Jump to content

329. Върховното ядро


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 329-то

Върховното ядро

Ученико, много същества, много представители от миналите култури, много присъстващи духове от висшите светове; много изследователи от върховните ядра дадоха неимоверни сили. големи подвизи, за да могат да удостоверят тайното. общественото, всемирното присъствие на Върховното ръководство. Тия големи стремежи са придружени с големи жертви, труд и работа, с голямо посвещение, за да могат да узаконят, да проявят онези висши чувства, онзи висш промисъл, онази висша идея, висш живот, висше творчество на Върховното ръководство. Всичко това те направиха заради единственото и висше проявление на Бога във вселената, в битието.

Кой ги накара? По чия инициатива, под чие давление, по чия заповед и нареждане извършиха тия подвизи направиха слънцето да свети на земята, звездите да хвърлят далеч, далеч своята светлина във вид на проблясъци, направиха да цъфтят цветята, да текат изворите, да блестят бисерите, скъпоценните камъни, да. зреят плодовете, да се радват животните и най-после направиха да се радва човека, да обича човека, да работи човека, да живее човека, да се усъвършенства човека за да се издигне във висшите върховни ядра. Това е една картина, това е един чертеж, това е един периметър, един кодекс, които се правят в достояние всеки ден на човека, на ученика, за да не би някога в далечното бъдеще да каже: „Аз нищо не зная, нищо не видях, нищо не чух, нищо не усетих, нищо не опитах“. Най-после, да не би ученикът да каже: „Изморих се. Необятна е вселената, скрито е битието. Как мога аз да изградя себе си в такава величина, която да има върховни постижения?“ Да не би да каже ученикът: „Много, много ми обещаваха силите, много ми обещаваше слънцето, светлината, много ми обещаваха изворите, цветята, бисерите, но все пак аз останах слаб“.

Когато казваме, че тия същества имаха върховен стремеж, то е да се подчертае специално на ученика, че трябва да има върховен стремеж, защото само при върховния стремеж може да се достигне до Върховното ядро. В тази среща ние няма да повтаряме за Великото начало, за безкрайния, за Всемъдрия, за Вселюбящия, ние ще говорим за Върховното ядро. Какво ще мисли ученикът, как той ще схваща, как той ще се справи, как той ще открива и как ще се запознава, то е друг въпрос. Пред ученика стои проблемът за Върховното ядро като висше състояние, като висш произход, като висше начало. Казахме като висше състояние, затова защото всяко явление, малко или голямо, си има свое начало. Всяко начало си има свое върховно ядро. Какво значи това? За да бъдеш начало, трябва да бъдеш ядро. Не може да се прояви началото без ядро, както не може да се появи пилето без яйцето. В ядрото е тайната. В ядрото е величието. В ядрото е промисълът на всемирното съществувание.

Но ще се възрази: какъв център, какъв фокус, какъв полюс е това върховно ядро? Ще подчертаем тук, че това върховно ядро е върховен трепет и, цялото битие, цялото миросъздание е произлязло от този върховен трепет, от това върховно ядро.

Но ще се възрази като ядро то е един фокус, който действа по дадени сили, но кой е промисълът, кой е мисълта, кое е съзнанието и разумът в това Върховно ядро? Върховният стимул е проява на съзнание, проява на явление, проява на промисъл. Върховният стимул е, който трепти в това Върховно ядро и трепетът на този стимул е начало на живота.

Когато така засягаме въпроса, ние съвсем не искаме да изоставите вашите представи от миналото за вашето бъдеще. Не. Ние ви предупреждаваме, защото във вашето развитие, във вашето усъвършенстване, вие ще дойдете до положението да мислите, че съществува едно Върховно ядро, което е начало на всеки трепети стимул в живота. Не може да не дойдете до това положение, защото цялата организация, целият прилив на живот от висшите и нисшите светове е все трепет, е все трептение на това Върховно ядро.

Но ще каже те: нали досега са ни говорили за много съществени, за много начални първични системни сили, които проявяват живота, събитията, явленията? Да, говорихме ви и поддържаме това, защото те са стъпала по пътя. Пътят към върховното ядро е стръмен. И за да може да се изкачва тази стръмнина, Висшето върховно ръководство е изработило стъпала по размера, по способността на човешкото движение, по човешкото изкачване. Ето тия стъпала са предметното обучение, които са началното стъпление към върховете;

Сега, когато ви загатваме, ние няма да ви дообясним. Ние само ще нахвърлим мисли, които да подтикнат вашите мисли към по-висше развитие, да обземат повече пространство, повече състояние, повече време, повече състояние, и така вашата мисъл ще се обогатява, ще се подготви. Няма да бъде изненадана, но ще знае, че пред нея стои една върховна дилема, че пред нея стои върховен стимул, че пред нея стои върховното присъствие.

