326. Тишина и хармония

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 326-то

Тишина и хармония

Ученико, имахме едно квакерско присъствие. Какво значи квакерско присъствие? Мълчание. Каква способност е мълчанието, за да стане като метод и теория в приложение за човешкото усъвършенстване? Мълчанието е метод, способност, за да може да се чуе дълбоката тишина, т. е. да се чуят способните варианти в дълбоката тишина, т. е. да се чуе ефирната музика на тишината, т. е. да може чрез способността тишината или способността мълчание да се открият някои закони на тишината. Необходимо ли е това за ученика? Трябва ли нему тишина, когато всичко около него е движение, е прилив, радиация, поляризация, активизация, рентгенизация, безмълвие. Именно тук е силата на ученика - способностите в ученика. Да може да открие законите на безмълвието, нему е необходимо да изживее, реално да изживее дълбоката необятна тишина. Тишината е път на откритие - да се открие голямата глъбина на безмълвието на Духа. Само тишината способства за да се открие безмълвието. Но знаете ли какъв ум трябва, какво съзнание е необходимо, за да се измерят ефирните трептения на тишината? О, тя е прекрасна музика! Тя е истинската божествена арфа на висшите ангелски същества.

Чрез тишината, чрез тази арфа. ангелските сили способстват на човешкото съзнание да може да обхване повече материал, повече елементи, повече сили, повече светлинна енергия, за да може посредством тия способности, ученикът да преведе тази висша божествена музика, това висше божествено състояние.

Но ще се възрази: когато в основата на битието, в основата на вселената е движението, е преломът, е възходът, защо ще трябва тогава ученикът да мисли, да запамети, да проучи най-нежните трептения на тишината, когато би се явило едно спиране по еволюционната стълба? Ето какво, ученико. Ти се учиш. Добре правиш. Дали по задължение или до необходимост, дали от съзнание, а по някога и от страх, не е важно, но едно знай: когато ще зарегистрираш известни постижения на своя дух, трябва твоят ум да бъде прям участник във всички придобивки, защото умът е, който дига шум. Той е който нарушава тишината, той е, който нарушава мълчанието. Умът е слуга на човешкия дух, т. е. умът е адепт на човешкия дух. Човешкият дух провежда всички свои перспективи към усъвършенстване чрез ума. Но когато духът е бурен, неспокоен, вълнуващ, така тия влияния се отразяват върху посредника - ума. Но специално за ученика, предстои за хармонизира своя ум със способността на душата. Само така умът ще утихне, ще заживее с дълбоката тишина. Само така умът ще може да проучи всички мерки, чрез които ще може да отмери всички най-тънки и нежни вибри на тази арфа - тишината.

Но ще кажеш: ако всичко стане тишина, какъв образ ще има животът? Нали на живота трябват образи, творчество, форми? Да, трябват му. И независимо от усилията на посвещението, те ще съществуват. Те са в плана, те са закономерности, които са вече дело, проява, но въпросът е, как ученикът да се домогне до тази арфа - тишината, защото, ако той би можал да изживее един единствен безмълвен момент на тишината, наистина той би прогледал, би станал ясновидец, би видял, защото виждането е най-необходима способност по пътя към посвещението. За да можеш правилно да спазваш закономерността по пътя, наистина трябва да бъдеш ясновиждане.

ЯСНОВИЖДАНЕ -да виждаш нещата, да. виждаш елементи те, да виждаш същините, да виждаш възможностите и да се справяш във всеки даден момент, за да не се отклони твоя ум, а в това ще ти помогне, ученико, душа та. Защо душата? Защото само тя познава тази доктрина тишината. Независимо от това, че тя живее при доста неблагоприятни условия, все пак няма друго място, няма други същества, няма други същини, които могат да бъдат дълбока тишина, освен душата. Само тя познава това състояние, защото тя е представител на една абсолютна дълбока тишина.

Когато изучаваш закономерностите, ще трябва да откриеш, т. е. да заживееш в тази абсолютна закономерност - тишината, за да може да се ориентира правилно твоят ум и твоят дух! Когато говорим за тишината, около нас е много голям шум, но ти, ученико, се абстрахирай от бурите в живота и заживей с тишината на живота. За да можеш да видиш прекрасните образи, да можеш да видиш истинските образи, да можеш да изживееш цялата вселена, теб ти предстои да станеш абсолютна тишина. В тишината е същината и смисъла на живота. Там където животът е в бури и прилив, той е във възможности, в стълкновения, в катаклизми. А какво може да научи ученикът при тия състояния? Може да научи само един процент от стоте случая в живота. Всички други деветдесет и девет процента ще бъдат повторение. Ще се предават старите изживявания, традициите на миналото и т. н. Само в онзи един процент време на тишина ученикът може да преживее, да се вживее в гениалната, в обилната мисъл на Първоизточника. И това се налага. За да може ученикът да спазва закономерностите, се налага да изпита, да изживее тия моменти на дълбока тишина, защото тишината е метод на оправяне! Тя е справочник, тя е контакт.

