325. Върховете на битието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 325-то

Върховете на битието

Колкото повече стъпала е изкачил ученикът, толкова по-безгранични са сферите, областите, пространството. За да може да бъде концентриран, за да може да въведе своята същина през същината съзнание в същините пространство, време, сфери, нему му е необходимо едно непреривно обливане, непреривно облъчване, непреривна връзка с гениалните умове, с възвишените духове, със силните богове, защото колкото по-високо се изкачва, толкова условията са по-взискателни, по-вглъбени, толкова по-деятелни, а за това се изисква висше посвещение. Не е лесно да се изкачиш по стъпалата на познанието и да бъдеш индивидуален мислител, индивидуален създател, индивидуален композитор, поет, философ, учен. Не е лесна работата, не е лесна науката за ученика, защото той непринудено трябва да се изкачва все по на високо и по-високо. А по-високо подразбера по-етерна атмосфера, по-светлинна атмосфера. Следователно, обаянието на ученика трябва да бъде етерно, трябва да бъде светлинно. Ученикът трябва да има състояние етерно, състояние светлинно. Ученикът трябва да има мироглед етерен, мироглед светлинен. Ученикът трябва да има дух етерен, дух светлинен. И най-после, ученикът трябва да бъде етер и светлина. Какво е етерът и какво е светлината? Етерът е ученика, светлината е Учителя. Етерът е способността, а светлината е живота. Етерът е небето, а светлината е средата.

Колкото повече ученикът напредва по съзнание; толкова повече неговият ум обхваща повече сфери, повече време, повече атмосфера, толкова повече той трябва да бъде трепет на етера, из излияние на светлината. Само като на такъв могат да му слугуват богините, могат да го обичат посветените, могат да го водят адептите и могат да го учат учителите.

Това са условия и ученикът трябва да отговаря на тия условия. Той трябва да има кодекса в светлинното посвещение. А кой ще му даде този кодекс? Битието. Битието е кодекс за ученика. От този кодекс на битието ученикът може да се издигне до височините, до върховете на битието. Тогава той ще знае, какво е това битие, кой пребъдва в битието, чие дело е битието, кой живее в битието.

Това са условия и ученикът трябва да отговаря на на тия условия. Иначе, той ще остане посредствен, неспособен.

Ученико, предстои ти пространство, време, сфери, области, за да се изкачиш по върховете на битието. Цялата твоя философия, цялото твое знание, твоята голяма, обширна наука трябва да бъде върховете на битието. Можеш ли да координиращ своите способности, своите качества, за да проявиш това достойнство като характер до дух и душа, да се изкачиш на тия върхове, които са най-висшето посвещение?

Но ще кажете! „Когато стигна там, оттам нагоре какво ще правя, какво ще зная, какво ще видя, какво ще чуя и за кого ще живея?“ Ако би имал това божествено съзнание, ти би дълбоко се замислил. Но ако един ден стигна до върховете на битието, дали няма да остана празен? Щом влезеш в аналните на битието, там тепърва ще почнеш да се посвещаваш като посветен на битието, като гръбнак на битието, като тяло на битието, като вселена на битието, като творчество на битието, като система на битието. Тогава няма да казваш, непонятно ми е, какво е това поляризация, какво е това тяло на душата, защото там ще се поляризираш и ще бъдеш тяло на душата, битие на Бога.

Предстои ти да станеш битие на Бога. Докато не станеш битие, Бог никога няма да ти се изяви, защото той се изявява само в битието. Там той си почива, мисли. разсъждава, работи, пее. Тогава ще изоставиш въпроса, какво е това тяло на душата; какво е това поляризация, какво е рентгенизация, активизация, какво е това безмълвие на душата. Защо? Защото ще се създаде една нова способност в тебе, способност на върховното битие. Кой има. тази способност? Вие сами ще си отговорите. Не че ние настояваме да прикачите като брошка върху вашето облекло тази способност. О, не! То не става изкуствено. То не е само мечта, не е само радост. Даже и красота не е. А какво е? Няма да ви кажем. Сами ще си отговорите.

Ученикът трябва вече да бъде способен и когато му се подсказват нещата като догадки, той трябва да бъде остроумен. Трябва да има критична мисъл и делова воля, веднага да се справя с разрешаване на задачите. Това е една задача. Чия способност е това? Способността на Върховното битие.

