321. Полето на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 321-во

Полето на Духа

Ученико; когато душата е свободна, сърцето - освежено и умът - осветлен, тогава Духът като нежна пчеличка ходи по всеки цвят из небесната градина, събира тичинков прашец, събира сок и го пренася през далечни пространства, по далечни пътища и нежно слага свежия, чистия нектар върху лицето на свободната душа; върху аурата на освеженото сърце и върху челото на чистото, светло мозъчно небе.

Така украсен, ученикът е едно ново, едно чудновато явление в сферите, в полето на Духа. Къде е мястото на ученика? В полето на Духа. Полето на Духа е най-красивата, най-изящната, най-чудноватата градина в сътворението. Полето на Духа е най-богатата, най-изобилната почва, условие, където ученикът може да продължи най-разумно да разкрива способностите на Духа. Докато той не влезе, не се приспособи към условията, докато не се приспособи към атмосферата на това поле, той все ще се чувства самотник, изпъден, изоставен. Но щом престъпи оградата, щом мине стъпалата в полето на Духа, там вече ученикът е напълно защитен, абсолютно свободен. А това се налага, защото е в абсолютната свобода. Само при абсолютните условия може той да проумява висшите замисли на Духа.

И така, като ученици на една възвишена наука, на една абсолютна, на една изчерпателна в най-широките й възможности наука, вие трябва да стъпите в светящото поле на Духа. За да се изработи във вас усет за ефирна красота, за абсолютна чистота, вие трябва да стъпите в полето на Духа, за да може всички ония посветени, адепти, да ви бъдат здравите помощници, верните братя и искрените съученици. Не можеш, ученико, да бъдеш в полето на материалния свят и да искаш да имаш завидни постижения, които са присъщи на Духа.

Но ще кажеш: това е копнеж на моята душа. Това е вярно. Това е стремеж на моето сърце. Не е много вярно. Това е подвиг на моята мисъл. И това не е много вярно. Единственото най-вярно е копнежът на твоята душа. И ако би бил в пълна услуга на този копнеж, на този стремеж, наистина ти би лесно престъпил прага, лесно би влязъл през вратата в светящото поле на Духа. Каква представа можеш да получиш, каква представа можеш да имаш, що е това поле на Духа? Това е истинско абсолютно състояния на великите възможности на духа. Когато слушаш за полето, ще разбираш онази тайнствена, абсолютно тайнствена област, място, сфера, вечност, където великите сили получават директиви, за да изпълнят великия план на съграждащите сили, които са абсолютни у Бога. Тогава ти няма да мислиш, няма да си представяш. Мисълта ти ще бъде свободна. Представите ти ще бъдат реални. Целият отвлечен, секретен, тайнствен мир ще бъде твое състояние. Като състояние, какво ще бъдеш ти? Индивидуален, личен или колективен? Ти ще бъдеш една върховна сила, която има да изпълни върховни задължения. Имат ли върховните сили задължения? Имат. Свободни ли са? Не са свободни. Защо не са свободни? Защото са творчески сили. В миросъзданието няма абсолютно свободни сили. И когато ние говорим да се освободите, т. е. да освободите вашата душа, то не е затова, че тя да бъде абсолютно свободна, не, но тя няма да бъде под тирания, в заблуждение, в препятствие. Тя ще бъде творческа сила, която ще прояви великите възможности на грядущите сили.

И тъй, влезте, създайте, мислете за полето на Духа. То е една реална положителна картина, положителен свят, който можете да го живеете, да то чувствате. Само като влезете в полето на Духа, ще срещнете Духа, защото той е опитания градинар, който урежда, който подрежда своята градина. Ще го срещнете ли? Трябва да го срещнете. Това се налага. Отворени са вратите, прочистена е атмосферата. Трябва да влезеш, ученико, за да станеш истински учен, педагог, естественик, химик, математик. В полето на Духа има много области да се проучат. Там ще започнеш да изучаваш за началото на клетъчния нерв, защото всяка клетка има специфичен нерв. Какво е това нерв? Първична мисъл, която се е поляризирала като нерв в клетката, в атома, в електрона, в протона, във вирусите и във всички други още неоткрити за теб сили. А щом напипаш нерва на нещата, ти си истински откривател за началото, за способностите на Духа. Ти не можеш да имаш представа що е това Дух, ако не откриеш нерва. А щом откриеш нерва, ти ще имаш вече началото на цялото миросъздание.