За да можеш да чуеш вариациите. нежните тонове, теб ти трябва тишина, т. е. чрез струните на тази арфа - тишината, да бъдат звук, отзвук на онези същини, които са в мислещата способност на Първоизточника. Но ученикът ще каже: „Какво мога да науча в тишината? Не е ли тя пустиня? Не е ли тя необятен океан, от една необятна материя, един затвор, който е лишен от слънце, от въздух и живот? Най-после, тишината не е ли инертност, която е спирачка на душевните сили?“

Ученико, разбирай ни правилно. Ние не ти говорим за бездействие, ленивост, приспиване, а ти говорим за едно абсолютно у Бога състояние. Защо? Защо да е абсолютно у Бога състояние? Защо Бог да е тишина? Защо му е необходима тишината? Нали разнообразието украсява живота? Разнообразието запълва живота, проявява живота. Тогава тишината какво ще даде на живота? Ние казахме: в началото животът беше тишина. Следователно, истинският разумен светлинен живот е пак тишина. И когато животът бъде тишина, умът ще бъде хармония. И когато се срещнат тишината и хармонията, какво ще се създаде? Прекрасната звучна ария на душата.

Но ще кажеш: „Щом е звучна, нали нарушава тишината?“ Нежните звукове, нежните излияния са тишина. Ако ученикът трябва да има представа що е това тишина, то е сладката мелодия, сладкия напев на душата. нежните движения на душата, чутките способности на душата, топлите, чисти прийоми на душата. Следователно, душата е символ за състоянието на Първоизточника. Не можеш да знаеш за Първоизточника, ако не заживееш в тишината на душата. Не можеш да влезеш в свата на душата, ако нямаш движението на тишината. Всички твои движения трябва да бъдат закономерности, които да произвеждат сладки, звучни тонове. Като такава способност ти ще можеш да проникнеш в мисълта на Първоизточника като тишина и тогава ще можеш да проучиш системата на тази мисъл на Първоизточника.

Необходимо е за ученика да проучи системата на Първични та мисъл на Първоизточника. Там е ключът, там е камертона, там е чувствителната теглилка. И когато бъде запознат с тази система, тогава ще му бъде лесно да открие всички прояви във вселената. Тогава ще знае, каква система е вселената, каква система е битието, какви системи са слънцата, планетите, и най-после, каква специфична система е пространството, необятността. Но помни, без системата на Първоизточника, без системната мисъл на Първоизточника. ученико, не очаквай да можеш да се оправиш със закономерността във вселената, в битието. Ти трябва да знаеш началото. А като знаеш началото, ще проследиш всички последователни явления в сътворението. Тук именно е една трудна задача, която ученикът трябва да разреши, т. е. да подготви своя ум за гениален възход, за гениално проучване, за гениално знание. Сроди умствените сили със системната мисъл на Първоизточника.

Това е, което има да правиш. Това е, което има да извършиш. Това "е твоята работа. ученика. Всичко друго е само приготовление, е само стълкновение, бури, които подчертават, че същества един свят, противоположен на абсолютния свят на тишината.

Но ще каже ученикът: „За да можем да разрешим тази задача, трябва да ни бъдат. дадени мерките, да ни е даден камертонът.“ Да, трябва да ви бъдат дадени. При всяко завършване на даден предмет в края на срока ученикът се възнаграждава с известен подарък. Тази система се практикува и във Вътрешната школа, но там дават три подаръка: ключа и камертона, от които два са най-важни. Ключът е тишина та, а камертонът е хармонията. когато ученикът има тези два подаръка в края на срока, той ще има вече преднина, за да може следващия срок на обучението да се надява за нов подарък, за ново внимание. Какъв ли подарък ще му дадат тогава? Какво ли внимание ще му обърнат? Ще го заведат на слънчевата конференция. Но ако няма тези два подаръка, ще закъса по пътя. Защо? Защото трябва ключ, трябва камертон. Трябва тишина и хармония. Защо Трябва тишина? Защо, когато отидеш на слънчевата конференция, трябва ти камертон, за да можеш да се хармонизиращ с мелодичните вариации, които ще бъдат изпълнени при започване и разискване върху дълбоката системна мисъл на Първоизточника.

