Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 331-во

Трептението

Характерно е за душата винаги да търси, да използува даден момент, да влезе във връзка. Характерно е за душата всички проблеми, които са легнали като основа в нейната вътрешност, да бъдат разяснени, уточнени. Характерно е за душата да бъде винаги в контакт, във връзка с по-висшите мирове, с по-висшите души. Характерно е за душата да може да се прелее винаги в тия абсолютно благоприятни условия за нея, за да използува слънчевото влияние, слънчевата топлина и светлина. Характерно е още за душата на ученика да може винаги, когато е тръгнал да върви по свещените стъпала, да се изкачва все по-високо, да научи все повече, да знае положително. Характерно е за ученика, всички въпроси, изникнали от глъбините му, от ума и сърцето, от душата и Духа му, от волята и същината му, да бъдат озарени с положителна светлина.

Има ли неположителна светлина? Всеки светлинен лъч е положителен, но зависи какво е неговото пречупване, когато той се докосва до същините на живота. Когато една същина на живота е по-рядка, слънчевият лъч се отразява. А когато се докосне до една твърде, грубо тела, слънчевият лъч е в негативно състояние.

Ето къде ученикът трябва да прави разлика, разбор по отношение неговото възлизане, неговото преминаване в по-висши сфери. Защо му е необходимо това? Такава е същината на Духа. Духът вечно възлиза. Къде възлиза? Къде ще спре? За Духа няма място, няма среда, където да спре. Защо няма? Нима няма условия за него? Нима няма перспектива, няма поляризация? Всичко това са условности за него. Всичко това е координация за него. Всичка това е сфера за него. А по същина, по сила, той вечно се движи, т. е. вечно трепти. Щом трепти, къде е неговото място? Къде ще бъде неговата сфера, къде ще бъдат неговите точки, където да спре? Всяко същество, което е в трептение, то е извън време и пространство, то е във вечността.

Но ще кажеш: „Щом той трепти, нали трябва да има среда, трябва да има материя, трябва да има етер, които да могат да отразят неговото трептение?“ Ученикът трябва да разбира за една друга същина, за един друг етер, за една друга материя, която не е до време и пространство. Този материя, това състояние, тази среда е трепета.

Но ще каже ученикът: „Как можем да знаем за това именно абсолютно вътрешна състояние?“ Защото трептението е абсолютно вътрешно състояние у Първопричината. Ще каже още: „Щом има Първопричина, навярно трябва да има време и пространство?“ Всичко се съдържа в Първопричината, а извън Първопричината е само трепета. Тогава, кой е проявил Първопричината? Той е сила на абсолютно вътрешното, на абсолютно вънкашното, на абсолютно безкрайното, на абсолютната вечност. Но ще дойде ли ден, ще дойде ли време, когато това абсолютно ще бъде такава реалност, та да го възприемем като трептение? Да, ученико, има едно вътрешно специфично състояние в ученика, когато той ще може да изживее в абсолютни моменти това състояние, а не във време и пространство. Всичко зависи от изживяването, защото животът е среда за човешкия дух, животът е начало за човешкият дух, животът е вселена за човешкия дук. И когато човешкият дух заживее в тази среда, в тази вселена, в тия условия, тогава душата ще долови, т. е. ще проведе абсолютните трептения в колективния мир на ученика.

Ето едно положително, истинско положение за посвещаващия се ученик. Всичко друго е подготовка, всичко друго е почивки, всичко друго е отклонение. За да имаш положителната връзка, за да имаш положителни съвети, за да имаш положителните реални постижения, ученико, стреми се да придобиеш това състояние. Тогава ще бъдеш до нивото на Абсолютното, ще бъдеш до висотата на Абсолютното. А колко красиво е това Абсолютно! Колко свещено е това Абсолютно! Какъв чуден мир е това Абсолютното! Какви благодатни условия е това Абсолютното! Да, но как да те заведем до тия сфери на Абсолютното, когато в теб, ученико, още бушуват съмненията, нисшите чувства, характерните за суетата чувства? Все пак има надежда. Надеждата е очакване, вярата е бъдеще. С надеждата и вярата ти ще преодолееш всички мъчнотии и спънки. Ти ще се добереш до тия абсолютни истини, но едно знай. Трябва да бъдеш винаги във връзка с висшите ръководства. Какво е това висши ръководства? Съвършени, издигнати същества, които не живеят вече във време и пространство, а са под светлината на Абсолютното, Безкрайното.

