322. Смирението

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 322-ро

Смирението

Ученико, помни: когато аудиторията е в ред и порядък, когато студентите са осияни от чистия Дух, в аудиторията лъха приятна, свежа атмосфера. Какво е в същност аудиторията? Специфично условие за дадения момент. Тя разрешава един голям въпрос - въпросът за връзката на студентите с професора. Кога професорът може да бъде добре разположен? Кога професорът може добре да предаде своята лекция? Само при отличен ред и порядък, при голямата готовност на студентите. Защо е тъй? Защото любовта разрешава всички проблеми. Любовта е, която прави връзка. Тя е, която открива неговото лице. Тя е, която движи неговия език. Тя е, която струи живото вдъхновено слово от неговата мисъл.

Запомнете също така: във Вътрешната върховна светиня трябва да същества абсолютен порядък, абсолютни чистота, т. е. да присъства чистият дух. От чистотата на духа ще зависи вдъхновението на Мировия учител, защото неговото естество е чистота, защото неговото естество е свежест, ефир, светлина. Никой не го е познавал като такъв. Само осияните ученици от чистия Дух могат да познаят и видят своя учител в такава красота, в такава мъдрост и светлина.

Това е идеалът на ученика, защото той знае, че само чистотата е, която ще разтвори и най-тежките врати, най-тъмните сфери и ще открие най-далечните области. Какво ще трябва ученикът да разбира под думата чистота? Къде се крие тази искра - чистотата? На кое място тя вибрира в човешкия организъм и кой е бил първият момент, когато се е проявила като един блясък в сътворението? Само чистият Дух знае това. Но ще каже ученика: има ли нечисти духове? Има изостанали духове, т. е. има съблазнени духове и в тях не преобладава чистотата.

За да можеш, ученико, да проникнеш с цялата си душа в полето на Божия Дух, теб ти трябва ръководството на чистия дух. Ние ще ти говорим за това дотогава, докато почнеш да правиш различие, що е чистота на Духа и що е съблазън на Духа и ти ще успееш да откриеш тази голяма разлика и оттам ще си направиш разбор за световното събитие, в което се е появил закона на еволюцията. Те трябва да легнат като научен материал в твоето системно посвещение. Трябва ти наука. А науката е, която оформя съвършеното знание. Но ще кажеш: може ли наука без знание? Науката същества като божествено проявление в битието, а знанието ученикът го получава. И тогава ние казваме: същества божествена наука и всички същества трябва да придобият знание от божествената наука. Защо е била необходима божествена наука в битието? Не може ли без наука? Науката е висш духовен процес. Когато се е явил първият процес в сътворението, тогава се е очертала, тогава се е проявила върховната божествена наука.

Но ще кажете: защо е било необходимо на Върховния наука? Нали той е всичко в сътворението? Помнете: нищо не е станало без ред и порядък и план в сътворението. Следователно, нищо Духът Божий не е предприел без върховно ръководство, без ред и порядък и върховно проявление. Ето тук се явяват върховните закономерности които се проявяват като научни доктрини във вселената. Колко много е улеснен разумът и създанието на ученика, като има той предвид върховната закономерност във вселената. Да, той е много улеснен, защото всичко е предвидено и дадено и нищо не му остава, освен да изучава, т. е. да придобива знание, което изхожда от божествената наука.

Когато засягаме въпроса и когато казваме „внимавайте“, то е именно да може най-после да бъдете под едно върховно чисто ръководство, да няма раздвоение, да няма съблазън, защото колкото повече ученикът се съблазнява, толкова повече той затруднява Учителя. Той ще трябва дълго време да го чисти, дълго време ще трябва да го прекарва през ретортата, докато най-после го види в пълен порядък и чистота, за да може да му предаде словото по мащаба на божествената наука. Да се съблазняваш или да се стъписваш за дадени неща, които са в унисон с твоето развитие, това е наистина спънка. Това е спънка както казахме, от ония духове, които са в инволюция. А Духът който те е поел на своите криле и те носи сред сферите, сред орбитите, сред меридианите на планетите и слънцата, това е твоето най-велико епохално посвещение. Колкото повече ученикът се издига, толкова повече той се смирява. А там, където има смирение, съблазънта изчезва. Там тя не може да живее. Смирението стопява корените на съблазънта. Смирението преобразява отровите на съблазънта. Ние не говорим за това смирение - за овчедушието, за премълчаване, за затваряне на очи, тъй от мен да мине, не. Да се смириш пред Великото, пред Върховното ръководство, пред Върховното присъствие. Другото смирение, с повече воля, с повече въздържание, може всеки да го приложи. Но тук въпросът е колосален. Тук въпросът се разрешава с дилемата на Върховните сили, които са закон в посвещението на ученика. Колкото повече ученикът се смирява, толкова повече неговите очи гледат, толкова повече неговото сърце тупти, толкова повече неговата мисъл радиира, толкова повече неговата активност е силна.