Всичко това е хубаво, но как ще стане отиването на ученика на слънцето, т. е. как ще може ученикът да получи тия два подаръка - камертона и ключа? Ето, Вътрешната школа е подготвителен институт, подготвителна академия, университет, където ученикът може да се опознае с някои системи от мисълта на Първоизточника. Тук, във Вътрешната школа ученикът ще може да заживее като тишина, като хармония, защото Вътрешната школа е най-вътрешното състояние, на вътрешния живот, на вътрешна, хармония, вътрешна песен, музика, вътрешна поезия, вътрешна философия, вътрешно знание, вътрешно. посвещение. Тук ученикът ще заживее нов живот, реален, истински живот, защото пътя, който той ще извърви ще бъде украсен, залесен, подреден с най-чудните явления на вселената. Какво значи чудни явления? Те не са чудеса, не са изненада, а това са прояви на възможни обекти, например: извори, растения, цветя, дървета, различни пойни птици, различен дивеч, влечуги, мравки, насекоми и т. н. И само при състоянието пълна тишина ученикът най-лесно ще мине по пътя на ползотворното, защото всяко едно явление ще му бъде интересен предмет за проучването на системната мисъл на Първоизточника. Тогава ученикът няма да казва чие явление е това събитие или тази проява, или този предмет, тази форма, образ. Защо няма да казва? Защото ще мисли, ще знае за висшите системи на божията мисъл. Цялото разнообразие в природата е система на божията мисъл. Никой не може така да промисли, както системната мисъл на Първоизточника. Тази системна мисъл продължава да мисли, да проявява, да създава явления. И още колко чудни явления ще се явят в пространството, в сферите в планетите, в слънцето и в умовете.

Велик гений е тази мислеща система! Голям майстор е тази мислеща система! Тънък изследовател е тази мислеща система! Естественик, математик, физик, химик е тази мислеща система. Колко радост ще се създаде в ученика, когато той има тези два подаръка - тишината и хармонията, ключа и камертона Тогава няма вече да казва: това защо, какво, кой, кому трябва. Защо няма да казва? Защото системната мисъл на Бога е истински откривател. истински изобретател, истински конструктор, конструктор. И само на тази системна способност е дилема и задача да подготви ума на ученика да заживее в тишината, за да освободи душата, за да може душата отново да вземе ключа, а човешкият дух - камертона.

Къде ще търсите тази тишина? В кое пространства? В кое битие? В коя вселена? Ние я определихме като арфа. Какво представляват нейните струни? За сега арфата е с пет струни-Петте чувства. А на ученикът се обещава да сложи на арфата поне дванадесет струни, за да може чрез тях да проведе хармоничните съчетания на дванадесетте зодиака, т. е. да може да преведе светлинните сили на дванадесетте планети в своето битие, като влиянията на тия дванадесет планети ще му съдействат да се построи като гениален астролог. А гениалният астролог познава вече системната способност на божията мисъл. Това е астролог, който се ръководи от гениалната системна мисъл на Първоизточника. Само на такъв астролог предсказанията, предвижданията са верни. Само такъв астролог може да състави положителен хороскоп. Само такъв астролог, може да определи закономерностите, които ръководят дадено същество да определи закономерностите и влиянията на всяка планета върху даден индивид.

Ето какви астролози предстои да се явят по лицето на земята. Но това какво подразбира? Подразбира способността да отидеш на всички планети, да научиш техните влияния, и там да проучиш техните обаяния, техния бит, живот, наука, култура и стремеж, защото стремеж подразбира връзка с другите светове.

И така, във всички планети съществата имат стремеж да се свържат по астрологически закономерности със съществата от другите планети. Защо е така? За да може да бъде открита цялата система на Мислещата способност на Първоизточника. Каква красота, какъв възход, какъв чуден прекрасен живот е животът на стремящите към върховете на мислещата системна способност на Първоизточника! Тогава ученикът ще записва що е това бял цвят, що е жълт цвят, що е червен цвят, що е морав, син, тъмно син, портокалов, аметистов, розов и т. н. Защо? Защото той няма да пита защо са, кой ги е създал, а ще ги записва само като сили в системната мислеща способност. Тогава ученикът ще записва само звуковете трептенията, нежния шепот на дълбоката тишина. Той няма да нарушава тишината, а ще се вживява в тишината, за да може да се конструира в него хармоничната гама на Мислещата способност.

Но ще кажете: една гама ли е тя? Да. В елементите на Мислещата способност има една първична гама, от която са произлезли всички други гами като части, дроби от първичната гама. Каква роля е играла тази единствена гама? Ролята й е била тишина, хармония. Може ли само с една гама да се създаде хармония? Може ли с една гама да бе проведе живот на тишина? Може, тъй както преданието ви дава, че великият изпълнител Паганини е можел да изпълни известни симфонии на една корда. Може, но за това се изисква голямо майсторство, да можеш да владееш тоновете и всички други поделения и то в такава чистота, в такива нюанси и с такъв усет, които да говорят, които да пеят, да съчетават, да преливат и обезсмъртяват.