Но. ще кажеш: „Когато се говори за Върховното ядро, въпросът се отнася до някаква си върховна индивидуалност. И ако тази върховна индивидуалност привлече вниманието, силите на всички същества към себе си, тук вече се явява една върховна хипноза или върховно привличане“.

Ученико, досега ти си свикнал, имаш навик да бъдеш привличан, хипнотизиран, удовлетворяван. Щом така си свикнал, навярно ще кажеш: „Дано по-скоро да стигна до това Върховно ядро, та и то да ме облъчи със същото внимание, със същите привилегии“. Пази се от подобно разсъждение. Никой няма да те милва, никой няма да те удовлетворява, никой няма да ти обърне внимание, никой няма да те величае. Защо? Защото ти предстои път към най-висшата стръмнина. А когато ходиш към висшата стръмнина, там има само изпитания, трудности, пот и кръв, глад и жажда, умора и отдих. Следователно, Върховното ядро не ще те облагодетелстван Защо? Защото Върховното ядро, както казахме е едно състояние на трепет, което ученикът трябва да притежава, трябва правилно, без да спира да обръща поглед на ония кристални улици и булеварди, на ония светящи дворци, на ония прекрасни ливади и райски градини, които висшите върховни същества са създали в другите мирове, но той трябва да има мисълта Върховното ядро, което е само трепет, а това значи: колкото повече ученикът се издига, колкото повече стъпала е прекрачил, толкова повече той бива замислен, толкова повече той разрешава висши математически проблеми. Върховното ядро е и висша математика, е върховна химия, алхимия, върховен стремеж, върховни идеи. Колкото повече нещата са върховни, толкова повече ученикът се вглъбява. Къде се вглъбява? В трепета на Върховното ядро. Тогава ученикът ще изживява ли обикновената усмивка, ще се радва ли на обикновените явления, ще работи ли за обикновените постижения? В него крачката се увеличава, той прескача вече стъпалата и бързо се носи, вихрено полита към върховната височина.

Ние ви даваме подобна картина, за да можете като художници да откривате къде, на кое място да хвърлите вашите багри, които да ознаменят едно ваше постижение. Трябва да имате висши постижения, защото сте трептение от Върховното ядро. И когато става въпрос, какво е твоята душа, кой е нейният начален първоизточник, дали душата е по-млада, по-неопитна, по-незнаеща от Духа, когато разбереш, какво значи върховно трептение от това ядро, тогава ще имаш ясна представа, положително ще знаеш, какво е състоянието душа в тебе. Когато, ученико, изживееш това състояние на душа, тогава ще ти се открие Духът. Без това изживяване Духът остава тайна, остава Върховно начало. В трепета е душата. Тя е която трепти, тя е която свети, тя е която грее, а зад нея стои Върховното ядро. Върховното централно ядро. Кое е това ядро? Това е Духът, това е безсмъртието, това е вечното, това е безграничното.

Но да не дойде мисълта: „Когато ние се стремим към тия стъпала за Върховното централно ядро, не трябва ли да обърнем поглед към ония висши същини, които са живота? Ученико, висшите същини на живота са твоето лично посвещение. Животът е, който ще те посвети. Животът е, който ще възкреси у тебе новата светлина, ще озари в теб новото съзнание. Тогава не че не трябва да бе радваш, можеш да се радваш, да възклицаваш, да благославяш, да пееш, да се веселиш, но има ли време за ученика, когато пред него е разтворена върховната книга на живота? О, няма да има време, няма да има такива състояния, защото висшето състояние на душата е в прилив с висшите трептения на Върховното ядро. И когато са радва, живее, то трепти. И когато са проявява – трепти, и когато се усмихва - трепти и когато са движи - трепти, пее. Най-правилно, най-вярно като закон за трептението на това Върховно ядро са големите мирови слънчеви ядра. Защо? Защото те трептят. С обикновено око ги виждате вие, че трептят. Това е истината - че светлината във вид на лъчи се движи с триста хиляди и не знаем още колко километра в секунда и обхожда пространството, че огрява планетите. Това са йерархични движения, това е една служба, това е една обязаност, но истината е, че всяко едно слънчево ядро трепти. Най-голямото свидетелство за работата, за дейността на Върховното ядро, са слънчевите ядра. Щом е така, вие ще допитате: „На какво разстояние, на какво място се намира това Всемирно върховно ядро?“ То е на такова разстояние, такова място заема, де държи всичко в равновесие и в хармония. То е върховен момент, радиостанция, която трепти, разпръсква искрите, които подържат слънчевите ядра, Дали някога, ученико, ще откриеш това ядро?