Трябва знание, трябва подвизи. Ние и друг път казахме да изоставим това трябва. То се говори на инертните характери, на приспивателните сили, а на ученика се преподава, на ученика се разказва, ученикът се въвежда, ученикът се подготвя, озарява посвещава. Там няма трябва. Това трябва е изоставено като стар метод. При живото божествено слово няма вече условности: трябва, върви, не спирай, не мъдрувай и т. н. Темата на ученика на върховното посвещение е да стигне до върховете на битието. Той не трябва да се самозаблуждава и да казва, че трябва да стигне. О, не! Това „трябва“ трябва да се изключи от речника. Защо? Каквото е трябвало, то е станало. Всичко е дадено. Ученикът само реализира, потвърждава. Той се посвещава. Защо? Защото всички сили на сътворението са в негова полза. За него те творят, за него те създават, за него те светят, за него се жертват. Той е възлюблен. И Бог за възлюблените е готов да се жертва.

И тъй, като възлюблен, животът ти е върхове, знанието ти е върхове, красотата ти е върхове. Не си в низините, защото низината подразбира условия, а ти си извън условията, ученико. Ти си в благодатта. А знаеш ли какво значи благодат? То е да те качат на летящата колесница и те отведат далеч, високо; Какво е това далеч, високо? Къде е то? Място ли е, време ли е, пространство ли е? То е светлина и Дух. За светлината няма далеч, няма пространство. Тя навсякъде е среда, време, пространство, същина. И за Духа няма място, няма пространство. Той е вечност. Тогава, какво е твоето отношение към тия божествени първични същини? Твоето отношение е отношение на върховна способност, с която си състояние в живота на битието. Защо си състояние? Защото, ако ти не беше състояние, нямаше да има битие.

Размишлявай, ученико. Това е една най-трудна за разрешаване задача - задачата за състоянието. Когато изживееш състоянието - състояние на върховна способност и бъдеш битие, тогава ще можеш да кажеш: „Аз и Върховното начало сме; едно.“ Кой си ти „АЗ“? Кое е това Върховно начало? Ти си върховете, а Началото е живота на върховете, т. е. ти ще се издигнеш като върхове, за да можеш да се вселиш в живота на Началото. Има ли началото живот? Всяко Първично начало е живот. Защо? Защото е душа. А кой е този, който вибрира в живота, или кой е този, който импулсира живота в душата? Той е Върховната същина - Духът. Тогава идва въпросът: ако липсва Духът, има ли вибриране душата? Кое е абсолютно начало - дали душата или Духът? Как мислиш, може ли дух без душа? Може ли душа без дух? Може ли битие без светлина? Може ли светлина без битие? Не може. Това са върховни начала. Ако нямаше битие, нямаше да има проява на светлината. Ако нямаше светлина, нямаше да се прояви битието. Ако нямаше душа, не можеше да се прояви Духът. Ако нямаше Дух, не можеше да се поляризира душата, да се разлее животът във вселената.

Какво е вселена? Непреривно разлят живот на душата. Какво е битие? Непреривно проникване на Духа в битието. РАЗЛИВАНЕ И ПРОНИКВАНЕ - два процеса. Трябва причина, за да има следствие. Трябва да проникне, за да се разлее; Или трябва да се излее, за да проникне. Това са върховни закони, които добре познават велики посветени. Така, ученико, и ти познавай законите. Щом си по пътя към върховете на битието, трябва да изучаваш вселената. Вселената е място на вселяване, а битието е бит - едно особено битово производство, битово състояние, битова философия или битова организация. Докато не се вселиш, не можеш да имаш битова система. Значи, трябва да минеш през вселената, за да се изкачиш по върховете на битието. Вселената е опитната школа. Вселената е школа на домогване. Вселената е място, което въвежда ученика в най-големите детайли на върховния промисъл. От вселената стигаш до битието, т. е. да станеш върхове на битието. Тогава целият колективен вселенски живот ще се изкачи по върховете на твоето битие.

Това е твоето величие. Това е твоята наука. Това е твоето посвещение. Какви велики перспективи. Какви върховни възможности, какви специални системи, каква чудна подготовка, какво светлинно озарение и какво божествено посвещение! Ти си по стълбата, ти си по стъпалата на тази стълба, горният край на която е опрян по върховете на битието.

И тъй, не изморявай мисълта си. Не поставяй препятствие в смисъл да искаш да пресилиш условията в теб. Не пресилвай нещата. Едно, което ти предстои да правиш, то е да мислиш положително и да чувстваш положително, да знаеш положително, да знаеш положително и да можеш положително. Как да не чувстваш, как да не знаеш положително, как да не живееш положително, как да не мислиш положително, когато цялото твое битие е положително, когато цялата твоя вселена е положителна? Ти си отражение, ти си огледало, върху което се отпечатва в образи и битие вселената, върховете на битието. Но има и друго: през теб като призма върховете - разумните същества виждат вселената, битието. Колко много те са изтънчени в своята мисъл, в своята прозорливост! Те виждат същината, те чуват същината, те разговарят с душата, те способстват на душата.