И тъй, когато ви въвеждаме в състоянието тишина, и в битието хармония, трябва да имате задача да осъществите тази система мислеща способност. Но ще се зададе въпроса! Нали казахте, че няма да се казва ТРЯБВА? Щом ви липсват нещата, ще ви трябват. Щом ви липсва ключът, ще ви трябва. Щом ви липсва камертонът, ще ви трябва. Когато имате ключа и камертона, тогава няма да има нужда от трябва.

Ето каква подготовка ви предстои, за да може да се ознаменят занятията, посвещението във Вътрешната школа. Тя трябва да зарегистрира добри музиканти, добри поети, добри мислители, добри учени. Не казваме отлични, а добри. Нека с това качество добри да може школата да расте и се разширява, да може да приюти повече същества, повече сили, да може тя да се разрасне по цялата земя. Това е идеалът, това е бъдещия проект. А вие често казвате: „Като че ли няма какво вече. Като че ли не сме способни да ни се даде повече“. О, не! Вие трябва да бъдете готови, да бъдете утрешния ден, да стъпите здраво сред съборищата, на катедрата, в аулата, в олтара и високо, но в пълна тишина, хармонично, да кажете истината. Предстои вътрешната школа са каже истината. Ако не я каже, тя нищо не е. Тя е вънкашна школа. Нищо не е направила, нищо не е създала.

Ето защо, ученико, подготви се всестранно като музикант, като композитор, като поет, като математик, естественик, химик, астролог. Не казвай, че нямаш условия. За теб се създадоха благоприятни условия, за да можеш да станеш добър познавач. Не казваме отличен, а добър. И като добър познавач, ако разбираш словото на Учителя, ти ще бъдеш един от онези ученици, на когото ще поднесат подарък ключа на тайните и камертона на хармонията.

ТАЙНА И ХАРМОНИЯ! Какви специфични понятия! На кого са специфичности? На добрия ученик. Те са специфичност, но какво могат да родят? Тези две специфичности могат напълно да проявят системния план на Първоизточника. Като казваме напълно, не е абсолютно. Абсолютното е право на Великото начало. Но ученикът ще се замисли по-дълбоко, каква система е това абсолютното, т. е. каква система е това абсолютното във Великото начало? Способност, ключ, камертон, сърце, воля, душа, дух, ум, съзнание. Каква диаграма е това? Сложна диаграма, астрологическа диаграма. Какъв кодекс е това? Миров, хармоничен кодекс.

Така се посвещават съществата и от другите светове. Така мислят съществата и от другите светове. Те дълбоко, всестранно мислят за системната мисъл на Първоизточника. И, колкото повече се вглъбяват в своето размишление, толкова повече стават тишина. В резултат се явява великата хармония. Тишината е първичното, а хармонията е изявеното. Как ще разбираш, ученико, това? Първичното се отдели от тишината и се прояви като хармонично съчетание, като вселена?

Ето две важни определения, две важни съдбоносни начала. Защо са съдбоносни? Защото от тях зависи съдбата, т. е. закономерността. Закономерността е съдба. Какво е съдба? Закономерност. Само закономерността има право да съди. Тя е правист. В нея е най-гениалната способност, за да може право да провежда системите на първичната мисъл. Ето защо, ученико, учи се да бъдеш правист, учи се да бъдеш съдба, да осъдиш всички груби нарушения е твоята тишина. Нека мировата закономерност бъде и твоя съдба. Така се учи, прилагай принципите, методите на тази върховна система, мисълта на Първоизточника. Тогава няма. да бъдеш сам, изоставен, самотник, отлъчен. Защо? Защото ти си съдба, ти си правист, т. е. имаш право. Ти си навсякъде. Всичко е твое. Всички познаваш и всички те познават. Защо те познават? Защото имаш ключа на тайните и камертона на хармонията. Така ще израснеш, ще се разцъфтиш, ще се подмладиш, ще оздравееш. От устните ти ще потече сладко слово. От очите ти ще се излъчват чисти, светли лъчи. От ноздрите ти ще се излъчва свежо дихание.

Ето, това си ти - написана книга. И всеки може да я чете, защото е интересна, защото там са хроникирани златните правила. Само правистът може да носи тази книга на правилата. И ти, като правист, достойно разтвори тази книга на правилата, и всеки онеправдан, всеки осъден да прочете от златните правила, които ще му помогнат Да бъде отменена тежката присъда.

Ученико, бъди съвест! А знаеш ли какво е това божествена съвест? То е специфично чувство в Първоизточника. Съвестта определя мировото право. Най-големият правист е съвестта. И като така, подготви се по съвест да оперираш в живота на културните придобивки. Новата култура ще бъде култура на дълбоката тишина. Новата култура ще бъде култура на дивната божествена хармония.

30 май 1953 г.