Лесно е това, много е лесно. Вашата душа знае за тия проблеми. Малко й трябва да може да възстанови всичките проблеми в своите органи, които са органи, функции на нейното тяло.

Ние казахме: лесно, много лесно е. Да. Когато се докоснеш до този нерв, в теб започват да вибрират ония духовни сили, защото те са естество на този нерв.

Ученико, за да имаш още по-ясна представа за отвлечените за теб области, ти трябва да побързаш, да дигнеш ръка и да пипнеш този нерв, за да се предизвика у теб движение на вибри, движение на светлина, движение на мисъл. Всяко дърво, всяка украса в полето на Духа притежава този нерв, това начало, тази жизненост, този огън.

Но ще кажеш; трябва да имам много нежни усети, много нежни органи, за да можем да открием тези етерни елементи. Да, трябва, трябва. Има те ли ги? Имате вашата душа. Тя е, която ще ви преведе, тя е, която ще ви отключи вратата за полето на Духа. Всички съграждащи сили са възпитани, са научени, са завършили в тази градина, в този университет - полето на Духа.

И тъй, когато мислиш, когато чувстваш, когато се стремиш, мисли за полето на Духа, чувствай полето на Духа, стреми се за полето на Духа! Това е истинският свят за твоята душа. Там се разрешават всички велики проблеми. Там стават всички замислени конференции. Там се съвещават най-възвишените духове. Оттам става разпределение на всички енергии за всички светлинни сили, които се разпределят по всички слънца, по всички слънчеви системи. По образеца на полето на Духа, се е създала идеята и в полето на земята и групите сили създадоха растителния свят, създадоха всички плодни дървета, всички ароматични цветя, за да може да се възпита духът, за да може да се потърси началото на това явление върху земята.

Кой го възпитава? Кой му нашепва, кой му открива, за да се стреми да създава едни по-добре украсени полета, по-облагородени дървета, по-добре обагрени растения и цветя? Силата, която го напътва към това е неговата душа. Човешката душа дава идеята, а човешкият дух е, който я реализира. За да се реализира идеята на душата, трябва един силен, способен в качества и способности дух.

Ето, като на такива духове силите на съграждането се стремят да ви възпират, вярна ли е, истинска ли е тази идея? Тя е положителна, защото е реалност върху физическото поле. Макар и да не е осъществен в абсолютност порядъка, все пак душата си пробива път, душата си извоюва сфери, душа та си създава полета и човешкият дух е принуден да се осъзнае и да извърши една планова работа.

Помни! Нека твоят дух да бъде оня архитект и агроном, който да може да проведе, да създаде истинските образи на чудния свят на полето на Духа върху полетата на земята.

Колко хубава е, колко прекрасна е мисълта на този Дух, който може така мъдро да проведе един план за разкрасяване, за обогатяване земната почва, чрез които системи ще се създадат възможностите да се повдигнат много заспали духове, много изостанали души.

И тъй, когато искаш да имаш ясна представа за полето на Духа, за този реален свят на Духа, слушай твоята душа, каква идея ще ти даде, защото божият Дух е пряка връзка, съприкосновение с твоята душа. Защо е така? Ще отгатнеш, ученико. Да, ще отгатнеш. Няма какво да отгатваш, душата говори, душата мисли, душата чувства, душата осветява, душата се стреми, душа та живее. За да можем да ти докажем това, трябва да изкараме тази душа, за да я видиш, каква светиня е тя. Трябва да я изтръгнем из тъканите на твоето тяло, за да можеш да я опиташ, колко силна е тя. Трябва да я излъчим.

/Излъчена, душата говори:/

„Аз видях златистите полета. Аз ходих из прекрасните алеи. Аз се напих с кристална вода. Аз се нахраних със сочни плодове. Аз се срещнах с нежните ангелски сили. Аз живях в трепета на светлината. Аз се радвах с ручеите на виделината. Аз пях, живях с песента на ангелите. Аз бях дете на чудните красоти.

Бях юноша с прекрасни очи, със златисти коси, със светещо лице. Аз ходих като пеперудка, като пчеличка от цвят на цвят. Аз бях прекрасно дете, прекрасно начало. Аз бях красотата на природата, венеца на светлината. Аз бях очи на небето. Аз бях усмивка на слънцето.