Когато ти говорим за слънчевата система, точно това е нашата мисъл - по-скоро да откриеш слънчевото ядро на слънчевата система, за да имаш време да придобиеш това състояние, да откриеш и Върховното ядро. И когато всички пророци, гадатели, апостоли са говорили, че има един единствен Бог, то именно това те са подразбирали, че има един Бог, едно Върховно централно ядро, което е баща на всички слънчеви ядра, но нито един пророк, нито един светия, нито един посветен още не е могъл напълно да обхване величието, състоянието, трепета на това Върховно ядро. Така също и ти, ученико, не можеш още дори да си представиш за онази върховна система на ядрото във вселената, но ти вече можеш да си представиш за слънчевите ядра. Можеш да имаш постижения. Можеш да имаш присъствие, защото често си посещаван от същества, изхождащи от слънчевото ядро. Всемирното върховно ядро в състояние на висше върховно възвишено трептение е първата светлина, първата свещ, която е запалила всички слънчеви ядра.

Но ще кажеш: „Кай се запалиха, тия ядра, когато пространството е тъй голямо, тъй обширно, тъй безкрайно? Кой разнесе първата искра, първия трепет, за да се запалят тия слънчеви ядра? Кой са тези същества иди тези сили, които имаха тази задача да извършат това велико всемирно дело?“ Макар ние и да казахме, че за Върховното ядро няма да говорим, че то все ще остане тайна, но в миналото ние казахме, че всички тайни трябва да бъдат разгадани, открити, затова си позволихме да ви говорим. Светоносецът, който разнася трептенията се казва АДАМИР. Така го познават в върховните светове, но дали така му е името, още е тайна. Важно ли е това? Да. За ученика е важно как се казва неговия учител, как се казва този, който му дава живот, който му дава светлина. Такова е желанието на върховните същества, да имат името, което разнася трептенията на Върховното всемирно ядро. Адамир - вие ще го изтълкувате Адамир. Това име се подава на тълкувание, защото то е познато. Но ще кажеш: „Ако почнем по човешки да тълкуваме, ще го изтълкуваме АД и МИР. Така ли е в същност? Има ли АД? Има ли и МИР?“ Има. Има и АД, има и МИР. Кое в кое се съдържа? Мирът и ада или адът и мира? Едното се съдържа в другото и другото се съдържа в едното. Това е начало на сътворението. Без това начало е нямало сътворение, а е имало несътворение.

Но ще кажеш: „Кой е съдържал, кой е командвал това несътворение?“ Нищото не може да се командва. Командва се нещо. Следователно, за да има проявление, трябва да има начало, трябва да има състояние. Състоянието е, което съдържа основата на вселената. Цялата вселена представлява едно висше състояние на това централно върховно ядро.

Всеки ден, всеки чао, всяка минута се приближавай към слънчевото ядро. От там ще вземеш образец, защото слънчевото ядро е двойник, е излъчвана от Върховното всемирно ядро.

Защо ви говорим върху тази материя? Дали това сега ще ви ползува? Да. Пред вас той една материалистична философия, която ще се опита да те обърка, да ти доказва, че не същества никакво ядро, никакво слънчево ядро, а всичко това е способност. на някаква материя. Да, вярно че е способност, но тази способност е стимул от Върховното ядро.

И така, ученико, не забравяй за този стимул, който е проявил като светлинен поток живота. Животът е символ на душата. Ако искаш да знаеш за общината, за образа, за трептението на душата, това ще научиш от живота.

