема ученик, който може да бъде застрашен. Във Вътрешната школа не се приема ученик, който може да бъде чужд, непознат, да се чувства самотен, незнаен. Защо? Защото естеството на Върховното е над всичко. Върховните сили са, които разкриват пътя, отварят вратата на Вътрешната школа. Следователно. ученикът на Вътрешната школа при своята подготовка трябва да бъде вдъхновен, смел, за да получи посвещение. Какви сили участват във вдъхновението? Силите и способностите на Върховния дух. Какво действие е посвещението или каква специална церемония е посвещението? Способностите на Духа, които се поляризират, активизират; рентгенизират и минават в по-висша сфера в битието, във вселената, в сътворението - сфера, състояние, небе, свят, наречени безмълвие на Духа.

И тъй, една друга способност на Духа е безмълвието - дванадесетата способност в тялото на душата. Чрез тази способност душата е пряко свързана, е пряко в средата на Духа. Това чувство, тази способност е една от висшите способности, които Духът е изявил в миросъзданието. Всичко в миросъзданието е безмълвие на Духа. Кога ученикът ще разкрие, ще открие това безмълвие? Когато стане среда за преките лъчи на Духа, който се проявяват като активизиран живот, като поляризиран живот, като рентгенизиран живот.

Когато ученикът се въвежда в тази способност на Духа; за него има едно специално посвещение - посвещение в ума Господен, посвещение в способностите на Духа, посвещение в безмълвието на света. За да могат да действат силите на Духа в тебе, за да могат да окажат едно чувствително въздействие и влияние, ученико, ти трябва безстрашно да се разтвориш, безстрашно да се разкриеш, а то е да бъдеш положителен в силите, които устройват, които работят, които ръководят твоята душа. Когато силите вземат ангажимент да ръководят твоята душа, ти - ученикът, ти - човекът, адептът, ти - ангелът, ти трябва да имаш една единствена мярка, а тя е способността на Духа - безмълвието на Духа. И знаеш ли, когато настъпят епохите, когато настъпят йерархиите, когато настъпят великите моменти на безмълвието в теб, тогава ти ще станеш Върховната мисъл, Върховната душа, Дух. Сега не си ли дух? И сега си дух, но без способности. Сега си под влияние, под обаяние, а не си способности. И цялата йерархия на школата е да подготви ученика да придобие способности.

Колко много способности ти трябват, за да разбереш живота на водата, за да разбереш живота на светлината, живота на въздуха, на огъня и най-после да станеш Върховно движение. Върховно движение! Така пише върху вратата на Вътрешната върховна школа. Но кой може да се движи? Само този, който не е препятстван, само този, който е светлина. Има ли препятствие за светлината? Да, за по-грубите лъчи има препятствие, но за по-финните лъчи, за по-радиоактивните, за по-рентгенизираните, няма препятствие. Те проникват през всяка твърд;

Ето, ученико, научи се от светлината да бъдеш такъв лъч, който да прониква през най-грубата среда, през най-твърдата почва, през най-гъстата материя и тогава ще знаеш за състоянието на всички ония същества, които представляват материалния свят, които представляват физическия свят, грубия свят. Необходимо ли е това да знаеш? Ако твоят Творец, ако духът знае, длъжен си и ти да го знаеш, защото ти действаш чрез способностите на Духа. Ти си възприел като органи способностите на Духа в себе си.

Каква чудна организация е ученикът на Вътрешната школа! Каква чудна музика е ученикът на Вътрешната върховна школа! какъв прекрасен изгрев е ученикът на Вътрешната школа! Какво прекрасно звездно небе е ученикът на Вътрешната върховна школа! Чудно небе, чуден звезден път, по който могат да се движат плеадите звезди, който път могат да изследват плеадите учени върховни архитекти на миросъзданието.

Може ли това да стане с теб? Може ли това да те издигне до тази висота? Ето въпросът. по който трябва много да мислиш. много да съзерцаваш и правилно де се ориентираш. Имаш ли тези възможности? Щом имаш способностите на Духа, имаш ги. Тия възможности са за теб най-висша задача, която ти предстои да разрешиш при върховните моменти. Сега е върховен момент. Използувай върховния момент. Използувай силите на върховния момент. Използувай давлението на върховния момент. Твоята душа чака. Твоята душа е, която е в очакване за новия върховен момент.

Но ще кажете: от къде да познаем, кои са явленията, кои са признаци те, кои са давленията. от които да познаем, че сега е върховният момент, когато се решава моята съдба - да мина ли от Вътрешна, към Вътрешна Върховна школа? Дали моята съдба ще може да ми открие глъбините, безкрайността, абсолютностите на този върховен момент, на този върховен прелом?