Когато ти го Борим за тия величини, не се стреми с ума си да ги схванеш, защото умът работи с времето и пространството, а душата работи с вечността. Така че, схващай нещата по дух, ако искаш да бъдеш положителен във всяко твое действие и мисъл. Да не се заблуждаваш, че от някъде - от долу или от страни ти се нашепва, посредством умствени заключения, че пътят ти не е прав, че твоите разбирания са абстрактни или неположителни. О, не! Главното в Духа е това, че той никога няма да те излъже. Той е най-вярната мярка за теб. И ако ти приобщиш този Дух към себе си, ще бъдеш най-висок връх, където никое течение не ще се докосне, а ще бъдеш над всички течения, над всички мъгли, над всички бури и ветрове, ще бъдеш вечно огряван от положителната светлина на абсолютната вечност. Нали ти трябва да търсиш далечните причини за нещата, защото когато материалистът ти поставя въпроса, къде е твоя Бог, къде е твоето начало, от къде почна твоята същина, ти трябва да бъдеш положителен. Не че ще те убеждава, защото той няма да те разбере. За да те разбере, той трябва да се изкачи на този връх, на който си ти. Но ти не попадай под негово влияние и действие да те убеждава в своята теория, че всичко е само материя, че всичко е само притегляне, движение. Има материя, има притегляне, има и движение, но за теб няма вече материя, няма вече притегляне, няма вече движение. За теб има вече трепет. И ако можеш, и положително за в бъдеще ще можеш да схванеш тази истина и като трепет да разрешиш всички въпроси, ще бъдеш най-занимателното, най-положителното абсолютно същество.

Много се иска, много Трябва, но лесни са нещата, близки са нещата, защото са посредници за твоята душа и дух. Ако не би имало тази душа и този дух, тогава всичко щеше да бъде далечно и чуждо. Но ти вече имаш озарената душа, посветения дух. Всичко за теб е трептение.

И така, винаги мисли, винаги си представяй вселената като трепет, винаги си представяй божествата като трепет, винаги си представяй целия миров свят като трепет. Дано затрепти у тебе вече небето на твоята душа, звездите на твоя ум и тогава, когато правиш среща с Върховното ръководство, ще има още нещо, което ще те интересува, а то е Върховното ръководство да те запознае с Абсолютното ръководство. Това е крайната цел на ученика. Защо е крайна? Нима има край? Абсолютното няма край, но по отношение неговите способности, по отношение неговите стремежи, има крайна цел, а тя е да се добереш до безграничното, до безпространственото, до абсолютното когато влезеш във великата хармония на Абсолютното, тогава вече се открива нова страница - било за стремеж, било за знание, било за отгатване, за магия.

Това наистина са още абстрактни неща за теб, ученико, защото за да разрешиш въпроса за абсолютното възлизане, ти предстои да разрешиш въпроса за времето и пространството. Ти си една сфера във време и пространство, и тази сфера се движи по време и пространство, за да може от сфера, да се преустрои във вселена. Това преустройство ще те подготви, за да можеш да опиташ действието на абсолютните закони на Абсолютното начало.

Но ще кажеш: „Има ли абсолютното закони? Нали законите ограничават?“ Ние ти говорим за закони, които са трепет в абсолютното битие. Ние не ги наричаме воля. Ние не си служим с понятието давление или притегляне и т. н.. Ние ги представяме като абсолютни величини, които могат да ти дадат най-вярната мярка като на колективно същество. Това е необходимо. Ученикът трябва да има една абсолютна мярка, а да няма: и така може, и иначе може; и сега може, и утре може. За него няма утре, няма минало. За ученика сега е всичко. Извън това сега, всичко е време и пространство, ограничение.

Ето, ученико, как трябва да втопиш душата си в тази абсолютна среда - трептението, за да не става нужда да учиш, да мериш, да работиш, да пренасяш, да донасяш, на да имаш състоянието на трептението. Тогава само ще се освободиш от мъка, труд и работа.

Всичко това е добре, но как да се преодолеят състоянията на времето и пространството? Не да ги забравиш, не да ги отминаваш, не да се интересуваш от тях, о не. Всичко ще преведеш към трептението и тогава едно ще знаеш: сега си ти - не вчера и утре. Сега. Сега можеш да бъдеш най-горе. Сега можеш да бъдеш в абсолютното. Тогава многото философии, многото знания, многото изкуства, голямата сръчност и големите таланти, ще бъдат ли за тебе кумир, гений? Абсолютно няма да мислиш за тях. Защо? Защото този, който е трепет, той присъства навсякъде, той е устройство, той раздава.

Ученико, докато си ученик, ще бъдеш под изпитания. Когато станеш трептение, ще станеш свободен. Но сега издръж изпита си, за да можеш да запазиш за себе си една отрадна, завидна среда, която да ти послужи за онова висше състояние и тогава ще ознамениш своето ученичество.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ВСЕЛЯВАНЕ, ПРЕРАЖДАНЕ И РАЖДАНЕ

Една безплътна издигната душа се вселява в душа, която има плът, която има органи и способности и ги използува да преведе някое свое желание.

Прераждането иде по закона на строгата справедливост, който закон ликвидира всички престъпления, всички задължения. Преражда се една душа, за да може да продължи своя живот и в пътя на ликвидацията - да ликвидира. И когато ликвидира, тя вече не се преражда, а се ражда както се е родил Христос. Той се е родил вече не по човешки, а по Дух. Не по плът, не по чувства, не по карма, а по Дух. Раждането е най-висшия процес. Да се родиш изново, това значи дошъл на земята не по закон и по задължение, а по мисия. Роденият е месианец. Значи - изпратен.

20 август 1953 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...