Върховното ръководство не е много съгласно да ви занимаваме с този въпрос, но Върховното ръководство трябва да бъде снизходително, защото сега се изгражда новия храм, новата академия, новия университет, където ще школуват, където ще учат новите мъдреци, новите посветени. Независимо от това, нашето упорство е в своя възход. Ние имаме за задача да ти проясним живота, реда и порядъка, системата на слънчевата система. Защо? Защото ученикът през там ще мине, за да може съобщи своето знание като централно ядро, което да му даде светлина, за да стъпи в слънчевото ядро. Ти трябва да знаеш за атмосферата, за притеглянето, за влиянието, за сферите, за живота подържан на всички планети от слънчевата система. Ти трябва да знаеш за живота на съществата - как живеят, с какво се занимават, какво обработват, какви са законите, стремежите и мисълта, как мислят за слънцето, как обичат, как се радват и към какво се стремят. Защо трябва да знаеш? Защото и те знаят за твоето съществувание на земята. Те са твои съседи. Те са в други континенти, където изучават историята на земята, климата на земята, атмосферите; градусите, топлината на земята, където изучават растителния, животинския и човешкия мир. И там има астролози, които можаха вече в някои планети да открият пътя за слънцето, защото има едни особени сферически състояния, които са благоприятни, за да могат съществата да отидат до слънцето. И когато отидат на слънцето, да бъдат така защитени, така бронирани, че да не бъдат стопени или притиснати и задушени от атмосферата на слънчевото ядро.

Ученико. там няма такъв огън, както ти си представяш. В слънцето има само трепет, живи трептящи енергии, които са мисъл от Върховното всемирно ядро. И така, знай, ако ти се отдаде случай да те преведат през тази благоприятна пътека към слънцето, не се плаши, че ще се стопиш, ще изгориш. О, не. Това е твоят етерен двойник, твоето етерно тяло, твоята духовна същина. Ще издържиш всички налягания, всички излъчвания, всички трептения на слънчевото ядро. Ето как Върховното ядро, посредством слънчевите ядра, привлича, събира своите същини - душите. То ги централизира от планетите към слънцата и от слънцата към себе си. А това значи, че цялото пространство е изпълнено с висш разум. Защо? Защото през пространството пътуват висиш разумни сили. Няма място, няма пространство, къде то да не трептят трептенията на това Върховно всемирно ядро. И тогава, като заключение в твоето съзнание имай проблема, че всичко в миросъзданието е светлинни ядра. Ние няма да ти препоръчваме да станеш астроном, но твоята наука те води към висшата всемирна астрономия. Не можеш да имаш друга наука, освен най-реалната, най-съществената, най-положителната наука на светлинните ядра. За да откриеш Бога, трябва да отидеш на слънцето, трябва да станеш гражданин на слънцето, син на слънчевия Дух - той да те роди по състояние, по светлина и същина. И ако за в бъдеще мечтаеш да се прераждаш, пожелай да се въплътиш в утробата на слънчевия Бог. Престани да мислиш, че трябва наново да идеш на земята, да избираш свои родители, било то музиканти, професори, свещеници, князе и патриции, даровити и гении. От сега нататък този замисъл да стане живот в тебе, да се въплътиш в богинята на слънцето и да те възпита богът на слънцето.

Ето как ще станеш син на слънцето. А знаеш ли какви са пределите, какви са меридианите на слънчевите синове? Те се съобщават с другите слънчеви синове и им ходят на гости - там, в слънчевите дворци, в слънчевите паркове, между слънчевите цветя и слънчевите плодове, там в кристала, там в чистотата, там в красотата. Оттам им предстои да се съобщават с най-върховното всемирно централно ядро - там, с неговите жители неговите обитатели.

Ако ти говорим за състоянието, за красотата в царството на всемирното централно ядро, ти можеш да не разбереш, защото енергиите там са в особен трепет. Редът, организацията там е особена система. Но за да имаш понятие, за теб най-важно е да се срещнеш със слънчевите синове. Те ще те опознаят, Защо те ще те опознаят? Защото всичко трябва да се върне към Всемирното върховно ядро, през слънчевите ядра.

И така, когато те пращаме да посрещаш трепета на слънцето, то е да опиташ усмивката, доволството, активността, радиацията, рентгенизацията и безмълвието на слънчевите синове. И тъй, бързай сутрин рано да посрещнеш усмивката на на слънчевите синове. Нищо друго в живота и на земята не е тъй възвишено, както срещата ти с усмивката на слънчевите синове.

6 юли 1953 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...