Ученико, ако върховните сили са държали в тайна, са държали в секрети тия върховни способности, те са били предназначени за теб, защото те откриват само на ученика на Вътрешната школа. И като ученик на Вътрешния живот, като ученик на вътрешната душа, като ученик на вътрешния дух, върховните сили те призовават да минеш към момента на върховното законознание. Да, върховното законознание, битиезнание, вселенознание и то положително, абсолютно.

И тъй когато ти разкриваме способностите, когато ти говорим за тази най-тайнствена, най-безмълвна тайна, т. е. способността безмълвието, то е да те отлъчим, да те отдалечим, да те изселим от физическия ти живот. от материалните порядки, да те изтеглим от нисшата сфера, да те изкараме от елементарната школа и да стъпиш здраво, положително, смело в инертния, във важния преход, във върховния момент, в безмълвието на Върховната Вътрешна школа. Там ще срещнеш сили, които разрешават велики задачи с помощта на дванадесетото чувство, с помощта на дванадесетата способност - безмълвието, т. е. със знанието, със съзнанието на Духа.

Безмълвие значи съзнание на Духа. А да оперираш със, съзнанието на Духа, това значи да бъдеш Върховен дух. Не се плаши. Спри да коментираш, какво си ти и какво е това безмълвие, съзнание на Духа. Ти си това, за което те подготвят. Ти си това, за което те посвещават. И когато придобиеш тия способности - подготовка, озарение и посвещение, теб ти предстои безмълвие; Ако и да нямаш представа, какво състояние е това безмълвие, не се спирай, върви към посвещението, облечи се с озарение, подготви се с подготовката, а идеалът ти, целта ти да бъде безмълвието.

Какви са признаците на безмълвието? То действа с важните твои способности - чакрите. То действа като шепот върху твоя слухов апарат. То действа върху обонянието, върху зрението, върху твоето слово, върху трептенията на твоето сърце. То действа върху способността на твоето дишане. И най после, то действа върху твоето съзнание. Чувството безмълвие е, което устройва, което подготвя, което почиства тялото на душата. Чувството безмълвие е среда, истинска среда за душата. Душата не познава никаква сфера, никакъв звезден свят, никакво битие, ако не е в средата на безмълвието. Там тя се чувства величествена. Там тя се чувства висша, хармонична. Там тя се чувства звезден трепет.

Когато ти говорим за средата на душата, ние искаме ти едно да научиш: че без тази среда твоята душа ще бъде скиталец, бездомник, ще бъде сирота. Но когато настъпят върховните моменти на безмълвието, душата е висш всемир; безкрайна вселена, чуден звезден свят, красиво небе. И тогава, само тогава ще се отвори оная светяща диамантена врата да влезе душата като свещенослужител във Върховната вътрешна светиня. От какво вещество е направена тази светиня? Откъде се взеха материалите, елементите, от които тя е построена, т. е. как в своето съзнание ще имаш ти положителната формула, истинския образ, чудната архитектура на тази Върховна светиня? Тя е жив храм от върховни същества. Олтарят и е жив, светилниците и са живи, папируси те и са живи. Това са все върховни същества. Къде са те? Дайте да ги видим. Направете така, че да ги срещнем.

Ученико, когато развиваш в себе си дванадесетте чувства, дванадесета сетива и способности непосредствено ти ставаш олтар, врата, светилник на Върховния храм. Какво разбираш от това? Къде е мястото? Ти си мястото, ти си светилника, ти си вратата, ти си свещеника, ти си написаното слово. Кой е извън теб? Върховният Учител. Къде извън тебе? Той е проповедник на твоята душа, той е водач на твоята душа, той е посредника на твоята душа.

И така, стреми се да бъдеш един почтен принос към тая Светая Светих. Стреми се да бъдеш един светилник, който да разпръсква рентгеновите лъчи, да разпръсква безмълвието на Духа.

Когато те въвеждаме в по-висша сфера, ние не обръщаме внимание, дали твоето посвещение отговаря на тая сфера, дали си минал стъпалата на посвещението, дали си добре подготвен, добре озарен и посветен. Защо? Защото е върховен момент. Това е момент, който никога вече няма да се повтори през този век. Защо? Защото всеки век дава култура, защото всеки век се ознаменува с епоха, със светлина. Така и този век се ознаменува с върховния момент на безмълвието на Духа. Щастие е и радост за тебе, висши моменти са за тебе, да бъдеш поканен, да бъдеш въведен, да бъдеш научен в най-висшия институт, в най-висшата академия, в най-висшия университет, в способностите на Духа. Тогава животът е безмълвие, тогава животът е озарение, тогава животът е посвещение.