Към това смирение ви зове цялото мирово учителство, цялата йерархия на мировите сили. Защо? Защото и те трябва да изявят, трябва да проведат това смирение по отношение на вас. Те няма да дойдат при вас като гордост, като надменност, като рицари, като князе или като диктатори. О, не! Те ще дойдат при вас като едно приятни, мило, свежо вдъхновение. Ще вдъхновят сърцето на вашата душа, ще осенят ума на вашата душа, ще украсят очите на вашата душа. Защо ще направят това? Те ще направят това, за да могат да си послужат с вашата душа, т. е. да могат да въведат душата в съприкосновение с ония върховни сили, които мислят, работят в полето на Божия Дух. С какво чувство, с каква същност вие ще изпитате, ще изживеете върховните моменти в полето на Духа? Само с оня авторитет на вашата душа. Тя е, която ще ви описва, която ще ви въвежда, ще ви говори, ще пее. Вие още не сте чули песента на душата. Вие едва се забавлявате с песента на чувствата, но още не сте слушали песента на душата. Тя пее в едни извънредни октави, т. е. специфични за нея, най-върховни по същина.

Ще се зададе въпроса, кога ще стане това? Кога ще чуем песента на душата? Има ли време за ученика? Има ли пространство? Ние казахме: за ученика има само момент. И когато ученикът дойде до този момент, ще чуе песента на душата. Когато работи, когато мисли, когато си почива, той ще слуша тихия напев на душата. Когато чуе песента на душата, тогава той наистина ще се възрадва. Дотогава той ще бъде скръбен, самотник блуждаещ. Но когато душата го удостои с песента, тогава той ще разбере Великата истина, що е това вселена, що е това сътворение, битие. И тъй, ученико, отначало ти казахме помни, за да те овладее чистият дух в школата, то е, за да можеш да чуеш песента на душата. Песента на душата е осезание, е зрение, е вкус, слух, интуитивно сияние, ясновиждане. Песента на душата е сливане, активна радиация.

За да стане всичко това, необходимо е, както казахме, предпоставки, а те са овладяване на чистия Дух, т. е. това е библейски израз, овладяване от присъствието на Мировия Учител. Като ученик в подготовката, за да можеш да изтръгнеш из глъбините на Духа съвършената мярка за теб, трябва да имаш качеството и способностите на Духа.

Само чрез тях твоята душа ще може да продължи школуването във възход. Знание ти трябва, повече. Знание, за да знаеш, всичко да знаеш от най-малките микроби, до най-големите явления във вселената. Колко много трябва да знаеш. Кой ще го знае в теб? Твоят ум, твоето сърце, твоите чувства, твоето съзнание? Само твоята душа е, която може да прояви пълното абсолютно знание, а всичко друго са канали, коренчета, цветове, плодове. Тя знае, тя търси, тя ходи, тя броди пространства и тя тъгува. Кога? Когато са й поставени препятствия.

За да можеш да имаш образа на света, за да можеш да имаш Пълното явление на битието, ти трябват наистина способности, защото без способности не могат да потекат мистичните енергии, мистичният прилив, който да бъде като атмосфера за твоята душа.