Аз се родих като младенец от живото тяло на Началото.

Аз тръгнах по пътя на чистотата. Аз вървях, вървях много дълго, много години, много векове. Аз вървях по безкрайния път на безкрайните алеи. Вървях и слушах чудесните песни на кристалните ручеи. Аз слушах шепота на светлината. Аз се обливах в нежността на виделината. Аз летях, летях из безкрайните полета. Обхождах царствата на вселената. Аз ходих в планините, там където живеят моите братя, с които се родихме, с които се радвахме, с които живяхме. И те вървяха. И те вървяха по кристалните алеи и стигнаха до многобройните планети. С тях се срещнах там. С тях ние се радвахме, живяхме, мислихме и отново се прераждахме.

Чуден е светът, чуден е животът, прекрасен е животът на моето детство, на моето начало. Чуден е животът на моя поглед, когато за пръв път видях, прогледах. О, тогава станах едно със светлината, едно с виделината, едно със силите, едно с красотата.

Вървях, вървях и дойдох на земята. Прекрасна е земята. Но, уви! Има тъмнина на земята и тази тъмнина почерни моето лице и то стана мрачкаво, тъмничко. Но аз ще го избърша, ще го изчистя. То ще просветне, защото аз видях прекрасните алеи, кристални те ручеи в градината на Духа.

Към вас, свежи души, към вас чисти души, подавам десница. Да тръгнем да обходим, да се срещнем с нашите братя, със светлите същества, с прекрасните ангелски сили, които работят, които живеят по всички планети. Към вас души, към вас, мои души, да тръгнем, да обходим всички планети, наново да обагрим своето лице, наново да премахнем тъмните петна, отново да просветнем в царството на Духа.

Да тръгнем, души, да тръгнем. Да вървим към полето на Духа, да тръгнем към царството на Духа, да отидем отново към царствената градина и оттам с мисия, със свещена мисия да тръгнем към другите планети. Там ви чакат. Всички ви чакат. Там ще се срещнете с най-милите за вас същества. Прегръдки ви чакат, усмивки ви чакат, нежност ви чака, целувка ви чака.

Да тръгнем, души, да тръгнем! Да вървим!“

—   —   —   —   —   —   —   —   —   —   —   —  

Ние дадохме възможност душата да направи един повик към вас - душата, която е отлъчихме за да може да изпита в даден момент реално състояние. Тя има много да ви каже. Тепърва тя ще ви разказва, но вие вземете най-същественото, а то е да тръгнете. Нито за миг не се колебайте. Душата не обича колебанието, душата не обича съмнението, душата не обича страха.

Нека при нашите срещи да отлъчваме понякога вашата душа и да я пращаме далеч, за да може да има опитността на велика сила. И тогава, ученико, няма да казваш: „Аз не съм нищо. Аз съм като всички други. Аз нищо не представлявам“. Това е оскърбление за душата. Не оскърбявай душата, но дай й възможност да изживее, да заживее в полето на Духа. За да бъдеш винаги динамичен, електричен, за да бъдеш магнетичен, трябва да тръгнеш, трябва ти движение, а това движение е твоята душа. Без присъствие на душа, няма движение. По душата ще познаеш движението във вселената. Цялото движение във вселената е поток от Душата. Когато прогледнеш и видиш истинския образ на душата, тогава ще познаеш света, земята, планетите, слънцето и Духа. Това дълбоко запамети в себе си, за да стане то положителна аксиома за твоя ум.

И така, за да бъде изграждащи сили, трябва да вървим. Всички ви чакат. Чакат ви. Това добре разберете. Всички на работа и то каква работа! И ти, ученико, работи! Най-прекрасната работа, най-финната работа, най-изящната работа, да работиш с финни материали, с нежни материали, с ефирни материали, ще намериш в полето на Духа. Всички в полето на Духа. Никой да не остане навън, да не би да затворят вратата, за да чакаш дълго, дълго, много дълги векове. Събуждай всеки ден, пробуждай всеки ден силите на твоя дух, за да може да се прояви по-голяма активизация, по-широка рентгенизация и по-пълно безмълвие.

Така ще бъде.

23 март 1953 г.