Не се плаши, не се опъвай от това, че ние правим прелом в теб. Ние няма да засегнем чувствително твоята индивидуалност. Тя си е твоя. Ти имаш право на нея. Ти ще разполагаш с всички нейни авторитети. Но ние с кого имаме работа? Тя е с твой дух, с твоя неуравновесен дух. Дали твоят дух ще бъде годен, дали той ще може да се приспособи към върховния момент, с това имаме за Задача да се справим. С какво да се справим? Че той е виновен, че той е назадничав, че той е непослушен? О, не! Ние имаме за задача да го приютим към твоята душа. Ние имаме за задача да го направим като съзнание за твоята душа. Ще успеем ли? Ако не сто на сто, то ще се помъчим да стигнем от петдесет до седемдесет и пет на сто. Сто на сто е необходим, но по долу от петдесет на сто, не може. Защо не може? Защото са изразходвани милиарди трептения от безмълвието на Духа за да те подготвят, да те озарят, да те посвещават и всичко това трябва да даде добър резултат. Да не говорим за отличен резултат. По какво ние ще познаем, че резултатът е добър? Ние ще познаем по това, че твоят дух е влязъл в непреривна връзка с твоята душа, че твоята душа се проявява чрез действията и делата на твоя дух. Това е много лесно. Душата е съзнание, а Духът е движение. За да се движи съзнанието, трябва дух, т. е. за да се движи душата трябва дух.

Ето един въпрос, който може да ви озадачи: защо не може душата без духа? Защо душата няма индивидуално движение, та трябва да чака Духа? Душата представлява най-съвършения организъм на Духа. Чрез този организъм Духът излъчва организми и ги препраща из необятната вселена, които организми са основа на новите битиета, на новите вселени, на новите звезди и затова духът без душата е само сила, а с душата е творчество.

Разбираш ли езика, естеството на Върховното начало? Ученико, щом имаш дванадесетата способност, дванадесетото чувство - безмълвието, добре ще разбереш, що е това: организъм на Духа е душата, разплодник на Духа е душата, слово на Духа е душала. Когато Духът говори чрез душата, словото е безсмъртно, живо, огнено, безмълвно. Ето защо, тези понятия трябва добре да ги осъзнаеш, за да станат те у тебе не понятия, а способности. Когато мислиш, душата да мисли. Когато пееш, душата да пее. Когато пишеш; душата да пише. Когато обичаш, душата да обича. Когато се молиш, душата да се моли. Всички действия у теб трябва да бъдат действия на висшата пробудена душа. Ето какъв организъм трябва да има твоята душа – организъм, съчетание от организмите на Духа.

Чуден свят е душата. Няма по-чудно изобретение, няма по-чудно небе, няма по-чудна глъбина и безкрайност от тази на душата. И когато в един епохален момент се проявиш само като душа, тогава ще имаш, какво? Ще имаш знанието, ще имаш способностите, ще имаш всички възможности.

И тъй, превъзпитавайки вашия дух, систематизирайки неговите качества, защото той има качества, а душата има способности и когато тези качества станат способности, тогава безмълвието на Духа ще те прояви като нов свят - свят на жив мир, свят на жив Дух. И така последователно, качвайки се до стъпалата на посвещението, ти ще достигнеш до оня предел, до който достигнаха всички посветени, които минаха през земния живот и населиха висшия живот. Така подготвяйки се, така обучен, лесно ще разрешиш най-трудната задача - задачата как твоя дух да се преобърнат на живи духовни способности. А щом имаш висшите способности, ти ще можеш да влезеш във висшия институт на висшите опити, на висшите проучвания.