Мистицизъм! ; Ние го свързваме с онова смирение, за което ви говорихме. Това е мистицизъм. Думата мистицизъм е специално за теософските школи, а ти помни: върховно смирение, защото само този, който е смирен у него може да преобладава елемента любов. Без елемента любов, не можеш да имаш движението, не можеш да имаш светлината на божествената наука, защото божествената наука е движение, е светлина, е ритъм, е живот. Нека тази наука бъде у теб това овладяване - мистицизма, или Върховна воля или Върховно смирение. Твоята подготовка е историческо събитие - историческо върху планетата Земя. Малко същества от висшите йерархии са могли да бъдат във връзка със съществата на планетата Земя. Има духове, които ръководят минералния свят, растителния свят, животинския и човешкия свят, но те го ръководят по закона на инволюцията и еволюцията, А малко са били случаите, когато върховните същества от висшите светове са имали пряма връзка с души, които могат да работят, да се посвещават. Дойдоха много учители наистина, които създадоха религиите на земята. Това са все върховни духове, които имаха да изпълнят по една върховна мисия. Те направиха стъпителна връзка между висшите светове и света на човечеството, но тази връзка не е тъй интензивна, не е тъй преливна, както сега се прави връзката с идването на Учителя на земята, т. е. идването на Върховната директива на Върховното всемирно бяло братство на земята.

Ученикът често пъти се спира и казва: от кой ранг, кой е онзи, който не говори? Кои са онези сили, които ни предават за същините, за, за веществото, за светлината, за закономерността на вселената и битието? Коя е тази сила? Мировият Учител ли е или някоя друга сила, която иска да увлече известни души и ги спъне в живота? Там, където преобладава чистият дух, там няма тъмни сили. Тъмните сили не разкриват небето, не разпалват светлината; Тъмните сили не са приятели със смирението и любовта. А кой, кой ръководи Вътрешните школи? АЗ или НИЕ? Ние ръководим Вътрешната школа - йерархиите на Бялото братство, йерархията на Върховните сили, йерархията на Всемирния дух, който се прелива от пазвите на Върховния Бог! Ние - Единният учител на великата мъдрост, истина и любов; ние, Единният роден от утробата на Върховната майка на Всемирното бяло братство; ние, Единният, който провежда висшите замисли, висшия живот и мъдрост във Вътрешната школа.

Когато засягаме въпроса за ръководството на Вътрешната школа, имаме за цел да се подготви ученикът в този висш проблем на посвещение. Той трябва да разреши въпроса в светлина та, чистотата и смирението. Ние казахме: там, където преобладава смирението, ничия тъмна сила не може да бъде препятствие. Защо? Защото върховното смирение е висше посвещение. А този, който се е смирил, той е в пряка връзка със силите на светлината. Силите на светлината респектират всички влияния, всички въздействия, защото те са елементи които топи, елементи, които позлатява, който украсява. Там където силите на светлината действат, всичко се пречиства. Защо? Защото естеството на тия сили е безсмъртни елементи. поляризиращи сили, които държат чистотата във вселената.

Трудно ли е да се разбере това? Трудно ли е да се изживее? Не е трудно и може да се изживее, защото иначе ще остане като глад в пустиня, а ученикът трябва, както казахме, всичко да знае навсякъде да прониква, всичко да отгатва, всичко да разгатва и ще му бъдат в помощ всички ония сили, които работят във вселената. Ще му съдействат, ще му помагат, защото те са връзката между земята и небето. Те са представителите на висшите царства на земята. Те са, които ще пренесат от висшите светове знанието върху земята. Ученикът всичко трябва да опита. Кога? Когато запее неговата душа. Кога ще запее душата? Когато влезе в своя епохален ритъм.

Вашата душа ще запее. И всеки един, в когото душата пее, ще има едно духовно знамение. Какво ще бъде то? Срещата му с висшите представители, защото те ще се отзоват на неговата песен. Тя е, която ще ги привлече, тя е, която ще ги задържи, тя е която ще направи да обърнат повече внимание, за да повдигнат целия душевен мир. Трябва да повдигнат душевния мир, а то досега е било най-трудното, защото душата е облечена във физическо тяло, в материя. А колкото и да се издига материята, колкото и да се префини, все пак душата чувства отеготене, чувства едно бреме от което тя е принудена да тъгува.

Но защо, защо е тази съдба на душата, да бъде внедрена във физическото тяло? Каква е нейната вина? Защо трябваше да изживее тя тия големи сътресения, тия големи трудности във физическия свят? Защо да не е свободни, с духовното тяло да лети из пространството? Щом има права, има и задължения. Душата е задължена към душичките. Следователно, тя трябва да даде, т. е. да изпълни своето задължение. Това е човекът който се радва, човекът който мисли, човекът който страда, човекът който се учи, човекът който бленува, човекът който се мъчи и т. н. и т. н., но всичко това е процес на инволюция и еволюция, а ученикът излиза от влиянието на тия два закона. Той се подготвя да може да получи върховно знание. Защо? Защото той е кандидат за строящите се много школи, институти по лицето на земята. Той ще трябва да постъпи там като възпитател, като ръководител за проблемите на посвещението. Ето защо, Върховното бяло братство е взело под своя закрила, под свой респект школниците на Вътрешните школа. Тепърва бялото братство ще излезе с една подробна система, която ще обхваща всички отрасли, всички специалности, целия социален морал и научен живот на земята. Тогава системата ще легне като основа за бъдещето съществувание на земята.