И тъй, ти си душа - вселена. Ти си битие - дух. Това като знаеш, всички същини в миросъзданието ще минат през тебе, защото сега се създава ново битие, нова вселена. Ето каква е специалната мисия на Върховното ръководство - преустройство на новата вселена, на новото битие - да вземат участие повече светли, повече духовни сили, за да може в тази нова вселена и това ново битие да се разцъфне една божествена култура, едно божествено светилище, където новите синове - посветените духове да проведат един върховен план за бъдещето съществувание на всички души, които минават очищението и влизат под ярките светлинни лъчи на озарението.

Това е планът на Върховното ръководство - обещаното царство божие да се възстанови върху новата вселена, върху живото битие. И това става. Защо? Защото това е волята на Върховното начало. Волята на Върховното начало е всяко ново начало да бъде по образ и подобие на Първичното върховно начало.

Ученико, да не те спъва мисълта, кое е това Първично върховно начало. Знай: началото си е начало. То е дадено. А какво трябва още, то е важно за тебе. Ти да дадеш онова, което трябва, т. е. ти да станеш Първично върховно начало. Можеш ли? Щом си в подготовка, щом си в озарение и посвещение, можеш. Ако има някой да говори право за Върховното начало, това си ти. Ако има някой да мисли право за Върховното начало, това си ти. Ако има някой право да говори за наука и знание, това си ти. Ако има някой право и власт да работи, това си ти.

Но ще кажеш: „Всичко, което е извън мен, то не е ли задължено, то няма ли това право?“ Нищо няма извън тебе. Ти си същественото, няма вътре и вънка. Ти си едно върховно състояние. Престани да делиш нещата. Достатъчно си ги делил, достатъчно си ги разлъчвал, като си казвал: „Това е черно, това е бяло, това е синьо, това е жълто и т. н.“ Всичко това е състояние на твоята душа. А всичко, което досега е било трагедии и приключения, това е стремеж да твоя дух. Защо твоята душа е състояние, а всичко друго да е стремеж на Духа? Духът към какво се стреми? Стреми се към състоянието. Защо? Защото е поляризиран. Само поляризираният елемент ще постигне състоянието. Какво значи състояние? Един скъпоценен камък, който радиира, е състояние. За да бъдеш състояние, какво ще стане от тебе? Ще се срещнат душата и духът, ще се възлюбят и тогава какво ще имаме? Съвършено битие. Защо? Защото душата и духът са вселена. Докато са в поляризация, те са вселена.

За да имате най-великото, най-мощното средство, а ние казахме, не да имате, а вие го имате и това средство е светлинното ръководство и когато имате това светлинно ръководство - всички условия у вас за проява на каквато и да е дисхармонични състояния изчезват, защото светлинното ръководство те води в безопасния път. То ще ти нашепне кога и при каква атмосфера ще се простудиш, при какви условия ще разстроиш своята вътрешна система. Светлинното ръководство ще те упъти, как да свържеш, как да поправиш някоя инсталация в твоя органически свят. Светлинното ръководство ще те научи, как да мислиш по даден въпрос, кое е съществено, кое е логично, кое е разумно. Светлинното ръководство така ще те спретне, така ще те научи да се обличаш и носиш, че наистина да бъдеш едно завидно дете, едно ангелско същество и всеки, който те види, да впери очи в тебе, да се радва, че е срещнал истинската красота във вселената. Светлинното ръководство разрешава в теб най-трудните философски въпроси. А това са въпроси за същината, за организациите на Духа, въпроси за душата, за същината на твоето битие. Светлинното ръководство води по най-осветения, по най-украсения път.

Но ще кажеш: когато ученикът тръгне, нали ще има препятствие, ще има мъчнотии, ще има жертви, ще има разпъване? Всички тия състояние ги има във вселената, но по пътя на Върховното светлинно ръководство те са изключени, защото там, където е светлина, не може да прониква тъмнина. И ние, когато си мислим, когато си представяме, т. е. когато съзерцаваме пътя на светлината, трепти у нас огънят, прелива се душата, работи Духът. Ето, ние ви желаем това състояние на светлинно озарение, да бъде обгорено с четката на душата, да бъдете украсени с ръката на Духа, да бъдете обилно, изящно украсени от мировото сърце - сърцето на Върховното битие.

Ако ти не влезеш като такъв лъч във вселената, ние ще те принудим, защото словото е жар. А щом си приел да внесем този жар в теб, ще трябва да бъдеш чистота. Ако не си чистота, жарта ще те изгори. Ако си чистота, жарта ще блести. Това си ти.

18 май 1953 г.