Колко много, много способности, елементи, явления имаш да изучаваш! Ти ще започнеш да изучаващ първо организмите на Духа в твоята организация. Защо? Защото трябва да ги изучиш. Докато не се справиш реално с присъстващите организми на Духа в твоя организъм, в твоето духовно тяло, ти не можеш да бъдеш изправен, готов да се втопиш в безмълвната наука на Духа. Тук се изисква сериозност - замисленост. Тук се изисква будност и искреност. Защо? Защото те са качества на твоя дух, които той е опорочил. А сега, за да можеш да прочистиш тия качества, да можеш да ги пробудиш; за да станат те жизнени способности, огнени способности, хармонични способности, поетични способности, музикални способности, математични способности, трябва ти сериозна работа. При кого ще работиш, за кого ще работиш и какво ще работиш? Къде е работната лаборатория? Тя е вътре в теб. Де запретнеш ръкави, ще се разгърдиш, ще отвориш лабораторията и ще правиш положителни, сериозни опити. Ако някъде недоумяваш, бъркаш, помагачите ще ти помогнат, защото този, който е дошъл до върховния момент, неговият дух е под зорка контрола. И всеки, който се отклони, контролата ще го дръпнат за ушите, защото не е слушал.

Ученико, мълчи и слушай! Нека така бъде записано на твоето чело: мълчание и слушане. За да можеш да развиеш тази способност, това чувство на безмълвие, трябва дълбоко да замълчиш и вглъбено да слушаш.

Ето какво възпитание трябва да има твоя дух. Но ще кажеш: нали словото е динамично, нали словото е електрично; нали е магнетично, нали ти трябва да се проявиш като дело, като творчество, като изкуство. Така е, но има дълбоко, вглъбено слово. То се проявява чрез зеницата на окото. То се проявява чрез трептенията на езика. То се проявява чрез глъбината за твоя слух. Каква е неговата реална проява? Мъдрост. А само мъдрият може да стъпи във Върховната вътрешна школа. Само мъдрият може да има доверието на Духа. Тук се изисква абсолютно доверие. За да могат да се пуснат вибрациите на безмълвието в твоето битие, в твоя организъм, трябва абсолютно доверие. Кой ще ти даде това доверие? Твоят Дух. Дух си. Помни! Не си нито материя, нито физика, нито астрал, нито ментал. Дух си, а духовете присъстват във всички състояния. Кога? Когато имат способността безмълвието.

Да не би да отегчим мисълта, да не би да претоварваме съзнанието, ние ще съкратим времето. Защо? Защото ние и без това работим с момента. Времето за нас не е необходимо. То е необходимо за вас, защото вие сте още във времето, защото вие сте още в епохите, още в културите. Кога ще излезете от епохите, от културите, от вековете? Тогава, когато станете безмълвие на Духа. Но ще кажете: какво ще правим без време, без векове, без епохи? Всички тия състояния са в безмълвието на Духа. Безмълвието на Духа е, което създава тия йерархии. Защо ги е създало, защо ги създава и защо ще ги създава? Това е една велика тайна, която ще се проучва във Върховната вътрешна школа - тогава, когато вашият дух и вашата душа бъдат среда вече за божия Дух. Тогава божият Дух ще изяви себе си на вашия дух и вашата душа. Но сега не е ли проявен? Проявен е като сила, но не и като способност. Вие сте силни - може да събаряте, може да чупите, може да бързате, но това е само стихия. Като овладеете способностите, тогава вашата сила е мъдрост. Тя се проявява като способност, като възвишени дела, като възвишено чувство, като възвишена светлина. Светлината е сила на Духа. Следователно и вашата сила трябва да има способностите на светлината.

Колко е близко, колко е ясно, колко е разчетливо, колко е открито, стига да знаеш, какво си ти, какво ти трябва и какво ще бъдеш. Можеш ли? Трябва ли? Не е ли рано? Не е ли късно? Мога, рано, късно, това са състояния. Защо да е късно, Когато са минали милиарди и милиарди преходи? Защо да е рано, когато предстои да минат милиарди и милиарди преходи? Защо трябва? Трябва, защото минаха милиарди и милиарди преходи и сега предстои пред бъдещето милиарди и милиарди преходи. Тогава разумният казва: няма защо, няма късно, няма рано. Сега е моментът, сега е върховният момент. Сега четката ти обгаря устните. Сега светилникът ти запалва очите. Сега словото ти запамети съзнанието. Сега внимавай, ученико, внимавай за върховния момент. Пази здраво, съхранявай будно светлинната клечка, светлинна та за палка, която ще ти послужи да запалиш своя светилник. Трябва да светиш. Да светиш – това е твое право. То е право, качество на твоя дух. Да светиш, това е твое право - право на способностите на Твоята душа. Не се плаши. нека светилникът ти гори. Бурите, стихиите не ще могат да го изгасят, защото има кой да го предпазва. Водачът е силен, смел, водачът е опитен, водачът е светлинен. Не се плаши. Върви смело след него, за да стигнеш навреме през прехода на върховния момент.