Ще има такава система. По тази система ще се предвижда, кой ще бъде ръководител по просветата, кой ще бъде ръководител по правосъдието, по земеделието, по електрификацията, по външното право, по вътрешното право. Трябва система, която да може да очертае плана, линията на съществуванието на братските общества. Сега има ли такива? Има общи, като се казва, че любовта ще разреши всички въпроси. Но любовта ще ги разреши системно. Ето защо, ще се наложи една система и всички хора по земята ще бъдат като посвещение. Тогава земята ще даде изобилието, светлината ще даде изобилието, водата, въздухът, огънят - ще дадат изобилието и всички човешки същества ще живеят в пълно изобилие.

Ще кажете щом има изобилие, ще има застой. Напротив. Изобилието ражда непреривния стремеж към знанието. Тогава всеки ще бъде свободен от грижите за днешния и утрешния ден. Защо? Защото има изобилие. Тогава няма да става въпрос да се раздава правилно изобилието. Няма кой да го раздава. То съществува. С изобилие трябва да се ползува човешката душа. Тогава тя ще запие песента на светлината, тъй както някога е пяла във висшите царства. Тя знае, тя е запаметила, но тук, при тия условия няма изобилие.

За тия системи, за които ви говорихме, има същества, които имат грижата да се прокарат. Но сега ние и вие имаме да извършим голямата работа - да създадем добрите условия за присъствие. Щом има присъствие, ще дойде изобилието. Щом няма присъствие, има глад, има немотия. Земята се нуждае от принос от другите планети, за да може да се въплъти изобилието.

Сега нека за момент да се спрем върху някои трудни въпроси, които не можете тъй лесно да приемете като верни, като възможни условия. Вас много въпроси ви вълнуват: въпросът за социални проблеми, въпросът за здравословното състояние, въпросът за семейните проблеми и т. н. Но понеже сте свързани повикани като школници, някои сте мобилизирани, както мобилизират запаса. Всички те са оставили семейства, стопанства, предприятия и изживяват едни духовни и материални кризи, така също и вие изживявате такива кризи. Щом сте мобилизирани, ще има кризи. Друг път няма. Мобилизираният едно знае. Той е повикай да разреши задачите за изобилието. Той е на един фронт, който трябва да преодолее и да разреши тия задачи, като се абстрахира от дома, от стопанството, от предприятието и т. н. Вие много пъти сте бивали ангажирани от дома, от предприятие, от учебни заведения и т. н. Имате дълга и дълга опитност, но все пак тия опитности не са тъй достатъчни да ви ориентират. Но сега въпросът е друг. При обстоятелството, че сте мобилизирани, щете - не щете, ще разрешите въпроса с изобилието на светлината, с изобилието на знанието, с изобилието на изкуството, с изобилието на любовта върху земята. Няма друг път. Свърши се с вас. Отписаха ви от дома, от стопанството, от предприятието, от учебните институти. Шкартирани сте. Няма какво да хленчите, да плачете. Няма кой да ви чуе. Това е стара история. Забравете тази история. Запознайте се с новата история-история на Върховното духовно ръководство. То ще ви даде, то ще ви открие пътя към гениалност, към посвещение.

Опити ви трябват. Какви опити? Да бъдете във връзка с бялата йерархия, т. е. да гостуват по-често посланици от тази йерархия и тогава вашата мисъл ще бъде вечно ангажирана, ваши те чувства ще бъдат вечно ангажирани. Цялата ви дейност ще бъде ангажирана и то от велик представител, който ще гледа чрез вашите очи, ще чувства чрез вашите очи, ще чувства чрез вашето сърце и ще мисли чрез вашия ум. Къде ще бъде още? Под вашия език; Защо? Защото е слово божие. Колко сладко е то! Колко свежо, колко красиво! Колко е чисто и прозрачно.

6 април 1953 г.