Ето как ще изградиш себе си. Ето как ще си поставиш криле да можеш да литнеш безпрепятствено из широките пространства, които са твое място, твое състояние, твоя земя, твое битие. Колко е вихрена твоята мисъл! Ако би можел да откриеш тази истина, колко би се радвала твоята душа, защото мисълта е способност на душата. Защо? Защото душата е мислещ мир. Тя мисли, а Духът е движение, което разнася мисълта, което въплодява мисълта. Той е активен принцип, който разсажда организмите на Духа. Нека в този Върховен момент твоят дух да стане велик майстор по качество, по талант, по дело. И тогава, когато стигнеш пред диамантната врата на Вътрешната школа, чрез качествата на твоя дух ще можеш да преодолееш трудността при нейното отваряне. Там ти предстои едно велико посвещение, защото там се изисква знанието и способностите на Духа.

Какъв велик, тържествен момент, какви чудни възклицания, каква върховна музика е това посвещение пред дверите на Върховна вътрешна школа. Какво чудно свещенодействие! Какъв прилив на светлина и възход на безмълвие!

И тъй, като ти разкрихме Дванадесетте чувства, които са способности на духа, като завет ние ти впаметяваме да пазиш, да съхраняваш тия чудни заложби, които са способности на Духа в твоята душа, за да можеш да бъдеш наистина една здрава опора за Божествения Дух, който сега работи, издига, който сега е в пълно развитие в организмите на тялото на твоята душа.

Когато се украсява твоят образ, когато се обгаря твоят образ, когато се нанасят контурите на най-изящната, на най-художествената душа, ти, ученико, одухотвори се и бъди израз на най-върховно представителство. Това върховно представителство ще изявиш чрез най-чудното ухание, чрез хармоничните звукове, чрез чудния патос на словото. Ще го проявиш като разцъфнал лотос. Ще го проявиш като нежен цвят, като осияние, като лъчеизлъчване, като като омая и най-после като върховна чувство на трепет и радост.

Бъди радост на Духа. Бъди осияние на Духа. Бъди облъчване на Духа. Така той да те приюти в себе си, така да те защити в себе си, да те напои в себе си. Ето един възвишен идеал за твоята душа. Внеси чудния аромат на тоя свят в своята душа. Внеси чудния слънчев блясък в твоята душа за да могат девите на любовта, да могат адептите на мъдростта, да могат ангелите на красотата да спрат в твоя дом, в твоето светилище. За да имаш една реална, една божествена срещи с висшите представители на висшия духовен свят. Бъди истински, върховен, идеен представител, за да можеш да опишеш величието на ония върховни духове, които ръководят звездните системи, за да имаш връзката с тия духове, които са велико, абсолютно равновесие в безкрайното пространство. Най-после, бъди лирика, бъди песен, бъди арфа за светлинния свят, който чрез своите висши представители ще те направи да бъдеш познат, осветен, огрян, запален и да те представят като ново представителство на Висшия върховен институт на вътрешния живот на Върховната висша вътрешна школа.

Ученико, открий челото си; разтвори зеницата си, приготви обонянието си, нагоди езика си, да чуеш, да видиш, да опиташ реалните същини, реалното обаяние на новото чувство безмълвието на Духа. Ето, това е твоят свещен живот. Това си ти във вселената. Това си ти в битието. Това си ти във Върховното съзнание. Като ученик, едно само мисли: да учиш. Не се спъвай от процесите и забавленията в света - кой представител на коя държава е преминал в другия свят, кой представител на коя държава е замислил да завладее земята. Това абсолютно не трябва да те смущава. Защо? Защото ти си над всички тия събития. Те не са идеала на твоя дух. Те са елементарни преходи на еволюиращия дух. Какъв красив мир те очаква! Какъв красив свят ти предстои! Каква върховна школа ти предстои! Това добре запомни.

Когато изграждаме в тебе чудния хармоничен дух, то е да възвишим вибрациите на твоята душа, да се слеят те с върховните вибрации на Голямата божествена душа, тъй както безводната земя очаква дъждовните облаци, тъй както нежните цветя очакват утринните росни капки, тъй както жадните стада бягат към изворите чисти, така и ти жаден лети към светлинните извори да се напиеш от нектара, от чистотата и утолиш своята жажда, за да бъдеш винаги готов, обновен да посрещнеш идващите висши представители от света на Духа. Колко много ще ти се радват! Как нежно ще те прегръщат! Как чудно ще ти се усмихват! Как любовно ще ти говорят.

Бъди нов представител. Това е твоята бъдеща съдба.

8 март 1953 г.